Луна 25 - руската надежда за успех на Луната, която се разби
Руският галактически транспортен съд " Луна 25 " евентуално имаше за цел да покаже, че Русия към момента е една от огромните галактически сили в света - само че първата лунна задача на страната от 1976 година насам се увенча с неуспех и в този момент от сондата е останало просто купчина скрап на повърхността на земния сателит.
Още в събота съветската галактическа организация " Роскосмос " заяви, че е изгубила контакт с летателното средство, откакто то е отказало да извърши част от заложените команди при навлизането му в лунната орбита. Ден по-късно организацията призна за " непланирана обстановка ", при която апарата се е разрушил.
Космическият транспортен съд без екипаж излетя от космодрума " Восточний " в Източна Русия на 10 август. Целта му беше да се приземи в необятния близо 100 км кратер Богуславски, който се намира до южния полюс на Луната. Тази стъпка щеше да направи Русия първата страна, която е приземила уред на това съответно място - това обаче по този начин и не се реализира. Голяма част от интереса към този регион се дължи на обстоятелството, че той остава един от най-слабо изследваните райони на Луната.
" Луна 25 " трябваше да употребява разнообразни принадлежности, в това число роботизирана ръка, с цел да копае до 50 см в лунната повърхнина в търсене на лед. Учените считат, че точно там се съхранява вода под формата на лед, заледен в сенчести кратери, предпазени от слънцето. Руската сонда трябваше да открие подобен и вероятно да го употребява като евентуален запас за бъдещи задачи.
Първоначално " Роскосмос " и Европейската галактическа организация (ЕКА) възнамеряваха да си партнират по плана, както и по идните " Луна 26 ", " Луна 27 " и марсохода " ЕкзоМарс ". Партньорството сред двете организации обаче беше прекъснато през април 2022 година след началото на войната в Украйна.
Russia launched a " Luna-25 " station headed for the Moon recently. It was supposed to re-launch Russian lunar missions.
However, the station crashed into the Moon and ceased to exist.
Rogozin is no longer head of Roskosmos (Russian space agency), but his traditions live on.
— Anton Gerashchenko (@Gerashchenko_en)
Какво се обърка?
В изказването си след злополуката " Роскосмос " съобщи, че ще сформира комисия, която да проверява аргументите за случая. Агенцията посочи още техническа щета в апарата, която съгласно някои може да е обвързвана с някакъв тип екстремум.
Спекулациите на специалистите по галактически полети в обществените мрежи бяха фокусирана върху едни подробност - че когато " Луна 25 " се е пробвала да промени кръговата си орбита към Луната до по-ниска такава преди кацането, апаратът е приложил по-голяма от нужното двигателна сила, което го е наклонил с тил към повърхността.
Провалът на задачата може да бъде обвързван частично и с интернационалната изолираност на Москва. Заради икономическите наказания, наложени ѝ по отношение на войната в Украйна, Русия загуби привилегиите си да употребява сателитни системи за следене, ръководени от други страни в разнообразни елементи на света.
В резултат на това " Роскосмос " можеше да се свърже с " Луна 25 " и да получава сигнали от галактическия транспортен съд два на три станции: две в Русия и една в нелегално анексирания полуостров Крим. Тоест организацията можеше да комуникира със сонда единствено когато тя се намираше непосредствено над съветска територия. В резултат на това учените разполагаха с доста малко време, в което вероятно да отстранят казуса и да спасят задачата си.
Надпревара в Космоса
Приземяването на " Луна 25 " беше планувано тъкмо преди различен опит за кацане на южния полюс на Луната. Индийският галактически уред " Чандраян-3 " също си е сложил тази цел, като се чака той да стъпи на повърхността на 23 август.
" Ако успее, това ще бъде много впечатляваща проява на това по какъв начин Индия може да прави лунни задачи по метод, по който Русия не може ", споделя Бледдин Боуен, експерт по космонавтика в английския университет в Лестър, пред научното издание " Nature ".
Индийският уред обаче разполага със спускаем модул, двигателен модул и марсоход - проучвателен благоприятни условия, с които Москва не разполагаше.
НАСА също се надява да приземи собствен уред на южния полюс на земния сателит по-късно тази година, като се скачи с американската частна компания Intuitive Machines. Такъв опит ще направи и Китай.
Залогът за съветската космонавтика
" Луна 25 " се разглеждаше като началото на серия от бъдещи роботизирани задачи до луната, които да отбележат голям прогрес за галактическата стратегия на страната, която съгласно някои специалисти се сблъсква с голям брой проблеми към този момент в продължение на десетилетия.
Администрацията на Путин интензивно употребява носталгията по галактическите задачи от времето на Съюз на съветските социалистически републики за пропагандни цели, написа медията " Агентство ". Самото име на провалилия се полет алармира за последователност със руската ера, или знак на " фантазията за великото минало " на фона на действителния живот в сегашна Русия.
Провалът на задачата обаче коства скъпо на Кремъл, като оценката за вложенията, които са изхарчени, варират сред 6 милиарда и 12,6 милиарда рубли.
" Това е сравнимо с годишния бюджет на огромен съветски град с население сред 260 и 500 000 души ", написа медията " Агентство ", като цитира данни за разноските, нужни за поддръжката на живота в градове като Кострома, Брянск, Новоросийск и други
Каквито и да са техническите аргументи за неуспеха на " Луна 25 ", е повече от явно, че Русия изостава в конкуренцията към Луната. " Роскомос " въпреки всичко възнамерява и последващи задачи, в това число " Луна 26 " и -27, само че тяхното изстрелване може да се забави доста на фона на настоящия крах и наложените наказания. Според първични калкулации идващите опити на Москва за задача до Луната могат да са чак през 2027 или 2028 година
·
Още в събота съветската галактическа организация " Роскосмос " заяви, че е изгубила контакт с летателното средство, откакто то е отказало да извърши част от заложените команди при навлизането му в лунната орбита. Ден по-късно организацията призна за " непланирана обстановка ", при която апарата се е разрушил.
