Петилетка без преизбиране. Губи ли Зеленски легитимността си?
Редовната промяна на властта бе едно от безспорните достижения на украинската народна власт, което я отличаваше от множеството други някогашни руски републики, изключително от Русия и Беларус
Само след два месеца, на 20 май 2024 година, изтича формалният мандат на украинския президент Володимир Зеленски. На този ден през 2019 година се състоя неговата инаугурация. Тогава младият държавен глава даде обещание да донесе мир на страната, меч за старите корумпирани елити и съобщи, че ще се ограничи до един, само че ярък мандат на ръководство.
Пет години по-късно обстановката наподобява като злобна насмешка с проектите на Зеленски - страната се пази в пълномащабна война, която води съветският агресор, вътрешната политика се тресе от корупционни кавги, а самият украински водач е упрекнат в блян да узурпира властта. При военно състояние не могат да се организират избори, което основава невиждан проблем за украинската народна власт, когато президентът остава на поста си по-дълго от мандата си, въпреки и по основателни аргументи.
Легитимен или не
Съмненията по отношение на легитимността на оставането на Зеленски на президентския пост след 20 май 2024 година се дължат на неразбираемите формулировки в украинското законодателство. В Конституцията няма директна възбрана за осъществяване на президентски избори в изискванията на военно състояние (за разлика от парламентарните избори - вж. член 83 от Конституцията на Украйна). В член 108 се показва, че президентът би трябвало да извършва пълномощията си до избирането на идващия, само че в различен член на Основния закон (103-ти) се открива петгодишен период на президентските пълномощия.
Украинските адвокати означават, че отсъствието на опция за удължение на пълномощията на президента е било съзнателно включено в Конституцията, с цел да се понижи вероятността някой от гарантите да узурпира властта посредством въвеждане на военно състояние.
В същото време законът за изборите категорично не разрешава провеждането на каквито и да било избори по време на военното състояние. Те сигурно няма да се проведат в Украйна преди 20 май - военното състояние беше удължено до 13 май.
Представителите на управляващите в Киев настояват, че след 20 май 2024 година Зеленски става изпълняващ длъжността президент с цялостни пълномощия до идващите избори. Неговите съперници обаче поясняват законодателството по подобен метод, че по-правилно би било ръководителят на Върховната рада да стане настоящ президент, защото точно той, съгласно конституцията, поема президентските пълномощия при положение, че президентът не може да извършва отговорностите си.
В украинската история към този момент има прецеденти, при които ръководителят на Радата става настоящ президент. Така беше позволена рецесията с легитимността през февруари 2014 година след бягството на Виктор Янукович - тогавашният ръководител на Върховната рада Олександър Турчинов стана изпълняващ длъжността президент, който по-късно съобщи висшата власт на новоизбрания президент Петро Порошенко.
Този вид обаче очевидно не устройва Зеленски и президентската канцелария. А актуалният ръководител на Радата Руслан Стефанчук, който е от пропрезидентската партия " Слуга на народа ", не претендира за покачване. Той към този момент побърза публично да удостовери, че Зеленски ще извършва отговорностите си до избирането на нов президент.
Друг е въпросът, че в самия парламент, който до неотдавна служеше като благонадежден ариегард на изпълнителната власт, протичат центробежни процеси. Лидерът на фракцията на " Слуга на народа " Давид Арахамия декларира, че междуфракционният консенсус, който съществуваше при започване на пълномащабната война, се е разпаднал. Проправителственото болшинство от дълго време не съставлява монолит, същият Арахамия оповестява, че 17 депутати от " Слуга на народа " са подали заявки за отвод от мандатите си.
Следователно не е наложително Стефанчук да е ръководителят на Радата, който се кандидатира за поста на изпълняващ длъжността президент. Като се има поради възходящото разцепление в редиците на " Слугите на народа ", съперниците на Зеленски в Радата могат да чакат преформатиране на парламентарното болшинство след 20 май и събиране на ново. А това ще принуди Зеленски да съобщи властта на новия ръководител, по прилика със събитията от 2014 година
Конституционният съд може да постави завършек на разногласието за мандата на Зеленски. Но канцеларията на президента не бърза да изпрати съответното питане там. Първо, самата поява на такова питане може да се пояснява като удостоверение, че даже президентският екип не е сигурен в легитимността на своя водач. И второ, Зеленски е в дълготраен спор с множеството съдии от Конституционния съд.
Още през есента на 2020 година Зеленски се опита да разпусне целия остарял състав на Конституционния съд, защото той оспорваше новото антикорупционно законодателство. Това не съумя, само че президентът съумя да уволни със скандал ръководителя на съда Олександър Тупицки.
Корените на този спор се крият във обстоятелството, че Конституционният съд е извънредно консервативна институция, съдиите му се избират за девет години, а съставът им се дефинира от президента, Народното събрание и Всеукраинския съдийски конгрес. Седем от сегашните 13 съдии бяха назначени още при президента Порошенко.
