Любомир Кючуков пред Марица: Светът не бива да се връща къ...
Рисковете за България не произтичат непосредствено от Русия, а от борбата сред нас (т.е. НАТО, Европейски Съюз, САЩ) и Русия
Светът бе най-близо до нуклеарен спор при огледална обстановка през 1962 година - когато Съюз на съветските социалистически републики конфигурира ракети в Куба
Грешка е да се раздели С.Македония от Албания по пътя им към Европейски Съюз, това ще ускори напрежението сред София и Скопие
-Г-н Кючуков, има ли действителен риск от навлизане на Русия в Украйна?
- Опасността е от ескалацията на борбата. Логиката на взаимното въздържане води до серпантина в трупането на войски и въоръжения и от двете страни, което внезапно усилва риска от спор - в това число и вследствие на провокация на терен или инцидентен случай. Следва да се регистрира, че след събитията в Нагорни Карабах през предходната година към този момент си пробива път разбирането, че споровете в постсъветското пространство могат да се вземат решение по боен път. А това мощно повишава риска от спор.
- Реална или изкуствено нагнетена е ескалацията на напрежението? Каква е същинската цел на президента Путин - гаранции, че Украйна няма да стане член на НАТО, или нещо друго?
- Ескалацията е действителен факт. Като тя доближи равнища, при които, както демонстрираха последните диалози Байдън-Путин, главната цел към този момент е тя да не излезе отвън надзор. За страдание, към този момент никой не предлага ограничения за понижаване на напрежението. Двете страни ясно дефинираха своите „ червени линии “: за Съединени американски щати това е военна намеса против Украйна, за Русия - доближаването на НАТО до нейните граници и трупането на оръжия там. Впрочем, коства си да си напомним, че светът бе най-близо до нуклеарен спор при огледална обстановка през 1962 година - когато Съветският съюз конфигурира свои ракети в Куба.
- Наистина ли при положение на война сред Русия и Украйна президентът Джо Байдън ще изпрати американски войски в страните от така наречен Букурещка деветка на източния фланг на НАТО, измежду които и България? Или това е част от възпиращата изразителност във връзка с Путин и Кремъл?
- Президентът Байдън ясно даде да се разбере, че НАТО няма задължения да се включи в директни военни дейности против Русия, а Съединени американски щати ще реагират посредством тежки наказания. Струпването на войски и военна техника в Източна Европа не е изразителност, а част от тактиката на въздържане на Русия и част от самата ескалация на напрежението. Рисковете за сигурността на България не произтичат непосредствено от Русия, а от борбата сред нас (т.е. НАТО, Европейски Съюз, САЩ) и Русия.
- Ще си разрешат ли Съединени американски щати отваряне на фронт в посока Русия, в случай че считат Китай за най-голямото геополитическо предизвикателство на 21-ви век?
- Борбата за световно водачество сред Съединени американски щати и Китай е справедлива, тя ще бъде дълготрайна и всеобхватна и ще дефинира динамичността на интернационалните връзки за десетилетия напред. Въпросът е дали тя ще се води под формата на състезание, или като борба за доминация. Това тласка света към една нова двуполюсност, от която нямат интерес нито Европейски Съюз, нито Русия, доколкото те биха имали поддържаща роля в сходна настройка. Като върху Европа ще бъдат трансферирани огромна част от отговорностите по въздържане на Русия - отвън тези в областта на сигурността.
- Колко мощен състезател ще бъде Русия през новата 2022 година? Ще държи ли Европа в шах с газовата карта? Ще тръгне ли газопроводът „ Северен поток 2 “?
- Парадоксът е, че колкото повече ескалира борбата с Русия, толкоз по-съществено е нейното въздействие върху интернационалните връзки. И глобите имат по-скоро противоположен резултат - те водят до вътрешна консолидация в Русия. Що се отнася до съветския газ, Европа изпадна в много странна обстановка: от една страна, има опозиция против новия газопровод, въпреки това, Русия е упреквана, че не покачва доставките си на газ за Европа и това води до растеж на цените. Веднъж издигнат, „ Северен поток 2 “ рано или късно ще тръгне, само че това не значи безпроблемно лицензиране, което тече сега. Функционирането му също непрекъснато ще бъде обект на политически напън - главно обвързван със обстановката в Украйна и преноса на съветски газ през нея.
- Кои съгласно Вас ще са главните международни провокации и спорове през новата 2022 година?
