Принуждават Китай да реши със сила проблема с Тайван
Съединени американски щати въоръжават незабавно тайванската войска, тъй че при отбраната й да може да аргументи огромни вреди евтино. В същото време Европейски Съюз приканва Пекин при никакви условия да не употребява мощ против тайванците. Това припомня на случилото се към Украйна преди началото на СВО. Пекин би желал да избегне лична специфична интервенция, само че е притиснат в ъгъла.
Европейският съюз предизвести Китай за " огромните последствия " от потреблението на мощ против Тайван. Изявлението на еврокомисаря наподобява съдържа опасност, само че в действителност към момента е дипломация: по този начин външният министър на Европейски Съюз Жозеп Борел упорства за нуждата от разрешаване на всички несъгласия сред Пекин и Тайпе с разговор.
Това е позната обстановка за Русия. Запад също предизвести за „ огромни последици “, в случай че бъдат изпратени войски в Украйна, само че в това време направи всичко, с цел да може СВО въпреки всичко да стартира: придърпване на Киев в НАТО, превъоръжаване на ВСУ, поддръжка на „ превъзпитанието ” на украинското общество в дух на русофобия. Приблизително същото се повтаря и в тази ситуация с Китай и Тайван, като се изключи това, че сепаратисткият остров не се дърпа в НАТО - вместо това се дърпа към Япония.
Резултатът може да е същият: рано или късно Китай ще стартира своя лична специфична военна интервенция, даже в случай че Борел откровено не я желае. Че следствията могат да бъдат огромни и неприятни, той е прав. Битката ще стартира там, където действат най-важните търговски пътища, това е като удар върху кръвоносната система на международната стопанска система. Освен това пазарът ще загуби тайвански полупроводници, чипове и друга фина електроника за прочут интервал и няма да има кой да размени доставчика. И най-после, към момента не е известно кое е по-лошо за международната стопанска система в бъдеще: началото на спор или опити на Запада да „ вразуми “ Китай посредством наказания, както се случи с Русия.
Разликата е, че Западът в действителност не желае война за Тайван - както тъй като се опасява от следствията, по този начин и тъй като е заинтригуван да резервира статуквото, когато Тайван, сходно на голям самолетоносач в Южнокитайско море, е следен от Вашингтон, а не от Пекин. Но както в тази ситуация с Русия, Китай може просто да остане без различен избор.
Сред прогнозите на китаистите най-често 2025 се появява като година, когато КНР може да стартира своя лична СВO. Това е единствено съмнение, фикция, само че датата не е взета от тавана: доста ще се дефинира от идната - 2024 година Най-малкото ще дефинира характера на тайванското държавно управление.
В Тайван би трябвало да се проведат парламентарни и президентски избори. Социолози и политолози предвиждат победа за сега опозиционната партия “Гоминдан ”, която към този момент победи ръководещата Демократическа прогресивна партия на неотдавнашните локални избори. В тайванската система “Гоминданът ” поддържа обединяването с КНР в обединен Китай, до момента в който настоящето държавно управление е „ без значение “, твърдо насочено към Съединените щати.
Това, че прокитайската позиция се предизвиква от “Гоминдана ”, може да наподобява необичайно. В края на краищата точно “Гоминданът ” беше в положение на революция с китайските комунисти, откакто загуби, беше евакуиран в Тайван и по този метод отвори тази сепаратистка история.
Но на първо място това се случва доста от дълго време. И второ, “Гоминданът ” е националистическа великодържавна партия, чиято цел е обединен популярен Китай. Заради това са подготвени да се откажат от ролята на " първа цигулка ", която Чан Кайши искаше, и да станат втори Хонконг по схемата " една страна - две системи ".
Ако продължим аналогиите с Украйна, Пекин основателно се надява, че на власт в Тайван ще дойдат локални Януковичовци и Медведчуковци, с които могат да договарят. Но загубата на Тайван е неприемлива за Вашингтон, тъй че ще се пречи на успеха на “Гоминдана ”. Не е ясно единствено какъв брой безочливо и до каква степен ще стигнат - дали ще се решат на опит за " цветна гражданска война " и на предизборни репресии.
