Състезанията са зад гърба ми за момента, започвам да помагам

Състезанията са зад тила ми за момента, стартирам да оказвам помощ на младите. Това съобщи в телефонно изявление за БГНЕС вторият най-силен човек в България и играч по силов многобой Юрий Божанов.

Божанов, родом от Бургас, е един от най-силните хора в цялата страна. След години на ограничения и тренировки, силовият ни многобоец е решен краткотрайно да прекъсне надпреварите и оттук-насетне да се занимава с това да стимулира и оказва помощ на младежи, като ги възпламенява към тренировки, както и да провежда събития с благотворителна идея. Такова събитие ще има през днешния ден от 12:00 часа тъкмо пред неговата зала в квартал „ Долно Езерово “ в Бургас.

„ С Калин Кирязов, мой доста непосредствен другар, взехме решение да създадем среща от цяла България в моята зала, като тя ще бъде за да подтиква младите и дребните деца за спорта. Събитието ще бъде и с благотворителна идея – желаеме да помогнем на Росица Кирова Владимирова, която има израстък на тънкото черво. Ще се включи и Камен от „ Hell’s Kitchen “, един от съперниците ми през годините – Иван Янакиев, както и ръководителят на Българска федерация на силовите спортисти Мирон Йорданов. Ще създадем проява за самия спорт, ще има много уреди. Да видят децата какъв брой красиво е да гледаш по какъв начин такива яки мъже с лекост подвигат гуми, дънери, огромни камъни и други. Ще има и неща от фитнеса “, стартира той.

Юрий се занимава със силов многобой от 2015 година. След толкоз надпревари, в които приключва на призови места, той е подготвен да се посвети на това да съобщи знанията и опита си на младите. „ Аз каквото дадох, дадох, само че желая да посветя спорта, който доста обичам, на хора, които имат потребност от рамо, с цел да бъдат подтикнати да спортуват. Знам какво е да нямаш поддръжка и никой да не ти има вяра, минал съм през това. Победил съм го “, сподели още бургазлията и даде спомагателни детайлности за демонстрацията през уикенда, както и каква изненада е приготвил за пристигналите:

„ Завод „ Победа “ също ми удря рамо за самата концепция – откогато работя там, те също ме поддържат в моите инициативи. Те са зад тила ми, както и други хора от ТикТок. Ще има сладко, вода. Събитието ще продължи три часа, тъй като ще се изчерпаме – подготвил съм и изненада. Ще кача в кола хора и след това ще я подвигна, до момента в който те са вътре – звук и 200 кг е един автомобил, откъм гърба в багажника ще сложим три девойки, всяко по 50 кг. Мъртва двигателна сила с кола се назовава упражнението – близо 400 кг ще бъде цялата тежест върху кръста и ръцете ми. Не е за първи път – имам бърз нюх към нещата. Демонстрацията ще се излъчва от моя телефон през профила ми в ТикТок – десетина модератори ще наблюдават за съблюдаване на разпоредбите “.

Говорейки за мотивацията, която желае да даде, Божанов разкри по какъв начин е упражнявал тази зима без тениска на минусови температури в своята зала. „ Когато аз упражнявах на -6 градуса в залата, аз бях по спортен екип и колан, бях без тениска. Показвах какъв брой е значима мотивацията – да видят, че не е ужасно. Надявам се отсега нататък да има по-често събития като днешното. Този спорт не е цирк. Майки, татковци и деца ми звънят по Месинджър, децата желаят да ме видят, въодушевих няколко от тях “, добави още Божанов.

Юрий дължи доста на фамилията си, което не го е оставило нито за момент без поддръжка, изключително в начинанието и спорта, с който се е заел. „ И преди съм го казвал – в случай че не беше брат ми, залата нямаше да стане, той влага в мен. Родителите ми постоянно са били зад мен, въпреки че ги е било боязън, знаят, че е рисков спорт “.

