Седем мистерии, които могат да преобърнат историята
Седем мистерии, които могат да преобърнат историята
Това фолио може да бъде и 20-21, в случай че няма задоволително текст и фотоси за фестивалите, които тогава ще отидат на стр. 28 - след искра, а Владимир - на 23
-->
Мумии подсказват, че египтяните може първи да са стигнали до Америка
Археолози и авантюристи търсят изгубеното богатство на цар Соломон
Останки от остарели цивилизации, които и до през днешния ден смайват археолози, историци, физици и химици. Тайните им остават мистерия за учените. Ако бъдат разгадани, те могат да трансформират метода, по който виждаме предишното. А и сигурно да повлияят на бъдещето.
Подгответе се за една в действителност невероятна историческа обиколка, която включва някои от най-посещаваните от туристи места на планетата. Те са подбрани от Bright Side.
1. Какво има под ухото на Сфинкса?
Хората постоянно са имали необичайно чувство, че Свинксът в Египет крие неразгадана тайнственост.
Една от загадките, свързани с него, е наречена " тайният ключ ", за който се твърди, че " има силата да промени живота на Земята ".
Скритата брава е в региона под ухото на Сфинкса. Камък запречва дупка, намираща се тъкмо там, като това се вижда с просто око. Какво пази този камък?
Какво е прикрито зад него? Археолозите към момента се пробват да намерят отговор.
Руското " знамение " Бориска Киприянович, който почнал да чете вестници още на една година, споделя, че е претърпял прераждане, като в предходния си живот е живял на Марс и е бил боец. Посещавал е Египет по това време. Тогава намерил нещо прикрито под ухото на Сфинкса. То трябвало да бъде намерено и щяло да донесе огромни промени на Земята. Бориска твърди, че " защото хората са го пренебрегнали, откакто им е споделил истината, животът на Марс е бил погубен ". Киприянович споделя, че " единственият метод да предотвратим нашето заличаване в бъдеще, е да открием какво се крие зад ухото на Сфинкса ".
Един ден Бориска губи паметта си. Конспиративни теоретици настояват, че " това може да е породено от неочаквана загуба на информация от предходния му живот или резултат от съзнателно заличаване на спомените от някой, който не желае истината да излиза " на ярко ".
Историята звучи като фикция, само че няма по какъв начин да се отхвърли, че нещо е прикрито под ухото на Сфинкса. Рисунка от 19-и век демонстрира хора, които излизат от главата на монумента, където може да има втори вход към него.
Археолозите споделят, че няма по какъв начин да се влезе в Сфинкса, а всякога, когато опитвали, пътят им бил или блокиран или наводнен.
2. Дискът от Фестос, който никой не може да разчете
Годината е 1908-а. Италианският археолог Луиджи Перние изследва минойския замък в античния град Фестос на гръцкия остров Крит (смята се, че дворецът е бил леговище на брата на цар Минос - Радамантис). Там той се натъква на един неповторим артефакт - диск със странни знаци по него. Учените считат, че е основан през XVII в. прочие н. е. Диаметърът му е 16 см. и е направен от печена глина. Съдържа 45 тайнствени признака, които се повтарят общо 242 пъти. Заедно с диска е открита и таблица с надпис на критско линеарно А писмо.
Макар от откриването на артефакта да е минал повече от век, до ден сегашен никой няма безапелационен отговор на въпроса какво е написано върху диска. Една от най-популярните хипотези гласи, че става въпрос за кодирано текстово обръщение с незнайно наличие. Повечето археолози са на мнение, че употребяваната книжовност няма аналог в древността. Други допускат, че дискът от Фестос в действителност съставлява геометрична теорема, а трети считат, че е настолна игра или обект с религиозно предопределение.
