Откъс от "Детето – орхидея или глухарче" от Томас Бойс
Родителството през 21 век е задача, изпълнена с провокации и скрити клопки. Въпреки че днешните деца имат повече благоприятни условия, в сравнение с предходните генерации могат да си показват, развъждането на щастливи деца, които се трансформират във възрастни, способни да разпрострат цялостния си капацитет, наподобява все по-трудно.
" Детето – орхидея или глухарче " от проф. Д-р Томас Бойс на издателство " Софтпрес " комбинира революционна научна доктрина и задълбочени медицински изследвания, с цел да даде нов отговор на редица въпроси, предизвикващи стрес и тревога у актуалните родители: Защо някои деца реализират всичко с лекост, до момента в който други поставят неимоверни старания по пътя към триумфа? Защо част от нас минават неуязвими през провокациите, до момента в който за други всяка смяна в всекидневието е обвързвана с неимоверни компликации? Съществува ли рецепта, която да ни помогне да разкрием същинския капацитет и да създадем най-хубавите условия за развиване на всяко дете?
Проучванията на проф. доктор Томас Бойс са въодушевени от персоналните прекарвания в фамилията и околните отношение със сестра му, с която като дребни са неразделни. Пътищата на двете интелигентни и щастливи деца потеглят в разнообразни направления, когато фамилията им е сполетяно от постоянно срещани житейски неволи. Томас продължава да се развива сполучливо, без забележими последствия от неуверената и нестабилна среда, а Мери стига до психологично разстройство.
След години именитият академик стартира изследвания в региона на детската логика на психиката и стига до формулирането на една елегантна доктрина. В книгата " Детето – орхидея или глухарче " тя е предадена на наличен език и се свежда до следното: съгласно метода, по който реагират на тласъците от околната среда, децата биват два вида. По-голямата част – четири от всеки пет деца, наречени глухарчета, са издръжливи на множеството неволи и съумяват да осъществят капацитета си, без значение от средата, в която порастват. Останалите – така наречен орхидеи – са прекомерно податливи, както на удобните, по този начин и на неподходящите условия. Ако попаднат в нестабилна среда, орхидеите постоянно страдат от физически и психологични болести, само че процъфтяват, в случай че бъдат отгледани по подобаващия метод.
" Дневник " показва фрагмент от " Детето – орхидея или глухарче " от Томас Бойс, възложен от издателство " Софтпрес ":
Въведение
Ако животът ви ненапълно наподобява на моя, евентуално непрекъснато сте треперели над децата си и тяхното бъдеще и дълго сте се чудели дали компликациите и тестванията, пред които те се изправят, може по някакъв метод да се коренят във вашите лични компликации. Вероятно сте се вълнували при всеки техен успех или победа, живели сте за любовта им, гордели сте се с достиженията им и сте се измъчвали, когато им е било мъчно или са били тъжни.
()
В огромната си част обаче това бяха най-вече банални, незабележими терзания – от тези, които участват в живота на всеки родител: двегодишното дете, което си цепва устната при рухване, до момента в който се пробва да пишка в мивката; петгодишното, което се усеща самотно и изоставено в детската градина; ученикът, който за една година сменя пет якета и четири катинара за шкафчето в училище; дванайсетгодишното, чиито " другари " го тормозят и постоянно го навират в кошчето за боклук; петнайсетгодишният младеж, който за смут и отрицание на родителите си кани всички на празненство в фамилната вила. Под една или друга форма, при развъждането на децата си съвсем всички родители се сблъскват с тези тривиални несгоди. Въпреки че от дистанцията на времето множеството от тях наподобяват смешни, сега, в който се случват, може да ни основат обилни главоболия и стрес.
Но болката на родителя, чиито синове или дъщери са се понесли стремително към приложимост на опиати, престъпност, меланхолия или другарства, които им въздействат зле, е терзание от напълно друго естество. Да гледаш по какъв начин едно дете заплашително се отклонява от правия път и стартира да изпитва на гърба си постоянно необратимите последствия от тези си дейности е оня тип родителско безпокойство, което се усеща съвсем на физическо равнище. То е присвиването на стомаха, паническото прилошаване от обезсърчение и ужасът, който прогонва съня, спъва мислите ти на работното място и може да подкопае даже най-стабилния брак поради неналичието на връзка, ожесточението и разочарованието. Неописуема мъка е да гледаш по какъв начин едно дете навлиза все по-навътре в мрачната територия на съществени психически проблеми, пристрастяване, провали в учебно заведение или престъпни закононарушения. Въпреки че като родител в никакъв случай не съм имал такива терзания, през огромна част от живота си съм живял с тази болежка поради сестра ми, за която следва да опиша.
