Бивш американски разузнавач: Невежеството води руската политика на САЩ
Съединени американски щати произвеждаха специалисти по руските и съветските въпроси като Джак Матлок. Днес получаваме такива като Майкъл Макфол. Виновен е спадът на публичния интерес към съветската област, комбиниран с интелектуалния мързел от страна на елементарния жител на Съединени американски щати.
На 21 февруари съветският президент Владимир Путин произнесе това, което най-вероятно ще влезе в историята като една от най-важните речи в актуалната история. Това беше брутално почтен образец за това по какъв начин актуалните събития се оформят от силите на историята.
Това, което е значимо за тази тирада, не е толкоз наличието – което в този момент е част от историческите записи – а по-скоро по какъв начин е било усвоено и интерпретирано от тези, които са го гледали.
Като американец, напоен с повече от малко просветление от първа ръка за съветските каузи, бях изумен от неспособността на американския народ да разбере историческата основа на речта на Путин. Не е мое място нито да нападам, нито да пазя детайлите, изтъкнати от съветския президент. Надявам се обаче, че моите съграждани ще могат да се включат в осведомена, умна и рационална полемика по отношение на речта, поради големите геополитически последствия, свързани с нея.
За страдание, междинният американец, който няма както интелектуална подготовка, по този начин и сериозния запас от време, не е добре квалифициран да взе участие в сходно упражнение. Вместо това те са подчинили тази задача на категория държавни чиновници, известна като „ съветски специалисти “.
При естествени условия съществуването на подобен клас може да се одобри за облекчение; в последна сметка американците са подготвени да поверят финансовата си сигурност на „ финансови мениджъри “. Защо да не се откажем от интелектуалните измами, нужни за осмисляне на нещо толкоз комплицирано като съветските каузи и всичко, което тази тематика включва в ръцете на експертите, мъже и дами, подготвени в историята, стопанската система, културата и езика на Русия?
Това не е първият път, когато американците са призовани да поверят сериозния разбор, обвързван с Русия, и вземането на решения, произлизащи от него, на по този начин наречените „ специалисти “. От 1945 до 1991 година Съединени американски щати и Съветският съюз бяха въвлечени в солиден геополитически спор, прочут като Студената война. Случайно бях свидетел на последните години, довели до разпадането на Съветския съюз, и на тирада, която по собствен метод беше толкоз въздействаща, колкото тази, изнесена от Владимир Путин тази седмица.
На 28 юни 1988 година бях във втората си седмица на работа като член на първата група от американски инспектори, изпратени в руския град Воткинск, ситуиран на към 700 благи (малко над 1000 км) източно от Москва, в подножието на Уралските планини.
Нашата работа беше да работим с нашите руски сътрудници, с цел да създадем нужната подготовка за приемане на главната група от 25 инспектори, планувана да дойде на 1 юли 1988 година, когато започнаха интервенциите за портален мониторинг започнаха, месец след влизането в действие на Договора за междинни нуклеарни сили (INF). мощ.
На тази дата щяхме да стартираме предоставената ни от контракта задача да следим активността на завода за дефинитивно сглобяване на ракети Воткинск, ситуиран на към 12 километра отвън град Воткинск, с цел да се уверим, че препоръките към този момент не създават балистични ракети, които станаха неразрешени по силата на условия на контракта.
Авангардният отряд беше настанен в добре поддържана дача, ситуирана в гората в покрайнините на града. Построена за настаняване на някогашния министър на защитата Дмитрий Устинов и неговото обграждане по време на честите им визити във Воткинск, дачата беше оборудвана с добре заредена кухня, билярдна маса и салон, където можеше да се гледа руска телевизия.
Вечерта на 28 юни бях сюрпризиран да открия моите руски домакини, събрани към телевизионния екран. Същата вечер Михаил Горбачов, общоприет секретар на Комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС), свика 19-та Всесъюзна конференция на Комунистическа партия на Съветския съюз. На пръв взор не се замислих за събитието – просто следващия празник на комунистическата партия с „ да “, с служители, които се хвърлят един върху различен в милувки и удивление от тоталитарен водач. Това споделих и на един от моите домакини, чиновник от Министерството на външните работи.
