Звучен шамар за Порошенко: Румънският президент отмени визитата си в Украйна заради дискриминационния закон за образованието и заяви: Ние сме дълбоко наранени!
Румънският президент Клаус Йоханис анулира визитата си, планувано за октомври, в Украйна поради признатия в страната закон за образованието, който съгласно него лимитира достъпа на малцинствата до обучение на роден език, съобщи Agerpres, представена от " Фокус ".
„ Отмених визитата си в Украйна, както и това на ръководителя на Народното събрание, отправяйки по този метод изключително мощни дипломатически сигнали. Отменянето на президентство посещаване и в действителност мощен сигнал “, съобщи Йоханис. „ Темата за просветителния закон на Украйна е в действителност неприятна. Трябваше да я посетя през октомври, само че бях в действителност, в действителност неприятно сюрпризиран от развиването на събитията във Върховната Рада, която, без да се свърже с сътрудниците си, а ние сме сътрудници на Украйна, одобри закон, който съгласно нашето мнение, върви срещу общите положителни планове. Ако бъде признат, законът ще понижи фрапантно достъпа на малцинствата за обучение на роден език. Ние сме надълбоко засегнати от това. Има доста румънци в Украйна “, уточни президентът.
Властите в Будапеща Унгария също реагираха доста остро на украинския закон и оповестиха, че в случай че той остане в този му тип те повече няма да смятат Украйна измежду приятелите на Унгария.
България чака признатият Закон за образованието в Украйна да не засегне по никакъв метод правата и опциите на сънародниците ни в страната да учат своя роден език. За това прикани президентът Румен Радев преди дни на среща в Ню Йорк със своя украински сътрудник президента Петро Порошенко.
„ Разбрахме се, че няма да има никакви ограничавания за проучване на български език в учебните заведения и като количество и като качество на часовете “, разяснява българският държавен глава пред публицисти след края на срещата. Президентът Петро Порошенко е поел ангажимент да реагира неотложно, в случай че българският държавен глава получи недоволство от страна на сънародниците ни в Украйна, след осъществените законови промени.
По-рано България, Гърция, Румъния и Унгария приканиха Украйна, да не лимитира образованието на майчин език, както се планува в Образователния закон, който бе признат на второ четене от украинския парламент.
Външните министри на четирите страни, изпратиха писма до украинския си сътрудник, с копия до генералния секретар на Европейския съвет Торбьорн Ягланд и Върховният комисар на Организация на обединените нации за националните малцинства Ламберто Заниер.
Украинското законодателство планува опцията за проучването на майчин език до пети клас, след което всички предмети, ще бъдат учени на украински език. Освен това, се планува украинският да стане единствен език в системата на междинното, професионалното и висшето обучение.
Българският външен министър Екатерина Захариева, прикани представител на украинското посолство в София, с цел да обсъдят този въпрос. Тя изрази терзанията на България по отношение на следствията за българското малцинство в Украйна.
„ Отмених визитата си в Украйна, както и това на ръководителя на Народното събрание, отправяйки по този метод изключително мощни дипломатически сигнали. Отменянето на президентство посещаване и в действителност мощен сигнал “, съобщи Йоханис. „ Темата за просветителния закон на Украйна е в действителност неприятна. Трябваше да я посетя през октомври, само че бях в действителност, в действителност неприятно сюрпризиран от развиването на събитията във Върховната Рада, която, без да се свърже с сътрудниците си, а ние сме сътрудници на Украйна, одобри закон, който съгласно нашето мнение, върви срещу общите положителни планове. Ако бъде признат, законът ще понижи фрапантно достъпа на малцинствата за обучение на роден език. Ние сме надълбоко засегнати от това. Има доста румънци в Украйна “, уточни президентът.
Властите в Будапеща Унгария също реагираха доста остро на украинския закон и оповестиха, че в случай че той остане в този му тип те повече няма да смятат Украйна измежду приятелите на Унгария.
България чака признатият Закон за образованието в Украйна да не засегне по никакъв метод правата и опциите на сънародниците ни в страната да учат своя роден език. За това прикани президентът Румен Радев преди дни на среща в Ню Йорк със своя украински сътрудник президента Петро Порошенко.
„ Разбрахме се, че няма да има никакви ограничавания за проучване на български език в учебните заведения и като количество и като качество на часовете “, разяснява българският държавен глава пред публицисти след края на срещата. Президентът Петро Порошенко е поел ангажимент да реагира неотложно, в случай че българският държавен глава получи недоволство от страна на сънародниците ни в Украйна, след осъществените законови промени.
По-рано България, Гърция, Румъния и Унгария приканиха Украйна, да не лимитира образованието на майчин език, както се планува в Образователния закон, който бе признат на второ четене от украинския парламент.
Външните министри на четирите страни, изпратиха писма до украинския си сътрудник, с копия до генералния секретар на Европейския съвет Торбьорн Ягланд и Върховният комисар на Организация на обединените нации за националните малцинства Ламберто Заниер.
Украинското законодателство планува опцията за проучването на майчин език до пети клас, след което всички предмети, ще бъдат учени на украински език. Освен това, се планува украинският да стане единствен език в системата на междинното, професионалното и висшето обучение.
Българският външен министър Екатерина Захариева, прикани представител на украинското посолство в София, с цел да обсъдят този въпрос. Тя изрази терзанията на България по отношение на следствията за българското малцинство в Украйна.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