Бизнесът алармира: Заличават имената на българските извори, подменят ги с марки
Съюзът на безалкохолната индустрия в България (СБПБ) излезе с декларация против промените в Закона за храните и "изкривения и манипулиран спор " по тематиката.
В СБПБ членуват едни от най-старите бутилиращи компании в страната: БУЛМИНВЕКС “Горна баня” и БК “ Горна баня”, както и Централният кооперативен съюз, “Балдаран Спринг”АД и други водещи компании в бранша.
В мнението си те показват угриженост за "призивите за изтриване на имената на българските извори и подмяната им с търговски марки на компаниите. "
"Имената на изворите са национално благосъстояние и като такива принадлежат на потребителите, а не на производителите, по тази причина мястото им е на етикетите ", пишат от СБПБ в писмото си до медиите.
Внесен от Министерски съвет, Законопроектът за изменение на Закона за храните мина на първо четене в Народното събрание предходната седмица.
Изрично условие и главен принцип на европейската Директива 2009/54/ЕС е “видът на водата и имената на изворите да дефинират комерсиалното изложение на бутилираните натурални минерални и изворни води, а не комерсиалните брандове”, споделят от СБПБ в писмото си и не престават:
Раздел “Натурални минерални и изворни води” в законопроекта за храните подхожда оптимално на главните постановки и духа на Директивата. Няма нито един текст или терминология в този раздел, които да опонират на европейския правилник – назад на внушенията. Напротив: и термините, и наредбите в него са взети непосредствено от директивата и са транспонирани правилно и тъкмо. Всеки може да се увери в това, откакто се запознае и съпостави наличието на Директива 2009/54/ЕС и на оферти Раздел “Натурални и минерални изворни води” в законопроекта на Министерски съвет. Текстът на Раздел “Води” е съгласуван още със мненията на министерствата на земеделието и храните, на опазването на здравето, на стопанската система, както и с решението на Министерски съвет от 28.06.2016 година
В писмото си до медиите СБПБ оборват и доводите на Асоциацията на производителите на безалкохолни питиета в България точка по точка. Ето и тяхната позиция:
1. „ С новия закон комерсиалните марки ще отпаднат поради имената на изворите “
Марките не отпадат, а се резервират. Директивата изисква наред с комерсиалната марка на етикета да се слага ясно и четимо и името на извора, както и типът на водата (изворна или минерална), което сега не се прави от част от производителите. Тъкмо името на извора и типът на водата подсигуряват правото на потребителите на осведомен избор - това е залегнало като главен принцип в Директивата. Марката е част от комерсиалното изложение – то остава на етикета, както и цялата интелектуална благосъстоятелност на производителите, стига да се подсигурява вярното изписване на имената на българските извори според европейската Директива. Не се постановат нови вложения в нови марки – обратно на внушенията - тъй като старите остават на етикетите. Но имената на изворите, като словни изрази, са национално благосъстояние и принадлежат на потребителите, а не на производителите, по тази причина тяхното място е на етикетите. Директивата не позволява да има единствено търговски марки и фирмени имена на етикетите, както упорства АПБНБ.
2. “Връща се опцията на едно находище да бутилират по едно и също време няколко концесионера “
Не може да се върне нещо, което не си е отивало и няма по какъв начин да си отиде. Нормалната и законова процедура в България, откогато действат находищата - в Горна Баня, Хисар, Велинград и други - е те да се експлоатират от няколко производителя по едно и също време. Европейската инструкция въобще няма условие за „ едно находище - един концесионер “, макар уверенията на АПБНБ в противоположното. Изискването на Директивата гласи напълно друго: “едно находище – едно комерсиално изложение “. Това се съблюдава от производителите на цитираните залежи и те развиват сполучливо личните си търговски марки и интелектуална благосъстоятелност. Твърденията, че при няколко концесионера имало заплаха от замърсяване и компрометиране на находищата са нон сенс - дългогодишната процедура на производителите в находищата в Горна Баня, Хисар, Велинград и така нататък го потвърждава.
3. „ Съществуват противоречиви термини в Директивата и в законопроекта, които ще доведат до безпорядък. “
Термините, употребявани в Директивата и в Раздел “Води” на законопроекта - като “търговско описание”, ”извор”, “място на екплоатация” и така нататък освен не са противоречиви, а са безспорни. Преводът на Директивата на формалния уебсайт на Европейския съюз е явен и опитите той да бъде смислово изопачен са безпочвени и преднамерено провокативни. С случайните си тълкования обаче АПБНБ на процедура саботира въвеждането на европейския правилник у нас, будейки подозрения, че пази избрани търговски ползи.
4. “Отпадат описите за признание на изворните води в законопроекта”
Европейският правилник е безапелационен и не изисква основаване на описи на приетите изворни води. Това не се прави в никоя страна на Европейския съюз и няма основателна причина да се вкарва единствено у нас, защото се основава непотребна административна тежест. Изворните води се записват по метод, избран от раздела на законопроекта в здравното министерство, където те биват сертифицирани, а за бутилирането им се издават разрешителни за водовземане, съобразени със Закона за водите. За потребностите на Европейската общественост се вършат единствено описи на приетите натурални минерални води и те се разгласяват годишно.
