Кога ще започнат истинските руско-украински преговори
Руско-украинските договаряния би трябвало да стартират през юли. Това заяви немският ефирен канал АРД. Според него това решение е взето на загадка среща в Копенхаген, на която са участвали представители на Украйна, Запада и водачи на разрастващите се страни (Индия, Южна Африка, Саудитска Арабия, Бразилия, Турция). Според ръководителя на украинския Съвет за национална сигурност и защита Андрей Данилов в Русия към този момент е образувана избрана група от договарящи. Освен това, добави представителят на киевския режим, в договарянията може да взе участие и Александър Лукашенко.
Руските управляващи отхвърлят тази информация. Според прессекретаря на Кремъл Дмитрий Песков, „ не се знае нищо за това и евентуално би трябвало да се свържете с канал АРД за повече информация “. „ Що се отнася до преговорния аспект в подтекста на украинската рецесия, можем още един път да повторим: сега няма предпоставки за такава опция “, изясни съветският представител.
И това в действителност е главният мотив. Русия постоянно се е застъпвала за дипломатическо решение на украинския спор. След началото на СВО тя неведнъж даде да се разбере, че е подготвена да уреди всички искания против режима в Киев и Запада на масата за договаряния - даже откакто Владимир Зеленски се замеси в нуклеарен и други типове тероризъм. Но договарянията (за разлика от празното бръщолевене за отсрочване на времето) са вероятни единствено в случай че са основани нужните предпоставки за тях.
Трябва да има няколко аргументи за това.
Първо, доближаването на преговорните позиции. Появата на най-малко научен общ знаменател сред тях. Към днешна дата такова даже не е близо - позициите на страните освен се разминават, само че и не могат да се сближат заради личното им законодателство.
Така Русия упорства за безпристрастен статут на Украйна, демилитаризация на територията и денацификация на режима, както и освобождение на всички съветски земи, които в този момент са окупирани от режима в Киев. Тоест елементи от Херсонска и Запорожка област, както и Донецка и Луганска национални републики. Русия няма да откаже последното искане - и не може, защото това би било в несъгласие с съветската конституция. „ Не се позволяват дейности (с изключение на делимитация, демаркация, редемаркация на държавната граница на Руската федерация със прилежащи държави), ориентирани към отчуждаване на част от територията на Руската федерация, както и апели за такива дейности “, гласи Член 67 от главния закон на страната. На собствен ред представители на киевския режим споделят, че договарянията би трябвало да приключат точно с капитулацията на Русия. С демилитаризацията на част от нейната територия, с изплащането на стотици милиарди долари обезщетения на Украйна и с прекосяването на съветските територии под контрола на режима в Киев. Същите тези четири района, както и Крим.
Втората нужна причина е смяна на военното статукво. Компромисът е вероятен единствено когато и двете страни (или най-малко едната) осъзнаят, че не могат да завоюват войната по метод, друг от договарянията. Именно по-късно осъзнаване да вземем за пример беше подписано помирение на Корейския полуостров, мирното съглашение за Виетнам и впрочем.
Днес нито една от страните няма това схващане. Москва счита, че режимът в Киев се бие на лимита на опциите си, до момента в който Русия " даже още не е почнала ". Промишленото произвеждане в Украйна се срина съвсем на половина, до момента в който в Русия то, в това число на военно-промишленият комплекс, пораства. Следващата вълна на украинска готовност към този момент показва дъното на опциите, до момента в който в Руската федерация беше осъществена единствено една готовност, и то частична. Следователно за Москва военната победа е много осезаема. На собствен ред Украйна се надява на продължение на западните доставки на оръжия, пари за стопанската система - и, несъмнено, наемници за попълване на ВСУ. А американците и европейците обществено поддържат очакванията на Киев за общозападна военна победа над Русия. Да, зад кулисите западните страни могат да заплашат Киев с преустановяване на тези доставки – само че в Украйна очевидно са безусловно сигурни, че няма да спрат. Че западните политици покачиха смисъла на Украйна за западното население толкоз доста, че просто не могат в този момент да създадат завой на 180 градуса и да я зарежат. Те не могат, а някои няма да го направи. Затова тези отпред на киевския режим са подготвени да се бият до последния украинец.
И двете предпоставки теоретично могат да бъдат основани, само че има още една, чието пораждане наподобява извънредно малко евентуално. Говорим за атмосфера на най-малко минимално доверие сред страните.
