Експертите говорят: Защо българските зеленчуци вече са екзотика?
Само за първите 10 месеца на 2022 година България е изнесла общо 31 630 тона пресни зеленчуци. Данните са на земеделското министерство и демонстрират, че по отношение на същия интервал през 2021 година износът е намалял с 30%
Вносът на зеленчуци за същия интервал през 2022 година е повече от 235 000 тона. Става въпрос за картофи, домати, краставици, зеле, моркови, лук и още типове зеленчуци.
На пазара цените на доматите и краставиците в последните месеци са много по-различни и високи.
Българските производители са изнесли повече от 11 000 тона домати. Повече от половината ни от износа на домати е към Румъния и Унгария. Следват Чехия и Полша. Същевременно ние сме внесли над 75 000 тона домати. Близо 46 000 от тях идват от Турция, останалите – главно от Гърция, Германия и Полша.
Каква е обстановката с краставиците?
Нашите производители са изнесли повече от 4000 тона краставици. Най-големият пазар е Германия - повече от половината от изнесената продукция е към федералната република. Следват Чехия, Румъния и Гърция.
По пазарите у нас най-вече са вносните краставици точно от Гърция. От общо импортирани 15 000 тона, повече от 11 000 са точно от южната ни съседка. От Турция сме внесли 1893 тона, следват Албания и Германия.
Цветомир Цеков от Национална браншова камара " Плодове и зеленчуци ", Любослав Костов, старши-икономист от КНСБ, Богомил Николов от асоциация " Активни консуматори " разясниха тематиката с българското произвеждане в " Тази заран ".
Турция със възбрана на износа на домати
„ Българското произвеждане сега е минимализирано. Няма го, има заплашителен проблем с оранжерийното произвеждане поради високите цени на топлоносителите. Няма вътрешноконкуретни цени, а по трасето има прекупвачи, които усилват цените. В момента краставиците се внасят от Гърция на 3,80 лв. на тържищата. Подобна е и обстановката с доматите. В Турция те се купуват за 1,60 – 2,00 лв.. Има нещо леко притеснително – от петък има възбрана за експорт на турски домат. Според мен това ще докара до в допълнение оскъпяване. Внасяме обичайни за нас зеленчуци. Как стигнахме дотук “, разяснява Цветомир Цеков.
Дългогодишна сбъркана политика в цялото ни земеделие
„ Поскъпването е високо. Да намериш българско произвеждане на българския пазар, към този момент е екзотика. Това е резултат от дългогодишна сбъркана политика в цялото ни земеделие. Не е обикновено да внасяме 60-80% от продукцията в случай, че сме със средиземноморски климат и се гордеем от десетилетия с конкурентното произвеждане на зеленчуци и плодове. А сме ликвидирали артикули, които водят до висока добавена стойност “, съобщи Любослав Костов.
Огромни изкривявания при субсидирането
„ Производството понижа. Няма засищане. Оранжериите безусловно не засяха тази зима, тъй като се притесняваха поради високите цени на газа. Мислеха, че няма да могат да си покрият разноските и ще банкрутират. Когато няма предложение, какво се случва с цените? Тези трендове са от години. За да запазиш личното си произвеждане, е нужна политика на субсидиране. България се включва в такава едвам след 2007 година Получи се обаче по този начин, че българският принцип да се субсидира на декар докара до големи изкривявания. Стимулира се зърнопроизводството, а удари тежко зеленчукопроизводството. Трябва да се върнем напълно първоначално, с цел да станем още веднъж чист експортьор “, съобщи Богомил Николов.
Липса на надзор през годините
„ Пазарът може да бъде контролиран само в случай че страната влезе в своите функционалности. Има липса на съответен надзор. Досега за какво не са правени инспекции “, запита Цветомир Цеков.
Според него неналичието на надзор е унищожила българските плодове и зеленчуци. „ Кой бизнес без политика и тактика може да се развие “, попита още той.
„ Трябва ни формулировка за далавера, да се изсветли цялата верига на доставка – от производителя до щанда, да се види цената за логистика, за реклама. И като се видят какви са надценките, потребителят самичък ще си направи сметка. Когато се изсветли процесът, пазарът самичък ще стигне до по-ниските цени “, сподели Любослав Костов.
