8 ноември в историята
Събития:
392 година – Със възбраната на езическите ритуали, император Теодосий I постанова християнството като публична вяра в Римската империя.
1204 година – Кардинал Лъв, делегат на папа Инокентий III, идва в Търново, с цел да миропомаже архиепископ Василий за примас на Българската черква и да прогласи Калоян за крал от името на папата.
1273 година – Състои се сватбата на унгарската принцеса Анна Арпад и римския император Андроник II Палеолог.
1520 година – Стокхолмска кървава баня: След сполучливото навлизане на шведски войски в Дания са екзекутирани 100 благородници и духовници.
1602 година – Открита е Бодлиевата библиотека на Оксфордския университет.
1793 година – Музеят на изкуствата в Париж – Лувър е публично открит за визити.
1889 година – Монтана става 41-вия щат на Съединени американски щати.
1893 година – В американския щат Колорадо дамите получават право да вземат участие в изборите.
1895 година – Вилхелм Рьонтген открива в университета на Залцбург Х-лъчи, по-късно известни като рентгенови лъчи.
1899 година – Открита е жп линията Плевен – Шумен (243 км).
1917 година – В Съветска Русия държавното управление стартира да се назовава Съвет на националните комисари на Съюз на съветските социалистически републики.
1923 година – В Мюнхен се прави така наречен Бирен пуч – опит за завладяване на властта от Националсоциалистическата немска работническа партия, един от деятелите на която е и Адолф Хитлер.
1926 година – Основан е ФК АПОЕЛ във Левкосия, Кипър.
1932 година – Франклин Рузвелт е определен за първи мандат като президент на Съединени американски щати.
1942 година – Втора международна война: Започва Операция Факел, в която Съединени американски щати и Англия дебаркират по крайбрежията на Френска Северна Африка.
1943 година – Втора международна война: основан е медал Победа.
1950 година – Вълко Червенков е определен за общоприет секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия, откакто от 3 февруари същата година заема поста министър-председател на Народна република България.
1960 година – Джон Фицджералд Кенеди е определен за 35-ти президент на Съединени американски щати.
1962 година – Създаден е Народен парк Вихрен (сега Национален Парк Пирин) за запазване на горските масиви.
1971 година – Led Zeppelin издава албума Led Zeppelin IV – третия най-продаван музикален албум в историята на Съединени американски щати.
1972 година – Стартира излъчването на платената кабелна мрежа HBO (Home Box Office).
1973 година – Състои се премиерата на американския анимационен филм " Робин Худ ".
1991 година – В България е формирано държавното управление на Филип Димитров.
1994 година – Джордж Уокър Буш става губернатор на щата Тексас.
1999 година – Издаден е Greatest Hits III – компилация на английската рок група Куийн.
2006 година – Издаден е първият независим албум с коледни песни на финландската певица Таря Турунен Henkäys Ikuisuudesta.
Родени:
30 година – Нерва, римски император († 98 г.)
1342 година – Юлиана от Норич, британска писателка († ок. 1416 г.)
1622 година – Карл X, крал на Швеция († 1660 г.)
1656 година – Едмънд Халей, британски астроном († 1742 г.)
1715 година – Елизабет-Кристина декор Брауншвайг-Беферн, кралица на Прусия († 1797 г.)
1723 година – Джон Байрон, британски мореплавател († 1786 г.)
1777 година – Дезире Клари, кралица на Швеция и Норвегия († 1860 г.)
1794 година – Сергей Строганов, съветски аристократ и общественик († 1882 г.)
1830 година – Михаил Драгомиров, съветски офицер († 1905 г.)
1835 година – Пьотър Глен, съветски откривател († 1876 г.)
1847 година – Брам Стокър, ирландски публицист († 1912 г.)
1848 година – Готлоб Фреге, немски математик и логик († 1925 г.)
1854 година – Диаманди Ихчиев, български архивист († 1913 г.)
