Британска награда или прощален подарък за художник от ЕС в епохата на Брекзит
С признателност за красивия жест към един чужденец от Европейски Съюз в епохата на Брекзит художникът Аксел Шефлър одобри наскоро връчения за първи път приз " Илюстратор на годината " на Британските литературни награди. Но добави: Имам чувството, че са ми дали подарък за довиждане.
Аксел Шефлър е роден в Германия и илюстрира детски книги от 1988 година Партньорството му с Джулия Доналдсън трансформира двамата в тандем номер едно във Англия в региона на рисуваните книги. От " Грузулак " до " Човекът съчка ", интерпретациите на Аксел Шефлър на героите са мощно разпознаваеми и обичани в целия свят. Пет от книгите им са превърнати във филми, най-скорошният от които е " Разбойникът плъх ". Аксел Шефлър поддържа благотворителни акции за повишение на грамотността, за запазване на околната среда и за поддръжка за разрешаване на бежанската рецесия, припомня Манол Пейков - шеф на издателската къща " Жанет 45 " и преводач на книги, илюстрирани от художника. " Дневник " разгласява с дребни съкращения неговия превод на речта на Шефлър при награждаването.
" Много съм признателен, че ми връчвате тази първа по рода си премия за илюстрация... Това е хубав жест.
Но също по този начин одобрявам тази премия с известна тъга и, коства ми се, с известно възприятие на мъка – имам чувството, че са ми дали успокоителна премия. Или даже подарък за довиждане. Знам, че това не е място за дълги речи, само че защото сте се събрали тук, не мога да се преструвам, че всичко е наред. Ще ви лишава единствено няколко минути, след което празненството може да продължи.
Остават единствено 10 месеца до " Деня на свободата " – идващия март – и аз, а също и моите съграждани от Европейски Съюз, доста от които работят в английската книжна промишленост – към момента живеем в неустановеност. До този миг нямаме никаква гаранция, че ще можем да продължим да живеем и работим тук в бъдеще. При най-лошия сюжет, до момента в който пристигна време за премиерата на идната ми книга с Джулия Доналдсън, може и да не ми е позволено да обитавам тук.
Майкъл Морпурго написа следните вълнуващи думи: " Моите чичовци се бориха за мир, не за Брекзит. " Той написа също по този начин, че Англия не обича останалата част от Европа. И е прав. Това ми предизвиква болежка. И ме изпълва с яд всеки ден.
Обединеното кралство е моят дом от 35 години. " Грузулак ", нямаше да го има, в случай че Европейски Съюз не беше оказал помощ за образованието ми тук. И даже някак си да бях съумял да завърша във Англия, щеше да ми се наложи да напусна откакто приключих образованието си през 1985 година И сполучливото Англо-немско взаимно дружество Доналдсън-Шефлър в никакъв случай нямаше да се роди. Да, зная, че получавам самопризнание точно за това тук през днешния ден, за което – още един път – изричам своята признателност.
Но бих желал да загатна и един различен човек, който е тук довечера и който е емигрирал от Германия при напълно разнообразни условия: моята другарка Джудит Кер. Тук, в тази стая, пред вас стоят една бежанка от нацистите и един мирновременен преселник от Европейски Съюз, които са дали по нещо за английските фамилии и английската стопанска система. Но след гласуването за Брекзит по всичко проличава, че макар нашия принос, тази страна ни споделя: " Всичко това беше неточност! Всъщност не сте ни нужни. "
Някой обожател на Брекзит, естествено, би рекъл: Разбира се, че ги желаеме, в случай че вършат пари за нас. Но по какъв начин може да се пресметне бъдещият принос на едно малко момиче като Джудит, каквато е била, когато е пристигнала тук, или на един 25-годишен студент като мен?
Това ме натъжава и съм угрижен, когато мисля за бъдещето на английските фамилии след Брекзит – изключително на децата, които пораснаха с нашите книги. Къде сбъркахме? Какво са пропуснали тези родители, тези баби и дядовци, до момента в който са четели " Патилата на метлата ", с нейното обръщение за това, какъв брой значими са солидарността, съдействието, другарството и добротата? В края на краищата, книгата не се споделя " Патилата без метлата ".
