Разходите ще превишават приходите, дефицитът ще се покрива със заеми
Събитието, с което ще свързваме годината, въпреки да се случи в края й, е оповестяването на мораториума и заледяване на цените на електрическата енергия. Това не се беше случвало, откогато имахме мораториум по външния дълг през 1990г. или други опити за краткотрайно прекъсване на разнообразни отговорности от страна на страната и други икономически субекти. При всички положения казусът с цените на електрическата енергия е огромен, той е общоевропейски. В Брюксел бяха набелязани някои ограничения, които се свързват с по-добро следене и надзор на механизмите, по които работят пазарите на европейските страни. Тук има прочут запас, с цел да няма място за пазарни операции и злоупотреби, с цел да действа този европейски пазар по един по-справедлив и транспарантен метод. Другата област, която отново Европейска комисия набеляза, е обвързвана с компенсационните механизми на държавите-членки за семействата и компаниите, като се разпознават енергийнобедните измежду тях. Целта е с този диференциран метод да се помогне на нуждаещите се, с цел да се насърчат семействата и бизнеса да употребяват енергийноспестяващи технологии.
Друг механизъм, който очерта Европейска комисия, е да се намерения в другите страни за данъчни облекчения. В този смисъл е и предлагането за понижаване на Данък добавена стойност за електрическата енергия, Данък добавена стойност да стане, да вземем за пример, на половина. Има го в разнообразни страни, това може да стане и в България – да се понижи ДДС-то на електрическата енергия като краткотрайна мярка.
Като заговорихме за данъчните доходи, би трябвало да отбележим, че Бюджет 2022 занапред ще се образува, а партиите от обединението направиха предизборно доста обещания, събрани в тези 180 листа на програмата на кабинета „ Петков “?
Ако проследим предизборните обещания, а след това и предложенията по време на консултациите сред партиите от обединението, ще разберем, че тези оферти допускат доста по-висока преразпределителна функционалност на страната, евентуално вървим към 40% преразпределение на Брутният вътрешен продукт от страната, които ще отидат по пера за разнообразни разноски в новия бюджет. В същото време се обрисува тези разноски трайно да надвишават личните доходи на бюджета, които се показват в данъчни доходи от такси, мита, санкции, акцизи, Данък добавена стойност и други данъци, събирани през календарната година. При такова превишаване на разноските над приходите надлежно този бюджетен недостиг се покрива от заемни средства по линия ва вътрешни заеми с издаването на ДЦК от страната, по този начин и с изтегляне на външни заеми с издаването на еврооблигации на интернационалните финансови пазари. Тук е значим салдото, тъй че бюджетният ни недостиг да не излиза отвън рамките за влизането ни в еврозоната. Ние от предходната година сме членове на предверието и желаеме да станем пълновръстен член в идващите от 3-5 години. Бюджетният ни недостиг би трябвало да е не повече от 3%, а също така би трябвало да отговаряме и на критерия, обвързван с инфлацията. Инфлацията у нас не трябва да се отклонява значително от инфлацията приблизително в страните от еврозоната. Другият значим количествен аршин е да имаме положително съответствие на държавен дълг към Брутният вътрешен продукт.
А Планът за възобновяване, който е на изправителен?
Планът за възобновяване през тази година към този момент закъсня с шест месеца и това е значимо конкретизиране, когато вършим прогнози. Наскоро получихме и бележки по този План за възобновяване от Европейска комисия, като имаме опция в идващите месец или два да ги отстраним, с цел да може той наново да бъде прегледан и вероятно утвърден. След това бихме имали опция да получаваме първите суми по утвърдените планове от средата на идната година. Това ще влезе като поддръжка на стопанската система ни като евроресурси. Те не влизат непосредствено в бюджета. Конкретните планове, обаче, основават опция за нови работни места, вложения, за повишен търговски оборот, заплащане на налози и осигуровки. Ние не би следвало да се бавим повече с този проект.