„ Не можеш да бъдеш по-далеч от истината “, отвърна той.
" Това е гражданска война! ", съобщи още служителят.
През идващите три дни, по време на почивките от доста натоварения график, аз се причислих към моите руски домакини, до момента в който гледахме по какъв начин историята се разпростира пред нас. Горбачов вкарваше същинска промяна – перестройка – на руския народ.
Той беше провокиран от комунистическата партия в лицето на неговия заместител Егор Лигачев и от реформаторите в лицето на Борис Елцин. Конференцията се трансформира в идеологическо полесражение, където бъдещето на Съветския съюз се решаваше онлайн, обществено, пред руския народ, за първи път в неговата история.
Ако бяхте попитали междинния американски жител за значимостта на 19-тата Всесъюзна партийна конференция по времето, когато се случи, той нямаше да може да даде образован отговор.
Въпреки че Съветският съюз беше повдигнат до статута на „ Империя на злото “, с която Съединени американски щати бяха подготвени да вземат участие в цялостна нуклеарна война, с цел да сдържат, американската общност по това време, сходно на своите сътрудници през днешния ден, беше удовлетворена да остави тежкото мислене в ръцете на класа държавни чиновник, наречени „ руски специалист “, които трябваше да наблюдават обстановката и ще да поучават политическото управление, а при нужда и обществеността.
Сред тези, които съставляваха този клас „ руски специалисти “, имаше категория военни офицери, известни като „ руски офицери от външните работи “ или FAO. Осигурени с усъвършенствано езиково образование и висше обучение, преди да пристъпят на едногодишното подготвително учебно заведение, Института на американската войска за Русия, ситуиран в Гармиш, Западна Германия, руските ФАО бяха специалисти по тематиката. Тяхната задача беше да дават сериозен взор върху политиката по руските въпроси и, в случай че е належащо, да извършват съответни военни задания – като използването на контракта INF.
Несъответствието сред руския ФАО и неговия или нейния граждански сътрудник се разиграваше онлайн във Воткинск. Предварителната група се състоеше от петима души – трима военни офицери (двама квалифицирани от ФАО и аз) и двама цивилни строителни инженери. През нощта, когато работата беше свършена и тв приемникът се включваше, можехте да видите двамата строителни инженери да играят билярд или да четат книги, до момента в който тримата военни офицери бяха залепени за тв приемника.
През идващите две години станах очевидец на две сериозни събития, които се случваха редом – използването на контракта за междинни нуклеарни оръжия и използването на перестройката. И двете изиграха значима роля в оформянето на събитията, довели до възможния разпад на Съветския съюз.
Като подготвени руски специалисти, ФАО и аз успяхме да дадем скъпа визия за феномена на перестройката навътре в Съветския съюз. Това, което ни даде потенциал, беше образованието, което получихме по съветска история и каузи от американско академично заведение, което след края на Втората международна война беше квалифицирано тъкмо за тази задача.
Съветските ФАО, дружно с техните сътрудници в Държавния департамент и разследващата общественост на Съединени американски щати, бяха бенефициенти на просветителна система, която беше претърпяла детонация в съветските локални проучвания по време на Втората международна война, когато Съветският съюз се смяташе за съдружник и която набъбна едвам след края на войната и Съюз на съветските социалистически републики беше прекласифициран като зложелател.
Уникалните условия, които доведоха до проучването на съветските въпроси в Съединени американски щати, разрешиха запазването на академичната честност в лицето на идеологическия напън да се изрисува Съветският съюз в отрицателна светлина.
Един от най-ярките образци за това събитие може да бъде открит в лицето на Ричард Пайпс, прочут американски учен, който специализира по руска и съветска история, и който преподава в Харвард в продължение на десетилетия, до момента в който съветваше разнообразни президенти на Съединени американски щати, най-много Роналд Рейгън, по въпроси, свързани със руската политика.
