Кулинарен конкурс по устойчиво готвене, организиран от „Институт за кулинарни изкуства“
Съвсем скоро, на 4-ти декември в „ “ (ИКИ) във Варна ще се състои първото отворено съревнование по стабилно готвене в България. Темата на съревнованието е особено подбрана, като то е отворено за начинаещи и напреднали фенове на кулинарните изкуства. Ще поговорим малко повече по отношение на концепцията на устойчивото готвене и за какво е потребно и значимо да се готви по нейните правила.
Публикуваме изявлението с Шеф Крис Жишк - програмен шеф на „ ", част от „ Висше учебно заведение по мениджмънт - Варна “ (ВУМ). Шеф Крис е с над 10 години опит в Мишленови заведения за хранене, както и като уредник и Шеф на поп-ъп събития във Англия. Към миг Шеф Крис образова бъдещи кулинарни виртуози, които покоряват висококатегорийни заведения за хранене по света.
Шеф Крис, ще ни запознаете ли с концепцията на устойчивото готвене?
Всеки тип готвене, без значение от неговият жанр, е основан към продукта и работата с него. Много от класическите способи на готвене обаче се концентрират към готвенето с най-хубавите елементи от самия артикул, да вземем за пример когато използваме зеленчуци или месо - се работи единствено с хубавата част от зеленчука, без зеленината или обвивката, а от месото се употребява единствено филето и чистото месо, а останалото просто бива изхвърляно. По този метод губим в действителност скъпи елементи от продукта, а когато това се прегледа с международен мащаб - загубите са от финансови до такива за околната среда. Европа към този момент разпозна казуса ипредприема стъпки към неговото съкращаване.
Идеята към устойчивото готвене и неговите правила е да се сътвори опция на класическото схващане за процеса на подготвяне на храна. Ние, като Шефове би трябвало да почитаме продукта и да се стремим да използваме целия, както ни е бил даден. Наш дълг е да дадем познания на новите генерации Шефове, с цел да реализираме дълготрайни резултати.
Една от задачите на надпреварата ни е представим тъкмо този метод на подготвяне на храната, с цел да доближи до повече хора с интерес към гастрономията и кулинарните изкуства. До момента имаме десетки записани участници от София, Пловдив, Силистра, Плевен, Велико Търново и други Сред премиите са стипендии за образование в института, покриващи 75% от един учебен срок и швейцарска индукционна система.
Ще ни разкажете ли малко повече за самите правила устойчивото готвене и по какъв начин ги прилагате в образованието на Вашите студенти?
Един от правилата на този тип подготвяне на храната е избирането на устойчиви артикули – тези, които са местни за дадената област, сезонни. Защо хората употребяват аспержи през зимата да вземем за пример? Защото желаят да са изтънчени, само че малко хора се замислят, че този артикул е пропътувал огромно разстояние, с цел да стигне до кухнята и чиниите ни. При потреблението на местни и сезонни артикули, ще получим доста по-богат усет от ястието, по-ниска цена. Чрез този избор няма да заплащаме и за високите транспортни разноски и най-хубавото – ястията ни ще са здравословни и ще запазят потребните субстанции. Също по този начин, устойчивото готвене е насочено и към икономисване на сила за подготвяне на храната. Един от тези способи е готвенето през нощта и не, към този момент не се постанова да стоим будни, с цел да приготвим ястията. Новите технологии, които да вземем за пример използваме в Института, ни разрешават да приготвим всичко посредством избрани стратегии. Те разрешават задействането на уреди през нощта без потребността от човешки контрол. Можем да осигурим до 50% по-нисък разход на електрическа енергия при фурните и 70% при индукциите – и на сутринта храната е подготвена и топла.
