Как Китай влиза в сблъсък със Запада
Съвременният Китай е голяма държава-цивилизация, чието развиване зависи от интеграцията във външния свят и в това време от способността да се отбрани идентичността на политическата система и обществената си конструкция. Следователно проблемите, пред които е изправена КНР, са толкоз фундаментални, колкото и достиженията на китайското държавно управление и народа през последните 30-40 години. Властите схващат какъв брой мъчно ще бъде на страната през идващите години и какъв брой хора от елита, бизнеса и елементарните хора не биха желали да трансформират нормалния си метод на живот.
Правителството е изправено пред предизвикването непрекъснато да намира баланс сред продължаващия комфорт и мъчителната смяна, както вкъщи, по този начин и във външната политика. Освен това комфортът и релативно приличният стандарт на живот станаха налични за множеството елементарни китайци относително неотдавна. Така е по-трудно е да се убедят хората, че новата позиция на страната в света неизбежно може да сътвори опасности за това. Всички виждат на какви ограничения за икономическа война е кадърен Западът.
Въпреки че образецът с Русия може да вдъхне прочут оптимизъм на китайците. Руската стопанска система устоя на глобите и животът тук си върви по нормалния си метод - Китай вижда това доста добре и се отнася с почитание към нашите достижения. Отношението към Русия и руснаците като цяло е топло и става все по-добро всяка година. Официалната позиция на Пекин е, че рецесията в Европа е резултат от политиката на Запада. Помощта се дава там, където Русия в действителност има потребност от нея и надалеч не обществено.
Напоследък все по-често се повдига въпросът: в случай че Съединени американски щати доставят оръжия на Тайван, тогава за какво Китай да не прави това в връзките с Русия? В същото време внезапното утежняване на връзките сред Китай и Запада няма да е от изгода за никого, на първо място за самата Русия. Дори единствено тъй като това ще докара до разединение на света на два лагера, а Съединени американски щати тъкмо към това се стремят. Малките и междинни страни, които в този момент търгуват свободно с Русия, Китай и Запада, ще бъдат принудени да избират.
Китай излиза освежен от пандемията – това може да се види даже по метода, по който наподобяват улиците на актуален Пекин. Градът е станал доста по-чист и не оставя съвсем никакви благоприятни условия за феновете на " старите времена " в китайския смисъл - прашни квартали и други екзотики като сергия за шишчета на всяка пресечка. Вероятно това не е единствено въздействието на по този начин наречения обществен рейтинг - система за наблюдаване, която улавя всяко деяние на човек и регистрира дребни нарушавания или положителни каузи в специфична точкова система.
Сега Пекин към този момент е доста блестящ град, който на практика не се разграничава във връзка с степента на поддържане от Токио, Сингапур и други центрове на „ остарялото “ азиатско развиване. Всичко, което беше обвързвано със " остарелия " реформиран Китай - безкрайни магазини, дребни заведения за хранене, търговия с ментета на улицата - е безмилостно почистено и бетонирано.
Прочистването на огромните китайски градове стартира преди пет години, само че наподобява, че след три години карантина то завърши: строгите ограничения помогнаха на управляващите да оправдаят разрушаването на нормалния темп на живот в жилищните региони.
Сега в Китай на практика няма чужденци. Въздушното придвижване единствено се възвръща. Сега към шест до седем външни полета дневно идват на голямото ново летище в Пекин: на “Аерофлот ” от Москва, на Китайските авиолинии от Амстердам и няколко самолета от публично отвъдморски Макао и Хонг Конг. Постепенно бизнес делегациите, които пристигаха в Китай безусловно на тълпи, стартират да се " отпускат ". Подновени са персоналните политически контакти и връзка на експертната общественост. Тази седмица Пекин е посетен от представители на Европейския съюз: Франция, Испания и ръководителят на Европейската комисия.
