Рекордно ниска безработица сред завършилите през последните 5 години висшисти.

Рекордно ниска безработица измежду приключилите през последните 5 години висшисти.

Това демонстрира новото издание на Рейтинговата система на висшите учебни заведения в България, което беше представено в Министерството на образованието и науката. Данните регистрират, че за първи път през 2020 и 2021 година е преодоляна отрицателната наклонност за понижаване на студентите, чийто брой сега е над 200 000. 

Почти всички студенти, приключили медицински специалности, се осъществят на пазара на труда.

 
В последните години стигнахме до там, че 54% от приключилите университет се осъществиха на пазара на позиции, които не изискват висше обучение. Затова образованието би трябвало да се свърже с пазара на труда. Важно е да се построи ефикасна връзка образование-наука-бизнес.
Служебният министър на образованието проф. Сашо Пенов

Пенов означи, че без значение от отрицателните стопански резултати, свързани с Коронавирус пандемията и войната в Украйна, делът на записаните безработни измежду българските жители, приключили през последните 5 години висше обучение в страната, спада - до рекордно ниско ниво от 2% при равнища от 3,5% през предходната година.

Най-ниска безработица се следи измежду приключилите медицина, фармация, военно дело или математика, осведоми проф. Пенов: Безработицата измежду дипломиралите се по професионални посоки „ Медицина “, „ Фармация “ и „ Стоматология “ е към и под 1%. Толкова е делът на безработните и измежду приключилите „ Военно дело “ и „ Математика “. Най-висок е той в направление „ Социални действия “ 3,7%.

Той заяви, че е намалял броят на зрелостниците, които избират да учат в чужбина и се усилват чужденците, които избират да учат в България.

Рейтинговата система регистрира и по-добра реализация на приключилите и по-голям брой на научните изявления.

Средният застрахователен приход на приключилите също нараства, достигайки до 1647 лв. през 2022 година при 1520 лв. през предходната година и едвам 867 лв. през 2014 година. Най-високи са възнагражденията на висшистите с тапия по „ Информатика и компютърни науки “ - 3456 лева застрахователен приход. Следват приключилите „ Математика “(2771 лева.), „ Комуникационна и компютърна техника “ (2731 лева.), „ Медицина “ (2711 лева.), „ Обществено здраве “ (2703 лева.). На равнище съответно висше учебно заведение най-високи облагаеми приходи получават приключилите „ Информатика и компютърни науки “ в Софийския университет (5592 лева.), следвани от приключилите „ Администрация и ръководство “ в Американския университет (4568 лева.) и „ Информатика и компютърни науки “ в Нов български университет (4333 лева.).

В съпоставяне с предходната година най-голямо нарастване на броя на настоящите студенти се регистрира в направленията „ Педагогика “ (709) и „ Педагогика на образованието по … “ (366). Най-голямо понижение има в направление „ Икономика “ (1098). Въпреки това то продължава да е най-масовото в България с 28 223 настоящи студенти. Следват го „ Педагогика “ със 17 083 учащи се и „ Медицина “ с 13 271.

В стандартизираните ранглисти на Рейтинговата система за 2022 година СУ „ Св. Климент Охридски “ се класира преди всичко в 21 професионални посоки от общо 28, с които взе участие в класациите. Техническият университет в София се класира преди всичко в 6 професионални посоки от общо 9, с които взе участие в класациите. Медицинският университет в София е първи в четири посоки от общо 5 в класациите.

„ Св. Климент Охридски “ е университетът с най-вече настоящи студенти -19 999. Следват го Пловдивският университет „ Паисий Хилендарски “ с 16 9334 и УНСС с 14 610 студенти. В 13 висши учебни заведения в страната броят на обучаваните студенти е под 1000, в това число в три от тях броят на обучаваните студенти е под 100.