Символите са ситуирани спираловидно към центъра на диска, по посока на часовниковата стрелка. Любопитна детайлност е, че те не са издълбани, а щамповани в меката глина, след което тя е била изпечена. Според някои учени, знаците са били сложени върху диска благодарение на изненадващо развита технология, сравнима с печатната преса на Йоханес Гутенберг, основана в средата на XV в. Според носителя на " Пулицър " Джаред Даймънд, тази технология не се е популяризирала отвън рамките на Крит, тъй като е била основана в несъответствуващ миг от историята.
Езикът на диска към момента не е прочут.
Група специалисти неотдавна обявиха, че думи, свързани с " майчинство " и " богиня ", са измежду изписаните. Това навежда на мисълта, че на предмета е гравирана молитва към минойска богиня.
Според други, на диска от Фестос, който се съхранява в археологическия музей в Ираклио на остров Крит, е закодирано обръщение от извънземна цивилизация или е портал към друго измерение. Трети пък са уверени, че дискът е основан на митичния липсващ остров Атлантида.
3. Месоядните гробници в Асос
Древният град Асос, който се намира в Турция, е бил доста прочут с производството на саркофази. Още преди да се влезе в града край пътя и през днешния ден лежи един голям античен саркофаг. Името сакрофаг идва от гръцката дума??????, която значи плът, и фагос, което значи " който яде ". Което значи, че когато се постави тялото вътре, то бързо се разгражда. За камъка от Асос се е считало, че улеснява разграждането на плътта заради химическите си свойства. За качествата на саркофазите от Асос загатва Плиний Старши в " Естествознание ". Те можели да обхванат и разложат труповете толкоз бързо, че този феномен озадачава учените и до ден-днешен. Те са на мнение, че забележителното количество алуминий в гробниците изгаря и гълтам плътта елементарно, само че това е единствено доктрина, която още не е потвърдена.
4. Кокаин и тютюн в египетски мумии
Когато мумията на египетския фараон Рамзес Велики била изследвана, учените разкрили следи от тютюн, кокаин и хашиш във вътрешността й. Скоро по-късно били изследвани и други мумии, където били открити същите субстанции.
Как египтяните са употребили тези вещества в случай, че те са открити няколко хилядолетия преди тяхната цивилизация? При това на напълно откъснат континент - Америка, която се счита, че е открита чак през 1492 година от Христофор Колумб. Открието е мъчно за схващане, защото трагично би трансформирало познанията ни за историята.
Дали египтяните са разкрили Америка? Някои имат вяра, че викингите са били първи, други - че това са китайците, само че с тези открития се повдигат още повече въпроси.
Египтолозите имат свое пояснение - доста от мумиите са били развивани в предишното, когато стартират английските експедиции в страната. Тогава било известно да се пуши лула, по тази причина те считат, че мумиите са били " опушени ", а доста евентуално било върху тях да е паднала и пепел от някой разсеян археолог.
Но французите оспорват тази доктрина, тъй като в мумията на Рамзес наличието на никотин било смъртоносно количество. Започват нови проби, които включват проби от още десетина мумии на антични египятини, живели в напълно друг регион на страната. Те също дават положителни резултати на кокаин и никотин.
Една от кокаиновите мумии била Хенут Тай - висша египетска жрица, която взела участие в огромните плавания на фараонката Хатшепсут - за нея се знае, че е пътувала до Индия, а евентуално и до други континенти. Дали античните египтяни не са имали канал за трафик на кокаин с американците хилядолетия преди нас?
Първоначално се считало, че тяхната цивилизация имала доста лимитирано мореплаване, концентрирано главно по Нил. Но дали египтяните, построили големите пирамиди, в действителност не са били способни да плават в намерено море? Разбира се, че са били!
Затова и не е по никакъв начин изключено да са стигнали до американските крайбрежия няколко хилядолетия преди Колумб. Още повече, че през 1909 двама участници в експедиция откриват в Гранд Каньон пещери, където намират артефакти от античен Египет. Да не забравяме и стъпаловидните пирамиди в античния мексикански град Теотиуакани и по-късния фетиш на атцеките към слънцето - най-почитания от античните египтяни Бог.
