Русия заблуждава радарите и ПВО на врага с 30-сантиметрови ракети-примамки
Русия употребява примамки при изстрелването на балистични ракети, с които заблуждава радарите и противовъздушната защита на врага. Служители на американското разузнаване откриха, че военните на Москва пускат дребни ракетни снаряди секунди преди да освободят същинската ракета, за да отвлекат вниманието от нея.
Според едно от формалните лица, поискало анонимност пред The New York Times - устройствата са дълги около 30 см, имат форма на стрели и са бели с оранжеви опашки. Те се освобождават от балистичните ракети с дребен обхват Iskander-M (които Русия изстрелва от мобилни установки от другата страна на границата), когато ракетата „ усети “, че към този момент е станала цел на системите за противовъздушна защита.
Всеки от дребните ракетни снаряди е екипиран с електроника и създава радиосигнали за заглушаване или заблуждение на вражеските радари, които се пробват да открият Iskander-M, и съдържа източник на топлота за привличане на ответните ракети.
This is an unidentified munition currently being found in Ukraine. At the moment an official identification has not been made. Any additional images, technical information or identification is very much appreciated:
— CAT-UXO (@CAT_UXO)
Използването на примамките може да изясни за какво украинските оръжия за противовъздушна защита изпитват компликации при прехващането на съветските ракети Iskander.
Задвижвана от ракетен мотор с твърдо гориво, Iskander може да доближи цели на повече от 200 благи (320 км), съгласно държавни документи на Съединени американски щати. Всяка мобилна пускова установка може да изстреля две сходни ракети, след което би трябвало още веднъж да бъде презаредена.
Снимки на боеприпасите с форма на стрелички започнаха да се популяризират в обществените мрежи още преди две седмици. Те изненадаха специалистите и анализаторите на разследващи данни и доста от тях ги объркаха с бомбички от касетъчни оръжия - въз основа на размера и формата им.
Бившият боен Ричард Стивънс споделя пред NYT, че е виждал доста китайски и съветски муниции, само че в никакъв случай не е ставал очевидец на нещо сходно. Той е прекарал 22 години в Британската войска като боец за неутрализиране на взривни устройства, а по-късно е работил 10 години като граждански сапьор в Южен Ирак, Африка и други райони.
Стивънс разгласява фотоси на боеприпасите в личния си уебсайт който е профилирана платформа за военни и цивилни специалисти по неутрализиране на бомби. Оказва се, че никой различен не е виждал тези мистериозни съветски муниции.
Устройствата са сходни на примамките от Студената война, наречени " помощни средства за навлизане ", които са придружавали нуклеарните бойни глави от 70-те години на предишния век и са били предопределени да заобикалят противоракетните системи и да разрешават на обособените бойни глави да доближат задачите си. Включването на устройствата в оръжия като Iskander-M, които имат стандартни бойни глави, не е било документирано до момента във военните арсенали.
" В момента, в който се появиха ракетите, хората започнаха опити да ги смъкват. В момента, в който започнаха да ги смъкват, стартираха и проектите за помощни средства за навлизане ", споделя Джефри Люис - професор по неразпространение на оръжия в Института за интернационалните проучвания Мидълбъри в Монтерей (Калифорния). " Но в никакъв случай не виждаме тези неща, тъй като са строго секретни. Ако се знае по какъв начин работят, може да им се противодейства “.
Използването на примамки може да се окаже удостоверение за известна немарливост от страна на съветското военно управление, споделя Люис: „ Като се има поради, че Русия знае, че дребните ракетни снаряди неизбежно ще бъдат събрани и проучени от западните разследващи служби, с цел да може противовъздушната защита на НАТО да бъде програмирана по този начин, че да преодолее контрамерките на Iskander “.
Русия е продала версии на Iskander на други страни, само че съгласно Люис е малко евентуално тези партиди да съдържат дребните примамки във формата на стрели.
