Да предпочетеш България пред Западна Европа: историята на две жени от Афганистан
Сара Фаизи и Салеха Наими - две деликатни дами на друга възраст, с друго обучение и разнообразни мемоари за родината им Афганистан. Родени са в Кабул, там учат, там се омъжват, там се раждат и децата им. Съдбата обаче им отрежда да се срещнат в София, където малко по малко двете дами стартират още веднъж да градят живота си.
Те са част от над 1.5 милиона мигранти, минали през Балканите от 2015 година до момента. За множеството България е единствено краткотрайна спирка по пътя към Западна Европа. Мнозина от тях се стремят към сигурността, изобилието и реда, които им дават страни като Германия и Нидерландия. Сара и Салеха обаче са от тези, които въпреки всичко избират да останат точно в България.
Срещам ги на работното им място, в дребна закусвалния при започване на Женския пазар в столицата. Мястото е непретенциозно, само че свети от непорочност. На стените са окачени фотоси от Афганистан, разкриващи хубостта на страната, която са напуснали. Посреща ме Сара, която е и притежател на заведението. Нейната връзка с България стартира преди 5 години, когато със брачна половинка ѝ вземат решение да изоставен родината си. Тогава Сара е бременна в 9-я месец с второто си дете.
© Велко Ангелов
Сара е избрала да остане в България, тъй като хората са доста топли и приветливи.
" На всички ни беше ясно, че обстановката няма да става по-добре. Животът там е сложен, само че повода, заради която в последна сметка си потеглих, беше страхът за децата ми. За тях е доста неприятно там, доста рисково. Постоянно чувахме истории за отвлечени деца. Непрекъснато си мислех какво може да се случи на моите ", споделя 33-годишната жена.
В началото пътят бил елементарен - от Афганистан потеглили към Турция със аероплан. Трудното пристигнало след това. Четиримата трафиканти, които трябвало да ги заведат до Германия, ги предиздвикали да вървят пешком до границата с България. Казали им, че ще им отнеме единствено ден, само че вместо това се наложило да вървят 3 дни и 3 нощи съвсем без отмора и съвсем без никаква храна и вода. Накрая ги изоставили в някаква гора до границата, а групата била принудена да се обади на българската полиция.
" Услугата ", която едвам ни им коствала живота, излязла по 5000 евро на човек. След като ги разкрила, полицията завела всички останали в бежански лагер, а Сара била закарана в болница, където 4 дни по-късно родила втория си наследник. Трудностите обаче траяли - след 7-дневния престой в Хасково, Сара и фамилията ѝ били отпратени в лагера за имигранти в София, където останали 9 месеца. " Беше ми доста мъчно. Живеехме в една стая без тоалетна, без баня и без кухня. Беше доста комплицирано да се грижа за децата още повече, че дребният ми наследник беше болен. Трябваше всичко да е доста чисто, вместо това в стаята имаше влага и плесен. Имахме задоволително храна и дрешки за бебето, които бяха дарени от разнообразни неправителствени организации, само че изискванията не бяха положителни за сина ми, който се оказа с левкемия ", спомня си Сара.
Младата жена отпътувала с децата за Германия, където на сина ѝ била осъществена трансплантация на костен мозък. Останали там малко повече от година до цялостното излекуване на детето и по-късно се върнали в София. Сара споделя, че и до през днешния ден е признателна на българската страна, която осигурила средствата за лекуването на сина ѝ, по тази причина и не съжалява, че се е върнала в България. " Страната направи доста за нас, има доста благи хора в нея ", декларира добавя тя. Вече усещам България като собствен дом, споделя дамата.
Разказва, че благодарение на неправителствената организация " Каритас " почнала да учи български език и изкарала курсове по предприемачество. В Афганистан работела в банка и в частен университет като финансист, само че признава, че към момента изпитва компликации с езика, с цел да може да практикува специалността си свободно. Вместо това решила да отвори собствен личен ресторант. " Обичам да сготвям, а и знам, че това е първият подобен ресторант в страната ", дава отговор Сара на въпрос по какъв начин се е решила на сходна стъпка. Надява се бизнесът ѝ да проработи, с цел да може да обезпечи бъдещето на децата си. С мъжа ѝ към този момент са разграничени, по тази причина младата жена разчита само на личните си сили.