- Основното - реабилитацията на понятието „ мир “ в интернационалните връзки. Защото през последните десетилетия самата дума изчезна от интернационалната лексика. За сметка на това ние към този момент умерено разсъждаваме за войната като за нещо надали не естествено. Войната се трансформира в позволен, законен и даже морално оневинен инструмент за решение на интернационалните разногласия.
- Изпращаме годината със промяна на властта в Германия. Кой ще кара влака на Европа след Меркел? Ще успее ли наследникът <210> Олаф Шолц да се наложи като мощния водач на Европа, или ще бъде преместен от френския президент Еманюел Макрон?
- Германия и Франция са заинтригувани от тясно партньорство между тях в границите на Европейски Съюз, тъй като това им обезпечава водещи позиции в Съюза. Като през последните години се оформи очевидно систематизиране на функционалностите: Франция (Еманюел Макрон) е визионерът, лансиращ концепциите за бъдещото развиване на Европейски Съюз, до момента в който Германия е прагматикът, търсещ решаването на проблемите на сегашното. Това партньорство явно ще продължи и то е от изгода и за Европейски Съюз, тъй като вероятно напрежение сред двете водещи страни би било контрапродуктивно за целия Съюз. Същевременно Европейски Съюз не може да бъде клуб за двама и събитията през последните години обрисуваха възходяща роля и на редица по-малки страни.
- Ще успее ли Европа да се наложи като основен международен състезател на фона на съперничеството сред Съединени американски щати и Китай?
- Ако Европа не успее да се опълчи на наклонността към нова двуполюсност в света, този път по оста Вашингтон-Пекин, придобиваща последователно характерностите и на нова студена война, идеологически ситуирана към противоборството „ демократични демокрации-авторитарни режими “, то тя в най-хубавия случай ще играе поддържаща роля. Това на процедура би означавало и безмълвен отвод от прокламираната упоритост за стратегическа автономност на Съюза. И неслучайно главното интернационално обръщение на новия немски канцлер бе отбрана на суверенна Европа.
- Ще съумеят ли новите ръководещи в България да устоят теста - да не правят отстъпка пред натиска да пуснем Северна Македония в преддверието на Европейски Съюз, без съседите да са изпълнили нужните условия?
- Предизвикателството е да се откри решение. А това може да стане само по пътя на разговора и постигането на двустранни договорености. И в случай че от Скопие пристигна позитивен отговор на препоръчаните от България пет точки, обезпечен с приемането на пътна карта за осъществяване на уговорките и нейния мониторинг в хода на преговорния развой за участие, това би било триумф за България. Докато задълбочаването на изолацията и в Европейски Съюз, и в района ще има дълготрайни и многопосочни отрицателни последствия за нас.
- Добър вид за нас ли е разделянето на Тирана и Скопие по пътя към Европейски Съюз?
- Не. Разделянето на Албания и РСМ би засилило напрежението сред София и Скопие и би направило решението на казуса още по-трудно. Същевременно доста ще се усилят рисковете от етническо напрежение и дестабилизация на РСМ, което ще рефлектира върху сигурността на целия район, в това число и на България.
- Какво да чакаме от френското председателство на Съвета на Европейски Съюз в първата половина на 2022 година? Ще бъдат ли Западните Балкани приоритет за Париж?
- Всички индикации са за един доста упорит дневен ред в две направления: реакция на следствията от рецесиите и взор напред. В първия случай става дума за превъзмогване следствията от пандемията, икономическото възобновяване, инфлацията, растежа на цените на горивата, обществените напрежения. Във втория - за сполучливо привършване на дебата в границите на течащата сега конференция за бъдещето на Европа, която да даде отговор на основния въпрос: напред - към задълбочаване на интеграцията, или стъпка обратно - към „ повече национална страна “. Предвиден е и конгрес на най-високо ниво за Западните Балкани, като Франция, която до момента бе най-въздържана по принцип към разширението на Европейски Съюз, се пробва да се препрофилира като негов покровител, възползвайки се от българската позиция по районен съд Македония.
Любомир Кючуков е посланик от кариерата, шеф на Института за стопанска система и интернационалните връзки. Завършил интернационалните връзки в Московския държавен институт за интернационалните връзки. Специализира в университета " Джорджтаун " във Вашингтон. Заместник-министър на външните работи (2005-2009 г.) и дипломат в Лондон (2009-2012 г.). Владее британски, съветски, румънски, френски, италиански език.
