Хартиената коалиция е на крачка разстояние от пълна победа
С гласовете на ГЕРБ-СДС, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия парламентарната правна комисия утвърди на второ четене ремонти в Изборния кодекс, препоръчани от левицата, с които хартиените бюлетини се връщат в всеобща приложимост, наедно с машините за гласоподаване.
Така „ хартиената коалиция “, както станаха известни трите политически сили, към този момент е на крачка разстояние от цялостна победа. Трябва единствено същите промени да преминат и през пленарната зала, което няма да бъде проблем, тъй като тройката разполага с нужното болшинство.
По време на дебата депутатите от Политическа партия направиха различно предложение – да се основат обособени секции единствено с хартиено гласоподаване. Техният брой не би трябвало да надвишава 15 % от общия брой на секциите в съответното обитаемо място. Така множеството секции ще останат с машинно гласоподаване, както е в този момент. Идеята обаче беше отхвърлена.
От Движение за права и свободи настояха да отпаднат незабавно „ машините мадуровки “, както се изрази депутатът Хами Хамид, и за идващите избори да остане единствено хартията. В бъдеще придвижването изиска да се закупят нови машини – не със сензорен екран, както сегашните, а такива, които поемат и броят хартиени бюлетини. По въпроса какво ще се прави с устройствата, които имаме, Хамид с подигравателен глас изясни: „ От цяла Европа ми звънят сътрудници, чули са, че имаме супер машини, желаят да ги купят. Може би ще създадем търг. “ И това предложение не беше утвърдено.
ОФАНЗИВА СРЕЩУ ИЗБОРНИТЕ ПРАВА НА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА
По-рано с изключителна безочливост депутатите от ГЕРБ-СДС започнаха да променят изборното законодателство надалеч оттатък първичната им поръчка да върнат хартиените бюлетини. С поддръжката на " хартиената коалиция " герберите нападнаха и изборните права на българите в чужбина. Поправките(link is external), които те предложиха в законопроекта, бяха импортирани в 17.34 часа във вторник, т.е. по-малко от 24 часа преди да стартира разискването им в правната комисия. Това не остави никакво време нито на другите депутати, нито на останалите държавни институции, да не приказваме за жителите, да се срещнат с тях и да си сформират мнение.
Първо беше прегледано предложение на ГЕРБ-СДС, с което в кодекса се записва, че територията на страната се разделя на изборни региони. С тази почтена, на пръв взор, фраза в действителност се заличава изборният регион в чужбина. Такъв беше основан предходната година с ремонти в закона, прокарани от Има Такъв Народ, Демократична България и ИБГНИ. Тази смяна тогава се оказа празна фраза в кодекса, защото не се одобри методика, с която да се дефинира броят на мандатите в задграничния регион. Въпреки това, този регион най-малко официално беше вписан в закона. Сега обаче на процедура задачата е той да бъде изцяло премахнат.
От ГЕРБ-СДС въобще не си дадоха труда да обосноват предлагането си. Отгоре на всичко, то излиза и отвън предметния обсег на законопроекта, който визира единствено хартиените бюлетини, както показаха депутатите от Политическа партия и Демократична България. Със особено гласоподаване обаче „ хартиената коалиция “ дефинира предложенията като възможни и по този начин разреши разглеждането и приемането им. По-нататък бяха заличени и останалите текстове в Изборния кодекс, засягащи задграничния регион.
След това беше нанесен втори удар върху гласуването в чужбина. Беше признато предложение на герберите, с което се усилва броят на нужните заявки от български жители отвън страната, с цел да се отвори изборна секция – от 40 броя, колкото са в този момент, на най-малко 100. Това явно цели да се намалята секциите отвън България на идващите избори. В този дух разкритикуваха концепцията Политическа партия и Демократична България. И за това свое предложение герберите не дадоха никаква аргументация.