Пайпс беше изрично антисъветски и препоръките, които той даде, бяха несъмнено твърдолинейни по природа. Неговите трудове обаче са извлечени от исторически обстоятелства, подложени на подобаващ разбор и инспекция. Книгата му „ Формирането на Съветския съюз: комунизъм и шовинизъм, 1917-1923 година “ беше наложителна четиво за всеки студент по русистика (всъщност би трябвало да е наложително четиво през днешния ден, като се има поради връзката сред тематиката й и наличието на речта на Путин от 21 февруари.) Имам копие от първо издание на книгата на Пайп в персоналната си библиотека и съм го употребявал необятно през годините, до момента в който съм се пробвам да схвана какво се случва в някогашния Съветски съюз и за какво.
Всеки един от моите руски „ експертни “ сътрудници беше непряк артикул на американска просветителна система, предопределена да даде опция на учащите се с сериозни умения за различаване, основани на обстоятелства, способни да отделят обстоятелствата от измислиците и да филтрират персонални и институционални пристрастия.
Резултатът беше система, която сътвори хора като Джак Матлок, дипломат на Съединени американски щати в Съветския съюз през последните години от съществуването му, както и Джордж Колт, най-хубавият руски анализатор на Централно разузнавателно управление на САЩ. И двамата ще останат в историята като предсказващи разпадането на Съветския съюз (важното при специалистите е, че въпреки техните препоръки да са прозорливи, те към момента са заложници на политици, които дават отговор на локален изборен регион, който постоянно не се вълнува от разбор, учреден на обстоятелства.)
Краят на Студената война обаче донесе със себе си края както на руския специалист, по този начин и на академичното институция, което ги сътвори. Като образец, получих две секретни похвали от шефа на Централно разузнавателно управление на САЩ за работата ми в Съветския съюз. Но през 1992 година, откакто бях поканен в централата на Централно разузнавателно управление на САЩ за изявление за аналитична позиция, шефът на новото аналитично звено за Русия ми сподели, че съм прекомерно обхванат от мисленето за „ Студената война “; светът бил тръгнал напред.
Русия се трансформира в площадка за нова категория „ специалисти “, политически и стопански „ експлоататори “, които гледаха на страната като на победена мощ, подчинена на прищявката на американския победител.
Тази класа беше доминирана от хора като Майкъл Макфол и сходните му, хора, които гледаха на Борис Елцин не като на непряк артикул от руската и съветската история, а по-скоро като сръчен инструмент в напъните си да трансфорат Русия в послушна „ народна власт “, подчинена на новите им американски господари.
Изучаването на съветските въпроси престана да бъде най-важната компетентност, когато ставаше дума за взаимоотношение с някогашния Съветски съюз, сменена от дипломи по бизнес и стопанска система, търсени от хора, чиято цел не беше да схванат Русия, а по-скоро да я употребяват.
Интересът към съветските проучвания понижа, непряк артикул от спада на интереса и броя, във връзка с приключилите студенти и преподаватели. Освен това системата се болести от действителността „ отпадък вътре, отпадък вън “: защото старите руски експерти от Студената война бяха пенсионирани от своите постове в университетските среди, като не бяха сменени от хора с сходна академична дисциплинираност, а по-скоро от ново потомство учени, водеи повече от политическо усещане, в сравнение с от действителност, основана на обстоятелства. Отново идва на разум Майкъл Макфол, човек, воден не от комплицираната история на Съветския съюз и Русия, а по-скоро от личната си визия за това каква би трябвало да бъде Русия.
Именно Майкъл Макфолите на света преобладават в всеобщите медии през днешния ден, хора, чиито университетски изказвания са в сходство с утвърдената от държавното управление доктрина и като такива са съпричастни към корпоративните ръководители на медиите, които работят ръка за ръка с държавното управление, с цел да подават с лъжица това, което минава за " справедлива истина " пред американския народ.