1867 година – Петър Цончев, български доктор и публицист († 1947 г.)
1868 година – Феликс Хаусдорф, немски математик († 1942 г.)
1875 година – Андрей Протич, български изкуствовед († 1959 г.)
1875 година – Милан Матов, български бунтовник († 1962 г.)
1875 година – Петър Мидилев, български боен деятел и политик († 1939 г.)
1876 година – Костадин Молеров, български бунтовник († 1957 г.)
1878 година – Димитър Влахов, македонски политически деятел и публицист († 1953 г.)
1878 година – Димитър Чуповски, журналист от Македония († 1940 г.)
1879 година – Лев Троцки, съветски бунтовник († 1940 г.)
1880 година – Йован Гелев, духовник († 1954 г.)
1883 година – Александър Ферсман, руски геохимик († 1945 г.)
1884 година – Херман Роршах, швейцарски психиатър († 1933 г.)
1886 година – Лора Каравелова, щерка на Петко Каравелов († 1913 г.)
1886 година – Симеон Сергеев Демостенов, български икономист († 1968 г.)
1888 година – Борис Неврокопски, български свещеник († 1948 г.)
1892 година – Терезе Бенедек, маджарски психоаналитик († 1977 г.)
1893 година – Рама VII, крал на Сиам († 1941 г.)
1897 година – Димитър Иванчев, български политик († 1966 г.)
1900 година – Маргарет Мичел, американска писателка († 1949 г.)
1901 година – Георге Георгиу-Деж, министър-председател на Румъния († 1965 г.)
1901 година – Михайло Апостолски, югославски боен († 1987 г.)
1916 година – Петер Вайс, немско-шведски публицист († 1992 г.)
1920 година – Божидар Видоески, езиковед от Република Македония († 1998 г.)
1922 година – Кристиан Барнард, южноафрикански сърдечен хирург († 2001 г.)
1923 година – Александър Марковски, югославски партизанин († 1944 г.)
1923 година – Джак Килби, американски инженер, Нобелов лауреат през 2005 година († 2005 г.)
1923 година – Дмитрий Язов, руски маршал
1926 година – Джон Луис Манси, английски артист († 2010 г.)
1930 година – Митко Палаузов, българско дете-партизанин († 1944 г.)
1931 година – Николай Минев, български шахматист
1933 година – Питър Арундел, английски водач от Формула 1
1935 година – Ален Делон, френски артист и режисьор
1936 година – Едуард Гибсън, американски астронавт
1936 година – Вирна Лизи, италианска актриса († 2014 г.)
1939 година – Манфред Тиллиц, немски бизнесмен
1941 година – Димитър Карамалаков, български артист
1942 година – Сандро Мацола, италиански футболист
1943 година – Илия Божилов, български артист
1946 година – Гуус Хидинк, холандски футболист
1948 година – Асен Агов, български политик
1952 година – Дейв Евънс, артист и музикант
1956 година – Ричард Къртис, новозеландски сценарист и режисьор
1958 година – Йоав Галант, израелски боен
1961 година – Джон Кастело, американски артист († 2008 г.)
1967 година – Алфредо Торес, танцьор и учител по латино танци
1974 година – Масаши Кишимото, японски манга основател
1974 година – Сейши Кишимото, японски мангака
1978 година – Иван Динев, български фигурист
1978 година – Ивана Селаков, сръбска певица
1979 година – Моцарт Сантош Батища Джуниър, бразилски футболист
1979 година – Валентин Попов, български публицист
1980 година – Ана Видович, хърватска китаристка
1980 година – Луиш Фабиано, бразилски футболист
1981 година – Емануела, българска попфолк певица
1983 година – Бланка Влашич, хърватска лекоатлетка
1983 година – Павел Погребняк, съветски футболист
1986 година – Патриция Майр-Ахлайтнер, австрийска тенисистка
1986 година – Арон Шварц, американски програмист († 2013 г.)