Така че този състав може да отговори на настояването на Зеленски с такова решение, което единствено ще ускори спекулациите към пълномощията му. Ето за какво украинският президент към този момент започва процедура за асортимент на претенденти за нови съдии в границите на президентската квота. Изглежда, че президентският екип, макар целия фиктивен оптимизъм, се отнася към края на пълномощията на своя патрон като към самобитен " ден Х ", който би трябвало да бъде посрещнат във всеоръжие.
Заплахи и опасности за Зеленски
Опозицията, която се съживи през последните месеци, е най-активна по тематиката за приключването на мандата на Зеленски. Разбира се, обвиняванията в нелегитимност сами по себе си надали ще развълнуват украинското общество, само че в композиция със съществени военни и обществени проблеми те могат да наподобяват по-тежки.
Общественото мнение към момента е по-скоро на страната на Зеленски - съгласно февруарско изследване на КМИС 69% желаят той да извършва длъжността си до края на военното състояние, 15% са за осъществяване на избори, а 10% са за прекачване на пълномощията на ръководителя на Върховната рада. В същото време 53% са за това Зеленски да се кандидатира за втори мандат, макар че делът на тези хора последователно понижава.
За главния конкурент на Зеленски - някогашния президент Петро Порошенко - въпросът за нелегитимността е комфортен лост за разлюляване на стабилността на държавното управление и принуждаването му да разпредели пълномощията в границите на необятен съдружен план.
Оспорването на пълномощията на настоящия президент оказва помощ на национално-патриотичната част от опозицията да се окаже в комфортна обстановка да се бори против " антиукраинската власт " - доста украинци обичайно са податливи на сходна пропаганда.
Бившите съратници на Зеленски също интензивно употребяват тематиката за края на президентските пълномощия на Зеленски в своята изразителност. Бившият ръководител на Радата Дмитрий Разумков счита, че пълномощията на президента изтичат на 20 май 2024 година и тогава те би трябвало да бъдат предадени на ръководителя на Върховната рада: " това не се харесва нито на Зеленски, нито на неговата канцелария, само че законът си е закон. А един от някогашните авторитетни депутати от фракцията " Слуга на народа ", Олександър Дубински (който сега е разследван за държавна измяна), непосредствено упреква Зеленски в узурпиране на властта.
Историята за разтърсената легитимност на Зеленски ще бъде необятно употребена от и от кремълските пропагандисти и разнообразни евангелисти на авторитаризма като Тъкър Карлсън. Схемата е ясна: президентът Путин беше избран отново с огромен триумф, а Зеленски анулира изборите в страната си. Фактът, че изборите в Русия са чиста небивалица, е второстепенно основание, което изисква спомагателни пояснения за публика, незапозната със обстановката. Особено в Глобалния юг, където сходно сравнение евентуално ще бъде възприето с схващане.
Тук постоянно се ценят силата и увереността на водача, за който в сложна обстановка е по-добре да имитира избори и да покаже темперамент, в сравнение с да следва буквата на закона и да бъде разгласен за слабак.
Основният проблем обаче е, че Зеленски и екипът му стартират да реагират нервно и прекалено на обвиняванията в нелегитимност. След оставката на Залужни, която съществено подкопа доверието в президента, Зеленски стартира все по-активно да употребява изтърканата и неубедителна изразителност за " разлюляване на лодката ".
Той още веднъж приказва за подготовката на " Майдан-3 " от съветските служби за сигурност, като измества датата на размириците за пролетта на 2024 година, и загатва, че всеки опит за оборване на легитимността му ще се преглежда като част от вражеския проект за дестабилизация. Властите към този момент разискват на практика отговори, които надали ще бъдат разбрани от множеството украинци, като да вземем за пример блокирането на Telegram в Украйна като източник на дезинформация.
Разбира се, мъчно е да се твърди, че Кремъл ще употребява аргумента за " нелегитимно украинско държавно управление ". Но този мотив не е напускал агитпропа на Кремъл към този момент 10 години - от самата победа на Майдана през февруари 2014 година, която Путин от дълго време и поредно назовава " държавен прелом ". Ето за какво говоренето на Зеленски за прокремълски заприказва ще бъде възприето от украинското общество не толкоз като разкритие на вражеските интриги (какво ново има тук), колкото като опит за заплашване на критиците и опозицията. Тоест, те могат да проработят в противоположна посока.
Като цяло обстановката е изпълнена със зла подигравка. Редовната промяна на властта беше едно от несъмнените достижения на украинската народна власт, което я отличаваше удобно от множеството други някогашни руски републики - най-много Русия и Беларус. Ето за какво не е изненадващо, че в този момент даже лек намек за опасност за това достижение наелектризира както елитите, по този начин и обществото в Украйна.