Една от най-амбициозните цели на тази книга е да предложи утешение и вяра на тези изстрадали " фамилии " – на родителите, учителите, братята и сестрите и всички останали, които са изгубили религия в бъдещето на обещано дете; и на тези, чиято религия във вродената доброта и капацитет на децата е мощно разтърсена. Защото в историята на реторичната фигура на речта, от която идва енигматичното заглавие на тази книга – метафората за орхидеята и глухарчето, – е заложена дълбока и постоянно ползотворна истина за произхода на страданията и спасението във всеки самостоятелен живот. Повечето деца – в фамилиите ни, в класните стаи, в другите общности – малко или доста наподобяват на глухарчета – прогресират и процъфтяват съвсем на всички места, където ги посееш. Подобно на глухарчетата това са по-голямата част от децата, чието богатство е тясно обвързвано с тяхната вродена устойчивост и мощ. Съществуват обаче и други деца, които, сходно на орхидеи, могат да залинеят и да увехнат, в случай че не получават задоволително грижи и поддръжка, само че които – отново като орхидеите – могат да се трансфорат в същества с невероятна хубост, трудност и грациозност, в случай че порастват измежду състрадание и доброта.
Едно стандартно, само че относително незадълбочено разбиране гласи, че децата са или " уязвими ", или " издръжливи " на тестванията, пред които ги изправя животът. Нашето изследване, сходно на доста други, демонстрира, че контрастът уязвимост/издръжливост е погрешен (или най-малкото подвеждащ) дуализъм. Това опълчване има минуса да приписва уязвимост или мощ на самостоятелни подгрупи деца и да засенчва по-дълбоката действителност, че децата просто са разнообразни – като орхидеите и глухарчетата – по своята сензитивност и схватливост към изискванията на живот в средата, в която порастват. Подобно на глухарчета, множеството деца могат да процъфтят при всевъзможни условия, като се изключи най-тежките, само че дребната част от тях, сходно на орхидеи, или се отрупват в луксозен цвят, или отчайващо вехнат, според от грижата, която поставяме. Тайната, която тази книга разкрива, е, че тези деца орхидеи, които пропадат или се провалят, могат също толкоз елементарно да се изпълнят със мощ и предпочитание за живот и да процъфтят по най-удивителни способи.
()
В идващите страници ще намерите научни открития и на практика препоръки, които са използвани освен в живота на орхидеите, само че и в този на глухарчетата. Макар и да не са в толкоз рискова позиция като орхидеите, глухарчетата имат собствен неповторим набор от физиологични и психични черти и разбирането им е ключът към по-добра информираност, триумфи и удовлетворение. Самите глухарчета също се сблъскват с жестоките прищевки на ориста. Както евентуално сте забелязали при цветята в природата, без значение какъв брой здрав и резистентен е даден тип, всички те могат да увехнат във всеки миг от живота си. Въпреки че книгата стъпва на податливостта към социоемоционалния ни свят от детска възраст, нашата природа и сензитивност не престават да ни въздействат и да ни трансформират през целия ни живот. Представителите на човешкия тип не са неуязвими, само че разполагат с мощни и повтарящи се благоприятни условия да поправят грешките си и да стартират изначало.
Подходих към идните глави със скромното, само че съществено желание да дава познания и препоръки на необятен набор читатели. Ще разгледаме деликатно най-ранните научни проучвания за напрежението и въздействието му върху здравето и развиването на децата. Ще забележим по какъв начин вследствие на инцидентни научни открития се появиха първите прозрения за мощните разлики в невробиологичната сензитивност на хората към обществения подтекст. Ще опиша по какъв начин се появяват орхидеите и глухарчетата, за какво в едно семейство децата в никакъв случай не порастват при идентични условия, по какъв начин епигенетиката трансформира радикално разбирането ни за взаимоотношението гени-среда и по какъв начин то дефинира кои сме и какви ще станем. Ще обобщавам събраните досега сведения за всички способи, по които се демонстрират разликите сред хората орхидеи и глухарчета във връзка с здравето, хроничните болести, достиженията в развиването и образованието, както и във връзка с позитивната реакция при превантивна интервенция. Ще опиша за обичта, грижата и окуражаването, от които се нуждае детето орхидея – без значение дали сте му родител, преподавател, доктор, или става въпрос за самите вас, – и по какъв начин невероятният капацитет на индивида орхидея може да се отприщи в обществената среда, която сътворяваме. За децата орхидеи светът от време на време е ужасно и объркващо място, само че за наша най-голяма изненада се оказва, че с задоволително обич и поддръжка те могат да се оправят също толкоз добре, че даже и по-добре, от своите събратя глухарчета. В края на краищата не уязвимостта, а чувствителността е определящото качество на орхидеята и в случай че тя получи вярната поддръжка, тази сензитивност може да я води до огромно благополучие, триумф и хубост.