Както и да е, когато развива политиката си по отношение на Тайван, китайското управление се управлява не от съветската СВО като образец за предизвикателство към Съединени американски щати, а точно от тези избори. Китайците просто следят СВО и реакцията на Запада към нея и си вършат заключения - не в интерес на Запада.
Съединени американски щати не съумяха нито да срутен съветската стопанска система, нито да я откъснат от света. Блокът от съдружници, събрани за задачата, сплоти единствено страните от НАТО и азиатските спътници на Съединени американски щати, които са съперници на Китай - Япония и Южна Корея. Всичко можеше да е доста по-сериозно - и обединението да е по-голяма, и глобите да са по-строги, само че или Западът в този момент не е задоволително мощен, или желае прекалено много, или и двете по едно и също време. Нито Азия, нито Африка, нито даже Латинска Америка, която до неотдавна беше „ задният двор “ на Съединени американски щати, не последва антируската му самодейност.
Още по-малко ще последват икономическа война с Китай, защото за доста страни това към този момент не е просто „ изстрел в личния крайник “, а напряко самоубийство. Тоест Китай рискува доста по-малко, в сравнение с Русия. Но в идеалния случай за себе си той би предпочел въобще да не рискува, като уреди спора по изкусен път.
Въпреки това Пекин сигурно ще има опция да се увери, че просто няма да му бъде разрешено да реализира съглашение с тайванското управление „ по положителния метод “. Така поражда датата 2025 година, защото по-нататъшното отсрочване към този момент не е в полза на Китай.
Първо, Тайван ще продължи да бъде интензивно въоръжаван, вследствие на което с течение на времето цената на специфична военна интервенция ще се усили за Китай. Второ, Пекин би желал да получи и кокошката дружно със златните яйца, а американците сега ги изтръгват отдолу под кокошката, влачейки същото произвеждане на полупроводници на своя територия.
И най-после, 2025 година е екваторът на третия мандат на президента Си Дзинпин. Трябваше да има най-много два такива, само че законодателството на КНР, дефинирано при „ великия водач “ Дън Сяопин, беше пренаписано за другаря Си, публично еднакъв по великолепие на другаря Дън, и с първия от великите, създателя на КНР Мао Цзедун.
Въпреки осезаемото нарастване на благосъстоянието на популацията, злите езици приказват, че това великолепие е приписано от Си като някаква предплата и че ще би трябвало да бъде подплатено. Ако се ускори посредством обединяването на Китай, това би било съвършен вид и гаранция за четвърти мандат.
Следователно, защото Борел се тревожи за икономическата сигурност на Европа и мирното небе на Източна Азия, той не би трябвало да предизвестява Китай за следствията, а да убеди Съединени американски щати да не предизвикат Пекин, да не се намесват във вътрешната политика на Тайван, да не доставя оръжия там, да не трансформира Си в очите на народа и партията в водач, пропуснал историческа опция. Има късмет за обединяване на Китай, само че и късмет за мир.
Френският президент Еманюел Макрон, след посещаване в Китай, към този момент съобщи, че Европа няма потребност да влиза в спор с Пекин и да влиза в тайванската борба. За това в КНР Макрон е скъп повече от други западни водачи, разчитайки на политическата самодостатъчност на Франция. Смелите изказвания на Макрон обаче съвсем постоянно остават единствено на думи, защото Париж заема хронично подчинена позиция във връзка с Вашингтон. Решението към момента остава не за него и не за Борел, а за Америка.
Сега Америка незабавно ще достави на Тайван Противовъздушна отбрана “Стингър ”, както и противотанкови ракетни системи “Джавелин ”. Безплатно.
