Какво доведе до катастрофата, която уби Милен Цветков?
Само с мрънкане не става.
Печалното 111-о място по независимост на словото не идва единствено от това, че доста сътрудници по всякакви медии са притискани да пишат или не пишат дадени неща. Идва и от това, че публиката – драгият читател/зрител – е апатична, подвига плещи и вика: „ И кво от тва! Тука е по този начин! “, сменя канала и си разбърква салатата.
Сега си показа, че си проверяващ публицист. Залагаш си живота и здравето, разкриваш някаква скица за източване на милиони от хора с доста власт и доста мощ, които могат да те унищожават.
Разкриваш детайлности, механизми, свързани лица. Показваш го това на феновете, а на тях единствената им реакция е да поцъкат с език и да те не помнят.
Уличените хора не са заменени от постовете си, властта им не е понижена, никой не желае нищо от тях. Те ти се обаждат и ти споделят, че в случай че го направиш отново, ще ти счупят краката. Междувременно сътрудника ти прави нещо сходно и му чупят краката. Публиката цъка с език и продължава да си вика: „ Тука е по този начин “ и да не прави нищо. Сега… ми отговори почтено на въпроса: ти ще продължаваш ли да се вреш и да си залагаш живота и здравето, откакто резултатите са такива? Да, само че САМО в случай че доста си обичаш работата. Повечето хора ще си кажат, че не си заслужава. Както и се случва.
Престанете да пишете и да питате по конгреси и обществени медии: „ Защо не пишете за това, за какво не говорите за това? “
Защото по този начин! Защото не играеш Шекспир в свинефермата пред свинете, по тази причина. Намаляха фрапантно искащите да си рискуват живота, здравето и работата, с цел да ви доставят удоволствието да поцъкате малко с език и да се върнете към по-важните си неща, като сериалите да вземем за пример или втория домат в салатата.
Съответно доста публицисти си налягат парцалите, надлежно през днешния ден имаме 111 място по независимост на словото, надлежно „ висшата “ класа на самозабравилите се си прави каквото желае – качва се в джипа и убива човек. Защото до момента цялостен живот му се е разминавало. Той знае, че каквото и да направи, мама и приятелите на мама ще го спасят. Колко фотоси се появиха на същия джип, минаващ на алено през месеците обратно? Той просто е знаел, че може по този начин. Недосегаем.
Ние ги научихме, че в никакъв случай не им търсим сметка. Възможно ли е да приказваме за чак такова равнище на шубе? Да те убиват, крадат, рекетират, да ти се подиграват, да убиват родителите ти постепенно, а ти да си мълчиш, тъй като те е страх… Не. Според мен става дума за цялостна незаинтересованост. Това е. Няма толкоз мощен боязън на света.
Когато в едно обикновено общество изкарат нескрито корупцията, уличеният го гонят, съдят. И, в случай че това не се случи, тълпата се заема. Хората излизат на улицата, стачкува, изискват. Когато някой сгази лука в цивилизовано общество, хората го санкционират. Ако съдията/прокурорът/разследващият или който и да е там – се опита да го прикрие, хората излизат по улиците.
Да, да – знам ти дежурната имитация тук: „ Ама то на всички места ги има такива! “
Има ги, да. Но съвсем на никое място не са чак толкоз съсредоточени и толкоз доста, и по този начин безнаказани и нагли. Има степени въпреки всичко. Едно е огънче, друго е пожар.
Ако даден предприемач или синчето му убият или наранят, най-малкото, което вършат хората, е да бойкотират компанията на килъра. НАЙ-МАЛКОТО! В България стадото си върви безмълвно в магазина и си купува продуктите на килъра. Или му върви в хотела, или се храни в ресторанта му. Никой не бойкотира, никой не стачкува. Овце.