„ Когато нямаш произвеждане, всичко ще е скъпо “, съобщи Богомил Николов.
Вносът на зеленчуци за същия интервал през 2022 година е повече от 235 000 тона. Става въпрос за картофи, домати, краставици, зеле, моркови, лук и още типове зеленчуци.
На пазара цените на доматите и краставиците в последните месеци са много по-различни и високи.
Българските производители са изнесли повече от 11 000 тона домати. Повече от половината ни от износа на домати е към Румъния и Унгария. Следват Чехия и Полша. Същевременно ние сме внесли над 75 000 тона домати. Близо 46 000 от тях идват от Турция, останалите – главно от Гърция, Германия и Полша.
Каква е обстановката с краставиците?
Нашите производители са изнесли повече от 4000 тона краставици. Най-големият пазар е Германия - повече от половината от изнесената продукция е към федералната република. Следват Чехия, Румъния и Гърция.
По пазарите у нас най-вече са вносните краставици точно от Гърция. От общо импортирани 15 000 тона, повече от 11 000 са точно от южната ни съседка. От Турция сме внесли 1893 тона, следват Албания и Германия.
Цветомир Цеков от Национална браншова камара " Плодове и зеленчуци ", Любослав Костов, старши-икономист от КНСБ, Богомил Николов от асоциация " Активни консуматори " разясниха тематиката с българското произвеждане в " Тази заран ".
Турция със възбрана на износа на домати
„ Българското произвеждане сега е минимализирано. Няма го, има заплашителен проблем с оранжерийното произвеждане поради високите цени на топлоносителите. Няма вътрешноконкуретни цени, а по трасето има прекупвачи, които усилват цените. В момента краставиците се внасят от Гърция на 3,80 лв. на тържищата. Подобна е и обстановката с доматите. В Турция те се купуват за 1,60 – 2,00 лв.. Има нещо леко притеснително – от петък има възбрана за експорт на турски домат. Според мен това ще докара до в допълнение оскъпяване. Внасяме обичайни за нас зеленчуци. Как стигнахме дотук “, разяснява Цветомир Цеков.
Дългогодишна сбъркана политика в цялото ни земеделие
„ Поскъпването е високо. Да намериш българско произвеждане на българския пазар, към този момент е екзотика. Това е резултат от дългогодишна сбъркана политика в цялото ни земеделие. Не е обикновено да внасяме 60-80% от продукцията в случай, че сме със средиземноморски климат и се гордеем от десетилетия с конкурентното произвеждане на зеленчуци и плодове. А сме ликвидирали артикули, които водят до висока добавена стойност “, съобщи Любослав Костов.
Огромни изкривявания при субсидирането
„ Производството понижа. Няма засищане. Оранжериите безусловно не засяха тази зима, тъй като се притесняваха поради високите цени на газа. Мислеха, че няма да могат да си покрият разноските и ще банкрутират. Когато няма предложение, какво се случва с цените? Тези трендове са от години. За да запазиш личното си произвеждане, е нужна политика на субсидиране. България се включва в такава едвам след 2007 година Получи се обаче по този начин, че българският принцип да се субсидира на декар докара до големи изкривявания. Стимулира се зърнопроизводството, а удари тежко зеленчукопроизводството. Трябва да се върнем напълно първоначално, с цел да станем още веднъж чист експортьор “, съобщи Богомил Николов.
Липса на надзор през годините
„ Пазарът може да бъде контролиран само в случай че страната влезе в своите функционалности. Има липса на съответен надзор. Досега за какво не са правени инспекции “, запита Цветомир Цеков.
Според него неналичието на надзор е унищожила българските плодове и зеленчуци. „ Кой бизнес без политика и тактика може да се развие “, попита още той.
„ Трябва ни формулировка за далавера, да се изсветли цялата верига на доставка – от производителя до щанда, да се види цената за логистика, за реклама. И като се видят какви са надценките, потребителят самичък ще си направи сметка. Когато се изсветли процесът, пазарът самичък ще стигне до по-ниските цени “, сподели Любослав Костов.
„ Когато нямаш произвеждане, всичко ще е скъпо “, съобщи Богомил Николов.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