В лондонското Сити обявиха война на Русия и Китай
Речта на английския външен министър Лиз Тръс, в която тя разгласи войната в Украйна за „ наша война “, към този момент беше наречена историческа, съпоставена надали не с речта на Чърчил във Фултън. Човек може да се съгласи с това, макар обстоятелството, че Тръс не е Чърчил, само че тук е значимо - не кой споделя, а какво споделя. И не по-малко значимо е къде тъкмо приказва.
Тръс приказва на великденски прием в резиденцията на лорд кмета на лондонското Сити и това не е просто някакъв общински банкет. Ситито не е Лондон, това е единствено една квадратна миля, историческото ядро на града, с катедралата Свети Павел, постройката на фондовата борса и офисите на най-големите банки и корпорации в света. Градът се ръководи от личната “Корпорация на лондонското Сити” и кралицата няма право да посещава територията без покана. Тоест това е самостоятелна конструкция в сърцето на Англия – не просто финансовата столица на островната монархия, а в продължение на няколко века финансовият център на света. Да, това са същите „ англосаксонски глобалисти “ – не напълно англосаксонски, само че с безусловно глобалистки упоритости. Това е същинската " световна Британия ", а не това, за което Борис Джонсън говореше преди година.
Ситито е същинският център на англосаксонския свят (под чийто надзор в този момент е целият Запад), който от дълго време претендира за международно владичество (и от време на време се приближава до него). Не просто финансов и мозъчен концерн, не просто " кадрови отдел " на глобалистите - това е център за стратегическо ръководство на силите, уверени в правото си да управляват света. Неслучайно мотото на Ситито, сложено върху неговия герб е Domine dirige nos, т.е. „ Господи, напътствай ни “. Божията избраност, възприятието за лична изключителност, които са най-важната част от американското месианско геополитическо схващане, е единствено производно на „ духа на Ситито”, единствено негова реплика.
Следователно това, което Трус прочете на банкета, е тяхната декларация, тяхното обръщение, техният отговор на това, което стартира на 24 февруари. Техният отговор към Русия не е отговорът на Тръс към Путин.
" Войната в Украйна е нашата война. Това е всеобхватна война, тъй като успеха на Украйна е стратегически императив за всички нас. "
Тези думи бяха възприети от мнозина като оповестяване на война на Русия. Така е, само че доста по-важно е, че англосаксонците си слагат за цел не просто смазването на Русия, а построяването на нов международен ред, ново издание на глобализацията под тяхно лично управление. Но в края на краищата англосаксонската глобализация се провали, процесът на нейното разглобяване към този момент е в разгара си – и то не от 24 февруари, а доста по-рано. Това към момента ли не е ясно на никого?
Не, не е ясно – тъй като тези, които са строили новата Вавилонска кула в продължение на доста епохи, в никакъв случай няма да признаят, че са се провалили. Осъзнаването на личното им проваляне ще пристигна при тях едвам когато се окажат в положение на нокдаун и до този миг те още веднъж и още веднъж ще се пробват да преминат в контраофанзива, да се връщат във времената, когато можеха да принудят всички да вземат участие в построяването на техния световен Вавилон.
Следователно, Тръс споделя, че е нужен нов световен международен ред, изхождайки от обстоятелството, че войната в Украйна дава късмет на глобалистите за реванш. От самото начало на речта си министърът споделя, че автократите са посрамени, а либерализмът победи, т.е. прекатурва всичко с главата надолу:
" За някои това беше епоха на авторитаризъм. Преди три години Владимир Путин сподели, че западният демократизъм е мъртъв. Миналата година президентът Си съобщи, че Западът е в крах.През април 2022 година нещата наподобяват доста друго. Последните месеци демонстрираха дълбоката резистентност на човешкия дух и свободните общества.Тези, които считат, че могат да завоюват посредством подтисничество, насила или навлизане, се лъжат заради тази новата световна позиция за сигурност, която освен има за цел да възпира, само че и да подсигурява, че агресорите са победени. "
Тук няма нищо кардинално ново – англосаксонците през цялото време оповестиха, че „ Путин нападна свободата “, т.е. заплашва Запада като подобен. И Тръс продължава да сплашва освен Запада, само че и целия свят:
" Ако Путин успее, ще последват неописуеми премеждия в цяла Европа - и ужасни последствия за цялото земно кълбо. Никога повече няма да се почувстваме в сигурност. "
