Срив при частните фондове, изяждат вноските за пенсия
С едвам 295 млн. лева нарастване на активите сдруженията действително са спечелили два пъти по-малко от осигуровките, които са получили за третото тримесечие на тази година.
Само 295 млн. лева са съумели да прибавят към спестеното за втора пенсия частните пенсионни фондове през третото тримесечие на 2023 година Това демонстрират данните за размера на капиталовите портфейли, оповестени от десетте частни пенсионни компании.
В съпоставяне с интервала март - юни на 2023 година частните пенсионни фондове регистрират същински срив. За второто тримесечие те бяха съумели да прибавят към портфейлите си над 803 млн. лева Тогава те за първи път в историята си надвишиха като пари годишния бюджет на държавния Национален застрахователен институт и разполагаха с 18,3 милиарда лева Към края на септември 2023 година пък данните от докладите на капиталовите портфейли демонстрират, че във фондовете за втора пенсия има към този момент 18,6 милиарда лева
Малкият растеж от под 300 млн. лева в капиталовите портфейли обаче значи, че още веднъж частните фондове имат проблеми с вложенията. И действително сега изяждат вноските за втора пенсия, които получават.
За първото полугодие на тази година в пенсионните сдружения са влезнали малко над 1,1 милиарда лева като осигурителни вноски
Това значи, че за третото тримесечие в сдруженията би трябвало да са влезнали още сред 500 и 600 млн. лева вноски. Тоест двойно повече от нарастването с към 300 млн. лева на капиталовите им портфейли.
В частните универсални пенсионни фондове наложително се обезпечават над 3,9 млн. български жители, родени след 1 януари 1960 година Всеки месец те внасят във фондовете за втора пенсия 5% от прихода си. Срещу това при пенсиониране би трябвало да получат от частните пенсионни фондове спомагателна, или така наречен втора пенсия.
Кодексът за обществено обезпечаване обаче подсигурява на жителите, че при пенсиониране партидата им не може да бъде по-малка от направените през годините осигуровки. Тоест за импортираните пари няма заплаха, понижава се само доходността, която носят.
Това не е първият път, в който фондовете действително понижават направените в тях осигурителни вноски, като ги влагат. За първите девет месеца на предходната година частните фондове изгубиха към 1 милиарда лева поради сривовете на тържищата, провокирани от войната в Украйна.
Все отново до края на годината те съумяха да ги възстановят, само че основно за сметка на направените в тях осигурителни вноски.
Тази рецесия докара даже до изяждане на парите от импортираните осигуровки в някои партиди, призна тогава в изявление за “24 часа ” шефката на “Доверие ” и член на УС на асоциацията на пенсионните фондове Даниела Петкова. Финалните резултати на КФН за предходната година демонстрираха, че приблизително всеки от обезпечените е изгубил по 178,69 лева от персоналната си партида за втора пенсия.
Не е ясно на какво се дължи сривът при пенсионните фондове сега.
Най-засегнат наподобява универсалният пенсионен фонд на “Алианц България ”, където нарастването на капиталовия портфейл за третото тримесечие на годината е едвам 6,7 млн. лева
Този фонд е един от огромните и цената му към края на март се пресмята на 3,59 милиарда лева Тоест като дял от общата стойност на фонда нарастването при “Алианц ” е извънредно малко. Като безспорна стойност единствено два фонда регистрират по-малко нарастване на активите си.
“Пенсионно-осигурителен институт ” да вземем за пример има нарастване на активите от 4,8 млн. лева, а “ДаллБогг: Живот и здраве ” едвам - 3,6 млн. лева Това обаче са
двата най-малки пенсионни фонда и активите им като цяло са в пъти по-малки от тези на “Алианц ”
Към края на септември ПОИ регистрира активи на стойност 190 млн. лева, а “ДаллБогг ” едвам 36 млн. лева Последният фонд обаче е на пазара от началото на тази година и занапред притегля инвеститори в него. А “Алианц ” е третият по величина на активите повсеместен пенсионен фонд в България.
Най-голямо нарастване на активите пък регистрират универсалните пенсионни фондове на “ДСК-Родина ” и “ОББ пенсионно обезпечаване ” - надлежно над 74 млн. лева и над 73 млн. лева за интервала юли-септември на тази година.