Докато обрисувам главните характерности на живота на орхидеите, ще споделя и някои размисли за тези от нас, чийто живот е по-близо до този на глухарчетата и ще отбележа какъв брой жизненоважна е ролята на тези човеци за – както го назовава Джордж Елиът – " растящото положително в света ". Макар и от много друго естество, глухарчетата имат свои лични житейски проблеми и провокации, които също е значимо да бъдат разбрани и дефинирани. Ще открием също, че зад комфортните категории " орхидея " и " глухарче " стои необятен набор от сензитивност към света и всички ние попадаме някъде сред двете крайности. Накрая това, което ще желаеме да запомним и запазим, е забележителният метод, по който се допълват орхидеите и глухарчетата; по какъв начин едните са потребни на другите, по какъв начин си оказват помощ, по какъв начин се обичат; симетрията и взаимността на техните симфонични функции в човешката история и тяхната взаимна еволюция, подбудена в отговор на другите житейски алтернативи.
()
По-красноречив за световните проблеми, които тази книга визира, обаче е фактът, че точно децата са най-уязвимите измежду най-безсилните, най-зависимите измежду тези, чието оцеляване зависи от щедрост и лепта. Нашите деца са тези, които не могат да се оправят сами, не могат да оцелеят без отбрана и помощ, които страдат най-вече от неуспехите и неблагоразумието на човечеството. Както ще забележим в идващите страници, децата орхидеи са тези изключително чувствителни към грижите и отношението ни малчугани.
В световния мащаб на човешкото общество обаче всички деца са орхидеите на света.
" Детето – орхидея или глухарче " от проф. Д-р Томас Бойс на издателство " Софтпрес " комбинира революционна научна доктрина и задълбочени медицински изследвания, с цел да даде нов отговор на редица въпроси, предизвикващи стрес и тревога у актуалните родители: Защо някои деца реализират всичко с лекост, до момента в който други поставят неимоверни старания по пътя към триумфа? Защо част от нас минават неуязвими през провокациите, до момента в който за други всяка смяна в всекидневието е обвързвана с неимоверни компликации? Съществува ли рецепта, която да ни помогне да разкрием същинския капацитет и да създадем най-хубавите условия за развиване на всяко дете?
Проучванията на проф. доктор Томас Бойс са въодушевени от персоналните прекарвания в фамилията и околните отношение със сестра му, с която като дребни са неразделни. Пътищата на двете интелигентни и щастливи деца потеглят в разнообразни направления, когато фамилията им е сполетяно от постоянно срещани житейски неволи. Томас продължава да се развива сполучливо, без забележими последствия от неуверената и нестабилна среда, а Мери стига до психологично разстройство.
След години именитият академик стартира изследвания в региона на детската логика на психиката и стига до формулирането на една елегантна доктрина. В книгата " Детето – орхидея или глухарче " тя е предадена на наличен език и се свежда до следното: съгласно метода, по който реагират на тласъците от околната среда, децата биват два вида. По-голямата част – четири от всеки пет деца, наречени глухарчета, са издръжливи на множеството неволи и съумяват да осъществят капацитета си, без значение от средата, в която порастват. Останалите – така наречен орхидеи – са прекомерно податливи, както на удобните, по този начин и на неподходящите условия. Ако попаднат в нестабилна среда, орхидеите постоянно страдат от физически и психологични болести, само че процъфтяват, в случай че бъдат отгледани по подобаващия метод.