„ Ако ненадейно получите такава безвъзмездна помощ, ще би трябвало да платите немислима цена “, сподели някогашният министър на защитата на Тайван Фън Шикуан. Ясно е какво има поради. Ако за Китай, Запада и останалия свят цената на въоръжен спор сред Съединени американски щати и Китай ще бъде просто огромна, както сподели Борел, то за Тайван това е в действителност немислимо.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Европейският съюз предизвести Китай за " огромните последствия " от потреблението на мощ против Тайван. Изявлението на еврокомисаря наподобява съдържа опасност, само че в действителност към момента е дипломация: по този начин външният министър на Европейски Съюз Жозеп Борел упорства за нуждата от разрешаване на всички несъгласия сред Пекин и Тайпе с разговор.
Това е позната обстановка за Русия. Запад също предизвести за „ огромни последици “, в случай че бъдат изпратени войски в Украйна, само че в това време направи всичко, с цел да може СВО въпреки всичко да стартира: придърпване на Киев в НАТО, превъоръжаване на ВСУ, поддръжка на „ превъзпитанието ” на украинското общество в дух на русофобия. Приблизително същото се повтаря и в тази ситуация с Китай и Тайван, като се изключи това, че сепаратисткият остров не се дърпа в НАТО - вместо това се дърпа към Япония.
Резултатът може да е същият: рано или късно Китай ще стартира своя лична специфична военна интервенция, даже в случай че Борел откровено не я желае. Че следствията могат да бъдат огромни и неприятни, той е прав. Битката ще стартира там, където действат най-важните търговски пътища, това е като удар върху кръвоносната система на международната стопанска система. Освен това пазарът ще загуби тайвански полупроводници, чипове и друга фина електроника за прочут интервал и няма да има кой да размени доставчика. И най-после, към момента не е известно кое е по-лошо за международната стопанска система в бъдеще: началото на спор или опити на Запада да „ вразуми “ Китай посредством наказания, както се случи с Русия.
Разликата е, че Западът в действителност не желае война за Тайван - както тъй като се опасява от следствията, по този начин и тъй като е заинтригуван да резервира статуквото, когато Тайван, сходно на голям самолетоносач в Южнокитайско море, е следен от Вашингтон, а не от Пекин. Но както в тази ситуация с Русия, Китай може просто да остане без различен избор.
Сред прогнозите на китаистите най-често 2025 се появява като година, когато КНР може да стартира своя лична СВO. Това е единствено съмнение, фикция, само че датата не е взета от тавана: доста ще се дефинира от идната - 2024 година Най-малкото ще дефинира характера на тайванското държавно управление.
В Тайван би трябвало да се проведат парламентарни и президентски избори. Социолози и политолози предвиждат победа за сега опозиционната партия “Гоминдан ”, която към този момент победи ръководещата Демократическа прогресивна партия на неотдавнашните локални избори. В тайванската система “Гоминданът ” поддържа обединяването с КНР в обединен Китай, до момента в който настоящето държавно управление е „ без значение “, твърдо насочено към Съединените щати.
Това, че прокитайската позиция се предизвиква от “Гоминдана ”, може да наподобява необичайно. В края на краищата точно “Гоминданът ” беше в положение на революция с китайските комунисти, откакто загуби, беше евакуиран в Тайван и по този метод отвори тази сепаратистка история.
Но на първо място това се случва доста от дълго време. И второ, “Гоминданът ” е националистическа великодържавна партия, чиято цел е обединен популярен Китай. Заради това са подготвени да се откажат от ролята на " първа цигулка ", която Чан Кайши искаше, и да станат втори Хонконг по схемата " една страна - две системи ".
Ако продължим аналогиите с Украйна, Пекин основателно се надява, че на власт в Тайван ще дойдат локални Януковичовци и Медведчуковци, с които могат да договарят. Но загубата на Тайван е неприемлива за Вашингтон, тъй че ще се пречи на успеха на “Гоминдана ”. Не е ясно единствено какъв брой безочливо и до каква степен ще стигнат - дали ще се решат на опит за " цветна гражданска война " и на предизборни репресии.