По отношение на Европа в Китай в този момент позицията е двойнствена. През последните години нашите китайски сътрудници непрестанно ни убеждаваха, че Съединени американски щати и Европейски Съюз са разнообразни истории и в случай че спорът с американците е неминуем, тогава за бъдещето с Европа може да се бори. При това отношението към самите европейци в Китай е по-недвусмислено, в сравнение с към Съединени американски щати или Русия. Всички добре си спомнят каква покруса за Поднебесната империя беше конфликтът с европейските колониални империи през XIX век. Но през последните години Китай счита, че мащабът на икономическите връзки ще принуди Европейски Съюз да се държи по-предпазливо: да не стои под знамето на Съединените щати и да води някаква самостоятелна политика.
За китайците е доста мъчно да си показват, че такива огромни страни като Германия или Франция въобще не могат да имат самостоятелна външна политика. Все отново стандартът за мощни и суверенни европейски сили е доста постоянен освен в Русия, само че и в Китай. Сега Поднебесната последователно стартира да осъзнава, че Европа изцяло е подчинила държанието си на ползите на Съединени американски щати. Много безапелационен в това отношение беше антируският театър на водачите на страните от Европейски Съюз на конференцията в Мюнхен, където имаше китайски представители, а в този момент се приказва за усилване на наличието на НАТО по китайските морски граници. Всичко това навежда китайскитени другари на концепцията, че Европа като цяло не се разграничава доста във връзка с степента на „ миролюбие “ от Съединени американски щати. Но вярата, че страните от Европейски Съюз могат да станат самостоятелни, е към момента по-стабилна в Китай, в сравнение с в Русия, където към този момент е на практика отстранена.
Със самите американци всичко е относително ясно за Китай. В Пекин не си вършат илюзии, че е допустимо да се договаря със Съединени американски щати. През последните години Вашингтон стартира твърда политика на ограничение на достъпа на китайците до нови софтуерни решения, т.е. директно попречва развиването на КНР, заплашва осъществяването на нейните цели, от които зависи стабилността на политическата система. Военният напън нараства: Съединените щати се готвят за решителни стъпки за милитаризиране на японските острови, въоръжаване на Тайван, обществено заявявайки, че решението на Пекин да си възвърне контрола над острова ще докара до титанична борба във въздуха и морето с непредсказуем резултат.
Но в това време сред Китай и Съединените щати остава голям размер търговия - той е няколко пъти по-висок от последните достижения на Китай и Русия. В Пекин и други огромни градове американските търговски вериги и артикули са необятно показани. С други думи, незабавно излиза наяве, че точно връзката с американската стопанска система беше за Китай прозорец към международния пазар и гаранция за стопански достижения. Пекин не си прави илюзии и схваща, че конфликтът е неминуем в дълготраен проект. Но те съответно правят оценка рисковете, стремят се да стартират борбата при най-благоприятните условия за себе си.
Само като следим китайския живот от близко, човек може да разбере какъв брой грамаден е мащабът на тази страна. Всички проблеми и компликации в развиването на актуалното общество, присъщи да вземем за пример на Русия, би трябвало да се умножат по 10 в китайския случай. Ако в Русия прочут брой жители свързват бъдещето си не с националния суверенитет, а с американските изкушения, то в Китай те са 10 пъти повече. Пропорционално се усилва освен мащабът на достиженията, само че и размерът на провокациите пред страната, която, сходно на Русия, търси баланс сред самостоятелната независимост на жителя и оцеляването на цялото общество. Националната специфичност и политическата конструкция не играят огромна роля.
Многомилионната маса на популацията прави изкуството на обществената администрация най-важната просвета. Следователно в Китай бюрокрацията постоянно се е развивала не по остатъчен принцип, както в Русия или Европа, а като основа на държавността. Сега обичайните задания се допълват от нови, свързани с осведомителното общество и актуалните средства за връзка. Почти всеки китайски жител има приспособление в ръцете си - националната услуга за известия дава всички услуги: от обикновени чат стаи до платежна система и персонална идентификация за всички случаи.