Джак Матлок към момента написа за съветските въпроси, като неговите публикации дават пресен, учреден на обстоятелства взор върху действителността на това, което се случва в Русия през днешния ден. Публичният спор сред него и Макфол би бил добре пристигнал от тези, които в действителност търсят взор върху протичащото се в Русия (аз смятам себе си за възпитаник на дипломат Матлок и в случай че той не е в положение да хвърли ръкавицата на дебата, аз съм... помислете за отправеното предизвикателство, господин дипломат!)
Американският народ се обслужва неприятно от новата класа съветски специалисти, на които той трансферира цялото интелектуално проучване на настоящите съветски каузи.
Може би, когато цените на бензина скочат до небето, а инфлацията в допълнение свие така и така смалената му заплата, междинният американски жител може да седне и да обърне внимание. Дотогава обаче ще бъде прекомерно късно.
Речта на Владимир Путин от 21 февруари, тъкмо както речта на Михаил Горбачов на 19-та Всесъюзна партийна конференция през юни 1988 година, би трябвало да бъде прегледана и оценена с експертни очи, подготвени да разпознават желание и приложимост, учредена на обстоятелства. Това се случи през 1988 година и ние успяхме дейно да управляваме разпадането на Съветския съюз. Това не се случва през днешния ден и доста добре може да се окажем надълбоко в спор, който не разбираме и за който нямаме различен отговор с изключение на война.
* Скот Ритър е някогашен офицер от разузнаването на морската пехота на Съединени американски щати и създател на „ КРАЛ НА СКОРПИОНА: Самоубийствената прегръдка на нуклеарните оръжия на Америка от FDR до Тръмп “. Той служи в Съветския съюз като контрольор по използването на Договора за INF, служи в щаба на военачалник Шварцкопф по време на войната в Персийския залив и от 1991 до 1998 година служи като основен контрольор по оръжията в Организация на обединените нации в Ирак. Г-н Ритер сега написа по въпроси, свързани с интернационалната сигурност, военните въпроси, Русия и Близкия изток, както и контрола на въоръженията и неразпространението.
Превод: СМ
На 21 февруари съветският президент Владимир Путин произнесе това, което най-вероятно ще влезе в историята като една от най-важните речи в актуалната история. Това беше брутално почтен образец за това по какъв начин актуалните събития се оформят от силите на историята.
Това, което е значимо за тази тирада, не е толкоз наличието – което в този момент е част от историческите записи – а по-скоро по какъв начин е било усвоено и интерпретирано от тези, които са го гледали.
Като американец, напоен с повече от малко просветление от първа ръка за съветските каузи, бях изумен от неспособността на американския народ да разбере историческата основа на речта на Путин. Не е мое място нито да нападам, нито да пазя детайлите, изтъкнати от съветския президент. Надявам се обаче, че моите съграждани ще могат да се включат в осведомена, умна и рационална полемика по отношение на речта, поради големите геополитически последствия, свързани с нея.
За страдание, междинният американец, който няма както интелектуална подготовка, по този начин и сериозния запас от време, не е добре квалифициран да взе участие в сходно упражнение. Вместо това те са подчинили тази задача на категория държавни чиновници, известна като „ съветски специалисти “.
При естествени условия съществуването на подобен клас може да се одобри за облекчение; в последна сметка американците са подготвени да поверят финансовата си сигурност на „ финансови мениджъри “. Защо да не се откажем от интелектуалните измами, нужни за осмисляне на нещо толкоз комплицирано като съветските каузи и всичко, което тази тематика включва в ръцете на експертите, мъже и дами, подготвени в историята, стопанската система, културата и езика на Русия?
