Какви са бъдещите планове и мисии за изучаване на Марс?
С изстрелването на “Марс Патфайндър ” през 1996 година стартира един упорит интервал на проучването на Червената планета, който продължава до ден сегашен. В продължение на съвсем две десетилетия бяхме очевидци на голям брой орбитални апарати, стационарни спускаеми апарати и марсоходи, които се отправяха към Червената планета и сполучливо я изучаваха. Днес в орбита към Марс не престават да работят “Марс Одисей ”, “Марс Риконисънс Орбитър ” и “Марс Експрес ”. На повърхността на планетата работят марсоходите “Опортюнити ” и “Кюриосити ”.
Една нова автоматизирана междупланетна станция – “Мейвън ” – беше изстреляна в края на 2013 година и ще доближи Червената планета през септември. Нека не забравяме, че на път към Марс е и индийската станция “Мангалиан ”, която на следващия ден може да извърши промяна на полета си. Тя също ще дойде през септември.
А какво ще е бъдещето? Среща на MEPAG (Mars Exploration Program Analysis Group) очерта това, което следва за Марс през това десетилетие.
Тази графика демонстрира настоящите и бъдещите задачи за проучване на Марс. Credit: J. Green/NASA
Европейската галактическа организация (ЕКА) има планувани две доста амбициозни задачи към стратегия “ЕкзоМарс ”, които би трябвало да излетят през 2016 и 2018 година. Първата, през 2016, включва орбитален уред с име “Трейс Газ Орбитър ” и дребен демонстрационен спускаем уред, който ще би трябвало да организира първото европейско кацане на Марс. Втората, през 2018 година, ще включва доста упорит луноход и стационарна станция, които ще търсят следи от минал и сегашен живот.
НАСА възнамерява да изпрати инструмент на “Трейс Газ Орбитър ” – информационния пакет “Електра ”, благодарение на който ще се реализира връзката сред спускаемите апарати и Земята. Както европейският марсоход през 2018 година, по този начин и марсоход на НАСА, който ще лети през 2020 година, са планувани да употребяват “Електра ” за взаимозависимост. Има обаче един дребен проблем – задачите към “ЕкзоМарс ” през 2016 и 2018 година ще бъдат изстреляни с съветски ракети “Протон-М ”- “Бриз-М ” и заради влошените взаимоотношения сред Съединени американски щати и Русия (заради Украйна) може да се окаже мъчно за НАСА да включи инструмента си. Лошото е, че 2016 година наближава, и в случай че настъпят някакви отлагания поради геополитиката, няма да има време за авариен проект.
Европа възнамерява и други задачи след 2020 година. Все още не е ясно какви ще са те, само че може да бъде извършена задача, която е известна под идея с името “Футпринт ”. Тя може да излети през 2024 година, ще бъде извършена взаимно с Русия, и включва кацане на спътника на Марс – Фобос и доставката на проби от него на Земята. Други благоприятни условия включват изпращане на мрежа от дребни геофизични спускаеми апарати или някакъв дребен марсоход.
Японската галактическа организация (JAXA) обмисля бъдеща задача до Марс. Вариантите включват – инженерна проява за нахлуване в орбита посредством надълбоко гмуркане в атмосферата (еъркепчър), аероплан (да, аероплан!), или метеорологична станция и сеизмична станция, които да бъдат ситуирани на повърхността. Друг вид е да бъде изстрелян марсоход, малко по-малък от “Опортюнити ”. Марсоходът ще разполага с микроскоп, който ще употребява флуоресцентен способ за търсенето на живот в почвата. Изстрелването на японската задача може да е реалност през 20-те години.
И най-после, за проектите на НАСА. През 2016 година организацията ще изстреля “ИнСайт ”, за който към този момент съм писал. Този спускаем уред ще учи вътрешността на Марс и сеизмичните му характеристике. Спускаемият уред ще разполага и с метеорологична станция, както и камера за фотоси. Първоначално (поради естеството на задачата – дълбаене дълбоко, а не циркулиране по повърхността) се планираше да се изпрати единствено черно-бяла камера, само че екипът се пробва да я размени с цветна камера поради по-голяма социална значителност – въпреки че нищо не дава обещание сигурно.
Най-важната задача на НАСА за близко бъдеще обаче ще е марсоходът, който ще бъде изпратен през 2020 година. Той ще търси следи от минал и сегашен живот на Червената планета. Макар и с размери, сходен на “Кюриосити ”, той ще е доста по-евтин от него, защото системите за кацане и главният дизайн към този момент са създадени (при “Кюриосити ”) и единствено могат да се приспособяват за новата задача. Новият марсоход ще сортира и скали, които ще бъдат събирани и може би изпращани към Земята за по-нататъшен разбор (при бъдеща възвращаема мисия).
Разбира се, провеждането на такава амбициозна задача (която ще търси живот) изисква подбирането на точното място на кацане, което има максимален късмет да има следите от живот. Макар че формалният избор на мястото на кацане нормално се прави година преди изстрелването (в случая през 2019 година) има две аргументи, заради които НАСА прави преценка още занапред. Едната е, че местата на кацане се сортират въз основата на мощните камери на “Марс Риконисънс Орбитър ” – който работи към Марс от 2006 година насам и не е ясно какъв брой време ще бъде функционален още. НАСА желае да извлече оптималната изгода от “Марс Риконисънс Орбитър ” до момента в който е в положително положение.
Другата причина е, че експертите желаят да знаят още занапред мястото на кацане, с цел да са наясно дали няма да са нужни ранни модификации на системи за втурване. Например сегашният марсоход “Кюриосити ” е очакван да учи планината Шарп, само че той се спусна на няколко километра от нея и в продължение на цели две години пътува към подножието й – тоест, още не е почнала същинската му задача. Слава Богу, че по пътя имаше забавни места за изследвания – само че още чакаме “Кюриосити ” да се развие в цялостния капацитет. За задачата през 2020 година НАСА желае новият марсоход да се спусне оптимално близо до местата на изследване, без да му се постанова да пътува по земята дълго време, както в този момент се получава… С избрани модификации на системата за кацане може да се реализира огромна акуратност.
Накратко, това са събитията, които ще чакаме през околните 10 години…
Инфо: Planetary Society Blog