Космическият транспортен съд без екипаж излетя от космодрума " Восточний " в Източна Русия на 10 август. Целта му беше да се приземи в необятния близо 100 км кратер Богуславски, който се намира до южния полюс на Луната. Тази стъпка щеше да направи Русия първата страна, която е приземила уред на това съответно място - това обаче по този начин и не се реализира. Голяма част от интереса към този регион се дължи на обстоятелството, че той остава един от най-слабо изследваните райони на Луната.
" Луна 25 " трябваше да употребява разнообразни принадлежности, в това число роботизирана ръка, с цел да копае до 50 см в лунната повърхнина в търсене на лед. Учените считат, че точно там се съхранява вода под формата на лед, заледен в сенчести кратери, предпазени от слънцето. Руската сонда трябваше да открие подобен и вероятно да го употребява като евентуален запас за бъдещи задачи.
Първоначално " Роскосмос " и Европейската галактическа организация (ЕКА) възнамеряваха да си партнират по плана, както и по идните " Луна 26 ", " Луна 27 " и марсохода " ЕкзоМарс ". Партньорството сред двете организации обаче беше прекъснато през април 2022 година след началото на войната в Украйна.
Russia launched a " Luna-25 " station headed for the Moon recently. It was supposed to re-launch Russian lunar missions.
However, the station crashed into the Moon and ceased to exist.
Rogozin is no longer head of Roskosmos (Russian space agency), but his traditions live on.
— Anton Gerashchenko (@Gerashchenko_en)
Какво се обърка?
В изказването си след злополуката " Роскосмос " съобщи, че ще сформира комисия, която да проверява аргументите за случая. Агенцията посочи още техническа щета в апарата, която съгласно някои може да е обвързвана с някакъв тип екстремум.
Спекулациите на специалистите по галактически полети в обществените мрежи бяха фокусирана върху едни подробност - че когато " Луна 25 " се е пробвала да промени кръговата си орбита към Луната до по-ниска такава преди кацането, апаратът е приложил по-голяма от нужното двигателна сила, което го е наклонил с тил към повърхността.
Провалът на задачата може да бъде обвързван частично и с интернационалната изолираност на Москва. Заради икономическите наказания, наложени ѝ по отношение на войната в Украйна, Русия загуби привилегиите си да употребява сателитни системи за следене, ръководени от други страни в разнообразни елементи на света.
В резултат на това " Роскосмос " можеше да се свърже с " Луна 25 " и да получава сигнали от галактическия транспортен съд два на три станции: две в Русия и една в нелегално анексирания полуостров Крим. Тоест организацията можеше да комуникира със сонда единствено когато тя се намираше непосредствено над съветска територия. В резултат на това учените разполагаха с доста малко време, в което вероятно да отстранят казуса и да спасят задачата си.
Надпревара в Космоса
Приземяването на " Луна 25 " беше планувано тъкмо преди различен опит за кацане на южния полюс на Луната. Индийският галактически уред " Чандраян-3 " също си е сложил тази цел, като се чака той да стъпи на повърхността на 23 август.
" Ако успее, това ще бъде много впечатляваща проява на това по какъв начин Индия може да прави лунни задачи по метод, по който Русия не може ", споделя Бледдин Боуен, експерт по космонавтика в английския университет в Лестър, пред научното издание " Nature ".
Индийският уред обаче разполага със спускаем модул, двигателен модул и марсоход - проучвателен благоприятни условия, с които Москва не разполагаше.
НАСА също се надява да приземи собствен уред на южния полюс на земния сателит по-късно тази година, като се скачи с американската частна компания Intuitive Machines. Такъв опит ще направи и Китай.
Залогът за съветската космонавтика
" Луна 25 " се разглеждаше като началото на серия от бъдещи роботизирани задачи до луната, които да отбележат голям прогрес за галактическата стратегия на страната, която съгласно някои специалисти се сблъсква с голям брой проблеми към този момент в продължение на десетилетия.
Администрацията на Путин интензивно употребява носталгията по галактическите задачи от времето на Съюз на съветските социалистически републики за пропагандни цели, написа медията " Агентство ". Самото име на провалилия се полет алармира за последователност със руската ера, или знак на " фантазията за великото минало " на фона на действителния живот в сегашна Русия.
Провалът на задачата обаче коства скъпо на Кремъл, като оценката за вложенията, които са изхарчени, варират сред 6 милиарда и 12,6 милиарда рубли.
" Това е сравнимо с годишния бюджет на огромен съветски град с население сред 260 и 500 000 души ", написа медията " Агентство ", като цитира данни за разноските, нужни за поддръжката на живота в градове като Кострома, Брянск, Новоросийск и други
Каквито и да са техническите аргументи за неуспеха на " Луна 25 ", е повече от явно, че Русия изостава в конкуренцията към Луната. " Роскомос " въпреки всичко възнамерява и последващи задачи, в това число " Луна 26 " и -27, само че тяхното изстрелване може да се забави доста на фона на настоящия крах и наложените наказания. Според първични калкулации идващите опити на Москва за задача до Луната могат да са чак през 2027 или 2028 година
·
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