“ДСК-Родина ” и “ОББ пенсионно обезпечаване ” са и единствените два фонда, които от началото на годината имат позитивно съответствие сред новопривлечените клиенти и напусналите ги инвеститори. Като съгласно участници на пазара на частните пенсионни фондове това ненапълно се дължи и на това, че
зад двата фонда стоят две от най-големите банки в страната
С 4,77 милиарда лева активи към края на септември “Доверие ” остава най-големият повсеместен пенсионен фонд в България. Тук нарастването за последното тримесечие е малко над 48 млн. лева Съвкупно за първите девет месеца на 2023 година обаче “Доверие ” регистрира най-голямо повишаване на активите - над 703 млн. лева
Далеч обратно с 530 млн. лева нарастване за деветмесечието е универсалният пенсионен фонд на “ДСК-Родина ”, а на трето място с 330 млн. лева е “ОББ пенсионно обезпечаване ”.
Към края на септември е настъпило разместване в топ 5 на универсалните пенсионни фондове
И на пето място по величина на ръководените активи към този момент не е фондът за втора пенсия на “Съгласие ”, в който има 1,686 милиарда лева
Вместо това той е преместен от универсалния пенсионен фонд на “ЦКБ-Сила ”, чиято стойност е стигнала 1,688 милиарда лева Като единствено за последното тримесечие този фонд за втора пенсия е добавил към активите си над 46 млн. лева, или близо три пъти повече от нарастването при “Съгласие ”.
Настояват да внасяме повече при тях за сметка на Национален осигурителен институт
Задължителната осигурителна вноска към частните фондове за така наречен втора пенсия да бъде увеличена. Това желаеха те през предходната седмица.
В момента по закон вноската за универсалните пенсионни фондове, в които наложително се обезпечават родените след 31 декември 1959 година, е 5 % от приходите.
“Идеята беше друга, още в самата зора концепцията беше сред 7 и 10%.
Ние тръгнахме от 2, едвам преди 13-14 години станахме на 5 и не е докосвано ”, означи шефката на асоциацията на пенсионните фондове Евелина Милтенова.
Друго искане на сдруженията е въвеждане на по този начин наречените мултифондове, които дават опция обезпечените за втора и трета пенсия в спомагателните пенсионни фондове сами да ръководят парите си в даден фонд, като избират консервативни, уравновесени или рискови капиталови портфейли.
Само 295 млн. лева са съумели да прибавят към спестеното за втора пенсия частните пенсионни фондове през третото тримесечие на 2023 година Това демонстрират данните за размера на капиталовите портфейли, оповестени от десетте частни пенсионни компании.
В съпоставяне с интервала март - юни на 2023 година частните пенсионни фондове регистрират същински срив. За второто тримесечие те бяха съумели да прибавят към портфейлите си над 803 млн. лева Тогава те за първи път в историята си надвишиха като пари годишния бюджет на държавния Национален застрахователен институт и разполагаха с 18,3 милиарда лева Към края на септември 2023 година пък данните от докладите на капиталовите портфейли демонстрират, че във фондовете за втора пенсия има към този момент 18,6 милиарда лева
Малкият растеж от под 300 млн. лева в капиталовите портфейли обаче значи, че още веднъж частните фондове имат проблеми с вложенията. И действително сега изяждат вноските за втора пенсия, които получават.
За първото полугодие на тази година в пенсионните сдружения са влезнали малко над 1,1 милиарда лева като осигурителни вноски
Това значи, че за третото тримесечие в сдруженията би трябвало да са влезнали още сред 500 и 600 млн. лева вноски. Тоест двойно повече от нарастването с към 300 млн. лева на капиталовите им портфейли.
В частните универсални пенсионни фондове наложително се обезпечават над 3,9 млн. български жители, родени след 1 януари 1960 година Всеки месец те внасят във фондовете за втора пенсия 5% от прихода си. Срещу това при пенсиониране би трябвало да получат от частните пенсионни фондове спомагателна, или така наречен втора пенсия.
Кодексът за обществено обезпечаване обаче подсигурява на жителите, че при пенсиониране партидата им не може да бъде по-малка от направените през годините осигуровки. Тоест за импортираните пари няма заплаха, понижава се само доходността, която носят.
Това не е първият път, в който фондовете действително понижават направените в тях осигурителни вноски, като ги влагат. За първите девет месеца на предходната година частните фондове изгубиха към 1 милиарда лева поради сривовете на тържищата, провокирани от войната в Украйна.
