Генералът с белези от окови: историята на ген. Кирил Ботйов - братът на Христо Ботев
Само народите, които пазят паметта за историята си, могат да се надяват на бъдеще. Останалите са обречени на давност. У нас, почитта към героите е спорадична, постоянно изборна и нетрайна. Тази история демонстрира по какъв начин времето може да изличи загатна за огромните българи. Онези, които би трябвало да помним, само че постоянно осъждаме на давност. Сред тях е Кирил Ботйов - братът на Христо Ботев, останал в историята като “генерала със следи от окови ".
Улица " Шипка " в центъра на София. На номер 23 добродушно се издига къща с богата история. Построена при започване на 20 век от военачалник Кирил Ботйов - братът на безсмъртния челник.
" Едър мъж с доста фини ръце, с бяла кожа, дълги пръсти, доста сърдечен, обичащ околните си ".
Спомен за генерала през днешния ден пази единственият му правнук - историкът Боян Ботйов. Прадядо му обичал спокойствието и тишината. Често ходел на лов. У дома се грижел за растенията в двора и самичък посадил лоза, с цел да му припомня за родния Калофер. С обич отгледал и смокиново дърво.
" Смокинята и до през днешния ден съществува и дава плод, има в двора една мура също от него садена, едно луксозно дърво, голямо ", сподели Боян Ботйов.
Още от дребни, дружно с брат си Христо и с тайфата калоферски деца са отглеждали гълъби, след това тук е гледал славейчета, гълъбчета, радвал им се, имал е обичано куче - Шамил, ходил е с него на лов във Витоша, в Стара планина.
Преди този живот обаче Кирил обрича ориста си на България. На 20 години се включва в четата на брат си, макар нежеланието на майка им Иванка.
" С четата се движи до Милин камък където са огромните сражения, след което с Иваница Данчев от Свищов, негово приятел и другар, се отклоняват, губят следите на четата и доближават до Лом, където се укриват при Димитър Маринов ", споделя Боян Ботйов.
По време на бягството остават без обувки. За да им помогне, бъдещият етнограф им купува калеври. Кирил обаче има огромен крайник и поръчката за толкоз огромни обувки озадачава турските заптии, които вършат инспекция в дома на Маринов и откриват скритите четници.
" Следва съд, цариградският затвор и крепостта Сен Жан Д`акр в днешна Сирия, където до подписването на Санстефанския кротичък контракт престояват при ужасни условия ".
Първоначално момчетата са наказани на гибел. Благодарение на блестящата адвокатска отбрана на Илия Цанов обаче присъдата им е сменена с 15 години затвор. След освобождението са пуснати предварително. Прибират се вкъщи изнемощели и белязани от претърпяното.
" Майка ми, неговата внучка, ми е разказвала, че следите от прангите, от оковите, са се виждали на краката му ", споделя Боян Ботйов.
Въпреки това събира сили и стартира да работи като преподавател във Враца. След това научава, че се образува военно учебно заведение в столицата и незабавно се записва в него. Следва кавалерийско образование във Франция и военна школа в Белгия. Избухването на сръбско-българската война го връща вкъщи. Заминава за фронта като доброволец дружно с най-малкия си брат - Боян. По време на боевете при Сливница, 19-годишното момче е смъртно ранено и умира в ръцете на Кирил.
" Когато от Пловдив Боян потегля към сливнишката позиция, в Пловдив са правили превързочни материали, подготвяли са бинтове, такива неща и той е споделил - чакайте и аз да вземам участие, да направя няколко бинта, че може да ми потрябват ", споделя Боян Ботйов - правнук на военачалник Кирил Ботйов.
След войната Кирил продължава образованието си в Белгия. Там среща и огромната си обич - Мари, потомка на фламандски благороднически жанр, която оставя родината поради него и идва в София.
" Било огромен потрес за нея, тъй като тя идва в една конюнктура, която е непривична за нея, гледали са я с учудване когато се е гримирала, когато си е слагала червило, пудра, руж и така нататък "
И въпреки белгийската снаха да научила обичайно български, вкъщи говорели на френски. Генералът се справял добре и с немския, само че пеел единствено на турски - и постоянно любовни песни! За да е удовлетворена жена му, поръчал на двама от най-известните по това време архитекти - Фингов и Маричков да изградят почтена за нея къща. Така се появил и домът им на улица " Шипка ". До края на живота си в него живее и майката на Ботев - баба Иванка.
" Всъщност тук се е радвала на уважението на студентите от университета, които на всеки 2 юни са идвали и са я акламирали, а тя е заставала на балкончето, което е над основния вход на ул. " Шипка ", споделя Боян Ботйов - правнук на военачалник Кирил Ботйов.
