Русия граби украинското културно наследство: Опитва да изтрие националната идентичност
С началото на нашествието на Русия в Украйна, шефът на Краеведския музей в Мелитопол в югоизточната част на страната Лейла Ибрахимова подрежда да бъде прикрито богатство от златни артефакти от антична Скития. Само няколко седмици по-късно тя е отвлечена и разпитана от съветски войски. Те поискали да знаят къде е скитското злато, само че тя отказала да сътрудничи.
Впоследствие уредникът на музея Галина Андриевна Кучер била отведена с револвер в музея и помолена да покаже на съветски „ специалист “ и сътрудници къде е златото. И тя отказала да разкрие сбирката. По-късно Кучер е отвлечена от вкъщи си на 30 април и местонахождението й към момента остава незнайно.
Според отчет за кражбата в New York Times, съветските войски в последна сметка са разкрили златното богатство, което датира от четвърти век прочие Хр., заключено в мазето на музея. Предметите са били отнесени в Донецк, в следения от Русия район Донбас, за „ сигурност “, като новопоставеният шеф на музея Евгений Горлачев декларира, че златните артефакти са освен за украинците, само че и „ с огромна културна стойност за целия някогашен Съветски съюз ”. Внимателно подбраните му думи бяха предопределени, с цел да изтрият украинското завещание на сбирката и да го заменят със руско, което предполагаше, че Украйна още веднъж е в областта на въздействие и надзор на Русия.
Към днешна дата съветските сили са предизвикали заличаване или тежки вреди на 250 музея и институции в Украйна. Двадесет и пет картини на украинската художничка Мария Примаченко бяха изгорени, откакто Краеведският музей в Иванков беше ударен от ракета.
Сн.: АП/БТА
Музеят на Архип Куинджи в обсадения град Мариупол беше съществено развален от въздушен удар, който остави картини изложени на стихиите, висящи по стени измежду купчини отломки.
Лабораторията за наблюдаване на културното завещание, ръководена от Музея по естествена история на Вирджиния в съдействие със Смитсониън, към този момент е записала повече от 110 паметника, унищожени от съветските оръжия.
Сн.: АП/БТА
Но като се изключи че унищожават музеи и галерии, съветските войски са упрекнати в кражба на към 2000 творби на изкуството. Освен кражбата на скитското злато в Мелитопол, в Мариупол са взети ръкописен свитък от Тора и едно скъпо евангелие, отпечатано във Венеция през 1811 година
Автократичните водачи, които изземват изкуството като средство за пренаписване на културната история на нацията не е нищо ново: през 1937 година Хитлер конфискува 17 000 творби на изкуството от повече от 100 немски музея за по-малко от месец. Някои бяха показани в изложбата му за дегенеративно изкуство, само че доста бяха унищожени или „ изгубени “.
Наполеон е имал каруци с шедьоври, изпратени до Париж от цяла Европа: класическите статуи Аполон Белведере и Лаокоон от Италия; Слизането от кръста на Рубенс от Белгия.
Но тези последни обири са в сходство с опитите на Путин да заличи самостоятелната история на Украйна и да разпространява личния си експанзионистичен модел на нова съветска империя.
Ясно е, че Путин вижда скитското злато като изключително значимо за културната еднаквост и самостоятелност на Украйна. Той не за първи път се пробва да го изиска за Русия. През 2014 година мостри на скитско злато бяха дадени назаем в музея Алард Пиърсън в Амстердам. Четири от украинските музеи, които са издали заемите, са в Крим.
Сн.: Wikipedia
Когато Путин нахлу и анексира Крим, той притисна Холандия да изпрати златото назад. Последва продължителна правосъдна борба и едвам през октомври 2021 година арбитър дефинитивно постанови, че творбите изрично принадлежат на Държавния музеен фонд на Украйна, а не на следените от Русия Кримски музеи.