А „ тези “…
Те са мощни и се поддържат. Имат полза един от различен. И са на всички места. Както виждате – и децата им са другари. Кристиян Николов – наследник на бизнесдамата, която никой не знае по какъв начин от секретарка е станала собственичка на компания, се вози в една кола с Георги Иванов – сина на депутата Лъчезар Иванов.
Днес са другари и на следващия ден ще са другари, когато единият ще е в политиката, а другият – предприемач. Днес този Георги пред медиите декларира, че са го притискали и имало „ физически тормоз “ против него от полицаите… а пък за катастрофата… не помнел какво се случило, тъй като си гледал телефона.
Синът на депутата Лъчезар Иванов проговори за злополуката, при която почина Милен Цветков
Мислите ли, че тъкмо в този момент, когато всички гледат протичащото се под лупа, служителите на реда ще си разрешават да ползват „ физически тормоз “ освен това против сина на народен представител, който преди години се измъкна от обвиняване за грабеж на бензиностанция и явно е със мощни връзки! Те да не са луди! Значи явно лъже. Утре ще го питат за какво е споделил, че е имало тормоз над него и той (по концепция на някой адвокат) ще каже, че не е схванал, по този начин му се е сторило, гледал си телефона още веднъж и се бутнал в стената, пък си помислил, че го тормозят.
Отсега май лъжат и мажат и се прикриват един различен. Какво ще вършат на следващия ден, когато те ще те ръководят? Същото.
Една от най-първите реакции на хората беше да си намерят опрощение, че не са отговорни. Когато се заприказва, че обществото толерира такива самозабравили се тарикати, всякакви човеци започнаха да се обаждат: „ Ама какво да създадем ние! Ние сме елементарни хора, нищо не можем да създадем! “
Манталитетът български…
Точно както и първата работа на майката на Кристиян беше да каже, че тя не е отговорна, щото, видите ли, не му е дала ключовете тъкмо в тоя момент; а бащата на Георги съобщи, че Георги му е от първия брак и не се чуват и виждат и общо взето се отхвърли от него.
Обществото пък подвигна ръце и сподели: „ ааа, ние нищо не можехме да създадем, какво желаете от нас! “
Ако намирането на оправдания беше спорт, ние щяхме да сме олимпийски, международни и европейски първенци. Несменяеми!
Питате какво можете да извършите? Ето какво:
Спрете да ги толерирате и да заставате на тяхна страна всякога. През деветдесетте се появиха първите мутри. Децата ви започнаха да ги имитират, да си бръснат главите, да употребяват техния диалект, да слушат тяхната музика – вие им се радвахте и мълчахте.
Колко от вас защитаваха и пазят мутрите и изясняват, че те били „ мъжки момчета “ и свестни, завиждат им и боготворят метода им на живот; и възпитават децата си по този начин?
Когато ви подмятат някоя трошица, вие незабавно им простите и забравяте по какъв начин са ви обрали. Ето и в този момент – всякакви депутати и предприемачи вършат някакви си там дарения на лечебните заведения и ВЕДНАГА се появиха хора, които да ги пазят и спорят между тях и се карат с всеки, който каже неприятна дума против тях. Знаете ги кои са тия „ предприемачи “ и от кое място са им парите. Престанете да заставате на тяхна страна, имате памет като на златна рибка.
Възпитавайте си децата да бъдат хора, а не тарикати. Това също можете да извършите.
В България НЯМА нетърпимост към корупцията. Има злоба към нея.
Хората не си споделят: тоя е подкупен, да го накажем.
Хората си споделят: ех, за какво не ме корумпират и мен!
На баницата мекото – всякога. Не с работа, а с корупцийка; когато си приказваме за „ оправяне “, все чакаме различен извън, вместо нас; когато приказваме за образование – все други би трябвало да го вършат вместо нас: учителите, обществото, малкия екран, културата, само че не и ние.
