Сърцето на човека, който спаси хиляди човешки животи, спря да

Сърцето на индивида, който избави хиляди човешки животи, спря да бие. Обичахме го всички. Възхищавахме му се. На мощния дух. На вярата му в положителното. На неизменимата му безрезервност на специалността да лекува. На жаждата и битката му за живота на другите. На обичта му към хората. Този изумителен човек живя, с цел да ни покаже, че чудесата съществуват. Затова и на всички ни бе мъчно да повярваме, че проф. Александър Чирков също е смъртен и че към този момент не е измежду нас.

Александър Чирков се ражда в Лом през 1938 година Завършва Висшия медицински институт в София през 1962 година През 1966 година отпътува за Берлин, където специализира при известния кардиохирург проф. Бюхлер. През 1972 година продължава да развива познанията и уменията си в университета на Франкфурт на Майн. Вече доцент, през 1974 -1976 година, специализира детска кардиохирургия в Бирмингам (Алабама, САЩ). През 1978 година е провъзгласен за най-младия член на елитния евроклуб на кардиохирурзите. След година става професор във Фрайбург, Федерална Република Германия.

По покана на акад. Атанас Малеев – ректор на Медицинската академия и заместник-министър на опазването на здравето, проф. Чирков се завръща в родината си през 1984 г. Със себе си води екип от 16 немски лекари – анестизеолози, реаниматори и хирурзи. След образованието се подписва контракт сред държавните управления на България и Федерална Република Германия за създаване на съвременна кардиология в София. За център по трансплантациите е готова кардиохирургическа клиника към ВМИ, бъдещата болница „ Св. Екатерина “. Правителството обезпечава апаратурата за трансплантация, която тогава коства над милион $. За построяването на болничното заведение проф. Чирков самичък изважда от джоба си персонални средства на стойност 360 000 евро.

Именно тук видният сърдечно-съдов хирург прави първата сърдечна трансплантация в България и на Балканите. Годината е 1986 година, а денят 14 май. Медиите възторжено тръбят новината, че у нас е направено първото присаждане на сърце в рамките на тогавашния Източен блок.

Към София трескаво се стичат корифеи в кардиологията и кардиохирургията от целия свят. Най-добрите сърдечни експерти от Съединени американски щати, Германия, Франция, Испания кацат на българска земя, с цел да се убедят с очите си на чутото по новините. Как е допустимо в една дребна страна да се извърши такава комплицирана животоспасяваща интервенция, чудят се те. Самият съветски здравен министър – проф. Андрей Чазов, признава тогава, че медицина от подобен сан няма и в Съветския съюз, и че сходно нещо е виждал единствено в Америка.

Късметлията е 11-годишният Иван Сарафски от Кърджали. Момчето е един от стоте българи тогава, незабавно нуждаещи се от присаждане на сърце. Детето е в извънредно тежко положение след прекаран вирусен миокардит, а единственият излаз е… трансплантацията.

11-годишният Иван Сарафски

„ Донорът бе 21 – годишен с потвърдена мозъчна гибел, аварирал в Шуменско. Той е докаран в „ Пирогов “, а околните се съгласяват да дарят сърцето му. Нашият екип взе сърцето от „ Пирогов “. Най-важното в този случай е да има съгласуемост сред донор и реципиент. Иван бе избран и типизиран от имунолозите и вирусолозите да е притежател на донора. Фактически самата интервенция е толкоз елементарна “, спомня си по-късно проф. Чирков.

Трансплантацията трае към 4 часа. Сред членовете на екипа, персонално квалифициран за задачата от Чирков, са двама хирурзи – починалият към този момент доктор Борис Мишев, който е най-хубавият възпитаник на Чирков по това време, и доктор Людмил Бояджиев. Животът на едно дете е спасен… Организмът на дребния пациент приема новия орган и докторите са обнадеждени, че смелия Иванчо го чака дълъг и благополучен живот… Кърджалийчето прекарва цели осем месеца в клиниката под всеотдайните грижи на лекари и сестри и става повсеместен любим на всички. Нито едно затруднение в положението на момчето не е позволено през всичките тези месеци.

С новото си сърце детето живее близо две години без никакви здравословни проблеми. Един ден обаче, до момента в който кара колело, пада ненадейно на земята. Наблизо няма никой, който да му окаже първа помощ и сърцето на Иван стопира да бие. Било е нужно само да му се направи сърдечен масаж, с цел да оцелее, считат лекари след гибелта му. Въпреки всеобщата болежка и тъгата от загубата на обичания им пациент, лекарите у нас, отпред с проф. Чирков, няма да се предадат. Защото началото е сложено!

Още с идването си в родината доктор Александър Чирков се заема с най-важната си задача – основаването на стройна организация за донорство. Именно през него минава екип, който бива подготвен да съхранява вярно органите. Обучават се и лекари от цяла България по какъв начин да поддържат функционалностите на органи при потвърдена мозъчна гибел до трансплантирането им.

За откриването на „ Св. Екатерина “ през 1988 година – първата съвременна кардиологична болница, в София идват част от международните титани на сърдечната хирургия – проф. Дентън Кули, легендата проф. Майкъл Дебейки, проф. Доналд Ръсел от Англия. Познанството си с тях проф. Чирков употребява, с цел да бъде включена страната ни в европейската организация за замяна на донори.

Сред най-важните цели на Чирков е основаването в България на лекарска камара по образеца на Германия – система, която да обслужва еднообразно качествено и богати, и небогати. Тя би трябвало да обезпечи непрекъснатото образование на лекарите, с цел да не изостават от сътрудниците си в най-развитите страни.

През 2003 година Чирков прави и първата белодробна трансплантация у нас. Отново първи в Източна Европа вкарва и така наречен „ изкуствени сърца “. С тях нуждаещите се от трансплантация могат да дочакат до две години донор.

Макар и основател и дълготраен началник на болница „ Света Екатерина “, проф. Чирков трябваше да я напусне на 18 юни 2005 година, когато бе скандално уволнен от тогавашния министър на опазването на здравето проф. Гайдарски. Не криеше, че пази болката в сърцето си дълги години по-късно.

„ Става дума за правила! Не мисля, че е обикновено да изградиш нещо от нулата и да ти го вземат. Все едно да ти лишават детето “, споделял е нееднократно Чирков.

Проф. Александър Чирков не беше просто най-успешният български кардиохирург. Той бе ерудит с необятна обща просвета, с богат дух и на първо място – човек с голямо сърце. Отиде си на 82 години в деня на света великомъченица Екатерина – на светицата, на чието име бе кръстена първата кардиологична болница у нас – отнетата му рожба, с която доктор Чирков се гордееше до последния си мирис.

По думи на околните му в последно време постоянно се затварял в стаята си в дома си във Варна и дълго плачел за жена си Мариане…

Майсторът на скалпела е оперирал от сърце персонално 30 000 души, а на други стотици хиляди е оказал помощ посредством съвещания в своята дългогодишна лекарска процедура.

Светъл път нагоре, проф. Чирков! И реверанс за всичко сторено…!