Споделя обаче, че каквото и да стане, не би се върнала в Афганистан. " Не мисля, че просто по този начин един ден всичко ще се оправи, тъй като имаше проблеми още преди талибаните да завладяват страната ", споделя тя и прибавя, че не има вяра, че дамите в родината ѝ в миналото ще имат права като на други места по света.
Жената, която прави положително за останалите
До Сара в кухнята е 64-годишната Салеха - преподавател по специалност и по предопределение. Пристигнала в България преди 6 години след доста " дълъг и заплашителен " преход. Разказва, че още тогава се усещала заплахата от талибаните. Тя самата била принудена да напусне Афганистан, тъй като била заплашвана поради активността си като цивилен деятел.
" Обяснявахме на дамите какви са им правата, помагахме им да учат, образовахме ги. Заради това, ме упрекваха, че им втълпявам неверни неща. Казваха ми, че в случай че не преставам с тази активност ще ме убият ", спомня си Салеха. За нея заплахата била още по-голяма, тъй като част от роднините на мъжа ѝ били талибани. За да защищити себе си и фамилията си, Салеха потеглила към Нидерландия дружно с дребната си щерка.
© Велко Ангелов
64-годишната Салеха мечтае някой ден още веднъж да застане пред черната дъска, с цел да преподава математика.
Пътят от Афганистан до Иран лишил към месец, а от Иран до Турция - 29 дни. Почти от самото начало се придвижвали пешком, вследствие на което краката им се изранили и разкървавили. Прекарвали нощите в гората, постоянно оставали без храна и без вода. Преходът бил проведен от група трафиканти, които поискали общо 24 хиляди $, с цел да ги заведат до Нидерландия. Те обаче взели парите още в Афганистан и малко преди българската граница си тръгнали и ги оставили сами. Разказът на Салеха за пътя от Турция до България е изпълнен най-много със страха от дългите нощи, прекарани в незнайното, болките от продължителното вървене и облиците на трафикантите - " доста мощни мъже, като спортисти, като борци, с обръснати глави и татуировки по ръцете ". От спомените за претърпяното очите ѝ постоянно се пълнят със сълзи. Просълзява се, когато си спомня по какъв начин се наложило да пият вода от резервоар с мръсна вода, тъй като били доста жадни или пък когато около тях минало диво животно и всички доста се уплашили. Спомня си, че силите им ги напуснали при сръбската граница. Там прекарали 3 дни и 3 нощи, само че били толкоз изтощени, че в последна сметка решили да се предадат на сръбската полиция. Сърбите обаче единствено ги завели до границата и ги пуснали в гората, където прекарали нощта. На идващия ден българските служители на реда ги пресрещнали и ги закарали на първо време в лагера в Бусманци, след което ги трансферирали в Харманли.
Там Салеха и щерка ѝ останали 9 месеца. Още след първия месец направила учебно заведение за децата от бежанския лагер, където тя самата преподавала математика и езика подари, а на дамите пък давала уроци по готварство и шиене. Разказва, че доста желала да научи децата на нещо потребно, тъй като " те другояче по през целия ден се карат и бият и не вършат нищо свястно ". Местните чиновници доста ѝ се радвали, тя самата също се чувствала щастлива и потребна. В учебното заведение преподавали и други жители на лагера като се изключи учителката по български език, която била локална. Дейността на учебното заведение се подпомагала от частни донори, които изпращали помощни материали.
Доброволческият ѝ труд толкоз впечатлил българските управляващи, че единствено след 9-10 месеца Салеха получила 5-годишен статут за престояване в страната. Преместила се в София с щерка си и почнала да учи български. Казва, че даже получила предложение от Върховния комисариат за бежанците към Организация на обединените нации и от Червения кръст да се подготови, с цел да може да преподава математика в български учебни заведения, само че българският език се оказва спънка. " Трудно ми е, тъй като съм на 64 години. Уча, изучавам и след един, два часа всичко не помня ", споделя Салеха. Споделя, че макар че сега в " Каритас " има опция да дава уроци по математика на деца от Афганистан, преподаването доста ѝ липсва и мечтае някой ден още веднъж да застане пред черната дъска.
Отдавна се е отказала от емигрирането в Нидерландия, където живее синът ѝ, тъй като е влюбена в България, в природата и хората ѝ. Казва, че тук се усеща по-спокойна и към този момент приема България като своя татковина. Не желае да се връща и в Афганистан, тъй като не има вяра, че талибаните ще си тръгнат скоро.