Някои учени считат, че евентуално отвари от тютюневи растения са били употребявани за мумифициране в Египет. Разбира се, има и други пояснения за появяването на " американските вещества " в останките на античните египтяни - допустимо е в Африка да е имало сходни растения, които са изчезнали и заради това не са познати на актуалните ботаници. Алкалоидът в кокаина се счита, че се съдържа в растението беладона, което пораства и в Африка. А никотин има в редица зеленчуци като домати, картофи и патладжани.
5. Гигантските топки в Коста Рика
Една от огромните загадки на археологията е в южната част на Коста Рика. Там по земята са разпръснати стотици гладки каменни сфери, като че ли излезли от детска кутия с сбирка от топчета. Тези в Коста Рика обаче са много огромни - най-едрите са с диаметър до 2 метра и тежат по 16 тона. Едни лежат върху земята, а други са отчасти вкопани в нея. Кълбата са увековечени в паметната сцена на кино лентата " Похитителите на изчезналия кивот ", където макет на една от тях в естествени размери едвам не смазва Индиана Джоунс.
Известни са като " Лас Болас ", което значи " топките ". Историята им ни връща 15 века обратно. Археолозите са на мнение, че сферите са дело на културата Дикуис - цивилизация, изчезнала преди идването на испанците.
Топките са създавани и " поставяни " из Коста Рика в продължение на над 1000 години. Въпреки че учените знаят кой ги е направил, задачата и повода за тяхното основаване още са незнайни. Топки са открити и в други елементи на Централна Америка. Никъде обаче те не са толкоз доста и с такова положително качество като в Коста Рика, където са към 300 на брой. Според мнозина те са съвършени като пропорции и гладкост.
Съществуват най-различни легенди. Според един кълбата идвали от изгубения континент Атлантида, а съгласно различен са дело на самата майка природа.
Най-интересната и, естествено, най-оспорвана доктрина е, че каменните сфери са били сложени на специфични места от индианците в епохата доста преди идването на Христофор Колумб и са служели като трафопостове на боговете. Тяхната функционалност била да улавят и настройват силата. Според тази теза каменните топки били нещо като камертони на земята, които вибрирали и предавали другите честоти, които пък по-късно били улавяни от извънземните. Т.е. каменните топки били самобитни антени, правоприемник за връзки на извънземните.
Според други откриватели камъните са имали астрономически функционалности. Много от тях са открити на групи до 20 броя, постоянно ситуирани в геометрични фигури като триъгълници, четириъгълници или пък прави линии. Често тези фигури сочели към магнитния север на Земята. Според някои те дори били навигационни маркери за кацащи галактически кораби.
Друга доста публикувана теза е, че тези разнообразни по величина каменни кълба са били употребявани като знак за ранга на водач на племе или нацяло село. Може да са служели и като религиозни или церемониални знаци.
6. Камъните на Пума Пунку
Пума Пунку значи " вратата на пумата " на езика аймара и е име на комплекс в Боливия. Построен е от хората от културата Тиванаку - цивилизация, предшестваща инките. Структурите са направени от огромни издялани камъни, които са съединени. Най-голямата тайнственост на Пума Пунку е по какъв начин са съумели античните хора да придвижват големите каменни блокове на дистанции от 10 до 100 километра. Друг интерес въпрос е по какъв начин са съумели да създадат толкоз прецизни сечения в камъните.
Модерните инженери не могат нито да отговорят на този въпрос, нито да повторят достижението на античните хора отпреди хиляди години.
Изграждането на стените също остава тайнственост. Всеки камък е неповторимо изрязан, с цел да си пасва със прилежащия, като крайният резултат наподобява на пъзел. Стените са издигнати и без потребността от хоросан, което съставлява предизвикателство за актуалните инженерни качества на човечеството.