Светът бе най-близо до нуклеарен спор при огледална обстановка през 1962 година - когато Съюз на съветските социалистически републики конфигурира ракети в Куба
Грешка е да се раздели С.Македония от Албания по пътя им към Европейски Съюз, това ще ускори напрежението сред София и Скопие
-Г-н Кючуков, има ли действителен риск от навлизане на Русия в Украйна?
- Опасността е от ескалацията на борбата. Логиката на взаимното въздържане води до серпантина в трупането на войски и въоръжения и от двете страни, което внезапно усилва риска от спор - в това число и вследствие на провокация на терен или инцидентен случай. Следва да се регистрира, че след събитията в Нагорни Карабах през предходната година към този момент си пробива път разбирането, че споровете в постсъветското пространство могат да се вземат решение по боен път. А това мощно повишава риска от спор.
- Реална или изкуствено нагнетена е ескалацията на напрежението? Каква е същинската цел на президента Путин - гаранции, че Украйна няма да стане член на НАТО, или нещо друго?
- Ескалацията е действителен факт. Като тя доближи равнища, при които, както демонстрираха последните диалози Байдън-Путин, главната цел към този момент е тя да не излезе отвън надзор. За страдание, към този момент никой не предлага ограничения за понижаване на напрежението. Двете страни ясно дефинираха своите „ червени линии “: за Съединени американски щати това е военна намеса против Украйна, за Русия - доближаването на НАТО до нейните граници и трупането на оръжия там. Впрочем, коства си да си напомним, че светът бе най-близо до нуклеарен спор при огледална обстановка през 1962 година - когато Съветският съюз конфигурира свои ракети в Куба.
- Наистина ли при положение на война сред Русия и Украйна президентът Джо Байдън ще изпрати американски войски в страните от така наречен Букурещка деветка на източния фланг на НАТО, измежду които и България? Или това е част от възпиращата изразителност във връзка с Путин и Кремъл?
- Президентът Байдън ясно даде да се разбере, че НАТО няма задължения да се включи в директни военни дейности против Русия, а Съединени американски щати ще реагират посредством тежки наказания. Струпването на войски и военна техника в Източна Европа не е изразителност, а част от тактиката на въздържане на Русия и част от самата ескалация на напрежението. Рисковете за сигурността на България не произтичат непосредствено от Русия, а от борбата сред нас (т.е. НАТО, Европейски Съюз, САЩ) и Русия.
- Ще си разрешат ли Съединени американски щати отваряне на фронт в посока Русия, в случай че считат Китай за най-голямото геополитическо предизвикателство на 21-ви век?
- Борбата за световно водачество сред Съединени американски щати и Китай е справедлива, тя ще бъде дълготрайна и всеобхватна и ще дефинира динамичността на интернационалните връзки за десетилетия напред. Въпросът е дали тя ще се води под формата на състезание, или като борба за доминация. Това тласка света към една нова двуполюсност, от която нямат интерес нито Европейски Съюз, нито Русия, доколкото те биха имали поддържаща роля в сходна настройка. Като върху Европа ще бъдат трансферирани огромна част от отговорностите по въздържане на Русия - отвън тези в областта на сигурността.
- Колко мощен състезател ще бъде Русия през новата 2022 година? Ще държи ли Европа в шах с газовата карта? Ще тръгне ли газопроводът „ Северен поток 2 “?
- Парадоксът е, че колкото повече ескалира борбата с Русия, толкоз по-съществено е нейното въздействие върху интернационалните връзки. И глобите имат по-скоро противоположен резултат - те водят до вътрешна консолидация в Русия. Що се отнася до съветския газ, Европа изпадна в много странна обстановка: от една страна, има опозиция против новия газопровод, въпреки това, Русия е упреквана, че не покачва доставките си на газ за Европа и това води до растеж на цените. Веднъж издигнат, „ Северен поток 2 “ рано или късно ще тръгне, само че това не значи безпроблемно лицензиране, което тече сега. Функционирането му също непрекъснато ще бъде обект на политически напън - главно обвързван със обстановката в Украйна и преноса на съветски газ през нея.
- Кои съгласно Вас ще са главните международни провокации и спорове през новата 2022 година?