Вярно е, че с цел да влязат на основния площад на страната Тянанмън, китайците към момента би трябвало да показват персонални документи. В същото време актуалните технологии се трансформират в принадлежности за наблюдаване на положението на обществото и дават данните, нужни за поправяне на държавната политика в разнообразни области. През трите години на пандемията дигитализацията на Китай набъбна необикновено: парите в брой и даже пластмасовите кредитни карти да вземем за пример изчезват от всекидневието, защото всичко се прави през телефона. Уязвимостта на такова общество е извънредно висока. Властите схващат това. Китай се насочва към борба, която е доста евентуално да стане най-дългата и най-важната в неговата история.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Правителството е изправено пред предизвикването непрекъснато да намира баланс сред продължаващия комфорт и мъчителната смяна, както вкъщи, по този начин и във външната политика. Освен това комфортът и релативно приличният стандарт на живот станаха налични за множеството елементарни китайци относително неотдавна. Така е по-трудно е да се убедят хората, че новата позиция на страната в света неизбежно може да сътвори опасности за това. Всички виждат на какви ограничения за икономическа война е кадърен Западът.
Въпреки че образецът с Русия може да вдъхне прочут оптимизъм на китайците. Руската стопанска система устоя на глобите и животът тук си върви по нормалния си метод - Китай вижда това доста добре и се отнася с почитание към нашите достижения. Отношението към Русия и руснаците като цяло е топло и става все по-добро всяка година. Официалната позиция на Пекин е, че рецесията в Европа е резултат от политиката на Запада. Помощта се дава там, където Русия в действителност има потребност от нея и надалеч не обществено.
Напоследък все по-често се повдига въпросът: в случай че Съединени американски щати доставят оръжия на Тайван, тогава за какво Китай да не прави това в връзките с Русия? В същото време внезапното утежняване на връзките сред Китай и Запада няма да е от изгода за никого, на първо място за самата Русия. Дори единствено тъй като това ще докара до разединение на света на два лагера, а Съединени американски щати тъкмо към това се стремят. Малките и междинни страни, които в този момент търгуват свободно с Русия, Китай и Запада, ще бъдат принудени да избират.
Китай излиза освежен от пандемията – това може да се види даже по метода, по който наподобяват улиците на актуален Пекин. Градът е станал доста по-чист и не оставя съвсем никакви благоприятни условия за феновете на " старите времена " в китайския смисъл - прашни квартали и други екзотики като сергия за шишчета на всяка пресечка. Вероятно това не е единствено въздействието на по този начин наречения обществен рейтинг - система за наблюдаване, която улавя всяко деяние на човек и регистрира дребни нарушавания или положителни каузи в специфична точкова система.
Сега Пекин към този момент е доста блестящ град, който на практика не се разграничава във връзка с степента на поддържане от Токио, Сингапур и други центрове на „ остарялото “ азиатско развиване. Всичко, което беше обвързвано със " остарелия " реформиран Китай - безкрайни магазини, дребни заведения за хранене, търговия с ментета на улицата - е безмилостно почистено и бетонирано.
Прочистването на огромните китайски градове стартира преди пет години, само че наподобява, че след три години карантина то завърши: строгите ограничения помогнаха на управляващите да оправдаят разрушаването на нормалния темп на живот в жилищните региони.
Сега в Китай на практика няма чужденци. Въздушното придвижване единствено се възвръща. Сега към шест до седем външни полета дневно идват на голямото ново летище в Пекин: на “Аерофлот ” от Москва, на Китайските авиолинии от Амстердам и няколко самолета от публично отвъдморски Макао и Хонг Конг. Постепенно бизнес делегациите, които пристигаха в Китай безусловно на тълпи, стартират да се " отпускат ". Подновени са персоналните политически контакти и връзка на експертната общественост. Тази седмица Пекин е посетен от представители на Европейския съюз: Франция, Испания и ръководителят на Европейската комисия.
По отношение на Европа в Китай в този момент позицията е двойнствена. През последните години нашите китайски сътрудници непрестанно ни убеждаваха, че Съединени американски щати и Европейски Съюз са разнообразни истории и в случай че спорът с американците е неминуем, тогава за бъдещето с Европа може да се бори. При това отношението към самите европейци в Китай е по-недвусмислено, в сравнение с към Съединени американски щати или Русия. Всички добре си спомнят каква покруса за Поднебесната империя беше конфликтът с европейските колониални империи през XIX век. Но през последните години Китай счита, че мащабът на икономическите връзки ще принуди Европейски Съюз да се държи по-предпазливо: да не стои под знамето на Съединените щати и да води някаква самостоятелна политика.