Възможно ли е строителите на Пума Пунку и други сходни паметници да са имали достъп до технологии, за които в този момент единствено можем да мечтаем? Технологии, които са се изгубили в историята и не съставляват никакъв интерес за днешната догматична просвета.
7. Древна карта на изгубено богатство
През 1947 година един бедуин от племето таамира обикаля хълма Кумран, ситуиран на западния бряг на Мъртво море, търсейки изгубена коза.
Така разкрил пещера с 45 глинени съда. В делвите имало кожени свитъци. Разочаровани, че не е нещо скъпо, бедуините продали находката си за 250 $ на архиепископа на Сирийската православна черква Атанасий. Година по-късно израелското държавно управление изплаща ръкописите за 1 млн. $. Така било направено най-голямото археологическо изобретение на ХХ век - открити били Кумранските ръкописи, известни още като ръкописите от Мъртво море.
Документите от Кумран са написани най-вече на кожа и пергамент, само че един свитък изцяло се разграничава от останалите. То е направен напълно от мед. 3Q15 не съдържа древен текст, написан е на език, който не се среща в нито един от другите свитъци, а разчитането му разпалва въображението на хилядите търсачи на изгубени съкровища. Мнозина имат вяра, че свитъкът е карта на богатство. Някои специалисти са сигурни, че тя води до съкровището от Втория йерусалимски храм, погубен през 70-а година сл. Хр. Голяма част от картата е дешифрирана, само че остава неразбираема, защото е извънредно прецизна в инструкциите, като да вземем за пример " завийте наляво при водния шадраван ". Затова е невероятно съкровището да бъде намерено, защото тези места са или изгубени от дълго време или покрити с пясък.
Медният свитък 3Q15 съдържа изложение на 63 места, където за скрити невероятни съкровища от злато и сребро. Поради спецификата на библейските мерни единици е мъчно да се дефинира точното тегло на съкровището, само че евентуално става въпрос за тонове благородни метали, които в паричен еквивалент са равни на най-малко три милиарда $, а в исторически - неоценими. Откъде обаче се е взело това богатство? Митичното завещание на цар Соломон?
Според Стивън Пфан, един от учените, участващи в разчитането на ръкописите, медният свитък е дело на зилотите, известни с непримиримостта си към Рим. Те пазят до последно Храма и благосъстоянието му от похищението на римляните и съумяват да укрият огромна част от благосъстоянието. Медният свитък - карта е формиран директно преди разрушаването на храма. В него елементарно могат да се открият някои от местата с укрито богатство: Йерихон, долината Ахор - северно или южно от Йерихон, планината Геризим, пещерата до фонтана на дома Хаккоз - евентуално мястото на втория Йерусалимски храм и други Има обаче и кодирани места, които е мъчно да бъдат локализирани, като " Каналът на Соломон ", в който има укрити огромно количество сребърни монети, " Милхам ", където са скрити облеклата на първосвещеника, евентуално с камъните " Урим и Тумим " и всички останали скъпи атрибути, разказани в Библията. В последните няколко реда от свитъка се приказва за едно още по-голямо богатство " в изсъхнал бунар при Кохлит "..., само че пояснение за това по какъв начин и къде да се откри кладенецът се съдържат в копие на медния свитък. Това значи, че някъде, може би в Кохлит, има укрит и втори меден свитък, който е спомагателен ключ за намирането на предметите, разказани в първия. Кпоред Джоел Розенберг, намирането на втория свитък би довело до откриването на " Ковчега на Завета ", липсващ безследно през 621 година прочие Хр., когато Навуходонасор завладява Йерусалим. Стивън Пфан обаче счита, че огромна част от съкровището е било открито и изнесено още от римляните. Като доказателство Пфан показва писмо, в което император Тит написа, че Колизеумът в Рим е издигнат с плячката от Юдея. Да, вероятно някаква част е попаднала в римски ръце, само че огромното богатство евентуално още чака своя Индиана Джоунс.