" Дневник " показва фрагмент от " Детето – орхидея или глухарче " от Томас Бойс, възложен от издателство " Софтпрес ":
Въведение
Ако животът ви ненапълно наподобява на моя, евентуално непрекъснато сте треперели над децата си и тяхното бъдеще и дълго сте се чудели дали компликациите и тестванията, пред които те се изправят, може по някакъв метод да се коренят във вашите лични компликации. Вероятно сте се вълнували при всеки техен успех или победа, живели сте за любовта им, гордели сте се с достиженията им и сте се измъчвали, когато им е било мъчно или са били тъжни.
()
В огромната си част обаче това бяха най-вече банални, незабележими терзания – от тези, които участват в живота на всеки родител: двегодишното дете, което си цепва устната при рухване, до момента в който се пробва да пишка в мивката; петгодишното, което се усеща самотно и изоставено в детската градина; ученикът, който за една година сменя пет якета и четири катинара за шкафчето в училище; дванайсетгодишното, чиито " другари " го тормозят и постоянно го навират в кошчето за боклук; петнайсетгодишният младеж, който за смут и отрицание на родителите си кани всички на празненство в фамилната вила. Под една или друга форма, при развъждането на децата си съвсем всички родители се сблъскват с тези тривиални несгоди. Въпреки че от дистанцията на времето множеството от тях наподобяват смешни, сега, в който се случват, може да ни основат обилни главоболия и стрес.
Но болката на родителя, чиито синове или дъщери са се понесли стремително към приложимост на опиати, престъпност, меланхолия или другарства, които им въздействат зле, е терзание от напълно друго естество. Да гледаш по какъв начин едно дете заплашително се отклонява от правия път и стартира да изпитва на гърба си постоянно необратимите последствия от тези си дейности е оня тип родителско безпокойство, което се усеща съвсем на физическо равнище. То е присвиването на стомаха, паническото прилошаване от обезсърчение и ужасът, който прогонва съня, спъва мислите ти на работното място и може да подкопае даже най-стабилния брак поради неналичието на връзка, ожесточението и разочарованието. Неописуема мъка е да гледаш по какъв начин едно дете навлиза все по-навътре в мрачната територия на съществени психически проблеми, пристрастяване, провали в учебно заведение или престъпни закононарушения. Въпреки че като родител в никакъв случай не съм имал такива терзания, през огромна част от живота си съм живял с тази болежка поради сестра ми, за която следва да опиша.
Една от най-амбициозните цели на тази книга е да предложи утешение и вяра на тези изстрадали " фамилии " – на родителите, учителите, братята и сестрите и всички останали, които са изгубили религия в бъдещето на обещано дете; и на тези, чиято религия във вродената доброта и капацитет на децата е мощно разтърсена. Защото в историята на реторичната фигура на речта, от която идва енигматичното заглавие на тази книга – метафората за орхидеята и глухарчето, – е заложена дълбока и постоянно ползотворна истина за произхода на страданията и спасението във всеки самостоятелен живот. Повечето деца – в фамилиите ни, в класните стаи, в другите общности – малко или доста наподобяват на глухарчета – прогресират и процъфтяват съвсем на всички места, където ги посееш. Подобно на глухарчетата това са по-голямата част от децата, чието богатство е тясно обвързвано с тяхната вродена устойчивост и мощ. Съществуват обаче и други деца, които, сходно на орхидеи, могат да залинеят и да увехнат, в случай че не получават задоволително грижи и поддръжка, само че които – отново като орхидеите – могат да се трансфорат в същества с невероятна хубост, трудност и грациозност, в случай че порастват измежду състрадание и доброта.
Едно стандартно, само че относително незадълбочено разбиране гласи, че децата са или " уязвими ", или " издръжливи " на тестванията, пред които ги изправя животът. Нашето изследване, сходно на доста други, демонстрира, че контрастът уязвимост/издръжливост е погрешен (или най-малкото подвеждащ) дуализъм. Това опълчване има минуса да приписва уязвимост или мощ на самостоятелни подгрупи деца и да засенчва по-дълбоката действителност, че децата просто са разнообразни – като орхидеите и глухарчетата – по своята сензитивност и схватливост към изискванията на живот в средата, в която порастват. Подобно на глухарчета, множеството деца могат да процъфтят при всевъзможни условия, като се изключи най-тежките, само че дребната част от тях, сходно на орхидеи, или се отрупват в луксозен цвят, или отчайващо вехнат, според от грижата, която поставяме. Тайната, която тази книга разкрива, е, че тези деца орхидеи, които пропадат или се провалят, могат също толкоз елементарно да се изпълнят със мощ и предпочитание за живот и да процъфтят по най-удивителни способи.