Одобрена беше и друга смяна, засягаща гласоподавателите в чужбина, този път препоръчана от Политическа партия. С поправката се дефинира, че гласоподавателите, които се дописват в изборния лист в изборния ден, би трябвало да попълнят декларация пред секционната комисия, че не са и няма да гласоподават на друго място. Въпросът за декларацията се разисква от дълго време, тъй като е значим за гласуващите в чужбина по две аргументи. Първо, попълването й на място лишава време и това забавя гласуването. Второ, в страни като Турция да вземем за пример, доста от гласоподавателите не владеят задоволително добре български, с цел да могат сами да попълнят декларацията си, изключително пред секционната комисия. Затова се явяват с авансово попълнени документи, евентуално от други хора. С други думи, сходна смяна ще окаже въздействие върху бързината на гласуването в някои натоварени секции, най-вероятно в Турция.
Спорове провокира и една друга корекция, засягаща изборния развой в чужбина. В настоящия закон написа, че във всяка една секционна комисия се назначава по един член, препоръчан от министъра на външните работи. Този човек може да бъде определен по предложение на организации на български жители отвън страната. От ГЕРБ-СДС настояха този един член във всяка комисия да бъде държавен чиновник, а правото на емигрантските организации да го предлагат да отпадне. „ Това е един дребен детайл от възобновяване на страната в изборния развой “, разгласи шефът на правната комисия Радомир Чолаков. От Политическа партия разясниха, че напълно се подценяват практическите компликации при подобен метод – да вземем за пример това, че при 700-800 секции в чужбина ще бъдат нужни и съответният брой държавни служители, които ще би трябвало да бъдат откъснати от работните им места в България и командировани зад граница.
СЪСТАВЪТ НА ЦИК БЕШЕ ЧУДОВИЩНО РАЗДУТ
Почти цялостно единогласие демонстрираха политическите сили, когато стана въпрос за смяна в състава на Централната изборна комисия (ЦИК). От „ Възраждане “ упорстваха за това с претекста, че нямат свои комисари, макар че са парламентарна партия. От Демократична България разясниха, че схващат терзанията на националистите, само че настояването им съставът на комисията да отразява съразмерно разпределението на силите в Народното събрание, единствено ще задълбочи казуса с политизацията на ЦИК.
Последва дълго разискване, след което болшинството в правната комисия реализира съгласие да се усили съставът на ЦИК, с цел да се удовлетворят всички апетити. Така комисарите ще станат от 15 на 25 души. Така на процедура се прекатурва решението на Народното събрание от 2021 година, с което съставът на комисията беше понижен от 20 на 15 души.
ОБЩЕСТВЕНИЯТ СЪВЕТ КЪМ ЦИК БЕШЕ УНИЩОЖЕН
Отново по предложение на ГЕРБ-СДС от Изборния кодекс беше премахнат текстът, с който се регламентираше Общественият съвет към ЦИК. Така на процедура той беше погубен. В този съвет се събираха голям брой неправителствени сдружения с скъп опит и наблюдения в изборната организация и развой. Сега тази експертиза значително ще бъде изгубена.
От Политическа партия и Демократична България възразиха, че съветът е метод да се чуе гласът на обществото. И намекнаха, че това е следващ образец за метода на герберите да се подценява този глас, откакто даже за днешното разискване на Изборния кодекс не беше дадена опция на гражданските и неправителствените организации да изразят мненията си.
Радомир Чолаков, който оглавява правната комисия, направи неуместно съпоставяне сред публичния съвет и квазигражданските организации от времето на държавния социализъм. „ Членовете на ЦИК, които излъчваме, са също жители... Не считам, че ЦИК, във към този момент 25-членния си състав, не може да отрази всички гледни точки “, разгласи той.
На разискването присъстваше ръководителят на съвета Цветелина Пенева, която изрази недоумението си от протичащото се. Пенева уточни, че съветът не тежи на държавния бюджет, работи напълно на публични начала, а оценките му са експертни и не задължават с нищо ЦИК. " Не взимайте гласа на жителите ", прикани тя прочувствено. Напразно, защото " хартиената коалиция " утвърди и това предложение на ГЕРБ-СДС.