Това фолио може да бъде и 20-21, в случай че няма задоволително текст и фотоси за фестивалите, които тогава ще отидат на стр. 28 - след искра, а Владимир - на 23
-->
Мумии подсказват, че египтяните може първи да са стигнали до Америка
Археолози и авантюристи търсят изгубеното богатство на цар Соломон
Останки от остарели цивилизации, които и до през днешния ден смайват археолози, историци, физици и химици. Тайните им остават мистерия за учените. Ако бъдат разгадани, те могат да трансформират метода, по който виждаме предишното. А и сигурно да повлияят на бъдещето.
Подгответе се за една в действителност невероятна историческа обиколка, която включва някои от най-посещаваните от туристи места на планетата. Те са подбрани от Bright Side.
1. Какво има под ухото на Сфинкса?
Хората постоянно са имали необичайно чувство, че Свинксът в Египет крие неразгадана тайнственост.
Една от загадките, свързани с него, е наречена " тайният ключ ", за който се твърди, че " има силата да промени живота на Земята ".
Скритата брава е в региона под ухото на Сфинкса. Камък запречва дупка, намираща се тъкмо там, като това се вижда с просто око. Какво пази този камък?
Какво е прикрито зад него? Археолозите към момента се пробват да намерят отговор.
Руското " знамение " Бориска Киприянович, който почнал да чете вестници още на една година, споделя, че е претърпял прераждане, като в предходния си живот е живял на Марс и е бил боец. Посещавал е Египет по това време. Тогава намерил нещо прикрито под ухото на Сфинкса. То трябвало да бъде намерено и щяло да донесе огромни промени на Земята. Бориска твърди, че " защото хората са го пренебрегнали, откакто им е споделил истината, животът на Марс е бил погубен ". Киприянович споделя, че " единственият метод да предотвратим нашето заличаване в бъдеще, е да открием какво се крие зад ухото на Сфинкса ".
Един ден Бориска губи паметта си. Конспиративни теоретици настояват, че " това може да е породено от неочаквана загуба на информация от предходния му живот или резултат от съзнателно заличаване на спомените от някой, който не желае истината да излиза " на ярко ".
Историята звучи като фикция, само че няма по какъв начин да се отхвърли, че нещо е прикрито под ухото на Сфинкса. Рисунка от 19-и век демонстрира хора, които излизат от главата на монумента, където може да има втори вход към него.
Археолозите споделят, че няма по какъв начин да се влезе в Сфинкса, а всякога, когато опитвали, пътят им бил или блокиран или наводнен.
2. Дискът от Фестос, който никой не може да разчете
Годината е 1908-а. Италианският археолог Луиджи Перние изследва минойския замък в античния град Фестос на гръцкия остров Крит (смята се, че дворецът е бил леговище на брата на цар Минос - Радамантис). Там той се натъква на един неповторим артефакт - диск със странни знаци по него. Учените считат, че е основан през XVII в. прочие н. е. Диаметърът му е 16 см. и е направен от печена глина. Съдържа 45 тайнствени признака, които се повтарят общо 242 пъти. Заедно с диска е открита и таблица с надпис на критско линеарно А писмо.
Макар от откриването на артефакта да е минал повече от век, до ден сегашен никой няма безапелационен отговор на въпроса какво е написано върху диска. Една от най-популярните хипотези гласи, че става въпрос за кодирано текстово обръщение с незнайно наличие. Повечето археолози са на мнение, че употребяваната книжовност няма аналог в древността. Други допускат, че дискът от Фестос в действителност съставлява геометрична теорема, а трети считат, че е настолна игра или обект с религиозно предопределение.