Както и да е, когато развива политиката си по отношение на Тайван, китайското управление се управлява не от съветската СВО като образец за предизвикателство към Съединени американски щати, а точно от тези избори. Китайците просто следят СВО и реакцията на Запада към нея и си вършат заключения - не в интерес на Запада.
Съединени американски щати не съумяха нито да срутен съветската стопанска система, нито да я откъснат от света. Блокът от съдружници, събрани за задачата, сплоти единствено страните от НАТО и азиатските спътници на Съединени американски щати, които са съперници на Китай - Япония и Южна Корея. Всичко можеше да е доста по-сериозно - и обединението да е по-голяма, и глобите да са по-строги, само че или Западът в този момент не е задоволително мощен, или желае прекалено много, или и двете по едно и също време. Нито Азия, нито Африка, нито даже Латинска Америка, която до неотдавна беше „ задният двор “ на Съединени американски щати, не последва антируската му самодейност.
Още по-малко ще последват икономическа война с Китай, защото за доста страни това към този момент не е просто „ изстрел в личния крайник “, а напряко самоубийство. Тоест Китай рискува доста по-малко, в сравнение с Русия. Но в идеалния случай за себе си той би предпочел въобще да не рискува, като уреди спора по изкусен път.
Въпреки това Пекин сигурно ще има опция да се увери, че просто няма да му бъде разрешено да реализира съглашение с тайванското управление „ по положителния метод “. Така поражда датата 2025 година, защото по-нататъшното отсрочване към този момент не е в полза на Китай.
Първо, Тайван ще продължи да бъде интензивно въоръжаван, вследствие на което с течение на времето цената на специфична военна интервенция ще се усили за Китай. Второ, Пекин би желал да получи и кокошката дружно със златните яйца, а американците сега ги изтръгват отдолу под кокошката, влачейки същото произвеждане на полупроводници на своя територия.
И най-после, 2025 година е екваторът на третия мандат на президента Си Дзинпин. Трябваше да има най-много два такива, само че законодателството на КНР, дефинирано при „ великия водач “ Дън Сяопин, беше пренаписано за другаря Си, публично еднакъв по великолепие на другаря Дън, и с първия от великите, създателя на КНР Мао Цзедун.
Въпреки осезаемото нарастване на благосъстоянието на популацията, злите езици приказват, че това великолепие е приписано от Си като някаква предплата и че ще би трябвало да бъде подплатено. Ако се ускори посредством обединяването на Китай, това би било съвършен вид и гаранция за четвърти мандат.
Следователно, защото Борел се тревожи за икономическата сигурност на Европа и мирното небе на Източна Азия, той не би трябвало да предизвестява Китай за следствията, а да убеди Съединени американски щати да не предизвикат Пекин, да не се намесват във вътрешната политика на Тайван, да не доставя оръжия там, да не трансформира Си в очите на народа и партията в водач, пропуснал историческа опция. Има късмет за обединяване на Китай, само че и късмет за мир.
Френският президент Еманюел Макрон, след посещаване в Китай, към този момент съобщи, че Европа няма потребност да влиза в спор с Пекин и да влиза в тайванската борба. За това в КНР Макрон е скъп повече от други западни водачи, разчитайки на политическата самодостатъчност на Франция. Смелите изказвания на Макрон обаче съвсем постоянно остават единствено на думи, защото Париж заема хронично подчинена позиция във връзка с Вашингтон. Решението към момента остава не за него и не за Борел, а за Америка.
Сега Америка незабавно ще достави на Тайван Противовъздушна отбрана “Стингър ”, както и противотанкови ракетни системи “Джавелин ”. Безплатно.
„ Ако ненадейно получите такава безвъзмездна помощ, ще би трябвало да платите немислима цена “, сподели някогашният министър на защитата на Тайван Фън Шикуан. Ясно е какво има поради. Ако за Китай, Запада и останалия свят цената на въоръжен спор сред Съединени американски щати и Китай ще бъде просто огромна, както сподели Борел, то за Тайван това е в действителност немислимо.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