Това не е първият път, когато американците са призовани да поверят сериозния разбор, обвързван с Русия, и вземането на решения, произлизащи от него, на по този начин наречените „ специалисти “. От 1945 до 1991 година Съединени американски щати и Съветският съюз бяха въвлечени в солиден геополитически спор, прочут като Студената война. Случайно бях свидетел на последните години, довели до разпадането на Съветския съюз, и на тирада, която по собствен метод беше толкоз въздействаща, колкото тази, изнесена от Владимир Путин тази седмица.
На 28 юни 1988 година бях във втората си седмица на работа като член на първата група от американски инспектори, изпратени в руския град Воткинск, ситуиран на към 700 благи (малко над 1000 км) източно от Москва, в подножието на Уралските планини.
Нашата работа беше да работим с нашите руски сътрудници, с цел да създадем нужната подготовка за приемане на главната група от 25 инспектори, планувана да дойде на 1 юли 1988 година, когато започнаха интервенциите за портален мониторинг започнаха, месец след влизането в действие на Договора за междинни нуклеарни сили (INF). мощ.
На тази дата щяхме да стартираме предоставената ни от контракта задача да следим активността на завода за дефинитивно сглобяване на ракети Воткинск, ситуиран на към 12 километра отвън град Воткинск, с цел да се уверим, че препоръките към този момент не създават балистични ракети, които станаха неразрешени по силата на условия на контракта.
Авангардният отряд беше настанен в добре поддържана дача, ситуирана в гората в покрайнините на града. Построена за настаняване на някогашния министър на защитата Дмитрий Устинов и неговото обграждане по време на честите им визити във Воткинск, дачата беше оборудвана с добре заредена кухня, билярдна маса и салон, където можеше да се гледа руска телевизия.
Вечерта на 28 юни бях сюрпризиран да открия моите руски домакини, събрани към телевизионния екран. Същата вечер Михаил Горбачов, общоприет секретар на Комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС), свика 19-та Всесъюзна конференция на Комунистическа партия на Съветския съюз. На пръв взор не се замислих за събитието – просто следващия празник на комунистическата партия с „ да “, с служители, които се хвърлят един върху различен в милувки и удивление от тоталитарен водач. Това споделих и на един от моите домакини, чиновник от Министерството на външните работи.
„ Не можеш да бъдеш по-далеч от истината “, отвърна той.
" Това е гражданска война! ", съобщи още служителят.
През идващите три дни, по време на почивките от доста натоварения график, аз се причислих към моите руски домакини, до момента в който гледахме по какъв начин историята се разпростира пред нас. Горбачов вкарваше същинска промяна – перестройка – на руския народ.
Той беше провокиран от комунистическата партия в лицето на неговия заместител Егор Лигачев и от реформаторите в лицето на Борис Елцин. Конференцията се трансформира в идеологическо полесражение, където бъдещето на Съветския съюз се решаваше онлайн, обществено, пред руския народ, за първи път в неговата история.
Ако бяхте попитали междинния американски жител за значимостта на 19-тата Всесъюзна партийна конференция по времето, когато се случи, той нямаше да може да даде образован отговор.
Въпреки че Съветският съюз беше повдигнат до статута на „ Империя на злото “, с която Съединени американски щати бяха подготвени да вземат участие в цялостна нуклеарна война, с цел да сдържат, американската общност по това време, сходно на своите сътрудници през днешния ден, беше удовлетворена да остави тежкото мислене в ръцете на класа държавни чиновник, наречени „ руски специалист “, които трябваше да наблюдават обстановката и ще да поучават политическото управление, а при нужда и обществеността.
Сред тези, които съставляваха този клас „ руски специалисти “, имаше категория военни офицери, известни като „ руски офицери от външните работи “ или FAO. Осигурени с усъвършенствано езиково образование и висше обучение, преди да пристъпят на едногодишното подготвително учебно заведение, Института на американската войска за Русия, ситуиран в Гармиш, Западна Германия, руските ФАО бяха специалисти по тематиката. Тяхната задача беше да дават сериозен взор върху политиката по руските въпроси и, в случай че е належащо, да извършват съответни военни задания – като използването на контракта INF.