Когато се прегледат и картините, които бяха принудително изнесени от Мариупол, се обрисува явен модел. Тези творби са определени, с цел да подкопаят националната еднаквост на Украйна. Картини на западноевропейски художници не са били обект на прицел да вземем за пример. Вместо това е откраднато дело на украинско-руски художници, като морския художник от 19-ти век Иван Айвазовски. Малко по-младият Архип Куинджи, различен създател, чиито произведения са взети, е роден в Мариупол. Неговите картини са спокойствието пред бурята на Айвазовски: пейзажи на хармонично успокоение. И двамата художници са работили в райони, които в този момент са в модерна Украйна и Русия, и двете страни настояват, че художниците са техни.
Други откраднати творби са на Тетяна Яблонска (1917–2005), политически дейна украинска художничка, родена в Смоленск, Русия, и Никола Хлушченко (1901–1977), който е живял в Донецк от ранна възраст, само че също е роден в Русия.
Надежда обаче има. Устойчивостта, която Украйна демонстрира във войната, се отразява в отговора на страната на тази паралелна офанзива против нейната просвета. На биеналето във Венеция изложбата “Това е Украйна” беше претъпкана с художници, като ръкописният девиз на президента Зеленски „ Ние пазиме нашата независимост “ украсяваше стената на постройката.
Сн.: Wikipedia
Един от участващите художници, Никита Кадан, сътвори произведение от развалени от войната железни части, събрани от Донбас по време на войната от 2014 година и сегашната офанзива. Той употребява акаунта си в Instagram, с цел да записва вреди по украинските музеи, само че също и да покаже по какъв начин страната пази своите културни полезности, като разгласява фотоси на монументи в цялата страна, увити в одеяла и тиксо или заобиколени от стотици чували с пясък.
Сн.: Wikipedia
Всички украинци са наясно, че тяхното завещание е подложено на директна офанзива. Звездата в скитската златна сбирка от Мелитопол е нагръдник. Това е богато декориран полумесец от усукано злато с три комплицирани фриза. Говедата и конете, които са централни в живота на скитите, се отглеждат от мъже в първото равнище, до момента в който декоративно пано от цветя и пипки заема средата. Долният панел обаче е жесток. Шест крилати грифона нападат три коня, въплъщение на зли духове, удрящи без благосклонност. Въпреки че са превъзхождани, конете се борят, пробвайки се да останат на крайници.
Днес посланието на нагръдника наподобява необикновено резонансно, защото Украйна става очевидец на кражбата на нейните шедьоври от комшия, който към този момент има кръв по ръцете си.
Впоследствие уредникът на музея Галина Андриевна Кучер била отведена с револвер в музея и помолена да покаже на съветски „ специалист “ и сътрудници къде е златото. И тя отказала да разкрие сбирката. По-късно Кучер е отвлечена от вкъщи си на 30 април и местонахождението й към момента остава незнайно.
Според отчет за кражбата в New York Times, съветските войски в последна сметка са разкрили златното богатство, което датира от четвърти век прочие Хр., заключено в мазето на музея. Предметите са били отнесени в Донецк, в следения от Русия район Донбас, за „ сигурност “, като новопоставеният шеф на музея Евгений Горлачев декларира, че златните артефакти са освен за украинците, само че и „ с огромна културна стойност за целия някогашен Съветски съюз ”. Внимателно подбраните му думи бяха предопределени, с цел да изтрият украинското завещание на сбирката и да го заменят със руско, което предполагаше, че Украйна още веднъж е в областта на въздействие и надзор на Русия.
Към днешна дата съветските сили са предизвикали заличаване или тежки вреди на 250 музея и институции в Украйна. Двадесет и пет картини на украинската художничка Мария Примаченко бяха изгорени, откакто Краеведският музей в Иванков беше ударен от ракета.
Сн.: АП/БТА
Музеят на Архип Куинджи в обсадения град Мариупол беше съществено развален от въздушен удар, който остави картини изложени на стихиите, висящи по стени измежду купчини отломки.
Лабораторията за наблюдаване на културното завещание, ръководена от Музея по естествена история на Вирджиния в съдействие със Смитсониън, към този момент е записала повече от 110 паметника, унищожени от съветските оръжия.