Известният капиталов гуру Джим Роджърс твърди, че превъзходството на $ е към края си. Това по какъв начин ще повлияе на еврото и на международните финанси?
Преди да вземем каквото и да е капиталово решение е добре да създадем къса информация по какъв начин са се движили пазарите. Аз не считам, че е привършен капацитетът на американския $ като първа интернационална валута, защото в долари се вършат главно заплащанията в енергийния бранш – нефт, газ, минерални запаси. С долари се търгува на тържищата за първични материали и така нататък Докато по-голямата част от интернационалната търговия като разплащания се прави в американски долари, то би следвало да не чакаме да се изчерпи капацитетът на тази валута, като отчитаме, че доларът сполучливо е конкуриран от еврото. В евро се правят над 25% от интернационалните транзакции и наклонността е да се стигне до 30%. Голям дял надлежно заемат и разплащанията в криптовалути, да вземем за пример, в биткойни, само че към момента те са доста по-малко. Така че аз не бих побързал да разпродам активи в долари, в случай че имам такива.
А по какъв начин ще се развива стопанската система на нашите съседи в Турция? Техният президент съобщи, че е свалял инфлацията до 4% и отново ще го направи, реалистично ли е?
Да се смъкна инфлацията самоцелно, може да се реализира със средства, които биха увредили други макроикономически индикатори. Ако се смъква инфлацията с цената на продължаваща обезценка на националната валута, на продължаващо обедняване на популацията, то би било допустимо да се продължава с такава парична политика, само че тя е в противоположната посока на това, което се подхваща в интернационален проект. Когато имаме висока инфлация, постоянно срещано е и следва да го следим, примерно за американската инфлация, по какъв начин ФЕД последователно ще подтикне пазара за нарастване на лихвите, първо краткосрочните, а след това и дълготрайните лихвени равнища. Да се прави противоположното, при висока инфлация да се понижават лихвите, надали би довело до резистентен резултат. По-скоро ще се реализиран някои краткосрочни цели и равнища, само че те са краткотрайни и като цяло повреждат макроикономическите индикатори на стопанската система на дадената страна, в тази ситуация Турция. Може би ще има смяна в политиката на Турската централна банка, тъй че да се стабилизира курса на лирата, а оттова с паричната и капиталовата политика да стартира едно стабилизиране на цените и на приходите на популацията. В момента може би ще сме очевидци на обществено напрежение в прилежаща Турция заради устойчивото рухване на приходите в последните три години.
Друг механизъм, който очерта Европейска комисия, е да се намерения в другите страни за данъчни облекчения. В този смисъл е и предлагането за понижаване на Данък добавена стойност за електрическата енергия, Данък добавена стойност да стане, да вземем за пример, на половина. Има го в разнообразни страни, това може да стане и в България – да се понижи ДДС-то на електрическата енергия като краткотрайна мярка.
Като заговорихме за данъчните доходи, би трябвало да отбележим, че Бюджет 2022 занапред ще се образува, а партиите от обединението направиха предизборно доста обещания, събрани в тези 180 листа на програмата на кабинета „ Петков “?
Ако проследим предизборните обещания, а след това и предложенията по време на консултациите сред партиите от обединението, ще разберем, че тези оферти допускат доста по-висока преразпределителна функционалност на страната, евентуално вървим към 40% преразпределение на Брутният вътрешен продукт от страната, които ще отидат по пера за разнообразни разноски в новия бюджет. В същото време се обрисува тези разноски трайно да надвишават личните доходи на бюджета, които се показват в данъчни доходи от такси, мита, санкции, акцизи, Данък добавена стойност и други данъци, събирани през календарната година. При такова превишаване на разноските над приходите надлежно този бюджетен недостиг се покрива от заемни средства по линия ва вътрешни заеми с издаването на ДЦК от страната, по този начин и с изтегляне на външни заеми с издаването на еврооблигации на интернационалните финансови пазари. Тук е значим салдото, тъй че бюджетният ни недостиг да не излиза отвън рамките за влизането ни в еврозоната. Ние от предходната година сме членове на предверието и желаеме да станем пълновръстен член в идващите от 3-5 години. Бюджетният ни недостиг би трябвало да е не повече от 3%, а също така би трябвало да отговаряме и на критерия, обвързван с инфлацията. Инфлацията у нас не трябва да се отклонява значително от инфлацията приблизително в страните от еврозоната. Другият значим количествен аршин е да имаме положително съответствие на държавен дълг към Брутният вътрешен продукт.
