Светско монументално изкуство от Дечко Узунов показва изложба
Галерия-музей " Дечко Узунов " в София показва следващия план от Програма " Наследство " - " Дечко Узунов. Светско монументално изкуство ". Изложбата е отдадена на 125 години от рождението на художника и може да се прегледа до 2 юни т.г. на адрес бул. " Драган Цанков " 24.
Дечко Узунов и през днешния ден продължава да притегля вниманието на откривателите с многочислените си креативен проявления. Освен в региона на изящното изкуство, той се изявява и в монументалното. Разработва редица планове в разнообразни посоки, само че от тях осъществя единствено една част под формата на фрески, мозайки и витражи, показват уредниците.
От края на 20-те до началото на 80-те години на ХХ в. Дечко Узунов основава, въпреки и не постоянно, редица значими монументални творби. До нас са достигнали над 10 паметника, свидетелстващи за огромния му живописен капацитет. В интервала от второто до четвъртото десетилетие на предишния век той работи в редица частни домове, в които основава най-вече фрески. През 30-те години художникът е поканен да оформи българския павилион на Международното ревю в Париж (1937) и прави стъклопис за заседателната зала на Българската национална банка (1939). В началото на идващото десетилетие той се занимава с фасадата на Министерството на вътрешните работи и националното здраве (1941), като работи и стенна живопис за Съдебната палата в София (1942). През 50-те години на ХХ в. се основават малко монументални произведения и в това отношение Узунов не е изключение, като той работи в колектив при оформянето на Софийската опера и балет (1954/1955). В шестото десетилетие на века Узунов изписва Българския културен институт във Варшава (1961), а у нас прави мозайка в Карлово (ок. 1965). През 70-те и 80-те години на ХХ в. работи в Операта в Стара Загора (1971), Мавзолея на Георги Димитров (1974/1975), Народния спектакъл " Иван Вазов " в София (1976), резиденция " Бояна " (1979), хотел " Казанлък " (1980), Националния замък на културата (1981) и други
Партньорският план " Дечко Узунов. 125 години от рождението на художника ", сбъднат от Софийската градска художествена изложба, Художествената изложба в Казанлък и Държавната организация " Архиви ", включва реализирането на редица изложения. Настоящата е една от тях, като също е и първа част от документалната експозиция " Дечко Узунов. Монументално изкуство ". Зрителите имат опция да видят архивни фотоси, планове и произведения, посредством които е изработен опит да се сътвори образен роман за това по какъв начин протича развиването на Дечко Узунов в региона на светското монументално изкуство.
Проектът е подсилен от Столичната стратегия " Култура " и се осъществя благодарение на Съюза на българските художници, Българската национална банка, Софийската опера и балет, Държавната опера в Стара Загора, Народния спектакъл " Иван Вазов " в София, Националния исторически музей, Музея на Софийския университет " Св. Климент Охридски ", Народното читалище " Васил Левски " в Карлово, Катедралния храм " Свети Йоан Предтеча " в Казанлък и храм " Св. Иван Рилски " в Перник.
Дечко Узунов и през днешния ден продължава да притегля вниманието на откривателите с многочислените си креативен проявления. Освен в региона на изящното изкуство, той се изявява и в монументалното. Разработва редица планове в разнообразни посоки, само че от тях осъществя единствено една част под формата на фрески, мозайки и витражи, показват уредниците.
От края на 20-те до началото на 80-те години на ХХ в. Дечко Узунов основава, въпреки и не постоянно, редица значими монументални творби. До нас са достигнали над 10 паметника, свидетелстващи за огромния му живописен капацитет. В интервала от второто до четвъртото десетилетие на предишния век той работи в редица частни домове, в които основава най-вече фрески. През 30-те години художникът е поканен да оформи българския павилион на Международното ревю в Париж (1937) и прави стъклопис за заседателната зала на Българската национална банка (1939). В началото на идващото десетилетие той се занимава с фасадата на Министерството на вътрешните работи и националното здраве (1941), като работи и стенна живопис за Съдебната палата в София (1942). През 50-те години на ХХ в. се основават малко монументални произведения и в това отношение Узунов не е изключение, като той работи в колектив при оформянето на Софийската опера и балет (1954/1955). В шестото десетилетие на века Узунов изписва Българския културен институт във Варшава (1961), а у нас прави мозайка в Карлово (ок. 1965). През 70-те и 80-те години на ХХ в. работи в Операта в Стара Загора (1971), Мавзолея на Георги Димитров (1974/1975), Народния спектакъл " Иван Вазов " в София (1976), резиденция " Бояна " (1979), хотел " Казанлък " (1980), Националния замък на културата (1981) и други
Партньорският план " Дечко Узунов. 125 години от рождението на художника ", сбъднат от Софийската градска художествена изложба, Художествената изложба в Казанлък и Държавната организация " Архиви ", включва реализирането на редица изложения. Настоящата е една от тях, като също е и първа част от документалната експозиция " Дечко Узунов. Монументално изкуство ". Зрителите имат опция да видят архивни фотоси, планове и произведения, посредством които е изработен опит да се сътвори образен роман за това по какъв начин протича развиването на Дечко Узунов в региона на светското монументално изкуство.
Проектът е подсилен от Столичната стратегия " Култура " и се осъществя благодарение на Съюза на българските художници, Българската национална банка, Софийската опера и балет, Държавната опера в Стара Загора, Народния спектакъл " Иван Вазов " в София, Националния исторически музей, Музея на Софийския университет " Св. Климент Охридски ", Народното читалище " Васил Левски " в Карлово, Катедралния храм " Свети Йоан Предтеча " в Казанлък и храм " Св. Иван Рилски " в Перник.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