Символите са ситуирани спираловидно към центъра на диска, по посока на часовниковата стрелка. Любопитна детайлност е, че те не са издълбани, а щамповани в меката глина, след което тя е била изпечена. Според някои учени, знаците са били сложени върху диска благодарение на изненадващо развита технология, сравнима с печатната преса на Йоханес Гутенберг, основана в средата на XV в. Според носителя на " Пулицър " Джаред Даймънд, тази технология не се е популяризирала отвън рамките на Крит, тъй като е била основана в несъответствуващ миг от историята.
Езикът на диска към момента не е прочут.
Група специалисти неотдавна обявиха, че думи, свързани с " майчинство " и " богиня ", са измежду изписаните. Това навежда на мисълта, че на предмета е гравирана молитва към минойска богиня.
Според други, на диска от Фестос, който се съхранява в археологическия музей в Ираклио на остров Крит, е закодирано обръщение от извънземна цивилизация или е портал към друго измерение. Трети пък са уверени, че дискът е основан на митичния липсващ остров Атлантида.
3. Месоядните гробници в Асос
Древният град Асос, който се намира в Турция, е бил доста прочут с производството на саркофази. Още преди да се влезе в града край пътя и през днешния ден лежи един голям античен саркофаг. Името сакрофаг идва от гръцката дума??????, която значи плът, и фагос, което значи " който яде ". Което значи, че когато се постави тялото вътре, то бързо се разгражда. За камъка от Асос се е считало, че улеснява разграждането на плътта заради химическите си свойства. За качествата на саркофазите от Асос загатва Плиний Старши в " Естествознание ". Те можели да обхванат и разложат труповете толкоз бързо, че този феномен озадачава учените и до ден-днешен. Те са на мнение, че забележителното количество алуминий в гробниците изгаря и гълтам плътта елементарно, само че това е единствено доктрина, която още не е потвърдена.
4. Кокаин и тютюн в египетски мумии
Когато мумията на египетския фараон Рамзес Велики била изследвана, учените разкрили следи от тютюн, кокаин и хашиш във вътрешността й. Скоро по-късно били изследвани и други мумии, където били открити същите субстанции.
Как египтяните са употребили тези вещества в случай, че те са открити няколко хилядолетия преди тяхната цивилизация? При това на напълно откъснат континент - Америка, която се счита, че е открита чак през 1492 година от Христофор Колумб. Открието е мъчно за схващане, защото трагично би трансформирало познанията ни за историята.
Дали египтяните са разкрили Америка? Някои имат вяра, че викингите са били първи, други - че това са китайците, само че с тези открития се повдигат още повече въпроси.
Египтолозите имат свое пояснение - доста от мумиите са били развивани в предишното, когато стартират английските експедиции в страната. Тогава било известно да се пуши лула, по тази причина те считат, че мумиите са били " опушени ", а доста евентуално било върху тях да е паднала и пепел от някой разсеян археолог.
Но французите оспорват тази доктрина, тъй като в мумията на Рамзес наличието на никотин било смъртоносно количество. Започват нови проби, които включват проби от още десетина мумии на антични египятини, живели в напълно друг регион на страната. Те също дават положителни резултати на кокаин и никотин.
Една от кокаиновите мумии била Хенут Тай - висша египетска жрица, която взела участие в огромните плавания на фараонката Хатшепсут - за нея се знае, че е пътувала до Индия, а евентуално и до други континенти. Дали античните египтяни не са имали канал за трафик на кокаин с американците хилядолетия преди нас?
Първоначално се считало, че тяхната цивилизация имала доста лимитирано мореплаване, концентрирано главно по Нил. Но дали египтяните, построили големите пирамиди, в действителност не са били способни да плават в намерено море? Разбира се, че са били!
Затова и не е по никакъв начин изключено да са стигнали до американските крайбрежия няколко хилядолетия преди Колумб. Още повече, че през 1909 двама участници в експедиция откриват в Гранд Каньон пещери, където намират артефакти от античен Египет. Да не забравяме и стъпаловидните пирамиди в античния мексикански град Теотиуакани и по-късния фетиш на атцеките към слънцето - най-почитания от античните египтяни Бог.