През годините Кирил Ботйов става зам.-министър на защитата, оглавява Военната академия в столицата и е адютант на царя. След балканските войни обаче се затваря в себе си и избира да прекарва повече време със фамилията си вкъщи. Днес къщата му е потънала в давност. Но в случай че вдигнете глава и се загледате във фасадата, ще откриете елементи от славното ѝ минало. И отблясъци на хора и истории, които не трябва да се не помнят.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Улица " Шипка " в центъра на София. На номер 23 добродушно се издига къща с богата история. Построена при започване на 20 век от военачалник Кирил Ботйов - братът на безсмъртния челник.
" Едър мъж с доста фини ръце, с бяла кожа, дълги пръсти, доста сърдечен, обичащ околните си ".
Спомен за генерала през днешния ден пази единственият му правнук - историкът Боян Ботйов. Прадядо му обичал спокойствието и тишината. Често ходел на лов. У дома се грижел за растенията в двора и самичък посадил лоза, с цел да му припомня за родния Калофер. С обич отгледал и смокиново дърво.
" Смокинята и до през днешния ден съществува и дава плод, има в двора една мура също от него садена, едно луксозно дърво, голямо ", сподели Боян Ботйов.
Още от дребни, дружно с брат си Христо и с тайфата калоферски деца са отглеждали гълъби, след това тук е гледал славейчета, гълъбчета, радвал им се, имал е обичано куче - Шамил, ходил е с него на лов във Витоша, в Стара планина.
Преди този живот обаче Кирил обрича ориста си на България. На 20 години се включва в четата на брат си, макар нежеланието на майка им Иванка.
" С четата се движи до Милин камък където са огромните сражения, след което с Иваница Данчев от Свищов, негово приятел и другар, се отклоняват, губят следите на четата и доближават до Лом, където се укриват при Димитър Маринов ", споделя Боян Ботйов.
По време на бягството остават без обувки. За да им помогне, бъдещият етнограф им купува калеври. Кирил обаче има огромен крайник и поръчката за толкоз огромни обувки озадачава турските заптии, които вършат инспекция в дома на Маринов и откриват скритите четници.
" Следва съд, цариградският затвор и крепостта Сен Жан Д`акр в днешна Сирия, където до подписването на Санстефанския кротичък контракт престояват при ужасни условия ".
Първоначално момчетата са наказани на гибел. Благодарение на блестящата адвокатска отбрана на Илия Цанов обаче присъдата им е сменена с 15 години затвор. След освобождението са пуснати предварително. Прибират се вкъщи изнемощели и белязани от претърпяното.
" Майка ми, неговата внучка, ми е разказвала, че следите от прангите, от оковите, са се виждали на краката му ", споделя Боян Ботйов.
Въпреки това събира сили и стартира да работи като преподавател във Враца. След това научава, че се образува военно учебно заведение в столицата и незабавно се записва в него. Следва кавалерийско образование във Франция и военна школа в Белгия. Избухването на сръбско-българската война го връща вкъщи. Заминава за фронта като доброволец дружно с най-малкия си брат - Боян. По време на боевете при Сливница, 19-годишното момче е смъртно ранено и умира в ръцете на Кирил.
" Когато от Пловдив Боян потегля към сливнишката позиция, в Пловдив са правили превързочни материали, подготвяли са бинтове, такива неща и той е споделил - чакайте и аз да вземам участие, да направя няколко бинта, че може да ми потрябват ", споделя Боян Ботйов - правнук на военачалник Кирил Ботйов.
След войната Кирил продължава образованието си в Белгия. Там среща и огромната си обич - Мари, потомка на фламандски благороднически жанр, която оставя родината поради него и идва в София.
" Било огромен потрес за нея, тъй като тя идва в една конюнктура, която е непривична за нея, гледали са я с учудване когато се е гримирала, когато си е слагала червило, пудра, руж и така нататък "
И въпреки белгийската снаха да научила обичайно български, вкъщи говорели на френски. Генералът се справял добре и с немския, само че пеел единствено на турски - и постоянно любовни песни! За да е удовлетворена жена му, поръчал на двама от най-известните по това време архитекти - Фингов и Маричков да изградят почтена за нея къща. Така се появил и домът им на улица " Шипка ". До края на живота си в него живее и майката на Ботев - баба Иванка.
" Всъщност тук се е радвала на уважението на студентите от университета, които на всеки 2 юни са идвали и са я акламирали, а тя е заставала на балкончето, което е над основния вход на ул. " Шипка ", споделя Боян Ботйов - правнук на военачалник Кирил Ботйов.
През годините Кирил Ботйов става зам.-министър на защитата, оглавява Военната академия в столицата и е адютант на царя. След балканските войни обаче се затваря в себе си и избира да прекарва повече време със фамилията си вкъщи. Днес къщата му е потънала в давност. Но в случай че вдигнете глава и се загледате във фасадата, ще откриете елементи от славното ѝ минало. И отблясъци на хора и истории, които не трябва да се не помнят.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