Швейцария решава съдбата на кравите си
Референдум за правата на кравите провеждат в Швейцария този уикенд.
Целта е гласоподавателите да кажат мнението си по-въпроса дали би трябвало да се субсидират в допълнение стопани, които не режат рогата на своите крави. Практиката да се вършат такива операции е от 70-те, когато се трансформират и изискванията на развъждане на животните.
Армин Капул е на 67, живее в швейцарския кантон Юра и последните 8 години е посветил на правата на кравите. Тези, които той отглежда, имат рога и по този начин се подреждат измежду 20-те % крави в страната, които към момента са запазили този собствен естествен признак.
Останалата част от техните братя и сестри губят рогата си още като млади телета, тъй като това дава опция на стопаните им да отделят по-малко място за тяхното развъждане.
Казусът се появява през 70-те години, когато се приема закон, съгласно който, в случай че отглеждаш крави с рога, би трябвало да оставиш свободно една трета от пространството, което те населяват. Това коства повече средства и старания на фермерите, което пък води до въвеждане на практиката да се режат рогата на животните. Срещу нея обаче остро се опълчва фермерът Армин Капул.
„ Кравите ни дават храна, ние би трябвало да ги почитаме като такива, каквито природата ги е основала. Важно е да запазим и техните рога. Когато ги погледнем, те постоянно държат главите си високо и са горди. Когато им махнеш рогата, те стават доста тъжни “, сподели Капул.
Затова и фермерът събира 150 хиляди подписа в поддръжка на провеждането на референдум, на който жителите да решат дали държавното управление да заплаща по 190 швейцарски франка годишно на всеки фермер, който не е отразял рогата на кравата си. Субсидията е планувано да се отпуска за всяко едно животно. Идеята обаче има и своите съперници. Един от тях е Стефан Жилген, управител на кравеферма: „ Аз съм срещу самодейността, тъй като сегашната система за развъждане има своите преимущества. Кравите се отнасят по-добре една с друга. А когато са с рога, вероятността за пострадвания и за животните, и за хората е по-голяма “, добави Жилген.
Досега основателят на референдум Армин Капул е вложил 55 хиляди франка от пенсионния си фонд за разпространение на самодейността.
Ако в неделя гласоподавателите кажат ДА, то Швейцария ще би трябвало да отдели 30 милиона франка, в името на правата на своите крави, разяснява Дарик.
Целта е гласоподавателите да кажат мнението си по-въпроса дали би трябвало да се субсидират в допълнение стопани, които не режат рогата на своите крави. Практиката да се вършат такива операции е от 70-те, когато се трансформират и изискванията на развъждане на животните.
Армин Капул е на 67, живее в швейцарския кантон Юра и последните 8 години е посветил на правата на кравите. Тези, които той отглежда, имат рога и по този начин се подреждат измежду 20-те % крави в страната, които към момента са запазили този собствен естествен признак.
Останалата част от техните братя и сестри губят рогата си още като млади телета, тъй като това дава опция на стопаните им да отделят по-малко място за тяхното развъждане.
Казусът се появява през 70-те години, когато се приема закон, съгласно който, в случай че отглеждаш крави с рога, би трябвало да оставиш свободно една трета от пространството, което те населяват. Това коства повече средства и старания на фермерите, което пък води до въвеждане на практиката да се режат рогата на животните. Срещу нея обаче остро се опълчва фермерът Армин Капул.
„ Кравите ни дават храна, ние би трябвало да ги почитаме като такива, каквито природата ги е основала. Важно е да запазим и техните рога. Когато ги погледнем, те постоянно държат главите си високо и са горди. Когато им махнеш рогата, те стават доста тъжни “, сподели Капул.
Затова и фермерът събира 150 хиляди подписа в поддръжка на провеждането на референдум, на който жителите да решат дали държавното управление да заплаща по 190 швейцарски франка годишно на всеки фермер, който не е отразял рогата на кравата си. Субсидията е планувано да се отпуска за всяко едно животно. Идеята обаче има и своите съперници. Един от тях е Стефан Жилген, управител на кравеферма: „ Аз съм срещу самодейността, тъй като сегашната система за развъждане има своите преимущества. Кравите се отнасят по-добре една с друга. А когато са с рога, вероятността за пострадвания и за животните, и за хората е по-голяма “, добави Жилген.
Досега основателят на референдум Армин Капул е вложил 55 хиляди франка от пенсионния си фонд за разпространение на самодейността.
Ако в неделя гласоподавателите кажат ДА, то Швейцария ще би трябвало да отдели 30 милиона франка, в името на правата на своите крави, разяснява Дарик.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