Повече от 60% от занятията в Института за Кулинарни Изкуства са на практика. Затова, с изключение на тренировки в кухните вършим изследвания на локалните благоприятни условия, които стоят пред нас. Редовно вървим в нашата органична градина и се възползваме от всички натурални източници, също по този начин вършим екскурзии из България до места, където има залежи на разнообразни естествени артикули. През другите подобаващи сезони събираме билки и демонстрираме на студентите лов на трюфели, като постоянно оставяме 50% от откритото недокоснато – в случай че желаеме следващата година още веднъж да има годишна продукция, не би трябвало да взимаме всичко едновременно. Най-общо казано - следваме естествения развой на цъфтене - напредък - изобилие на растенията
> > Ако имате въпроси към състезанието или повече информация за Института, можете да ревизирате тук:
Публикуваме изявлението с Шеф Крис Жишк - програмен шеф на „ ", част от „ Висше учебно заведение по мениджмънт - Варна “ (ВУМ). Шеф Крис е с над 10 години опит в Мишленови заведения за хранене, както и като уредник и Шеф на поп-ъп събития във Англия. Към миг Шеф Крис образова бъдещи кулинарни виртуози, които покоряват висококатегорийни заведения за хранене по света.
Шеф Крис, ще ни запознаете ли с концепцията на устойчивото готвене?
Всеки тип готвене, без значение от неговият жанр, е основан към продукта и работата с него. Много от класическите способи на готвене обаче се концентрират към готвенето с най-хубавите елементи от самия артикул, да вземем за пример когато използваме зеленчуци или месо - се работи единствено с хубавата част от зеленчука, без зеленината или обвивката, а от месото се употребява единствено филето и чистото месо, а останалото просто бива изхвърляно. По този метод губим в действителност скъпи елементи от продукта, а когато това се прегледа с международен мащаб - загубите са от финансови до такива за околната среда. Европа към този момент разпозна казуса ипредприема стъпки към неговото съкращаване.
Идеята към устойчивото готвене и неговите правила е да се сътвори опция на класическото схващане за процеса на подготвяне на храна. Ние, като Шефове би трябвало да почитаме продукта и да се стремим да използваме целия, както ни е бил даден. Наш дълг е да дадем познания на новите генерации Шефове, с цел да реализираме дълготрайни резултати.
Една от задачите на надпреварата ни е представим тъкмо този метод на подготвяне на храната, с цел да доближи до повече хора с интерес към гастрономията и кулинарните изкуства. До момента имаме десетки записани участници от София, Пловдив, Силистра, Плевен, Велико Търново и други Сред премиите са стипендии за образование в института, покриващи 75% от един учебен срок и швейцарска индукционна система.
Ще ни разкажете ли малко повече за самите правила устойчивото готвене и по какъв начин ги прилагате в образованието на Вашите студенти?
Един от правилата на този тип подготвяне на храната е избирането на устойчиви артикули – тези, които са местни за дадената област, сезонни. Защо хората употребяват аспержи през зимата да вземем за пример? Защото желаят да са изтънчени, само че малко хора се замислят, че този артикул е пропътувал огромно разстояние, с цел да стигне до кухнята и чиниите ни. При потреблението на местни и сезонни артикули, ще получим доста по-богат усет от ястието, по-ниска цена. Чрез този избор няма да заплащаме и за високите транспортни разноски и най-хубавото – ястията ни ще са здравословни и ще запазят потребните субстанции. Също по този начин, устойчивото готвене е насочено и към икономисване на сила за подготвяне на храната. Един от тези способи е готвенето през нощта и не, към този момент не се постанова да стоим будни, с цел да приготвим ястията. Новите технологии, които да вземем за пример използваме в Института, ни разрешават да приготвим всичко посредством избрани стратегии. Те разрешават задействането на уреди през нощта без потребността от човешки контрол. Можем да осигурим до 50% по-нисък разход на електрическа енергия при фурните и 70% при индукциите – и на сутринта храната е подготвена и топла.
Повече от 60% от занятията в Института за Кулинарни Изкуства са на практика. Затова, с изключение на тренировки в кухните вършим изследвания на локалните благоприятни условия, които стоят пред нас. Редовно вървим в нашата органична градина и се възползваме от всички натурални източници, също по този начин вършим екскурзии из България до места, където има залежи на разнообразни естествени артикули. През другите подобаващи сезони събираме билки и демонстрираме на студентите лов на трюфели, като постоянно оставяме 50% от откритото недокоснато – в случай че желаеме следващата година още веднъж да има годишна продукция, не би трябвало да взимаме всичко едновременно. Най-общо казано - следваме естествения развой на цъфтене - напредък - изобилие на растенията
> > Ако имате въпроси към състезанието или повече информация за Института, можете да ревизирате тук:
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