Ето ви една българка: майка на юноша, който се надрусва и убива човек с джип, с който неведнъж е забелязван да прави нарушавания и преди. Тя е била секретарка. Дали през това време не си е казвала и тя, като всеки земляк: „ Ей, унищожиха я тая страна! Гледай какво е мръсно и тая корупция… ц-ц-ц! “ После на въпросната жена ѝ се усмихва шансът (нека не задълбаваме тук…) и тя става богата и сполучлива „ бизнесдама “. Изведнъж тя се оказва точно индивидът, основал толкоз проблеми посредством възпитанието на детето си. И внезапно се оказва, че те някак по този начин – фамилно – са си повярвали, че са по-добри от другите, по-велики и могат да мачкат… Обикновената секретарка става богата и незабавно си личи каква е в действителност.
В какъв брой от вас дреме скрита тая жена и ще излезе при първа опция?
Да кажеш: „ Ами ние какво да създадем! “; и да си измиеш ръцете е най-опасното нещо през днешния ден. Докато се успокояваш с мисълта, че няма какво да направиш, все ще е по този начин. Изброих ви към този момент няколко неща, които можехме и можем да създадем.
Факт ли е, че фирмаджийката си е натрупала парите под носа ни? Сега се заприказва, че незабавно си подменя собствеността на жилища, парцели и активи посредством подставени лица. Излязоха нескрито и всякакви детайлности за съмнително извоювани европроекти. Заговори се, че 10 години компанията ѝ не е подала и един счетоводен доклад. Ама чак в този момент.
Колко такива „ биснесдами “ и „ предприемачи “ ги сочите и ги давате за образец на децата си? Какво вършиме, когато те ги имитират? Те са притежатели на хотели и заведения за хранене, в които все пак продължавате да ходите. Сещате ли се от неделя до през днешния ден какъв брой хора са си купили бутилка или две, че и повече, създадени от компанията ѝ?
И вдигате плещи, хилите се и казвате: „ Е, то кво да се направи… всички са такива “ и ме псувате на разум, че ви ги приказвам тези неща и ви скапвам кефа, и продължавате да им захранвате бизнесите.
Както желаете. Вашите деца са по улиците – измежду техните деца. Продължавайте.
Фалшивият ми рев от боязън ли е, от гняв или по табиет?
Печалното 111-о място по независимост на словото не идва единствено от това, че доста сътрудници по всякакви медии са притискани да пишат или не пишат дадени неща. Идва и от това, че публиката – драгият читател/зрител – е апатична, подвига плещи и вика: „ И кво от тва! Тука е по този начин! “, сменя канала и си разбърква салатата.
Сега си показа, че си проверяващ публицист. Залагаш си живота и здравето, разкриваш някаква скица за източване на милиони от хора с доста власт и доста мощ, които могат да те унищожават.
Разкриваш детайлности, механизми, свързани лица. Показваш го това на феновете, а на тях единствената им реакция е да поцъкат с език и да те не помнят.
Уличените хора не са заменени от постовете си, властта им не е понижена, никой не желае нищо от тях. Те ти се обаждат и ти споделят, че в случай че го направиш отново, ще ти счупят краката. Междувременно сътрудника ти прави нещо сходно и му чупят краката. Публиката цъка с език и продължава да си вика: „ Тука е по този начин “ и да не прави нищо. Сега… ми отговори почтено на въпроса: ти ще продължаваш ли да се вреш и да си залагаш живота и здравето, откакто резултатите са такива? Да, само че САМО в случай че доста си обичаш работата. Повечето хора ще си кажат, че не си заслужава. Както и се случва.
Престанете да пишете и да питате по конгреси и обществени медии: „ Защо не пишете за това, за какво не говорите за това? “
Защото по този начин! Защото не играеш Шекспир в свинефермата пред свинете, по тази причина. Намаляха фрапантно искащите да си рискуват живота, здравето и работата, с цел да ви доставят удоволствието да поцъкате малко с език и да се върнете към по-важните си неща, като сериалите да вземем за пример или втория домат в салатата.