Той описа и преживелица по време на съревнование, при която е получил травма, която след това осъзнал, откакто завършил присъединяване си. „ Миналата година имаше огромно съревнование в град Троян – пристигнаха сърби, румънци, 12 индивида бяхме. Много мощна конкуренция, бях в топ форма. Нечовешка мощ, подготвен да мачкам. С неспокойствие чаках самото съревнование – тъй като на работа тогава се работеше и в събота, на шестия ден в събота в 14:00 часа трябваше да тръгнем към Троян – тръгнахме по-късно и като пристигнахме, непосредствено почнахме, в общи линии. Фермерска разходка по 120 кг 20 м отиване и връщане – на връщането се спънах и потеглих да падам на дясната ръка, и в опит да се предпазя, съм си поставил палеца на лявата ръка, и той се счупил. Не можах да го осъзная в началото. Довърших надпреварата. Завърших втори. Бях близо до първото място, минимални точки ме разделиха от успеха. След самото съревнование имаше доктор от публиката, който ми сподели „ Момче, пръстът ти е строшен “. Най-близката болница беше чак в Плевен, отказахме се и се прибрахме в Бургас. Влязохме в незабавното, два месеца на легло, изгубих си страхотната форма, просто бях като наблюдаващ. Адреналинът от време на време би трябвало да се владее – лека неточност, крайник, ръка може да се счупи и си до там с формата “.

Силовият ни многобоец гледа към бъдещето. „ Като цяло съм решил да не преставам да го върша това нещо – през днешния ден ще бъде стартът на това, което съм намислил да върша. Да върша надпревари – пари не желая, колкото имам, толкоз. Просто желая момчетата да се възпламенят в България. Това, което имам, не съм го заключил. Хората желая да упражняват, да са почтени. Ще се боря “, неотстъпчив е той и продължи:

„ Затварям страницата със надпревари към този момент. За мен това е инвестиция, която няма смисъл. Аз мисля със сърцето, не с главата. Искам да оказвам помощ на хора, които имат потребност, на колкото се може повече, да упражняват, които са в неприятно здравословно съревнование. Предпочитам това, в сравнение с да пътувам голям брой километри за надпревари и по-късно да не покажа това, което съм. Това е въртящ кръг, от който не излизам. Това не се трансформира. Да ти обезпечат място за спане. Преживявал съм го, отдръпвам се за момента “.

Юрий показа, че има проекти в главата си и има огромно доверие на своя другар Калин Кирязов, с който са задвижили нещата към днешното събитие. Но и осъзнава, че без непозната помощ и поддръжка, мъчно ще се стига до реализация. „ Вечер си върша много проекти. Знам, че рано или късно всичко става. Неделя си е неделя. Следваща стъпка към последваща стъпка. Хората, които чакат да им се помогне, също имат време. Но без непозната помощ, нещо, което да се обезпечи, това са обемни неща, когато приказваме за уреди – към този момент ще бъдем в Бургаския район, просто няма къде другаде да се случат нещата, до момента в който някой не ми подаде ръка. Спортът не би трябвало да умира. Ние двамата (б.ред - с Калин Кирязов) приказваме всеки ден, чуваме се, обсъждаме неща отсега нататък – ще вървим дружно. Вярваме си. Ще мислим, има благоприятни условия, ще използваме вярно и с идея – всяка една опция ще бъде с идея за помагане на човек “.

Той не изключва опцията един ден да бъде треньор. „ Бих желал да съм треньор. За мен треньорът е нещо като човек, който се е отказал да пипа железата. Няма да спирам с тях към този момент, само че постоянно съм подготвен да оказа помощ – само и единствено запознат съм това по какъв начин човек да стане мощен. Друго не разбирам – нито по какъв начин да отслабнеш, нито по какъв начин да станеш по-релефен. 17 години се занимавам със силов многобой. Започнах от четири циментови колове и лост от трактор, тъкмо 50 кг – по-късно четири години упражнявах на свещи. Изгасне ли свещта, това е. Един ден си споделих, че няма да бъде по този начин. И този ден пристигна “, приключи Божанов. /БГНЕС