1988 година – Адриана Николова, българска шахматистка
392 година – Със възбраната на езическите ритуали, император Теодосий I постанова християнството като публична вяра в Римската империя.
1204 година – Кардинал Лъв, делегат на папа Инокентий III, идва в Търново, с цел да миропомаже архиепископ Василий за примас на Българската черква и да прогласи Калоян за крал от името на папата.
1273 година – Състои се сватбата на унгарската принцеса Анна Арпад и римския император Андроник II Палеолог.
1520 година – Стокхолмска кървава баня: След сполучливото навлизане на шведски войски в Дания са екзекутирани 100 благородници и духовници.
1602 година – Открита е Бодлиевата библиотека на Оксфордския университет.
1793 година – Музеят на изкуствата в Париж – Лувър е публично открит за визити.
1889 година – Монтана става 41-вия щат на Съединени американски щати.
1893 година – В американския щат Колорадо дамите получават право да вземат участие в изборите.
1895 година – Вилхелм Рьонтген открива в университета на Залцбург Х-лъчи, по-късно известни като рентгенови лъчи.
1899 година – Открита е жп линията Плевен – Шумен (243 км).
1917 година – В Съветска Русия държавното управление стартира да се назовава Съвет на националните комисари на Съюз на съветските социалистически републики.
1923 година – В Мюнхен се прави така наречен Бирен пуч – опит за завладяване на властта от Националсоциалистическата немска работническа партия, един от деятелите на която е и Адолф Хитлер.
1926 година – Основан е ФК АПОЕЛ във Левкосия, Кипър.
1932 година – Франклин Рузвелт е определен за първи мандат като президент на Съединени американски щати.
1942 година – Втора международна война: Започва Операция Факел, в която Съединени американски щати и Англия дебаркират по крайбрежията на Френска Северна Африка.
1943 година – Втора международна война: основан е медал Победа.
1950 година – Вълко Червенков е определен за общоприет секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия, откакто от 3 февруари същата година заема поста министър-председател на Народна република България.
1960 година – Джон Фицджералд Кенеди е определен за 35-ти президент на Съединени американски щати.
1962 година – Създаден е Народен парк Вихрен (сега Национален Парк Пирин) за запазване на горските масиви.
1971 година – Led Zeppelin издава албума Led Zeppelin IV – третия най-продаван музикален албум в историята на Съединени американски щати.
1972 година – Стартира излъчването на платената кабелна мрежа HBO (Home Box Office).
1973 година – Състои се премиерата на американския анимационен филм " Робин Худ ".
1991 година – В България е формирано държавното управление на Филип Димитров.
1994 година – Джордж Уокър Буш става губернатор на щата Тексас.
1999 година – Издаден е Greatest Hits III – компилация на английската рок група Куийн.
2006 година – Издаден е първият независим албум с коледни песни на финландската певица Таря Турунен Henkäys Ikuisuudesta.
Родени:
30 година – Нерва, римски император († 98 г.)
1342 година – Юлиана от Норич, британска писателка († ок. 1416 г.)
1622 година – Карл X, крал на Швеция († 1660 г.)
1656 година – Едмънд Халей, британски астроном († 1742 г.)
1715 година – Елизабет-Кристина декор Брауншвайг-Беферн, кралица на Прусия († 1797 г.)
1723 година – Джон Байрон, британски мореплавател († 1786 г.)
1777 година – Дезире Клари, кралица на Швеция и Норвегия († 1860 г.)
1794 година – Сергей Строганов, съветски аристократ и общественик († 1882 г.)
1830 година – Михаил Драгомиров, съветски офицер († 1905 г.)
1835 година – Пьотър Глен, съветски откривател († 1876 г.)
1847 година – Брам Стокър, ирландски публицист († 1912 г.)
1848 година – Готлоб Фреге, немски математик и логик († 1925 г.)
1854 година – Диаманди Ихчиев, български архивист († 1913 г.)
1867 година – Петър Цончев, български доктор и публицист († 1947 г.)