В СБПБ членуват едни от най-старите бутилиращи компании в страната: БУЛМИНВЕКС “Горна баня” и БК “ Горна баня”, както и Централният кооперативен съюз, “Балдаран Спринг”АД и други водещи компании в бранша.
В мнението си те показват угриженост за "призивите за изтриване на имената на българските извори и подмяната им с търговски марки на компаниите. "
"Имената на изворите са национално благосъстояние и като такива принадлежат на потребителите, а не на производителите, по тази причина мястото им е на етикетите ", пишат от СБПБ в писмото си до медиите.
Внесен от Министерски съвет, Законопроектът за изменение на Закона за храните мина на първо четене в Народното събрание предходната седмица.
Изрично условие и главен принцип на европейската Директива 2009/54/ЕС е “видът на водата и имената на изворите да дефинират комерсиалното изложение на бутилираните натурални минерални и изворни води, а не комерсиалните брандове”, споделят от СБПБ в писмото си и не престават:
Раздел “Натурални минерални и изворни води” в законопроекта за храните подхожда оптимално на главните постановки и духа на Директивата. Няма нито един текст или терминология в този раздел, които да опонират на европейския правилник – назад на внушенията. Напротив: и термините, и наредбите в него са взети непосредствено от директивата и са транспонирани правилно и тъкмо. Всеки може да се увери в това, откакто се запознае и съпостави наличието на Директива 2009/54/ЕС и на оферти Раздел “Натурални и минерални изворни води” в законопроекта на Министерски съвет. Текстът на Раздел “Води” е съгласуван още със мненията на министерствата на земеделието и храните, на опазването на здравето, на стопанската система, както и с решението на Министерски съвет от 28.06.2016 година
В писмото си до медиите СБПБ оборват и доводите на Асоциацията на производителите на безалкохолни питиета в България точка по точка. Ето и тяхната позиция:
1. „ С новия закон комерсиалните марки ще отпаднат поради имената на изворите “
Марките не отпадат, а се резервират. Директивата изисква наред с комерсиалната марка на етикета да се слага ясно и четимо и името на извора, както и типът на водата (изворна или минерална), което сега не се прави от част от производителите. Тъкмо името на извора и типът на водата подсигуряват правото на потребителите на осведомен избор - това е залегнало като главен принцип в Директивата. Марката е част от комерсиалното изложение – то остава на етикета, както и цялата интелектуална благосъстоятелност на производителите, стига да се подсигурява вярното изписване на имената на българските извори според европейската Директива. Не се постановат нови вложения в нови марки – обратно на внушенията - тъй като старите остават на етикетите. Но имената на изворите, като словни изрази, са национално благосъстояние и принадлежат на потребителите, а не на производителите, по тази причина тяхното място е на етикетите. Директивата не позволява да има единствено търговски марки и фирмени имена на етикетите, както упорства АПБНБ.
2. “Връща се опцията на едно находище да бутилират по едно и също време няколко концесионера “
Не може да се върне нещо, което не си е отивало и няма по какъв начин да си отиде. Нормалната и законова процедура в България, откогато действат находищата - в Горна Баня, Хисар, Велинград и други - е те да се експлоатират от няколко производителя по едно и също време. Европейската инструкция въобще няма условие за „ едно находище - един концесионер “, макар уверенията на АПБНБ в противоположното. Изискването на Директивата гласи напълно друго: “едно находище – едно комерсиално изложение “. Това се съблюдава от производителите на цитираните залежи и те развиват сполучливо личните си търговски марки и интелектуална благосъстоятелност. Твърденията, че при няколко концесионера имало заплаха от замърсяване и компрометиране на находищата са нон сенс - дългогодишната процедура на производителите в находищата в Горна Баня, Хисар, Велинград и така нататък го потвърждава.
3. „ Съществуват противоречиви термини в Директивата и в законопроекта, които ще доведат до безпорядък. “
Термините, употребявани в Директивата и в Раздел “Води” на законопроекта - като “търговско описание”, ”извор”, “място на екплоатация” и така нататък освен не са противоречиви, а са безспорни. Преводът на Директивата на формалния уебсайт на Европейския съюз е явен и опитите той да бъде смислово изопачен са безпочвени и преднамерено провокативни. С случайните си тълкования обаче АПБНБ на процедура саботира въвеждането на европейския правилник у нас, будейки подозрения, че пази избрани търговски ползи.
4. “Отпадат описите за признание на изворните води в законопроекта”
Европейският правилник е безапелационен и не изисква основаване на описи на приетите изворни води. Това не се прави в никоя страна на Европейския съюз и няма основателна причина да се вкарва единствено у нас, защото се основава непотребна административна тежест. Изворните води се записват по метод, избран от раздела на законопроекта в здравното министерство, където те биват сертифицирани, а за бутилирането им се издават разрешителни за водовземане, съобразени със Закона за водите. За потребностите на Европейската общественост се вършат единствено описи на приетите натурални минерални води и те се разгласяват годишно.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