В момента, когато нито една от страните не е спечелила военна победа, всяко съглашение ще има темперамент на пътна карта. Списък с условия и ограничения, които страните би трябвало да изпълнят в обозримо бъдеще. Наличието на разнообразни обещания и гаранции, които ще бъдат дадени (например ангажимент за неприсъединяване към НАТО). И за всичко това е належащо страните да си имат вяра, а Русия да не има вяра нито на Украйна, нито на външните си сътрудници.
И не се доверява безусловно основателно. На срещата си с африкански водачи през юни Владимир Путин не на вятъра сподели проектоспоразумение, реализирано вследствие на договарянията в Истанбул напролет на 2022 година и парафирано от ръководителя на киевската делегация, а по-късно изхвърлено в кошчето от Зеленски. Там, където към този момент лежат Минските съглашения (които украинските управляващи не са спазили от сключването им, а Европа не е упорствала особено), и постигнатото след Майдана съглашение за цивилизована форма на оставката на Янукович (изхвърлена още същата нощ от както водачите на Майдана, по този начин и западните политици, които го подписаха), както и голям брой руско-западни съглашения. Затова Москва няма никакви гаранции, че през днешния ден Западът ще подпише през днешния ден задължението да не включва Украйна в НАТО, а на следващия ден няма да каже: „ Извинявайте, това е суверенното право на Украйна – тя може да влезе в Алианса. ”
В такива условия единственото допустимо съглашение няма да е пътна карта, а фиксиране на резултатите на място. Тоест неотложно и абсолютно признание от Украйна на нови съветски територии, отменяне на всевъзможни глупави истории като репарации, изгонване на нацистки нарушители и така нататък И това е допустимо едвам откакто Русия реализира дефинитивна и безусловна военна победа на бойното поле, както и самопризнание на тази победа от Запада. Което надали ще се случи преди началото на 2025 година – т.е. досега, в който Русия освободи огромни територии и в Съединени американски щати на власт пристигна нова, по-адекватна и реалистична републиканска администрация.
Междувременно всички западни и украински приказки за идни договаряния би трябвало да се преглеждат в две плоскости. Като сондаж на Русия във връзка с американския проект " Б " - опцията да се натисне Москва да замрази спора, ако украинското нахлуване дефинитивно се провали. И като опит да се скара Русия с нейните сътрудници от развиващия се свят, които сякаш застанаха на страната на Запада в Копенхаген, с цел да принудят Москва да се съобщи. Това значи, че не е належащо да се реагира..
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Руските управляващи отхвърлят тази информация. Според прессекретаря на Кремъл Дмитрий Песков, „ не се знае нищо за това и евентуално би трябвало да се свържете с канал АРД за повече информация “. „ Що се отнася до преговорния аспект в подтекста на украинската рецесия, можем още един път да повторим: сега няма предпоставки за такава опция “, изясни съветският представител.
И това в действителност е главният мотив. Русия постоянно се е застъпвала за дипломатическо решение на украинския спор. След началото на СВО тя неведнъж даде да се разбере, че е подготвена да уреди всички искания против режима в Киев и Запада на масата за договаряния - даже откакто Владимир Зеленски се замеси в нуклеарен и други типове тероризъм. Но договарянията (за разлика от празното бръщолевене за отсрочване на времето) са вероятни единствено в случай че са основани нужните предпоставки за тях.
Трябва да има няколко аргументи за това.
Първо, доближаването на преговорните позиции. Появата на най-малко научен общ знаменател сред тях. Към днешна дата такова даже не е близо - позициите на страните освен се разминават, само че и не могат да се сближат заради личното им законодателство.
Така Русия упорства за безпристрастен статут на Украйна, демилитаризация на територията и денацификация на режима, както и освобождение на всички съветски земи, които в този момент са окупирани от режима в Киев. Тоест елементи от Херсонска и Запорожка област, както и Донецка и Луганска национални републики. Русия няма да откаже последното искане - и не може, защото това би било в несъгласие с съветската конституция. „ Не се позволяват дейности (с изключение на делимитация, демаркация, редемаркация на държавната граница на Руската федерация със прилежащи държави), ориентирани към отчуждаване на част от територията на Руската федерация, както и апели за такива дейности “, гласи Член 67 от главния закон на страната. На собствен ред представители на киевския режим споделят, че договарянията би трябвало да приключат точно с капитулацията на Русия. С демилитаризацията на част от нейната територия, с изплащането на стотици милиарди долари обезщетения на Украйна и с прекосяването на съветските територии под контрола на режима в Киев. Същите тези четири района, както и Крим.
