Бизнесът напусна среща за доходите заради поведението на синдикатите
Със скандал завърши свиканата от вицепремиера Гълъб Донев работна среща с бизнеса и синдикатите по политиката на приходите до края на тази година и през идната.
Минималната работна заплата и желаният от профсъюзите растеж е повода за неуспеха на разговора.
На този стадий страната не дава своите планове за бюджет 2022-ра, а представители на министерството на финансите са декларирали, че запаси в бюджета за тази година няма.
Отхвърлено е и предлагането на КТ „ Подкрепа “ от следващата година да се понижи Данък добавена стойност за част от стоките и услугите.
Час след началото на срещата, свикана от вицепремиера Донев, бизнесът напусна, афектиран от държанието на синдикатите, изясни Васил Велев, ръководител на АИБ.
„ Поведение от страна на синдикатите, което не можем да го окачествим като разговор и търсене на решение. И тъй като никой не е пристигнал тук да бъде овикван, работодателите си потеглиха. Нямаше градивен диалог. “
Александър Загоров от КТ „ Подкрепа “ добави за напрежението: „ Васил Велев загатна, че при настоящето произвеждане тази минимална работна заплата е висота и оттова нататък тонът стартира да става доста парещ “.
Ябълката на раздора е желаният от синдикатите растеж на минималната работна заплата, която получават над половин милион българи – тя да стане 764 лева следващата година, което ще докара до приходи над междинните в 10 бранша на стопанската система.
По думите на Велев обаче, в случай че това се случи, ще има банкрути.
„ Това, което оферират синдикатите, е в действителност над междинния застрахователен приход за повече от 10 стопански действия. За да го преведем това – значи, че всички в тези предприятия би трябвало да получават идентични хонорари или да минат в сивия бранш. В тези браншове рецесията ги е блъснала толкоз тежко, че те и сега са на загуба. Така че няма такава опция да се понижи облагата, с цел да се усили минималната заплата “, сподели Васил Велев.
По думите на водача на КНСБ Пламен Димитров тезите на работодателите са несъстоятелни, защото в част от секторите продуктивността на труда не може да се мери.
„ Как да измерим продуктивността на труда на обществения служащ? “
Ако няма растеж на минималната заплата най-малко непосредствен до претенции, Пламен Димитров предизвести, че КНСБ „ ще призове всичките 500 хиляди души, които работят на минимална работна заплата, на протестни протестни дейности от началото на идната година “.
Велев разгласи, че работодателите не могат да разискват никакви оферти преди да видят макрорамката на бюджета за идната година и какъв растеж на стопанската система и каква инфлация се залагат.
Минималната работна заплата и желаният от профсъюзите растеж е повода за неуспеха на разговора.
На този стадий страната не дава своите планове за бюджет 2022-ра, а представители на министерството на финансите са декларирали, че запаси в бюджета за тази година няма.
Отхвърлено е и предлагането на КТ „ Подкрепа “ от следващата година да се понижи Данък добавена стойност за част от стоките и услугите.
Час след началото на срещата, свикана от вицепремиера Донев, бизнесът напусна, афектиран от държанието на синдикатите, изясни Васил Велев, ръководител на АИБ.
„ Поведение от страна на синдикатите, което не можем да го окачествим като разговор и търсене на решение. И тъй като никой не е пристигнал тук да бъде овикван, работодателите си потеглиха. Нямаше градивен диалог. “
Александър Загоров от КТ „ Подкрепа “ добави за напрежението: „ Васил Велев загатна, че при настоящето произвеждане тази минимална работна заплата е висота и оттова нататък тонът стартира да става доста парещ “.
Ябълката на раздора е желаният от синдикатите растеж на минималната работна заплата, която получават над половин милион българи – тя да стане 764 лева следващата година, което ще докара до приходи над междинните в 10 бранша на стопанската система.
По думите на Велев обаче, в случай че това се случи, ще има банкрути.
„ Това, което оферират синдикатите, е в действителност над междинния застрахователен приход за повече от 10 стопански действия. За да го преведем това – значи, че всички в тези предприятия би трябвало да получават идентични хонорари или да минат в сивия бранш. В тези браншове рецесията ги е блъснала толкоз тежко, че те и сега са на загуба. Така че няма такава опция да се понижи облагата, с цел да се усили минималната заплата “, сподели Васил Велев.
По думите на водача на КНСБ Пламен Димитров тезите на работодателите са несъстоятелни, защото в част от секторите продуктивността на труда не може да се мери.
„ Как да измерим продуктивността на труда на обществения служащ? “
Ако няма растеж на минималната заплата най-малко непосредствен до претенции, Пламен Димитров предизвести, че КНСБ „ ще призове всичките 500 хиляди души, които работят на минимална работна заплата, на протестни протестни дейности от началото на идната година “.
Велев разгласи, че работодателите не могат да разискват никакви оферти преди да видят макрорамката на бюджета за идната година и какъв растеж на стопанската система и каква инфлация се залагат.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