Какво би трябвало да се направи, с цел да не се случи това? Как да спасим света? И тук стартира най-важното в речта на Тръс – рецептите от Ситито. Те могат да бъдат разграничени на тактически и стратегически. С първото всичко е ясно - да се усили оптимално поддръжката за Украйна, да се усили доставката на тежки оръжия, да се образова украинската войска:
" Ние удвояваме залозите. Ще отидем по-далеч и по-бързо, с цел да изтласкаме Русия от цяла Украйна. "
Тръс няма убеденост в успеха на Украйна – тя признава, че „ ориста на Украйна виси на косъм “, само че това не анулира настроението за война до успеха над Русия. И без да чакаме края на тази война, е належащо да се възвърне международният ред. Това е главният миг в речта на Тръс:
„ Архитектурата, предопределена да подсигурява мир и разцвет, се провали в Украйна. Икономическите структури и структури за сигурност след Втората международна война и Студената война към момента са деформирани, позволявайки, а не възпирайки експанзията. Трябва да забележим единството, показано в рецесията „ Трябва да нулираме, прекроим и трансформираме нашия метод. Нашият нов метод се основава на три области: военна мощност, икономическа сигурност и по-дълбоки световни съюзи. "
Това е новото издание на глобализацията – опит да се вдъхне живот на умиращото. И заветната цел беше дефинирана:
„ Моята визия е свят, в който свободните народи са уверени и са във напредък. Където свободата и демокрацията се укрепват посредством мрежа от партньорства за стопанска система и сигурност. Където агресорите са възпирани и принудени да следват по-добър път. Това е дълготрайна премия: нова епоха на мир, сигурност и разцвет. "
Свободните народи официално са целият свят, като се изключи злите автократи. Но в реалност това е същият „ златен милиард “, същият Запад, воден от англосаксонците под контрола на Ситито. Тръс непосредствено споделя:
„ Заедно имаме голяма мощ. Нека я използваме, с цел да създадем по-добър, по-безопасен свят и по-силна световна стопанска система. Това ще изисква силата на всички хора в тази стая и отвън нея. Ще бъде мъчно. Но ние трябвада поемем отговорност ".
Тръс дешифрира в детайли и трите направления на деяние: военна, икономическа и глобалистка.
По първата точка тя цитира Зеленски („ Свободата би трябвало да бъде по-добре въоръжена от тиранията “) и приканва за подсилване на „ груповата защита “. Но не в мащаба единствено на Запада:
„ Ние също по този начин отхвърляме подправения избор сред евроатлантическата сигурност и индийско-тихоокеанската сигурност. В днешния свят имаме потребност и от двете.Нуждаем се от световно НАТО. С това нямам поради разширението на участието за тези от други райони. Имам поради, че НАТО би трябвало да има световна вероятност, би трябвало да е подготвена да се изправи против световните закани.Трябва да предотвратим заканите в Индийско-Тихоокеанския район, като работим с нашите съдружници като Япония и Австралия, с цел да защитим Тихия океан. И би трябвало да подсигуряваме, че демокрации като Тайван могат да се пазят. "
Тоест директно е посочен преходът към световно военно наличие освен на Съединени американски щати, само че и на НАТО като такова, т.е. проекцията на атлантическия боен пакт към целия свят. Това към този момент се случва, основаването на АУКУС е единствено една от стъпките. В този смисъл първата точка на Тръс се прелива гладко в третата, за „ по-дълбоки световни съюзи “, т.е., че „ нашият разцвет и сигурност би трябвало да се основават на мрежа от мощни партньорства “.
Тръс назовава това " мрежа на свободата ". Можем да си напомним и опита на администрацията на Байдън да сътвори световна „ среща на върха за народна власт “ – под формата на съюз, намерено ориентиран против Китай и Русия. Но Тръс е по-специфична. Тя приканва за подсилване освен на западните партньорства, само че и за привличане на огромни районни асоциации на тяхна страна, тъй като " има голяма мощ в груповите дейности " - и " това се отнася и за съюзи, в които Англия не е член ", назовавайки, по-специално, АСЕАН и Африканския съюз:
„ Искаме мрежа от партньорства, която обгръща целия свят, защитавайки суверенитета и самоопределението, като в същото време предизвиква споделения разцвет. Обединеното кралство ще бъде дейна и гъвкава част от тази мрежа “.
Но е ясно кой ще диктува разпоредбите в тази мрежа:
“Г-7 би трябвало да работи като икономическо НАТО, като групово пази нашия разцвет. Ако стопанската система на сътрудник стане цел на нападателен режим, ние би трябвало да действаме, с цел да я подкрепим. Един за всички и всички за един ".