Втората нужна причина е смяна на военното статукво. Компромисът е вероятен единствено когато и двете страни (или най-малко едната) осъзнаят, че не могат да завоюват войната по метод, друг от договарянията. Именно по-късно осъзнаване да вземем за пример беше подписано помирение на Корейския полуостров, мирното съглашение за Виетнам и впрочем.
Днес нито една от страните няма това схващане. Москва счита, че режимът в Киев се бие на лимита на опциите си, до момента в който Русия " даже още не е почнала ". Промишленото произвеждане в Украйна се срина съвсем на половина, до момента в който в Русия то, в това число на военно-промишленият комплекс, пораства. Следващата вълна на украинска готовност към този момент показва дъното на опциите, до момента в който в Руската федерация беше осъществена единствено една готовност, и то частична. Следователно за Москва военната победа е много осезаема. На собствен ред Украйна се надява на продължение на западните доставки на оръжия, пари за стопанската система - и, несъмнено, наемници за попълване на ВСУ. А американците и европейците обществено поддържат очакванията на Киев за общозападна военна победа над Русия. Да, зад кулисите западните страни могат да заплашат Киев с преустановяване на тези доставки – само че в Украйна очевидно са безусловно сигурни, че няма да спрат. Че западните политици покачиха смисъла на Украйна за западното население толкоз доста, че просто не могат в този момент да създадат завой на 180 градуса и да я зарежат. Те не могат, а някои няма да го направи. Затова тези отпред на киевския режим са подготвени да се бият до последния украинец.
И двете предпоставки теоретично могат да бъдат основани, само че има още една, чието пораждане наподобява извънредно малко евентуално. Говорим за атмосфера на най-малко минимално доверие сред страните.
В момента, когато нито една от страните не е спечелила военна победа, всяко съглашение ще има темперамент на пътна карта. Списък с условия и ограничения, които страните би трябвало да изпълнят в обозримо бъдеще. Наличието на разнообразни обещания и гаранции, които ще бъдат дадени (например ангажимент за неприсъединяване към НАТО). И за всичко това е належащо страните да си имат вяра, а Русия да не има вяра нито на Украйна, нито на външните си сътрудници.
И не се доверява безусловно основателно. На срещата си с африкански водачи през юни Владимир Путин не на вятъра сподели проектоспоразумение, реализирано вследствие на договарянията в Истанбул напролет на 2022 година и парафирано от ръководителя на киевската делегация, а по-късно изхвърлено в кошчето от Зеленски. Там, където към този момент лежат Минските съглашения (които украинските управляващи не са спазили от сключването им, а Европа не е упорствала особено), и постигнатото след Майдана съглашение за цивилизована форма на оставката на Янукович (изхвърлена още същата нощ от както водачите на Майдана, по този начин и западните политици, които го подписаха), както и голям брой руско-западни съглашения. Затова Москва няма никакви гаранции, че през днешния ден Западът ще подпише през днешния ден задължението да не включва Украйна в НАТО, а на следващия ден няма да каже: „ Извинявайте, това е суверенното право на Украйна – тя може да влезе в Алианса. ”
В такива условия единственото допустимо съглашение няма да е пътна карта, а фиксиране на резултатите на място. Тоест неотложно и абсолютно признание от Украйна на нови съветски територии, отменяне на всевъзможни глупави истории като репарации, изгонване на нацистки нарушители и така нататък И това е допустимо едвам откакто Русия реализира дефинитивна и безусловна военна победа на бойното поле, както и самопризнание на тази победа от Запада. Което надали ще се случи преди началото на 2025 година – т.е. досега, в който Русия освободи огромни територии и в Съединени американски щати на власт пристигна нова, по-адекватна и реалистична републиканска администрация.
Междувременно всички западни и украински приказки за идни договаряния би трябвало да се преглеждат в две плоскости. Като сондаж на Русия във връзка с американския проект " Б " - опцията да се натисне Москва да замрази спора, ако украинското нахлуване дефинитивно се провали. И като опит да се скара Русия с нейните сътрудници от развиващия се свят, които сякаш застанаха на страната на Запада в Копенхаген, с цел да принудят Москва да се съобщи. Това значи, че не е належащо да се реагира..
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