Съответно доста публицисти си налягат парцалите, надлежно през днешния ден имаме 111 място по независимост на словото, надлежно „ висшата “ класа на самозабравилите се си прави каквото желае – качва се в джипа и убива човек. Защото до момента цялостен живот му се е разминавало. Той знае, че каквото и да направи, мама и приятелите на мама ще го спасят. Колко фотоси се появиха на същия джип, минаващ на алено през месеците обратно? Той просто е знаел, че може по този начин. Недосегаем.
Ние ги научихме, че в никакъв случай не им търсим сметка. Възможно ли е да приказваме за чак такова равнище на шубе? Да те убиват, крадат, рекетират, да ти се подиграват, да убиват родителите ти постепенно, а ти да си мълчиш, тъй като те е страх… Не. Според мен става дума за цялостна незаинтересованост. Това е. Няма толкоз мощен боязън на света.
Когато в едно обикновено общество изкарат нескрито корупцията, уличеният го гонят, съдят. И, в случай че това не се случи, тълпата се заема. Хората излизат на улицата, стачкува, изискват. Когато някой сгази лука в цивилизовано общество, хората го санкционират. Ако съдията/прокурорът/разследващият или който и да е там – се опита да го прикрие, хората излизат по улиците.
Да, да – знам ти дежурната имитация тук: „ Ама то на всички места ги има такива! “
Има ги, да. Но съвсем на никое място не са чак толкоз съсредоточени и толкоз доста, и по този начин безнаказани и нагли. Има степени въпреки всичко. Едно е огънче, друго е пожар.
Ако даден предприемач или синчето му убият или наранят, най-малкото, което вършат хората, е да бойкотират компанията на килъра. НАЙ-МАЛКОТО! В България стадото си върви безмълвно в магазина и си купува продуктите на килъра. Или му върви в хотела, или се храни в ресторанта му. Никой не бойкотира, никой не стачкува. Овце.
А „ тези “…
Те са мощни и се поддържат. Имат полза един от различен. И са на всички места. Както виждате – и децата им са другари. Кристиян Николов – наследник на бизнесдамата, която никой не знае по какъв начин от секретарка е станала собственичка на компания, се вози в една кола с Георги Иванов – сина на депутата Лъчезар Иванов.
Днес са другари и на следващия ден ще са другари, когато единият ще е в политиката, а другият – предприемач. Днес този Георги пред медиите декларира, че са го притискали и имало „ физически тормоз “ против него от полицаите… а пък за катастрофата… не помнел какво се случило, тъй като си гледал телефона.
Мислите ли, че тъкмо в този момент, когато всички гледат протичащото се под лупа, служителите на реда ще си разрешават да ползват „ физически тормоз “ освен това против сина на народен представител, който преди години се измъкна от обвиняване за грабеж на бензиностанция и явно е със мощни връзки! Те да не са луди! Значи явно лъже. Утре ще го питат за какво е споделил, че е имало тормоз над него и той (по концепция на някой адвокат) ще каже, че не е схванал, по този начин му се е сторило, гледал си телефона още веднъж и се бутнал в стената, пък си помислил, че го тормозят.
Отсега май лъжат и мажат и се прикриват един различен. Какво ще вършат на следващия ден, когато те ще те ръководят? Същото.
Една от най-първите реакции на хората беше да си намерят опрощение, че не са отговорни. Когато се заприказва, че обществото толерира такива самозабравили се тарикати, всякакви човеци започнаха да се обаждат: „ Ама какво да създадем ние! Ние сме елементарни хора, нищо не можем да създадем! “
Манталитетът български…
Точно както и първата работа на майката на Кристиян беше да каже, че тя не е отговорна, щото, видите ли, не му е дала ключовете тъкмо в тоя момент; а бащата на Георги съобщи, че Георги му е от първия брак и не се чуват и виждат и общо взето се отхвърли от него.