Константин Скоркин,
Превод:
Само след два месеца, на 20 май 2024 година, изтича формалният мандат на украинския президент Володимир Зеленски. На този ден през 2019 година се състоя неговата инаугурация. Тогава младият държавен глава даде обещание да донесе мир на страната, меч за старите корумпирани елити и съобщи, че ще се ограничи до един, само че ярък мандат на ръководство.
Пет години по-късно обстановката наподобява като злобна насмешка с проектите на Зеленски - страната се пази в пълномащабна война, която води съветският агресор, вътрешната политика се тресе от корупционни кавги, а самият украински водач е упрекнат в блян да узурпира властта. При военно състояние не могат да се организират избори, което основава невиждан проблем за украинската народна власт, когато президентът остава на поста си по-дълго от мандата си, въпреки и по основателни аргументи.
Легитимен или не
Съмненията по отношение на легитимността на оставането на Зеленски на президентския пост след 20 май 2024 година се дължат на неразбираемите формулировки в украинското законодателство. В Конституцията няма директна възбрана за осъществяване на президентски избори в изискванията на военно състояние (за разлика от парламентарните избори - вж. член 83 от Конституцията на Украйна). В член 108 се показва, че президентът би трябвало да извършва пълномощията си до избирането на идващия, само че в различен член на Основния закон (103-ти) се открива петгодишен период на президентските пълномощия.
Украинските адвокати означават, че отсъствието на опция за удължение на пълномощията на президента е било съзнателно включено в Конституцията, с цел да се понижи вероятността някой от гарантите да узурпира властта посредством въвеждане на военно състояние.
В същото време законът за изборите категорично не разрешава провеждането на каквито и да било избори по време на военното състояние. Те сигурно няма да се проведат в Украйна преди 20 май - военното състояние беше удължено до 13 май.
Представителите на управляващите в Киев настояват, че след 20 май 2024 година Зеленски става изпълняващ длъжността президент с цялостни пълномощия до идващите избори. Неговите съперници обаче поясняват законодателството по подобен метод, че по-правилно би било ръководителят на Върховната рада да стане настоящ президент, защото точно той, съгласно конституцията, поема президентските пълномощия при положение, че президентът не може да извършва отговорностите си.
В украинската история към този момент има прецеденти, при които ръководителят на Радата става настоящ президент. Така беше позволена рецесията с легитимността през февруари 2014 година след бягството на Виктор Янукович - тогавашният ръководител на Върховната рада Олександър Турчинов стана изпълняващ длъжността президент, който по-късно съобщи висшата власт на новоизбрания президент Петро Порошенко.
Този вид обаче очевидно не устройва Зеленски и президентската канцелария. А актуалният ръководител на Радата Руслан Стефанчук, който е от пропрезидентската партия " Слуга на народа ", не претендира за покачване. Той към този момент побърза публично да удостовери, че Зеленски ще извършва отговорностите си до избирането на нов президент.
Друг е въпросът, че в самия парламент, който до неотдавна служеше като благонадежден ариегард на изпълнителната власт, протичат центробежни процеси. Лидерът на фракцията на " Слуга на народа " Давид Арахамия декларира, че междуфракционният консенсус, който съществуваше при започване на пълномащабната война, се е разпаднал. Проправителственото болшинство от дълго време не съставлява монолит, същият Арахамия оповестява, че 17 депутати от " Слуга на народа " са подали заявки за отвод от мандатите си.
Следователно не е наложително Стефанчук да е ръководителят на Радата, който се кандидатира за поста на изпълняващ длъжността президент. Като се има поради възходящото разцепление в редиците на " Слугите на народа ", съперниците на Зеленски в Радата могат да чакат преформатиране на парламентарното болшинство след 20 май и събиране на ново. А това ще принуди Зеленски да съобщи властта на новия ръководител, по прилика със събитията от 2014 година
Конституционният съд може да постави завършек на разногласието за мандата на Зеленски. Но канцеларията на президента не бърза да изпрати съответното питане там. Първо, самата поява на такова питане може да се пояснява като удостоверение, че даже президентският екип не е сигурен в легитимността на своя водач. И второ, Зеленски е в дълготраен спор с множеството съдии от Конституционния съд.
Още през есента на 2020 година Зеленски се опита да разпусне целия остарял състав на Конституционния съд, защото той оспорваше новото антикорупционно законодателство. Това не съумя, само че президентът съумя да уволни със скандал ръководителя на съда Олександър Тупицки.
Корените на този спор се крият във обстоятелството, че Конституционният съд е извънредно консервативна институция, съдиите му се избират за девет години, а съставът им се дефинира от президента, Народното събрание и Всеукраинския съдийски конгрес. Седем от сегашните 13 съдии бяха назначени още при президента Порошенко.