А Планът за възобновяване, който е на изправителен?
Планът за възобновяване през тази година към този момент закъсня с шест месеца и това е значимо конкретизиране, когато вършим прогнози. Наскоро получихме и бележки по този План за възобновяване от Европейска комисия, като имаме опция в идващите месец или два да ги отстраним, с цел да може той наново да бъде прегледан и вероятно утвърден. След това бихме имали опция да получаваме първите суми по утвърдените планове от средата на идната година. Това ще влезе като поддръжка на стопанската система ни като евроресурси. Те не влизат непосредствено в бюджета. Конкретните планове, обаче, основават опция за нови работни места, вложения, за повишен търговски оборот, заплащане на налози и осигуровки. Ние не би следвало да се бавим повече с този проект.
Известният капиталов гуру Джим Роджърс твърди, че превъзходството на $ е към края си. Това по какъв начин ще повлияе на еврото и на международните финанси?
Преди да вземем каквото и да е капиталово решение е добре да създадем къса информация по какъв начин са се движили пазарите. Аз не считам, че е привършен капацитетът на американския $ като първа интернационална валута, защото в долари се вършат главно заплащанията в енергийния бранш – нефт, газ, минерални запаси. С долари се търгува на тържищата за първични материали и така нататък Докато по-голямата част от интернационалната търговия като разплащания се прави в американски долари, то би следвало да не чакаме да се изчерпи капацитетът на тази валута, като отчитаме, че доларът сполучливо е конкуриран от еврото. В евро се правят над 25% от интернационалните транзакции и наклонността е да се стигне до 30%. Голям дял надлежно заемат и разплащанията в криптовалути, да вземем за пример, в биткойни, само че към момента те са доста по-малко. Така че аз не бих побързал да разпродам активи в долари, в случай че имам такива.
А по какъв начин ще се развива стопанската система на нашите съседи в Турция? Техният президент съобщи, че е свалял инфлацията до 4% и отново ще го направи, реалистично ли е?
Да се смъкна инфлацията самоцелно, може да се реализира със средства, които биха увредили други макроикономически индикатори. Ако се смъква инфлацията с цената на продължаваща обезценка на националната валута, на продължаващо обедняване на популацията, то би било допустимо да се продължава с такава парична политика, само че тя е в противоположната посока на това, което се подхваща в интернационален проект. Когато имаме висока инфлация, постоянно срещано е и следва да го следим, примерно за американската инфлация, по какъв начин ФЕД последователно ще подтикне пазара за нарастване на лихвите, първо краткосрочните, а след това и дълготрайните лихвени равнища. Да се прави противоположното, при висока инфлация да се понижават лихвите, надали би довело до резистентен резултат. По-скоро ще се реализиран някои краткосрочни цели и равнища, само че те са краткотрайни и като цяло повреждат макроикономическите индикатори на стопанската система на дадената страна, в тази ситуация Турция. Може би ще има смяна в политиката на Турската централна банка, тъй че да се стабилизира курса на лирата, а оттова с паричната и капиталовата политика да стартира едно стабилизиране на цените и на приходите на популацията. В момента може би ще сме очевидци на обществено напрежение в прилежаща Турция заради устойчивото рухване на приходите в последните три години.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