Все отново до края на годината те съумяха да ги възстановят, само че основно за сметка на направените в тях осигурителни вноски.
Тази рецесия докара даже до изяждане на парите от импортираните осигуровки в някои партиди, призна тогава в изявление за “24 часа ” шефката на “Доверие ” и член на УС на асоциацията на пенсионните фондове Даниела Петкова. Финалните резултати на КФН за предходната година демонстрираха, че приблизително всеки от обезпечените е изгубил по 178,69 лева от персоналната си партида за втора пенсия.
Не е ясно на какво се дължи сривът при пенсионните фондове сега.
Най-засегнат наподобява универсалният пенсионен фонд на “Алианц България ”, където нарастването на капиталовия портфейл за третото тримесечие на годината е едвам 6,7 млн. лева
Този фонд е един от огромните и цената му към края на март се пресмята на 3,59 милиарда лева Тоест като дял от общата стойност на фонда нарастването при “Алианц ” е извънредно малко. Като безспорна стойност единствено два фонда регистрират по-малко нарастване на активите си.
“Пенсионно-осигурителен институт ” да вземем за пример има нарастване на активите от 4,8 млн. лева, а “ДаллБогг: Живот и здраве ” едвам - 3,6 млн. лева Това обаче са
двата най-малки пенсионни фонда и активите им като цяло са в пъти по-малки от тези на “Алианц ”
Към края на септември ПОИ регистрира активи на стойност 190 млн. лева, а “ДаллБогг ” едвам 36 млн. лева Последният фонд обаче е на пазара от началото на тази година и занапред притегля инвеститори в него. А “Алианц ” е третият по величина на активите повсеместен пенсионен фонд в България.
Най-голямо нарастване на активите пък регистрират универсалните пенсионни фондове на “ДСК-Родина ” и “ОББ пенсионно обезпечаване ” - надлежно над 74 млн. лева и над 73 млн. лева за интервала юли-септември на тази година.
“ДСК-Родина ” и “ОББ пенсионно обезпечаване ” са и единствените два фонда, които от началото на годината имат позитивно съответствие сред новопривлечените клиенти и напусналите ги инвеститори. Като съгласно участници на пазара на частните пенсионни фондове това ненапълно се дължи и на това, че
зад двата фонда стоят две от най-големите банки в страната
С 4,77 милиарда лева активи към края на септември “Доверие ” остава най-големият повсеместен пенсионен фонд в България. Тук нарастването за последното тримесечие е малко над 48 млн. лева Съвкупно за първите девет месеца на 2023 година обаче “Доверие ” регистрира най-голямо повишаване на активите - над 703 млн. лева
Далеч обратно с 530 млн. лева нарастване за деветмесечието е универсалният пенсионен фонд на “ДСК-Родина ”, а на трето място с 330 млн. лева е “ОББ пенсионно обезпечаване ”.
Към края на септември е настъпило разместване в топ 5 на универсалните пенсионни фондове
И на пето място по величина на ръководените активи към този момент не е фондът за втора пенсия на “Съгласие ”, в който има 1,686 милиарда лева
Вместо това той е преместен от универсалния пенсионен фонд на “ЦКБ-Сила ”, чиято стойност е стигнала 1,688 милиарда лева Като единствено за последното тримесечие този фонд за втора пенсия е добавил към активите си над 46 млн. лева, или близо три пъти повече от нарастването при “Съгласие ”.
Настояват да внасяме повече при тях за сметка на Национален осигурителен институт
Задължителната осигурителна вноска към частните фондове за така наречен втора пенсия да бъде увеличена. Това желаеха те през предходната седмица.
В момента по закон вноската за универсалните пенсионни фондове, в които наложително се обезпечават родените след 31 декември 1959 година, е 5 % от приходите.
“Идеята беше друга, още в самата зора концепцията беше сред 7 и 10%.
Ние тръгнахме от 2, едвам преди 13-14 години станахме на 5 и не е докосвано ”, означи шефката на асоциацията на пенсионните фондове Евелина Милтенова.
Друго искане на сдруженията е въвеждане на по този начин наречените мултифондове, които дават опция обезпечените за втора и трета пенсия в спомагателните пенсионни фондове сами да ръководят парите си в даден фонд, като избират консервативни, уравновесени или рискови капиталови портфейли.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