Несъответствието сред руския ФАО и неговия или нейния граждански сътрудник се разиграваше онлайн във Воткинск. Предварителната група се състоеше от петима души – трима военни офицери (двама квалифицирани от ФАО и аз) и двама цивилни строителни инженери. През нощта, когато работата беше свършена и тв приемникът се включваше, можехте да видите двамата строителни инженери да играят билярд или да четат книги, до момента в който тримата военни офицери бяха залепени за тв приемника.
През идващите две години станах очевидец на две сериозни събития, които се случваха редом – използването на контракта за междинни нуклеарни оръжия и използването на перестройката. И двете изиграха значима роля в оформянето на събитията, довели до възможния разпад на Съветския съюз.
Като подготвени руски специалисти, ФАО и аз успяхме да дадем скъпа визия за феномена на перестройката навътре в Съветския съюз. Това, което ни даде потенциал, беше образованието, което получихме по съветска история и каузи от американско академично заведение, което след края на Втората международна война беше квалифицирано тъкмо за тази задача.
Съветските ФАО, дружно с техните сътрудници в Държавния департамент и разследващата общественост на Съединени американски щати, бяха бенефициенти на просветителна система, която беше претърпяла детонация в съветските локални проучвания по време на Втората международна война, когато Съветският съюз се смяташе за съдружник и която набъбна едвам след края на войната и Съюз на съветските социалистически републики беше прекласифициран като зложелател.
Уникалните условия, които доведоха до проучването на съветските въпроси в Съединени американски щати, разрешиха запазването на академичната честност в лицето на идеологическия напън да се изрисува Съветският съюз в отрицателна светлина.
Един от най-ярките образци за това събитие може да бъде открит в лицето на Ричард Пайпс, прочут американски учен, който специализира по руска и съветска история, и който преподава в Харвард в продължение на десетилетия, до момента в който съветваше разнообразни президенти на Съединени американски щати, най-много Роналд Рейгън, по въпроси, свързани със руската политика.
Пайпс беше изрично антисъветски и препоръките, които той даде, бяха несъмнено твърдолинейни по природа. Неговите трудове обаче са извлечени от исторически обстоятелства, подложени на подобаващ разбор и инспекция. Книгата му „ Формирането на Съветския съюз: комунизъм и шовинизъм, 1917-1923 година “ беше наложителна четиво за всеки студент по русистика (всъщност би трябвало да е наложително четиво през днешния ден, като се има поради връзката сред тематиката й и наличието на речта на Путин от 21 февруари.) Имам копие от първо издание на книгата на Пайп в персоналната си библиотека и съм го употребявал необятно през годините, до момента в който съм се пробвам да схвана какво се случва в някогашния Съветски съюз и за какво.
Всеки един от моите руски „ експертни “ сътрудници беше непряк артикул на американска просветителна система, предопределена да даде опция на учащите се с сериозни умения за различаване, основани на обстоятелства, способни да отделят обстоятелствата от измислиците и да филтрират персонални и институционални пристрастия.
Резултатът беше система, която сътвори хора като Джак Матлок, дипломат на Съединени американски щати в Съветския съюз през последните години от съществуването му, както и Джордж Колт, най-хубавият руски анализатор на Централно разузнавателно управление на САЩ. И двамата ще останат в историята като предсказващи разпадането на Съветския съюз (важното при специалистите е, че въпреки техните препоръки да са прозорливи, те към момента са заложници на политици, които дават отговор на локален изборен регион, който постоянно не се вълнува от разбор, учреден на обстоятелства.)
Краят на Студената война обаче донесе със себе си края както на руския специалист, по този начин и на академичното институция, което ги сътвори. Като образец, получих две секретни похвали от шефа на Централно разузнавателно управление на САЩ за работата ми в Съветския съюз. Но през 1992 година, откакто бях поканен в централата на Централно разузнавателно управление на САЩ за изявление за аналитична позиция, шефът на новото аналитично звено за Русия ми сподели, че съм прекомерно обхванат от мисленето за „ Студената война “; светът бил тръгнал напред.