- Основното - реабилитацията на понятието „ мир “ в интернационалните връзки. Защото през последните десетилетия самата дума изчезна от интернационалната лексика. За сметка на това ние към този момент умерено разсъждаваме за войната като за нещо надали не естествено. Войната се трансформира в позволен, законен и даже морално оневинен инструмент за решение на интернационалните разногласия.
- Изпращаме годината със промяна на властта в Германия. Кой ще кара влака на Европа след Меркел? Ще успее ли наследникът <210> Олаф Шолц да се наложи като мощния водач на Европа, или ще бъде преместен от френския президент Еманюел Макрон?
- Германия и Франция са заинтригувани от тясно партньорство между тях в границите на Европейски Съюз, тъй като това им обезпечава водещи позиции в Съюза. Като през последните години се оформи очевидно систематизиране на функционалностите: Франция (Еманюел Макрон) е визионерът, лансиращ концепциите за бъдещото развиване на Европейски Съюз, до момента в който Германия е прагматикът, търсещ решаването на проблемите на сегашното. Това партньорство явно ще продължи и то е от изгода и за Европейски Съюз, тъй като вероятно напрежение сред двете водещи страни би било контрапродуктивно за целия Съюз. Същевременно Европейски Съюз не може да бъде клуб за двама и събитията през последните години обрисуваха възходяща роля и на редица по-малки страни.
- Ще успее ли Европа да се наложи като основен международен състезател на фона на съперничеството сред Съединени американски щати и Китай?
- Ако Европа не успее да се опълчи на наклонността към нова двуполюсност в света, този път по оста Вашингтон-Пекин, придобиваща последователно характерностите и на нова студена война, идеологически ситуирана към противоборството „ демократични демокрации-авторитарни режими “, то тя в най-хубавия случай ще играе поддържаща роля. Това на процедура би означавало и безмълвен отвод от прокламираната упоритост за стратегическа автономност на Съюза. И неслучайно главното интернационално обръщение на новия немски канцлер бе отбрана на суверенна Европа.
- Ще съумеят ли новите ръководещи в България да устоят теста - да не правят отстъпка пред натиска да пуснем Северна Македония в преддверието на Европейски Съюз, без съседите да са изпълнили нужните условия?
- Предизвикателството е да се откри решение. А това може да стане само по пътя на разговора и постигането на двустранни договорености. И в случай че от Скопие пристигна позитивен отговор на препоръчаните от България пет точки, обезпечен с приемането на пътна карта за осъществяване на уговорките и нейния мониторинг в хода на преговорния развой за участие, това би било триумф за България. Докато задълбочаването на изолацията и в Европейски Съюз, и в района ще има дълготрайни и многопосочни отрицателни последствия за нас.
- Добър вид за нас ли е разделянето на Тирана и Скопие по пътя към Европейски Съюз?
- Не. Разделянето на Албания и РСМ би засилило напрежението сред София и Скопие и би направило решението на казуса още по-трудно. Същевременно доста ще се усилят рисковете от етническо напрежение и дестабилизация на РСМ, което ще рефлектира върху сигурността на целия район, в това число и на България.
- Какво да чакаме от френското председателство на Съвета на Европейски Съюз в първата половина на 2022 година? Ще бъдат ли Западните Балкани приоритет за Париж?
- Всички индикации са за един доста упорит дневен ред в две направления: реакция на следствията от рецесиите и взор напред. В първия случай става дума за превъзмогване следствията от пандемията, икономическото възобновяване, инфлацията, растежа на цените на горивата, обществените напрежения. Във втория - за сполучливо привършване на дебата в границите на течащата сега конференция за бъдещето на Европа, която да даде отговор на основния въпрос: напред - към задълбочаване на интеграцията, или стъпка обратно - към „ повече национална страна “. Предвиден е и конгрес на най-високо ниво за Западните Балкани, като Франция, която до момента бе най-въздържана по принцип към разширението на Европейски Съюз, се пробва да се препрофилира като негов покровител, възползвайки се от българската позиция по районен съд Македония.
Любомир Кючуков е посланик от кариерата, шеф на Института за стопанска система и интернационалните връзки. Завършил интернационалните връзки в Московския държавен институт за интернационалните връзки. Специализира в университета " Джорджтаун " във Вашингтон. Заместник-министър на външните работи (2005-2009 г.) и дипломат в Лондон (2009-2012 г.). Владее британски, съветски, румънски, френски, италиански език.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