Така „ хартиената коалиция “, както станаха известни трите политически сили, към този момент е на крачка разстояние от цялостна победа. Трябва единствено същите промени да преминат и през пленарната зала, което няма да бъде проблем, тъй като тройката разполага с нужното болшинство.
По време на дебата депутатите от Политическа партия направиха различно предложение – да се основат обособени секции единствено с хартиено гласоподаване. Техният брой не би трябвало да надвишава 15 % от общия брой на секциите в съответното обитаемо място. Така множеството секции ще останат с машинно гласоподаване, както е в този момент. Идеята обаче беше отхвърлена.
От Движение за права и свободи настояха да отпаднат незабавно „ машините мадуровки “, както се изрази депутатът Хами Хамид, и за идващите избори да остане единствено хартията. В бъдеще придвижването изиска да се закупят нови машини – не със сензорен екран, както сегашните, а такива, които поемат и броят хартиени бюлетини. По въпроса какво ще се прави с устройствата, които имаме, Хамид с подигравателен глас изясни: „ От цяла Европа ми звънят сътрудници, чули са, че имаме супер машини, желаят да ги купят. Може би ще създадем търг. “ И това предложение не беше утвърдено.
ОФАНЗИВА СРЕЩУ ИЗБОРНИТЕ ПРАВА НА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА
По-рано с изключителна безочливост депутатите от ГЕРБ-СДС започнаха да променят изборното законодателство надалеч оттатък първичната им поръчка да върнат хартиените бюлетини. С поддръжката на " хартиената коалиция " герберите нападнаха и изборните права на българите в чужбина. Поправките(link is external), които те предложиха в законопроекта, бяха импортирани в 17.34 часа във вторник, т.е. по-малко от 24 часа преди да стартира разискването им в правната комисия. Това не остави никакво време нито на другите депутати, нито на останалите държавни институции, да не приказваме за жителите, да се срещнат с тях и да си сформират мнение.
Първо беше прегледано предложение на ГЕРБ-СДС, с което в кодекса се записва, че територията на страната се разделя на изборни региони. С тази почтена, на пръв взор, фраза в действителност се заличава изборният регион в чужбина. Такъв беше основан предходната година с ремонти в закона, прокарани от Има Такъв Народ, Демократична България и ИБГНИ. Тази смяна тогава се оказа празна фраза в кодекса, защото не се одобри методика, с която да се дефинира броят на мандатите в задграничния регион. Въпреки това, този регион най-малко официално беше вписан в закона. Сега обаче на процедура задачата е той да бъде изцяло премахнат.
От ГЕРБ-СДС въобще не си дадоха труда да обосноват предлагането си. Отгоре на всичко, то излиза и отвън предметния обсег на законопроекта, който визира единствено хартиените бюлетини, както показаха депутатите от Политическа партия и Демократична България. Със особено гласоподаване обаче „ хартиената коалиция “ дефинира предложенията като възможни и по този начин разреши разглеждането и приемането им. По-нататък бяха заличени и останалите текстове в Изборния кодекс, засягащи задграничния регион.
След това беше нанесен втори удар върху гласуването в чужбина. Беше признато предложение на герберите, с което се усилва броят на нужните заявки от български жители отвън страната, с цел да се отвори изборна секция – от 40 броя, колкото са в този момент, на най-малко 100. Това явно цели да се намалята секциите отвън България на идващите избори. В този дух разкритикуваха концепцията Политическа партия и Демократична България. И за това свое предложение герберите не дадоха никаква аргументация.