Накрая на диалога ни я запитвам какво значи името ѝ - споделя ми, че има арбски генезис и значи " блага жена - такава, която прави положително за останалите ".
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Те са част от над 1.5 милиона мигранти, минали през Балканите от 2015 година до момента. За множеството България е единствено краткотрайна спирка по пътя към Западна Европа. Мнозина от тях се стремят към сигурността, изобилието и реда, които им дават страни като Германия и Нидерландия. Сара и Салеха обаче са от тези, които въпреки всичко избират да останат точно в България.
Срещам ги на работното им място, в дребна закусвалния при започване на Женския пазар в столицата. Мястото е непретенциозно, само че свети от непорочност. На стените са окачени фотоси от Афганистан, разкриващи хубостта на страната, която са напуснали. Посреща ме Сара, която е и притежател на заведението. Нейната връзка с България стартира преди 5 години, когато със брачна половинка ѝ вземат решение да изоставен родината си. Тогава Сара е бременна в 9-я месец с второто си дете.
© Велко Ангелов
Сара е избрала да остане в България, тъй като хората са доста топли и приветливи.
" На всички ни беше ясно, че обстановката няма да става по-добре. Животът там е сложен, само че повода, заради която в последна сметка си потеглих, беше страхът за децата ми. За тях е доста неприятно там, доста рисково. Постоянно чувахме истории за отвлечени деца. Непрекъснато си мислех какво може да се случи на моите ", споделя 33-годишната жена.
В началото пътят бил елементарен - от Афганистан потеглили към Турция със аероплан. Трудното пристигнало след това. Четиримата трафиканти, които трябвало да ги заведат до Германия, ги предиздвикали да вървят пешком до границата с България. Казали им, че ще им отнеме единствено ден, само че вместо това се наложило да вървят 3 дни и 3 нощи съвсем без отмора и съвсем без никаква храна и вода. Накрая ги изоставили в някаква гора до границата, а групата била принудена да се обади на българската полиция.
" Услугата ", която едвам ни им коствала живота, излязла по 5000 евро на човек. След като ги разкрила, полицията завела всички останали в бежански лагер, а Сара била закарана в болница, където 4 дни по-късно родила втория си наследник. Трудностите обаче траяли - след 7-дневния престой в Хасково, Сара и фамилията ѝ били отпратени в лагера за имигранти в София, където останали 9 месеца. " Беше ми доста мъчно. Живеехме в една стая без тоалетна, без баня и без кухня. Беше доста комплицирано да се грижа за децата още повече, че дребният ми наследник беше болен. Трябваше всичко да е доста чисто, вместо това в стаята имаше влага и плесен. Имахме задоволително храна и дрешки за бебето, които бяха дарени от разнообразни неправителствени организации, само че изискванията не бяха положителни за сина ми, който се оказа с левкемия ", спомня си Сара.
Младата жена отпътувала с децата за Германия, където на сина ѝ била осъществена трансплантация на костен мозък. Останали там малко повече от година до цялостното излекуване на детето и по-късно се върнали в София. Сара споделя, че и до през днешния ден е признателна на българската страна, която осигурила средствата за лекуването на сина ѝ, по тази причина и не съжалява, че се е върнала в България. " Страната направи доста за нас, има доста благи хора в нея ", декларира добавя тя. Вече усещам България като собствен дом, споделя дамата.
Разказва, че благодарение на неправителствената организация " Каритас " почнала да учи български език и изкарала курсове по предприемачество. В Афганистан работела в банка и в частен университет като финансист, само че признава, че към момента изпитва компликации с езика, с цел да може да практикува специалността си свободно. Вместо това решила да отвори собствен личен ресторант. " Обичам да сготвям, а и знам, че това е първият подобен ресторант в страната ", дава отговор Сара на въпрос по какъв начин се е решила на сходна стъпка. Надява се бизнесът ѝ да проработи, с цел да може да обезпечи бъдещето на децата си. С мъжа ѝ към този момент са разграничени, по тази причина младата жена разчита само на личните си сили.
Споделя обаче, че каквото и да стане, не би се върнала в Афганистан. " Не мисля, че просто по този начин един ден всичко ще се оправи, тъй като имаше проблеми още преди талибаните да завладяват страната ", споделя тя и прибавя, че не има вяра, че дамите в родината ѝ в миналото ще имат права като на други места по света.