Сн.: АП/БТА
Но като се изключи че унищожават музеи и галерии, съветските войски са упрекнати в кражба на към 2000 творби на изкуството. Освен кражбата на скитското злато в Мелитопол, в Мариупол са взети ръкописен свитък от Тора и едно скъпо евангелие, отпечатано във Венеция през 1811 година
Автократичните водачи, които изземват изкуството като средство за пренаписване на културната история на нацията не е нищо ново: през 1937 година Хитлер конфискува 17 000 творби на изкуството от повече от 100 немски музея за по-малко от месец. Някои бяха показани в изложбата му за дегенеративно изкуство, само че доста бяха унищожени или „ изгубени “.
Наполеон е имал каруци с шедьоври, изпратени до Париж от цяла Европа: класическите статуи Аполон Белведере и Лаокоон от Италия; Слизането от кръста на Рубенс от Белгия.
Но тези последни обири са в сходство с опитите на Путин да заличи самостоятелната история на Украйна и да разпространява личния си експанзионистичен модел на нова съветска империя.
Ясно е, че Путин вижда скитското злато като изключително значимо за културната еднаквост и самостоятелност на Украйна. Той не за първи път се пробва да го изиска за Русия. През 2014 година мостри на скитско злато бяха дадени назаем в музея Алард Пиърсън в Амстердам. Четири от украинските музеи, които са издали заемите, са в Крим.
Сн.: Wikipedia
Когато Путин нахлу и анексира Крим, той притисна Холандия да изпрати златото назад. Последва продължителна правосъдна борба и едвам през октомври 2021 година арбитър дефинитивно постанови, че творбите изрично принадлежат на Държавния музеен фонд на Украйна, а не на следените от Русия Кримски музеи.
Когато се прегледат и картините, които бяха принудително изнесени от Мариупол, се обрисува явен модел. Тези творби са определени, с цел да подкопаят националната еднаквост на Украйна. Картини на западноевропейски художници не са били обект на прицел да вземем за пример. Вместо това е откраднато дело на украинско-руски художници, като морския художник от 19-ти век Иван Айвазовски. Малко по-младият Архип Куинджи, различен създател, чиито произведения са взети, е роден в Мариупол. Неговите картини са спокойствието пред бурята на Айвазовски: пейзажи на хармонично успокоение. И двамата художници са работили в райони, които в този момент са в модерна Украйна и Русия, и двете страни настояват, че художниците са техни.
Други откраднати творби са на Тетяна Яблонска (1917–2005), политически дейна украинска художничка, родена в Смоленск, Русия, и Никола Хлушченко (1901–1977), който е живял в Донецк от ранна възраст, само че също е роден в Русия.
Надежда обаче има. Устойчивостта, която Украйна демонстрира във войната, се отразява в отговора на страната на тази паралелна офанзива против нейната просвета. На биеналето във Венеция изложбата “Това е Украйна” беше претъпкана с художници, като ръкописният девиз на президента Зеленски „ Ние пазиме нашата независимост “ украсяваше стената на постройката.
Сн.: Wikipedia
Един от участващите художници, Никита Кадан, сътвори произведение от развалени от войната железни части, събрани от Донбас по време на войната от 2014 година и сегашната офанзива. Той употребява акаунта си в Instagram, с цел да записва вреди по украинските музеи, само че също и да покаже по какъв начин страната пази своите културни полезности, като разгласява фотоси на монументи в цялата страна, увити в одеяла и тиксо или заобиколени от стотици чували с пясък.
Сн.: Wikipedia
Всички украинци са наясно, че тяхното завещание е подложено на директна офанзива. Звездата в скитската златна сбирка от Мелитопол е нагръдник. Това е богато декориран полумесец от усукано злато с три комплицирани фриза. Говедата и конете, които са централни в живота на скитите, се отглеждат от мъже в първото равнище, до момента в който декоративно пано от цветя и пипки заема средата. Долният панел обаче е жесток. Шест крилати грифона нападат три коня, въплъщение на зли духове, удрящи без благосклонност. Въпреки че са превъзхождани, конете се борят, пробвайки се да останат на крайници.
Днес посланието на нагръдника наподобява необикновено резонансно, защото Украйна става очевидец на кражбата на нейните шедьоври от комшия, който към този момент има кръв по ръцете си.
Източник: bg-voice.com
КОМЕНТАРИ