Одобрена беше и друга смяна, засягаща гласоподавателите в чужбина, този път препоръчана от Политическа партия. С поправката се дефинира, че гласоподавателите, които се дописват в изборния лист в изборния ден, би трябвало да попълнят декларация пред секционната комисия, че не са и няма да гласоподават на друго място. Въпросът за декларацията се разисква от дълго време, тъй като е значим за гласуващите в чужбина по две аргументи. Първо, попълването й на място лишава време и това забавя гласуването. Второ, в страни като Турция да вземем за пример, доста от гласоподавателите не владеят задоволително добре български, с цел да могат сами да попълнят декларацията си, изключително пред секционната комисия. Затова се явяват с авансово попълнени документи, евентуално от други хора. С други думи, сходна смяна ще окаже въздействие върху бързината на гласуването в някои натоварени секции, най-вероятно в Турция.
Спорове провокира и една друга корекция, засягаща изборния развой в чужбина. В настоящия закон написа, че във всяка една секционна комисия се назначава по един член, препоръчан от министъра на външните работи. Този човек може да бъде определен по предложение на организации на български жители отвън страната. От ГЕРБ-СДС настояха този един член във всяка комисия да бъде държавен чиновник, а правото на емигрантските организации да го предлагат да отпадне. „ Това е един дребен детайл от възобновяване на страната в изборния развой “, разгласи шефът на правната комисия Радомир Чолаков. От Политическа партия разясниха, че напълно се подценяват практическите компликации при подобен метод – да вземем за пример това, че при 700-800 секции в чужбина ще бъдат нужни и съответният брой държавни служители, които ще би трябвало да бъдат откъснати от работните им места в България и командировани зад граница.
СЪСТАВЪТ НА ЦИК БЕШЕ ЧУДОВИЩНО РАЗДУТ
Почти цялостно единогласие демонстрираха политическите сили, когато стана въпрос за смяна в състава на Централната изборна комисия (ЦИК). От „ Възраждане “ упорстваха за това с претекста, че нямат свои комисари, макар че са парламентарна партия. От Демократична България разясниха, че схващат терзанията на националистите, само че настояването им съставът на комисията да отразява съразмерно разпределението на силите в Народното събрание, единствено ще задълбочи казуса с политизацията на ЦИК.
Последва дълго разискване, след което болшинството в правната комисия реализира съгласие да се усили съставът на ЦИК, с цел да се удовлетворят всички апетити. Така комисарите ще станат от 15 на 25 души. Така на процедура се прекатурва решението на Народното събрание от 2021 година, с което съставът на комисията беше понижен от 20 на 15 души.
ОБЩЕСТВЕНИЯТ СЪВЕТ КЪМ ЦИК БЕШЕ УНИЩОЖЕН
Отново по предложение на ГЕРБ-СДС от Изборния кодекс беше премахнат текстът, с който се регламентираше Общественият съвет към ЦИК. Така на процедура той беше погубен. В този съвет се събираха голям брой неправителствени сдружения с скъп опит и наблюдения в изборната организация и развой. Сега тази експертиза значително ще бъде изгубена.
От Политическа партия и Демократична България възразиха, че съветът е метод да се чуе гласът на обществото. И намекнаха, че това е следващ образец за метода на герберите да се подценява този глас, откакто даже за днешното разискване на Изборния кодекс не беше дадена опция на гражданските и неправителствените организации да изразят мненията си.
Радомир Чолаков, който оглавява правната комисия, направи неуместно съпоставяне сред публичния съвет и квазигражданските организации от времето на държавния социализъм. „ Членовете на ЦИК, които излъчваме, са също жители... Не считам, че ЦИК, във към този момент 25-членния си състав, не може да отрази всички гледни точки “, разгласи той.
На разискването присъстваше ръководителят на съвета Цветелина Пенева, която изрази недоумението си от протичащото се. Пенева уточни, че съветът не тежи на държавния бюджет, работи напълно на публични начала, а оценките му са експертни и не задължават с нищо ЦИК. " Не взимайте гласа на жителите ", прикани тя прочувствено. Напразно, защото " хартиената коалиция " утвърди и това предложение на ГЕРБ-СДС.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