Киното остава следи още в съзнанието на малката Рут Оркин

Киното остава следи още в съзнанието на дребната Рут Оркин (1921–1985) поради майка ѝ, която се опитвала да пробие в Холивуд по времето, когато седмото изкуство към момента се чудело дали да проговори.Мари Руби се надявала на почтена кино кариера, макар че доста скоро схванала, че няма късмет пред звездите на деня. В спомените на дребната ѝ щерка обаче Холивуд си останал вечно място за фантазии. Десетилетия по-късно, когато почнала работата си върху плана „ Жените “, който в този момент виждаме в албум, като че ли намигнала към оня интервал от детството си. Отглас от този момент са и фотосите в гримьорните на актрисите, и фрагментът, определен за корица – Лорън Бакол, снимана в лобито на хотел St.Regis в Ню Йорк през 1950 година Не хубавиците от киното обаче са в центъра на албума, а огромното многообразие измежду дамите, уловени от камерата на Оркин в другите краища на Съединени американски щати. Жените във фризьорските салони, дамите по улиците на Ню Йорк, дамите в колите, дамите в компанията на децата си, дамите, които имат силата да направляват ориста си. Всъщност точно силата на характера движи самата Рут Оркин в опитите ѝ да се изкатери на върха във фотографията и в кинодокументалистиката. Още когато е на 17 години, взема необикновеното решение да обиколи щатите от Ню Йорк до Лос Анджелис с колело и документира приключенията си по пътя. По-късно пък дръзва да снима една американска студентка в Италия – план, който се трансформира в същински шлагер и утвърждава работата и имиджа ѝ на фотограф, избрал собствен личен път, посока и език за описване на историята. Прави опит да стартира работа като оператор в огромно холивудско студио, само че когато се сблъсква лице в лице със сексизма в седмото изкуство, напуща с вярата, че артистичната ѝ независимост няма цена. Поема задължения и работи единствено с хора и дела, които харесва. По покана на вестник New York Times се среща с гениалния диригент Ленърд Бърнстейн, с цел да направи портретна фотосесия към изявлението с музиканта на страниците на известния ежедневник. За разлика от всичките ѝ други планове, свързани с репортажната снимка, „ Жените “ е ода за наследничките на Ева от другите краища на Америка, обединени от фината си сензитивност, религия и заложба да се любуват на момента. Без ненужно фаворизиране, драматизиране или филмиране, героините в „ Жените “ са въздействащи с достоверността си.   Или както споделя Одри Хепбърн: „ Вярвам в това, че можем да бъде мощни, когато нещата не отиват на добре. Вярвам, че щастливите девойки са най-красивите девойки. Вярвам, че на следващия ден е просто идващият ден, в който продължаваме да имаме вяра в чудеса! “.Е, ние пък имаме вяра, че точно дамите са едно от тях. Уловените от фотоокото на Рут Оркин го потвърждават.