Жената, която прави положително за останалите
До Сара в кухнята е 64-годишната Салеха - преподавател по специалност и по предопределение. Пристигнала в България преди 6 години след доста " дълъг и заплашителен " преход. Разказва, че още тогава се усещала заплахата от талибаните. Тя самата била принудена да напусне Афганистан, тъй като била заплашвана поради активността си като цивилен деятел.
" Обяснявахме на дамите какви са им правата, помагахме им да учат, образовахме ги. Заради това, ме упрекваха, че им втълпявам неверни неща. Казваха ми, че в случай че не преставам с тази активност ще ме убият ", спомня си Салеха. За нея заплахата била още по-голяма, тъй като част от роднините на мъжа ѝ били талибани. За да защищити себе си и фамилията си, Салеха потеглила към Нидерландия дружно с дребната си щерка.
© Велко Ангелов
64-годишната Салеха мечтае някой ден още веднъж да застане пред черната дъска, с цел да преподава математика.
Пътят от Афганистан до Иран лишил към месец, а от Иран до Турция - 29 дни. Почти от самото начало се придвижвали пешком, вследствие на което краката им се изранили и разкървавили. Прекарвали нощите в гората, постоянно оставали без храна и без вода. Преходът бил проведен от група трафиканти, които поискали общо 24 хиляди $, с цел да ги заведат до Нидерландия. Те обаче взели парите още в Афганистан и малко преди българската граница си тръгнали и ги оставили сами. Разказът на Салеха за пътя от Турция до България е изпълнен най-много със страха от дългите нощи, прекарани в незнайното, болките от продължителното вървене и облиците на трафикантите - " доста мощни мъже, като спортисти, като борци, с обръснати глави и татуировки по ръцете ". От спомените за претърпяното очите ѝ постоянно се пълнят със сълзи. Просълзява се, когато си спомня по какъв начин се наложило да пият вода от резервоар с мръсна вода, тъй като били доста жадни или пък когато около тях минало диво животно и всички доста се уплашили. Спомня си, че силите им ги напуснали при сръбската граница. Там прекарали 3 дни и 3 нощи, само че били толкоз изтощени, че в последна сметка решили да се предадат на сръбската полиция. Сърбите обаче единствено ги завели до границата и ги пуснали в гората, където прекарали нощта. На идващия ден българските служители на реда ги пресрещнали и ги закарали на първо време в лагера в Бусманци, след което ги трансферирали в Харманли.
Там Салеха и щерка ѝ останали 9 месеца. Още след първия месец направила учебно заведение за децата от бежанския лагер, където тя самата преподавала математика и езика подари, а на дамите пък давала уроци по готварство и шиене. Разказва, че доста желала да научи децата на нещо потребно, тъй като " те другояче по през целия ден се карат и бият и не вършат нищо свястно ". Местните чиновници доста ѝ се радвали, тя самата също се чувствала щастлива и потребна. В учебното заведение преподавали и други жители на лагера като се изключи учителката по български език, която била локална. Дейността на учебното заведение се подпомагала от частни донори, които изпращали помощни материали.
Доброволческият ѝ труд толкоз впечатлил българските управляващи, че единствено след 9-10 месеца Салеха получила 5-годишен статут за престояване в страната. Преместила се в София с щерка си и почнала да учи български. Казва, че даже получила предложение от Върховния комисариат за бежанците към Организация на обединените нации и от Червения кръст да се подготови, с цел да може да преподава математика в български учебни заведения, само че българският език се оказва спънка. " Трудно ми е, тъй като съм на 64 години. Уча, изучавам и след един, два часа всичко не помня ", споделя Салеха. Споделя, че макар че сега в " Каритас " има опция да дава уроци по математика на деца от Афганистан, преподаването доста ѝ липсва и мечтае някой ден още веднъж да застане пред черната дъска.
Отдавна се е отказала от емигрирането в Нидерландия, където живее синът ѝ, тъй като е влюбена в България, в природата и хората ѝ. Казва, че тук се усеща по-спокойна и към този момент приема България като своя татковина. Не желае да се връща и в Афганистан, тъй като не има вяра, че талибаните ще си тръгнат скоро.
Накрая на диалога ни я запитвам какво значи името ѝ - споделя ми, че има арбски генезис и значи " блага жена - такава, която прави положително за останалите ".
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