1868 година – Феликс Хаусдорф, немски математик († 1942 г.)
1875 година – Андрей Протич, български изкуствовед († 1959 г.)
1875 година – Милан Матов, български бунтовник († 1962 г.)
1875 година – Петър Мидилев, български боен деятел и политик († 1939 г.)
1876 година – Костадин Молеров, български бунтовник († 1957 г.)
1878 година – Димитър Влахов, македонски политически деятел и публицист († 1953 г.)
1878 година – Димитър Чуповски, журналист от Македония († 1940 г.)
1879 година – Лев Троцки, съветски бунтовник († 1940 г.)
1880 година – Йован Гелев, духовник († 1954 г.)
1883 година – Александър Ферсман, руски геохимик († 1945 г.)
1884 година – Херман Роршах, швейцарски психиатър († 1933 г.)
1886 година – Лора Каравелова, щерка на Петко Каравелов († 1913 г.)
1886 година – Симеон Сергеев Демостенов, български икономист († 1968 г.)
1888 година – Борис Неврокопски, български свещеник († 1948 г.)
1892 година – Терезе Бенедек, маджарски психоаналитик († 1977 г.)
1893 година – Рама VII, крал на Сиам († 1941 г.)
1897 година – Димитър Иванчев, български политик († 1966 г.)
1900 година – Маргарет Мичел, американска писателка († 1949 г.)
1901 година – Георге Георгиу-Деж, министър-председател на Румъния († 1965 г.)
1901 година – Михайло Апостолски, югославски боен († 1987 г.)
1916 година – Петер Вайс, немско-шведски публицист († 1992 г.)
1920 година – Божидар Видоески, езиковед от Република Македония († 1998 г.)
1922 година – Кристиан Барнард, южноафрикански сърдечен хирург († 2001 г.)
1923 година – Александър Марковски, югославски партизанин († 1944 г.)
1923 година – Джак Килби, американски инженер, Нобелов лауреат през 2005 година († 2005 г.)
1923 година – Дмитрий Язов, руски маршал
1926 година – Джон Луис Манси, английски артист († 2010 г.)
1930 година – Митко Палаузов, българско дете-партизанин († 1944 г.)
1931 година – Николай Минев, български шахматист
1933 година – Питър Арундел, английски водач от Формула 1
1935 година – Ален Делон, френски артист и режисьор
1936 година – Едуард Гибсън, американски астронавт
1936 година – Вирна Лизи, италианска актриса († 2014 г.)
1939 година – Манфред Тиллиц, немски бизнесмен
1941 година – Димитър Карамалаков, български артист
1942 година – Сандро Мацола, италиански футболист
1943 година – Илия Божилов, български артист
1946 година – Гуус Хидинк, холандски футболист
1948 година – Асен Агов, български политик
1952 година – Дейв Евънс, артист и музикант
1956 година – Ричард Къртис, новозеландски сценарист и режисьор
1958 година – Йоав Галант, израелски боен
1961 година – Джон Кастело, американски артист († 2008 г.)
1967 година – Алфредо Торес, танцьор и учител по латино танци
1974 година – Масаши Кишимото, японски манга основател
1974 година – Сейши Кишимото, японски мангака
1978 година – Иван Динев, български фигурист
1978 година – Ивана Селаков, сръбска певица
1979 година – Моцарт Сантош Батища Джуниър, бразилски футболист
1979 година – Валентин Попов, български публицист
1980 година – Ана Видович, хърватска китаристка
1980 година – Луиш Фабиано, бразилски футболист
1981 година – Емануела, българска попфолк певица
1983 година – Бланка Влашич, хърватска лекоатлетка
1983 година – Павел Погребняк, съветски футболист
1986 година – Патриция Майр-Ахлайтнер, австрийска тенисистка
1986 година – Арон Шварц, американски програмист († 2013 г.)
1988 година – Адриана Николова, българска шахматистка
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