()
В идващите страници ще намерите научни открития и на практика препоръки, които са използвани освен в живота на орхидеите, само че и в този на глухарчетата. Макар и да не са в толкоз рискова позиция като орхидеите, глухарчетата имат собствен неповторим набор от физиологични и психични черти и разбирането им е ключът към по-добра информираност, триумфи и удовлетворение. Самите глухарчета също се сблъскват с жестоките прищевки на ориста. Както евентуално сте забелязали при цветята в природата, без значение какъв брой здрав и резистентен е даден тип, всички те могат да увехнат във всеки миг от живота си. Въпреки че книгата стъпва на податливостта към социоемоционалния ни свят от детска възраст, нашата природа и сензитивност не престават да ни въздействат и да ни трансформират през целия ни живот. Представителите на човешкия тип не са неуязвими, само че разполагат с мощни и повтарящи се благоприятни условия да поправят грешките си и да стартират изначало.
Подходих към идните глави със скромното, само че съществено желание да дава познания и препоръки на необятен набор читатели. Ще разгледаме деликатно най-ранните научни проучвания за напрежението и въздействието му върху здравето и развиването на децата. Ще забележим по какъв начин вследствие на инцидентни научни открития се появиха първите прозрения за мощните разлики в невробиологичната сензитивност на хората към обществения подтекст. Ще опиша по какъв начин се появяват орхидеите и глухарчетата, за какво в едно семейство децата в никакъв случай не порастват при идентични условия, по какъв начин епигенетиката трансформира радикално разбирането ни за взаимоотношението гени-среда и по какъв начин то дефинира кои сме и какви ще станем. Ще обобщавам събраните досега сведения за всички способи, по които се демонстрират разликите сред хората орхидеи и глухарчета във връзка с здравето, хроничните болести, достиженията в развиването и образованието, както и във връзка с позитивната реакция при превантивна интервенция. Ще опиша за обичта, грижата и окуражаването, от които се нуждае детето орхидея – без значение дали сте му родител, преподавател, доктор, или става въпрос за самите вас, – и по какъв начин невероятният капацитет на индивида орхидея може да се отприщи в обществената среда, която сътворяваме. За децата орхидеи светът от време на време е ужасно и объркващо място, само че за наша най-голяма изненада се оказва, че с задоволително обич и поддръжка те могат да се оправят също толкоз добре, че даже и по-добре, от своите събратя глухарчета. В края на краищата не уязвимостта, а чувствителността е определящото качество на орхидеята и в случай че тя получи вярната поддръжка, тази сензитивност може да я води до огромно благополучие, триумф и хубост.
Докато обрисувам главните характерности на живота на орхидеите, ще споделя и някои размисли за тези от нас, чийто живот е по-близо до този на глухарчетата и ще отбележа какъв брой жизненоважна е ролята на тези човеци за – както го назовава Джордж Елиът – " растящото положително в света ". Макар и от много друго естество, глухарчетата имат свои лични житейски проблеми и провокации, които също е значимо да бъдат разбрани и дефинирани. Ще открием също, че зад комфортните категории " орхидея " и " глухарче " стои необятен набор от сензитивност към света и всички ние попадаме някъде сред двете крайности. Накрая това, което ще желаеме да запомним и запазим, е забележителният метод, по който се допълват орхидеите и глухарчетата; по какъв начин едните са потребни на другите, по какъв начин си оказват помощ, по какъв начин се обичат; симетрията и взаимността на техните симфонични функции в човешката история и тяхната взаимна еволюция, подбудена в отговор на другите житейски алтернативи.
()
По-красноречив за световните проблеми, които тази книга визира, обаче е фактът, че точно децата са най-уязвимите измежду най-безсилните, най-зависимите измежду тези, чието оцеляване зависи от щедрост и лепта. Нашите деца са тези, които не могат да се оправят сами, не могат да оцелеят без отбрана и помощ, които страдат най-вече от неуспехите и неблагоразумието на човечеството. Както ще забележим в идващите страници, децата орхидеи са тези изключително чувствителни към грижите и отношението ни малчугани.
В световния мащаб на човешкото общество обаче всички деца са орхидеите на света.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