Русия се трансформира в площадка за нова категория „ специалисти “, политически и стопански „ експлоататори “, които гледаха на страната като на победена мощ, подчинена на прищявката на американския победител.
Тази класа беше доминирана от хора като Майкъл Макфол и сходните му, хора, които гледаха на Борис Елцин не като на непряк артикул от руската и съветската история, а по-скоро като сръчен инструмент в напъните си да трансфорат Русия в послушна „ народна власт “, подчинена на новите им американски господари.
Изучаването на съветските въпроси престана да бъде най-важната компетентност, когато ставаше дума за взаимоотношение с някогашния Съветски съюз, сменена от дипломи по бизнес и стопанска система, търсени от хора, чиято цел не беше да схванат Русия, а по-скоро да я употребяват.
Интересът към съветските проучвания понижа, непряк артикул от спада на интереса и броя, във връзка с приключилите студенти и преподаватели. Освен това системата се болести от действителността „ отпадък вътре, отпадък вън “: защото старите руски експерти от Студената война бяха пенсионирани от своите постове в университетските среди, като не бяха сменени от хора с сходна академична дисциплинираност, а по-скоро от ново потомство учени, водеи повече от политическо усещане, в сравнение с от действителност, основана на обстоятелства. Отново идва на разум Майкъл Макфол, човек, воден не от комплицираната история на Съветския съюз и Русия, а по-скоро от личната си визия за това каква би трябвало да бъде Русия.
Именно Майкъл Макфолите на света преобладават в всеобщите медии през днешния ден, хора, чиито университетски изказвания са в сходство с утвърдената от държавното управление доктрина и като такива са съпричастни към корпоративните ръководители на медиите, които работят ръка за ръка с държавното управление, с цел да подават с лъжица това, което минава за " справедлива истина " пред американския народ.
Джак Матлок към момента написа за съветските въпроси, като неговите публикации дават пресен, учреден на обстоятелства взор върху действителността на това, което се случва в Русия през днешния ден. Публичният спор сред него и Макфол би бил добре пристигнал от тези, които в действителност търсят взор върху протичащото се в Русия (аз смятам себе си за възпитаник на дипломат Матлок и в случай че той не е в положение да хвърли ръкавицата на дебата, аз съм... помислете за отправеното предизвикателство, господин дипломат!)
Американският народ се обслужва неприятно от новата класа съветски специалисти, на които той трансферира цялото интелектуално проучване на настоящите съветски каузи.
Може би, когато цените на бензина скочат до небето, а инфлацията в допълнение свие така и така смалената му заплата, междинният американски жител може да седне и да обърне внимание. Дотогава обаче ще бъде прекомерно късно.
Речта на Владимир Путин от 21 февруари, тъкмо както речта на Михаил Горбачов на 19-та Всесъюзна партийна конференция през юни 1988 година, би трябвало да бъде прегледана и оценена с експертни очи, подготвени да разпознават желание и приложимост, учредена на обстоятелства. Това се случи през 1988 година и ние успяхме дейно да управляваме разпадането на Съветския съюз. Това не се случва през днешния ден и доста добре може да се окажем надълбоко в спор, който не разбираме и за който нямаме различен отговор с изключение на война.
* Скот Ритър е някогашен офицер от разузнаването на морската пехота на Съединени американски щати и създател на „ КРАЛ НА СКОРПИОНА: Самоубийствената прегръдка на нуклеарните оръжия на Америка от FDR до Тръмп “. Той служи в Съветския съюз като контрольор по използването на Договора за INF, служи в щаба на военачалник Шварцкопф по време на войната в Персийския залив и от 1991 до 1998 година служи като основен контрольор по оръжията в Организация на обединените нации в Ирак. Г-н Ритер сега написа по въпроси, свързани с интернационалната сигурност, военните въпроси, Русия и Близкия изток, както и контрола на въоръженията и неразпространението.
Превод: СМ
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