Тъй че внимавай, Брекзитска Великобританийо: в една враждебна среда, в която си нямаш другари, драконите може да дойдат и да те заловен. "
© "Жанет 45 "
Аксел Шефлър е роден в Германия и илюстрира детски книги от 1988 година Партньорството му с Джулия Доналдсън трансформира двамата в тандем номер едно във Англия в региона на рисуваните книги. От " Грузулак " до " Човекът съчка ", интерпретациите на Аксел Шефлър на героите са мощно разпознаваеми и обичани в целия свят. Пет от книгите им са превърнати във филми, най-скорошният от които е " Разбойникът плъх ". Аксел Шефлър поддържа благотворителни акции за повишение на грамотността, за запазване на околната среда и за поддръжка за разрешаване на бежанската рецесия, припомня Манол Пейков - шеф на издателската къща " Жанет 45 " и преводач на книги, илюстрирани от художника. " Дневник " разгласява с дребни съкращения неговия превод на речта на Шефлър при награждаването.
" Много съм признателен, че ми връчвате тази първа по рода си премия за илюстрация... Това е хубав жест.
Но също по този начин одобрявам тази премия с известна тъга и, коства ми се, с известно възприятие на мъка – имам чувството, че са ми дали успокоителна премия. Или даже подарък за довиждане. Знам, че това не е място за дълги речи, само че защото сте се събрали тук, не мога да се преструвам, че всичко е наред. Ще ви лишава единствено няколко минути, след което празненството може да продължи.
Остават единствено 10 месеца до " Деня на свободата " – идващия март – и аз, а също и моите съграждани от Европейски Съюз, доста от които работят в английската книжна промишленост – към момента живеем в неустановеност. До този миг нямаме никаква гаранция, че ще можем да продължим да живеем и работим тук в бъдеще. При най-лошия сюжет, до момента в който пристигна време за премиерата на идната ми книга с Джулия Доналдсън, може и да не ми е позволено да обитавам тук.
Майкъл Морпурго написа следните вълнуващи думи: " Моите чичовци се бориха за мир, не за Брекзит. " Той написа също по този начин, че Англия не обича останалата част от Европа. И е прав. Това ми предизвиква болежка. И ме изпълва с яд всеки ден.
Обединеното кралство е моят дом от 35 години. " Грузулак ", нямаше да го има, в случай че Европейски Съюз не беше оказал помощ за образованието ми тук. И даже някак си да бях съумял да завърша във Англия, щеше да ми се наложи да напусна откакто приключих образованието си през 1985 година И сполучливото Англо-немско взаимно дружество Доналдсън-Шефлър в никакъв случай нямаше да се роди. Да, зная, че получавам самопризнание точно за това тук през днешния ден, за което – още един път – изричам своята признателност.
Но бих желал да загатна и един различен човек, който е тук довечера и който е емигрирал от Германия при напълно разнообразни условия: моята другарка Джудит Кер. Тук, в тази стая, пред вас стоят една бежанка от нацистите и един мирновременен преселник от Европейски Съюз, които са дали по нещо за английските фамилии и английската стопанска система. Но след гласуването за Брекзит по всичко проличава, че макар нашия принос, тази страна ни споделя: " Всичко това беше неточност! Всъщност не сте ни нужни. "
Някой обожател на Брекзит, естествено, би рекъл: Разбира се, че ги желаеме, в случай че вършат пари за нас. Но по какъв начин може да се пресметне бъдещият принос на едно малко момиче като Джудит, каквато е била, когато е пристигнала тук, или на един 25-годишен студент като мен?
Това ме натъжава и съм угрижен, когато мисля за бъдещето на английските фамилии след Брекзит – изключително на децата, които пораснаха с нашите книги. Къде сбъркахме? Какво са пропуснали тези родители, тези баби и дядовци, до момента в който са четели " Патилата на метлата ", с нейното обръщение за това, какъв брой значими са солидарността, съдействието, другарството и добротата? В края на краищата, книгата не се споделя " Патилата без метлата ".
Тъй че внимавай, Брекзитска Великобританийо: в една враждебна среда, в която си нямаш другари, драконите може да дойдат и да те заловен. "
© "Жанет 45 "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