Съдбата на българските филми се определя още в момента, в

Съдбата на българските филми се дефинира още сега, в който се вземат главните креативен решения, а не откакто излезе на екрана.

Тази теза развива продуцентът и кино критик, Александър Донев в книгата си „ Помощ от публиката “, която показа през днешния ден, съобщи кореспондент на БГНЕС.

Книгата е преглед, както на българските филми при започване на 21 век, по този начин и на техните фенове, като са поместени разбори и доклади по отношение на разпространяването и приходите на филмите от 1998 година до 2018 година

В своя креативен артикул Донев обръща голямо внимание на навиците, реакциите и желанията на публиката по отношение на това какви филми избира да гледа, като декларира, че това са неща, над които би трябвало да се обърне подробно внимание още преди да бъде основана дадена кино продукция, другояче тя ще бъде обречена на неуспех. Неслучайно генерална теза в неговата творба е отношението сред основателите и потребителите, тъй като в основата си киното е културно събитие, а по-късно и изкуство.

Той счита, че българските кинематографисти, когато желаят да основат даден филм - не би трябвало да се водят от желанието за висока облага, а да създадат тъй че да обединят ползите на хората в едно общо наличие, в един филм, тъй като българското кино е прозорец, както към света, по този начин и към душевните положения и привички на българина. В нашата страна е известна тезата, че в България не съществува кинопазар, което не е правилно, тъй като се следи наклонност на непрестанно увеличение на българските филми в кината. Натрупването на поредност нови филми доста оказва помощ и при повишаването на едно положително ниво от доходи, съобщи Донев.

Филмовият пазар е сцена, на която се срещат ползи и се построяват взаимоотношения. Като основната му функционалност не е да подсигурява автоматизирано доходи на едно място, а да служи за контролиране на връзките, акцентира писателят.

Според Александър Донев българските кинотворци би трябвало да трансформират метода си на работа, защото българското кино би трябвало да приказва на своята аудитория, като показва разнообразни черти от националния темперамент и еднаквост, а не да бъде насочено към живота на хората от другите страни, защото рано или късно ще бъде обречено на крах.

В книгата е оповестена също по този начин ранглиста с топ 15 филми, които българската аудитория дефинира като най-гледаните. Това е и една от формите, посредством които публиката подава „ ръка “ на кинематографистите, като им демонстрира какво харесва и какъв вид филми избира.

За последните 20 години в книгата е посочен като най-гледан филмът „ Мисия Лондон “ - с близо 400 хиляди фенове, като през последната година се появиха 3-4 кино лентата, които имат към 100 хиляди фенове, като „ Възвишение “, „ Бензин “, „ Воевода “. В момента също има един филм в киносалоните, които притегля относително висока зрителска публика, той неслучайно се споделя „ Привличане “ и също има капацитета да доближи 100 хиляди фенове, което е огромна причина за това, че има добра връзка със феновете. Но въпреки всичко, съгласно Александър Донев, при взимането на тези резултати би трябвало да се има поради, че на тези филми авансово се прави и маркетингова акция и интензивно съдействие с избран ефирен канал./ БГНЕС