Някои учени считат, че евентуално отвари от тютюневи растения са били употребявани за мумифициране в Египет. Разбира се, има и други пояснения за появяването на " американските вещества " в останките на античните египтяни - допустимо е в Африка да е имало сходни растения, които са изчезнали и заради това не са познати на актуалните ботаници. Алкалоидът в кокаина се счита, че се съдържа в растението беладона, което пораства и в Африка. А никотин има в редица зеленчуци като домати, картофи и патладжани.
5. Гигантските топки в Коста Рика
Една от огромните загадки на археологията е в южната част на Коста Рика. Там по земята са разпръснати стотици гладки каменни сфери, като че ли излезли от детска кутия с сбирка от топчета. Тези в Коста Рика обаче са много огромни - най-едрите са с диаметър до 2 метра и тежат по 16 тона. Едни лежат върху земята, а други са отчасти вкопани в нея. Кълбата са увековечени в паметната сцена на кино лентата " Похитителите на изчезналия кивот ", където макет на една от тях в естествени размери едвам не смазва Индиана Джоунс.
Известни са като " Лас Болас ", което значи " топките ". Историята им ни връща 15 века обратно. Археолозите са на мнение, че сферите са дело на културата Дикуис - цивилизация, изчезнала преди идването на испанците.
Топките са създавани и " поставяни " из Коста Рика в продължение на над 1000 години. Въпреки че учените знаят кой ги е направил, задачата и повода за тяхното основаване още са незнайни. Топки са открити и в други елементи на Централна Америка. Никъде обаче те не са толкоз доста и с такова положително качество като в Коста Рика, където са към 300 на брой. Според мнозина те са съвършени като пропорции и гладкост.
Съществуват най-различни легенди. Според един кълбата идвали от изгубения континент Атлантида, а съгласно различен са дело на самата майка природа.
Най-интересната и, естествено, най-оспорвана доктрина е, че каменните сфери са били сложени на специфични места от индианците в епохата доста преди идването на Христофор Колумб и са служели като трафопостове на боговете. Тяхната функционалност била да улавят и настройват силата. Според тази теза каменните топки били нещо като камертони на земята, които вибрирали и предавали другите честоти, които пък по-късно били улавяни от извънземните. Т.е. каменните топки били самобитни антени, правоприемник за връзки на извънземните.
Според други откриватели камъните са имали астрономически функционалности. Много от тях са открити на групи до 20 броя, постоянно ситуирани в геометрични фигури като триъгълници, четириъгълници или пък прави линии. Често тези фигури сочели към магнитния север на Земята. Според някои те дори били навигационни маркери за кацащи галактически кораби.
Друга доста публикувана теза е, че тези разнообразни по величина каменни кълба са били употребявани като знак за ранга на водач на племе или нацяло село. Може да са служели и като религиозни или церемониални знаци.
6. Камъните на Пума Пунку
Пума Пунку значи " вратата на пумата " на езика аймара и е име на комплекс в Боливия. Построен е от хората от културата Тиванаку - цивилизация, предшестваща инките. Структурите са направени от огромни издялани камъни, които са съединени. Най-голямата тайнственост на Пума Пунку е по какъв начин са съумели античните хора да придвижват големите каменни блокове на дистанции от 10 до 100 километра. Друг интерес въпрос е по какъв начин са съумели да създадат толкоз прецизни сечения в камъните.
Модерните инженери не могат нито да отговорят на този въпрос, нито да повторят достижението на античните хора отпреди хиляди години.
Изграждането на стените също остава тайнственост. Всеки камък е неповторимо изрязан, с цел да си пасва със прилежащия, като крайният резултат наподобява на пъзел. Стените са издигнати и без потребността от хоросан, което съставлява предизвикателство за актуалните инженерни качества на човечеството.