Обществото пък подвигна ръце и сподели: „ ааа, ние нищо не можехме да създадем, какво желаете от нас! “
Ако намирането на оправдания беше спорт, ние щяхме да сме олимпийски, международни и европейски първенци. Несменяеми!
Питате какво можете да извършите? Ето какво:
Спрете да ги толерирате и да заставате на тяхна страна всякога. През деветдесетте се появиха първите мутри. Децата ви започнаха да ги имитират, да си бръснат главите, да употребяват техния диалект, да слушат тяхната музика – вие им се радвахте и мълчахте.
Колко от вас защитаваха и пазят мутрите и изясняват, че те били „ мъжки момчета “ и свестни, завиждат им и боготворят метода им на живот; и възпитават децата си по този начин?
Когато ви подмятат някоя трошица, вие незабавно им простите и забравяте по какъв начин са ви обрали. Ето и в този момент – всякакви депутати и предприемачи вършат някакви си там дарения на лечебните заведения и ВЕДНАГА се появиха хора, които да ги пазят и спорят между тях и се карат с всеки, който каже неприятна дума против тях. Знаете ги кои са тия „ предприемачи “ и от кое място са им парите. Престанете да заставате на тяхна страна, имате памет като на златна рибка.
Възпитавайте си децата да бъдат хора, а не тарикати. Това също можете да извършите.
В България НЯМА нетърпимост към корупцията. Има злоба към нея.
Хората не си споделят: тоя е подкупен, да го накажем.
Хората си споделят: ех, за какво не ме корумпират и мен!
На баницата мекото – всякога. Не с работа, а с корупцийка; когато си приказваме за „ оправяне “, все чакаме различен извън, вместо нас; когато приказваме за образование – все други би трябвало да го вършат вместо нас: учителите, обществото, малкия екран, културата, само че не и ние.
Ето ви една българка: майка на юноша, който се надрусва и убива човек с джип, с който неведнъж е забелязван да прави нарушавания и преди. Тя е била секретарка. Дали през това време не си е казвала и тя, като всеки земляк: „ Ей, унищожиха я тая страна! Гледай какво е мръсно и тая корупция… ц-ц-ц! “ После на въпросната жена ѝ се усмихва шансът (нека не задълбаваме тук…) и тя става богата и сполучлива „ бизнесдама “. Изведнъж тя се оказва точно индивидът, основал толкоз проблеми посредством възпитанието на детето си. И внезапно се оказва, че те някак по този начин – фамилно – са си повярвали, че са по-добри от другите, по-велики и могат да мачкат… Обикновената секретарка става богата и незабавно си личи каква е в действителност.
В какъв брой от вас дреме скрита тая жена и ще излезе при първа опция?
Да кажеш: „ Ами ние какво да създадем! “; и да си измиеш ръцете е най-опасното нещо през днешния ден. Докато се успокояваш с мисълта, че няма какво да направиш, все ще е по този начин. Изброих ви към този момент няколко неща, които можехме и можем да създадем.
Факт ли е, че фирмаджийката си е натрупала парите под носа ни? Сега се заприказва, че незабавно си подменя собствеността на жилища, парцели и активи посредством подставени лица. Излязоха нескрито и всякакви детайлности за съмнително извоювани европроекти. Заговори се, че 10 години компанията ѝ не е подала и един счетоводен доклад. Ама чак в този момент.
Колко такива „ биснесдами “ и „ предприемачи “ ги сочите и ги давате за образец на децата си? Какво вършиме, когато те ги имитират? Те са притежатели на хотели и заведения за хранене, в които все пак продължавате да ходите. Сещате ли се от неделя до през днешния ден какъв брой хора са си купили бутилка или две, че и повече, създадени от компанията ѝ?
И вдигате плещи, хилите се и казвате: „ Е, то кво да се направи… всички са такива “ и ме псувате на разум, че ви ги приказвам тези неща и ви скапвам кефа, и продължавате да им захранвате бизнесите.
Както желаете. Вашите деца са по улиците – измежду техните деца. Продължавайте.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