За китайците е доста мъчно да си показват, че такива огромни страни като Германия или Франция въобще не могат да имат самостоятелна външна политика. Все отново стандартът за мощни и суверенни европейски сили е доста постоянен освен в Русия, само че и в Китай. Сега Поднебесната последователно стартира да осъзнава, че Европа изцяло е подчинила държанието си на ползите на Съединени американски щати. Много безапелационен в това отношение беше антируският театър на водачите на страните от Европейски Съюз на конференцията в Мюнхен, където имаше китайски представители, а в този момент се приказва за усилване на наличието на НАТО по китайските морски граници. Всичко това навежда китайскитени другари на концепцията, че Европа като цяло не се разграничава доста във връзка с степента на „ миролюбие “ от Съединени американски щати. Но вярата, че страните от Европейски Съюз могат да станат самостоятелни, е към момента по-стабилна в Китай, в сравнение с в Русия, където към този момент е на практика отстранена.
Със самите американци всичко е относително ясно за Китай. В Пекин не си вършат илюзии, че е допустимо да се договаря със Съединени американски щати. През последните години Вашингтон стартира твърда политика на ограничение на достъпа на китайците до нови софтуерни решения, т.е. директно попречва развиването на КНР, заплашва осъществяването на нейните цели, от които зависи стабилността на политическата система. Военният напън нараства: Съединените щати се готвят за решителни стъпки за милитаризиране на японските острови, въоръжаване на Тайван, обществено заявявайки, че решението на Пекин да си възвърне контрола над острова ще докара до титанична борба във въздуха и морето с непредсказуем резултат.
Но в това време сред Китай и Съединените щати остава голям размер търговия - той е няколко пъти по-висок от последните достижения на Китай и Русия. В Пекин и други огромни градове американските търговски вериги и артикули са необятно показани. С други думи, незабавно излиза наяве, че точно връзката с американската стопанска система беше за Китай прозорец към международния пазар и гаранция за стопански достижения. Пекин не си прави илюзии и схваща, че конфликтът е неминуем в дълготраен проект. Но те съответно правят оценка рисковете, стремят се да стартират борбата при най-благоприятните условия за себе си.
Само като следим китайския живот от близко, човек може да разбере какъв брой грамаден е мащабът на тази страна. Всички проблеми и компликации в развиването на актуалното общество, присъщи да вземем за пример на Русия, би трябвало да се умножат по 10 в китайския случай. Ако в Русия прочут брой жители свързват бъдещето си не с националния суверенитет, а с американските изкушения, то в Китай те са 10 пъти повече. Пропорционално се усилва освен мащабът на достиженията, само че и размерът на провокациите пред страната, която, сходно на Русия, търси баланс сред самостоятелната независимост на жителя и оцеляването на цялото общество. Националната специфичност и политическата конструкция не играят огромна роля.
Многомилионната маса на популацията прави изкуството на обществената администрация най-важната просвета. Следователно в Китай бюрокрацията постоянно се е развивала не по остатъчен принцип, както в Русия или Европа, а като основа на държавността. Сега обичайните задания се допълват от нови, свързани с осведомителното общество и актуалните средства за връзка. Почти всеки китайски жител има приспособление в ръцете си - националната услуга за известия дава всички услуги: от обикновени чат стаи до платежна система и персонална идентификация за всички случаи.
Вярно е, че с цел да влязат на основния площад на страната Тянанмън, китайците към момента би трябвало да показват персонални документи. В същото време актуалните технологии се трансформират в принадлежности за наблюдаване на положението на обществото и дават данните, нужни за поправяне на държавната политика в разнообразни области. През трите години на пандемията дигитализацията на Китай набъбна необикновено: парите в брой и даже пластмасовите кредитни карти да вземем за пример изчезват от всекидневието, защото всичко се прави през телефона. Уязвимостта на такова общество е извънредно висока. Властите схващат това. Китай се насочва към борба, която е доста евентуално да стане най-дългата и най-важната в неговата история.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