Така че този състав може да отговори на настояването на Зеленски с такова решение, което единствено ще ускори спекулациите към пълномощията му. Ето за какво украинският президент към този момент започва процедура за асортимент на претенденти за нови съдии в границите на президентската квота. Изглежда, че президентският екип, макар целия фиктивен оптимизъм, се отнася към края на пълномощията на своя патрон като към самобитен " ден Х ", който би трябвало да бъде посрещнат във всеоръжие.
Заплахи и опасности за Зеленски
Опозицията, която се съживи през последните месеци, е най-активна по тематиката за приключването на мандата на Зеленски. Разбира се, обвиняванията в нелегитимност сами по себе си надали ще развълнуват украинското общество, само че в композиция със съществени военни и обществени проблеми те могат да наподобяват по-тежки.
Общественото мнение към момента е по-скоро на страната на Зеленски - съгласно февруарско изследване на КМИС 69% желаят той да извършва длъжността си до края на военното състояние, 15% са за осъществяване на избори, а 10% са за прекачване на пълномощията на ръководителя на Върховната рада. В същото време 53% са за това Зеленски да се кандидатира за втори мандат, макар че делът на тези хора последователно понижава.
За главния конкурент на Зеленски - някогашния президент Петро Порошенко - въпросът за нелегитимността е комфортен лост за разлюляване на стабилността на държавното управление и принуждаването му да разпредели пълномощията в границите на необятен съдружен план.
Оспорването на пълномощията на настоящия президент оказва помощ на национално-патриотичната част от опозицията да се окаже в комфортна обстановка да се бори против " антиукраинската власт " - доста украинци обичайно са податливи на сходна пропаганда.
Бившите съратници на Зеленски също интензивно употребяват тематиката за края на президентските пълномощия на Зеленски в своята изразителност. Бившият ръководител на Радата Дмитрий Разумков счита, че пълномощията на президента изтичат на 20 май 2024 година и тогава те би трябвало да бъдат предадени на ръководителя на Върховната рада: " това не се харесва нито на Зеленски, нито на неговата канцелария, само че законът си е закон. А един от някогашните авторитетни депутати от фракцията " Слуга на народа ", Олександър Дубински (който сега е разследван за държавна измяна), непосредствено упреква Зеленски в узурпиране на властта.
Историята за разтърсената легитимност на Зеленски ще бъде необятно употребена от и от кремълските пропагандисти и разнообразни евангелисти на авторитаризма като Тъкър Карлсън. Схемата е ясна: президентът Путин беше избран отново с огромен триумф, а Зеленски анулира изборите в страната си. Фактът, че изборите в Русия са чиста небивалица, е второстепенно основание, което изисква спомагателни пояснения за публика, незапозната със обстановката. Особено в Глобалния юг, където сходно сравнение евентуално ще бъде възприето с схващане.
Тук постоянно се ценят силата и увереността на водача, за който в сложна обстановка е по-добре да имитира избори и да покаже темперамент, в сравнение с да следва буквата на закона и да бъде разгласен за слабак.
Основният проблем обаче е, че Зеленски и екипът му стартират да реагират нервно и прекалено на обвиняванията в нелегитимност. След оставката на Залужни, която съществено подкопа доверието в президента, Зеленски стартира все по-активно да употребява изтърканата и неубедителна изразителност за " разлюляване на лодката ".
Той още веднъж приказва за подготовката на " Майдан-3 " от съветските служби за сигурност, като измества датата на размириците за пролетта на 2024 година, и загатва, че всеки опит за оборване на легитимността му ще се преглежда като част от вражеския проект за дестабилизация. Властите към този момент разискват на практика отговори, които надали ще бъдат разбрани от множеството украинци, като да вземем за пример блокирането на Telegram в Украйна като източник на дезинформация.
Разбира се, мъчно е да се твърди, че Кремъл ще употребява аргумента за " нелегитимно украинско държавно управление ". Но този мотив не е напускал агитпропа на Кремъл към този момент 10 години - от самата победа на Майдана през февруари 2014 година, която Путин от дълго време и поредно назовава " държавен прелом ". Ето за какво говоренето на Зеленски за прокремълски заприказва ще бъде възприето от украинското общество не толкоз като разкритие на вражеските интриги (какво ново има тук), колкото като опит за заплашване на критиците и опозицията. Тоест, те могат да проработят в противоположна посока.
Като цяло обстановката е изпълнена със зла подигравка. Редовната промяна на властта беше едно от несъмнените достижения на украинската народна власт, което я отличаваше удобно от множеството други някогашни руски републики - най-много Русия и Беларус. Ето за какво не е изненадващо, че в този момент даже лек намек за опасност за това достижение наелектризира както елитите, по този начин и обществото в Украйна.
Константин Скоркин,
Превод:
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