Съществува ли времето? Отговорът на този въпрос може да изглежда

Съществува ли времето? Отговорът на този въпрос може да наподобява явен: несъмнено, че съществува, просто погледнете календара или часовника.

Последните развития във физиката обаче допускат, че вероятността времето да не съществува е изцяло допустима и че би трябвало да гледаме на нея изцяло съществено.

Как е допустимо това, какво би означавало това? Ще отнеме известно време, с цел да разбираем, само че не се тревожете – даже и времето да не съществува, животът ни ще продължи както нормално.

Криза във физиката

Физиката е във рецесия. През последния близо век ние успяхме да разбираем Вселената чрез две извънредно сполучливи физични теории – за Общата доктрина на релативност и квантовата механика.

Квантовата механика разказва метода, по който нещата работят в необикновено дребния свят на частиците и взаимоотношенията посред им. Общата доктрина на относителността описва по-цялостната картина на гравитацията и метода, по който обектите се движат.

Сами по себе си и двете теории работят извънредно добре. Те обаче влизат в директен спор между тях. Въпреки че учените към момента не са постигнали единодушие във връзка с точното естество на спора, като цяло те са съгласни, че и двете теории би трябвало да бъдат сменени с нова, по-обща доктрина.

Физиците желаят да основат доктрина на „ квантовата гравитация “, която заменя общата релативност и квантовата механика и по едно и също време с това улавя есенцията на невероятния триумф и на двете. Подобна доктрина би могла да изясни по какъв начин гравитацията работи в дребния свят на частиците.

Времето в квантовата гравитация

Оказва се, че основаването на доктрина за квантовата гравитация е нещо извънредно мъчно.

Един от опитите да се преодолее спорът сред двете теории довежда до основаването на теорията на струните. Тя заменя частиците със струни, вибриращи в до 11 измерения.

Теорията на струните обаче е изправена пред спомагателни компликации. Тя дава голям брой модели, които разказват Вселената значително като нашата лична, и не прави ясни прогнози, които могат да бъдат тествани чрез опити, чиято цел е да откроят верния модел.

През 80-те и 90-те години на предишния век голям брой физици се разочароват от теорията на струните и основават голям брой нови математически подходи към квантовата гравитация.

Един от най-известните е така наречен примкова квантова гравитация, съгласно която материята на пространството и времето е построена от мрежа от извънредно дребни късчета, наречена „ примки “.

Един от най-впечатляващите аспекти на примковата квантова гравитация е, че тя, наподобява, отстрани времето напълно.

Примковата квантова гравитация не е единствената. Множество други подходи също, наподобява, не включват времето като фундаментален аспект на действителността.

Пораждащото се време

Знаем, че се нуждаем от нова физична доктрина, която да изясни Вселената, и че е изцяло допустимо тази доктрина да не включва времето.

Какво ще стане, в случай че сходна доктрина се окаже вярна? Ще значи ли това, че времето не съществува?

Сложно е и зависи от това какво имаме поради под „ съществува “.

Физичните теории не включват неща като маси, столове или хора. Въпреки това ние одобряваме, че масите, столовете и хората съществуват.

Източник: StunningArt / Shutterstock

Защо? Защото одобряваме, че сходни неща съществуват на по-високо равнище от това, описвано от физиката.

Казваме, че масите да вземем за пример „ пораждат “ от лежащата в основите физика на частиците, свистящи из Вселената.

И по този начин, имаме относително ясна визия за това по какъв начин една маса евентуално е построена от фундаментални частици, само че все не знаем по какъв начин времето би могло да „ бъде построено “ от нещо по-фундаментално.

Освен в случай че не открием по какъв начин времето би могло да възникне, не е ясно дали можем просто да приемем, че то съществува.

Време и агентство

Ако кажем, че времето не съществува на нито едно равнище, все едно споделяме, че масите също не съществуват.

Ще е мъчно да живеем в свят без маси, само че в свят без време ще е меко казано пагубно.

Целият ни живот е издигнат към времето. Планираме бъдещето на фона на това, което знаем за предишното. Държим хората виновни за нещата, които са създали в миналото, и имаме намерение да ги порицателен на по-късен стадий.

Гледаме на себе си като на сътрудници (същества, които могат да правят неща) частично тъй като можем да планираме да действаме по метод, който ще внесе промени в предстоящ проект.

Но какъв е смисълът да се стараем да предизвикаме смяна за в бъдеще, когато действително бъдещето не съществува?

Изглежда, че в случай че открием, че времето не съществува, целият ни свят ще спре да работи. Ние не бихме имали причина да ставаме от леглото си.

Както нормално

Има излаз от цялата тази неразбория.

Дори и физиците да отстраняват времето, причинно-следствената връзка ще остане непокътната – концепцията, че едно нещо може да провокира друго.

Това, което евентуално физиката ни споделя е, че причинно-следствената връзка, а не времето, е съществена характерност на Вселената.

Ако това е по този начин, то агентството може да оцелее, защото е изцяло допустимо да реконструираме чувство за агентство напълно въз основа на причинно-следствената връзка.

Поне по този начин твърдим Кристи Милър, Джонатан Талънт и аз в нашата нова книга.

Ние споделяме, че въпреки и да отваря нова епоха за физиката, откритието, че времето не съществува, може да не окаже непосредствено влияние върху нашия живот.

Автор: Сам Барън (Sam Baron), професор в Австралийския католически университет (Australian Catholic University).

Тази публикация е препубликувана от  под лиценза Creative Commons и преведена от Obekti.bg с общителното единодушие на нейния създател. Прочетете оригиналната публикация тук.