Възможно ли е строителите на Пума Пунку и други сходни паметници да са имали достъп до технологии, за които в този момент единствено можем да мечтаем? Технологии, които са се изгубили в историята и не съставляват никакъв интерес за днешната догматична просвета.
7. Древна карта на изгубено богатство
През 1947 година един бедуин от племето таамира обикаля хълма Кумран, ситуиран на западния бряг на Мъртво море, търсейки изгубена коза.
Така разкрил пещера с 45 глинени съда. В делвите имало кожени свитъци. Разочаровани, че не е нещо скъпо, бедуините продали находката си за 250 $ на архиепископа на Сирийската православна черква Атанасий. Година по-късно израелското държавно управление изплаща ръкописите за 1 млн. $. Така било направено най-голямото археологическо изобретение на ХХ век - открити били Кумранските ръкописи, известни още като ръкописите от Мъртво море.
Документите от Кумран са написани най-вече на кожа и пергамент, само че един свитък изцяло се разграничава от останалите. То е направен напълно от мед. 3Q15 не съдържа древен текст, написан е на език, който не се среща в нито един от другите свитъци, а разчитането му разпалва въображението на хилядите търсачи на изгубени съкровища. Мнозина имат вяра, че свитъкът е карта на богатство. Някои специалисти са сигурни, че тя води до съкровището от Втория йерусалимски храм, погубен през 70-а година сл. Хр. Голяма част от картата е дешифрирана, само че остава неразбираема, защото е извънредно прецизна в инструкциите, като да вземем за пример " завийте наляво при водния шадраван ". Затова е невероятно съкровището да бъде намерено, защото тези места са или изгубени от дълго време или покрити с пясък.
Медният свитък 3Q15 съдържа изложение на 63 места, където за скрити невероятни съкровища от злато и сребро. Поради спецификата на библейските мерни единици е мъчно да се дефинира точното тегло на съкровището, само че евентуално става въпрос за тонове благородни метали, които в паричен еквивалент са равни на най-малко три милиарда $, а в исторически - неоценими. Откъде обаче се е взело това богатство? Митичното завещание на цар Соломон?
Според Стивън Пфан, един от учените, участващи в разчитането на ръкописите, медният свитък е дело на зилотите, известни с непримиримостта си към Рим. Те пазят до последно Храма и благосъстоянието му от похищението на римляните и съумяват да укрият огромна част от благосъстоянието. Медният свитък - карта е формиран директно преди разрушаването на храма. В него елементарно могат да се открият някои от местата с укрито богатство: Йерихон, долината Ахор - северно или южно от Йерихон, планината Геризим, пещерата до фонтана на дома Хаккоз - евентуално мястото на втория Йерусалимски храм и други Има обаче и кодирани места, които е мъчно да бъдат локализирани, като " Каналът на Соломон ", в който има укрити огромно количество сребърни монети, " Милхам ", където са скрити облеклата на първосвещеника, евентуално с камъните " Урим и Тумим " и всички останали скъпи атрибути, разказани в Библията. В последните няколко реда от свитъка се приказва за едно още по-голямо богатство " в изсъхнал бунар при Кохлит "..., само че пояснение за това по какъв начин и къде да се откри кладенецът се съдържат в копие на медния свитък. Това значи, че някъде, може би в Кохлит, има укрит и втори меден свитък, който е спомагателен ключ за намирането на предметите, разказани в първия. Кпоред Джоел Розенберг, намирането на втория свитък би довело до откриването на " Ковчега на Завета ", липсващ безследно през 621 година прочие Хр., когато Навуходонасор завладява Йерусалим. Стивън Пфан обаче счита, че огромна част от съкровището е било открито и изнесено още от римляните. Като доказателство Пфан показва писмо, в което император Тит написа, че Колизеумът в Рим е издигнат с плячката от Юдея. Да, вероятно някаква част е попаднала в римски ръце, само че огромното богатство евентуално още чака своя Индиана Джоунс.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