" Това ме навежда на мисълта, че за руснаците е основно да запазят технологията единствено за себе си и че войната е прекомерно значима за тях, та да издадат тайната ", споделя Джефри Люис. " На тях може би към този момент не им пука, само че в случай че бях на мястото им, щеше да ми пука “.
Според едно от формалните лица, поискало анонимност пред The New York Times - устройствата са дълги около 30 см, имат форма на стрели и са бели с оранжеви опашки. Те се освобождават от балистичните ракети с дребен обхват Iskander-M (които Русия изстрелва от мобилни установки от другата страна на границата), когато ракетата „ усети “, че към този момент е станала цел на системите за противовъздушна защита.
Всеки от дребните ракетни снаряди е екипиран с електроника и създава радиосигнали за заглушаване или заблуждение на вражеските радари, които се пробват да открият Iskander-M, и съдържа източник на топлота за привличане на ответните ракети.
This is an unidentified munition currently being found in Ukraine. At the moment an official identification has not been made. Any additional images, technical information or identification is very much appreciated:
— CAT-UXO (@CAT_UXO)
Използването на примамките може да изясни за какво украинските оръжия за противовъздушна защита изпитват компликации при прехващането на съветските ракети Iskander.
Задвижвана от ракетен мотор с твърдо гориво, Iskander може да доближи цели на повече от 200 благи (320 км), съгласно държавни документи на Съединени американски щати. Всяка мобилна пускова установка може да изстреля две сходни ракети, след което би трябвало още веднъж да бъде презаредена.
Снимки на боеприпасите с форма на стрелички започнаха да се популяризират в обществените мрежи още преди две седмици. Те изненадаха специалистите и анализаторите на разследващи данни и доста от тях ги объркаха с бомбички от касетъчни оръжия - въз основа на размера и формата им.
Бившият боен Ричард Стивънс споделя пред NYT, че е виждал доста китайски и съветски муниции, само че в никакъв случай не е ставал очевидец на нещо сходно. Той е прекарал 22 години в Британската войска като боец за неутрализиране на взривни устройства, а по-късно е работил 10 години като граждански сапьор в Южен Ирак, Африка и други райони.
Стивънс разгласява фотоси на боеприпасите в личния си уебсайт който е профилирана платформа за военни и цивилни специалисти по неутрализиране на бомби. Оказва се, че никой различен не е виждал тези мистериозни съветски муниции.
Устройствата са сходни на примамките от Студената война, наречени " помощни средства за навлизане ", които са придружавали нуклеарните бойни глави от 70-те години на предишния век и са били предопределени да заобикалят противоракетните системи и да разрешават на обособените бойни глави да доближат задачите си. Включването на устройствата в оръжия като Iskander-M, които имат стандартни бойни глави, не е било документирано до момента във военните арсенали.
" В момента, в който се появиха ракетите, хората започнаха опити да ги смъкват. В момента, в който започнаха да ги смъкват, стартираха и проектите за помощни средства за навлизане ", споделя Джефри Люис - професор по неразпространение на оръжия в Института за интернационалните проучвания Мидълбъри в Монтерей (Калифорния). " Но в никакъв случай не виждаме тези неща, тъй като са строго секретни. Ако се знае по какъв начин работят, може да им се противодейства “.
Използването на примамки може да се окаже удостоверение за известна немарливост от страна на съветското военно управление, споделя Люис: „ Като се има поради, че Русия знае, че дребните ракетни снаряди неизбежно ще бъдат събрани и проучени от западните разследващи служби, с цел да може противовъздушната защита на НАТО да бъде програмирана по този начин, че да преодолее контрамерките на Iskander “.
Русия е продала версии на Iskander на други страни, само че съгласно Люис е малко евентуално тези партиди да съдържат дребните примамки във формата на стрели.
" Това ме навежда на мисълта, че за руснаците е основно да запазят технологията единствено за себе си и че войната е прекомерно значима за тях, та да издадат тайната ", споделя Джефри Люис. " На тях може би към този момент не им пука, само че в случай че бях на мястото им, щеше да ми пука “.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