Тоест „ Глобална Британия “ – концепцията, която министър председателят Джонсън вкара преди година – е била просто загрявка. Сега ще има световен Атлантически океан — НАТО с ползи в Тихоокеанския район, с Г-7 като икономическо оръжие. Всичко е разумно, както и главната - втората - точка от тризъбеца на “Тръс”. Икономическата. Тук тя формулира всичко повече от съответно:
" Винаги ще отстояваме икономическата независимост. Но свободната търговия би трябвало да бъде обективна, което значи да се играе по разпоредбите. Твърде дълго мнозина бяха наивни по отношение на геополитическата мощност на стопанската система. Агресорите я третират като инструмент на външната политика, употребявайки застъпничество, вложения и дълг като средство за надзор и насила. Те са безмилостни в метода си. Нашият отговор няма да отразява техните пагубни тактики, а ще изправи против тях нашата решителност. Време е да се поумнеем. Достъпът до световната стопанска система би трябвало да зависи от играта по разпоредбите. Не може да има повече прозорци за свободен достъп. Показваме това в руско-украинския спор - съветският прозорец беше затворен. Удряме ги с всички детайли на икономическата политика. Показваме, че икономическият достъп към този момент не е даденост. Трябва да се завоюва. Държавите би трябвало да играят по разпоредбите. Включително Китай. "
Да, това е същински спектакъл на парадокса – в лондонското Сити споделят, че са били наивни, позволявайки на агресорите да се възползват от преимуществата на свободната търговия! Хората, поробили половината свят до края на XIX век благодарение на оръжие и търговия, плачат за своята слепота и доверчивост! Хората, които през предишния век на процедура построиха световната комерсиална и финансова система за себе си, се възмущават от обстоятелството, че другите желаят да я пресъздадат, лишавайки ги от едноличен надзор!
И приказват, че ще затворят достъпа до международната стопанска система за такива „ извършители “ – без да осъзнават, че по този метод просто ще съборят личната си пирамида, ще подкопаят личните си позиции. Нима Ситито полудя?
Не, то просто мощно надценява силата си. Дотолкова, че разгласи война освен на Русия, само че и на Китай. Защото Трус сподели безусловно следното:
" Пекин не осъди съветската експанзия или нейните военни закононарушения. Руският експорт за Китай набъбна с съвсем една трета през първото тримесечие на тази година. Те се пробваха да принудят Литва. Коментират кой би трябвало или не би трябвало да бъде член на НАТО. И те бързо построяват военни, способни да проектират мощност надълбоко в области от европейски стратегически интерес. Но Китай не е непрогледен. Като приказваме за възхода на Китай като неминуем, ние вършим работата на Китай вместо него. Всъщност възходът им не е неминуем. Те няма да продължат да порастват, в случай че не играят по разпоредбите. Китай има потребност от търговия с Г-7. Ние представляваме половината от международната стопанска система. И имаме избор. Показахме с Русия какъв избор сме подготвени да създадем, когато интернационалните правила бъдат нарушени. И ние показахме, че сме подготвени да дадем приоритет на сигурността и зачитането на суверенитета пред краткосрочната икономическа облага. Не на последно място тъй като знаем, че цената на бездействието е по-висока. "
Това е директно предизвикателство към Поднебесната – предизвестие, че англосаксонците са подготвени да му разгласят икономическа война. Това, несъмнено, сега е по-скоро блъф – само че в сегашната обстановка всичко се приема допустимо най-сериозно. И това ще докара до също толкоз сериозен отговор от Китай.
Но освен Китай – и останалите, не-западни, неконтролирани от англосаксонците, светът ще види в речта на Тръс точно това, което съставлява. Манифест на искания за световно владичество, отвращение да се договаря с други цивилизации за нов, пост-западен международен ред, предпочитание да се удължи мъката на англосаксонската глобализация посредством активизиране на всички и всичко за борба с Русия и Китай. Незападният свят има ли потребност от това? Разбира се, че не – той единствено мечтае по кое време най-сетне ще бъде допустимо да се отърве от нуждата целият свят да заплаща за желанието на англосаксонците да носят вечно „ бремето на белия човек “.
Какво в последна сметка унищожи англосаксонския план за глобализация? Чувството за предимство също е расово. Огромната икономическа и военна мощност на Запада, съчетана с половин хилядолетие на непрестанно възходящо владичество до неотдавна, прави невероятно да се види изменена действителност. Бог лишава от разсъдък тези, които желае да накаже, и това се отнася на първо място за тези, които имат вяра, че самият Господ ги води. А преди доста време са го заменили със златния телец.
Превод: В. Сергеев
Статия със знак " ФАЛШИВА НОВИНА " си заслужава да бъде прочетена!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Стани другар на във facebook и препоръчай на своите приятели
Тръс приказва на великденски прием в резиденцията на лорд кмета на лондонското Сити и това не е просто някакъв общински банкет. Ситито не е Лондон, това е единствено една квадратна миля, историческото ядро на града, с катедралата Свети Павел, постройката на фондовата борса и офисите на най-големите банки и корпорации в света. Градът се ръководи от личната “Корпорация на лондонското Сити” и кралицата няма право да посещава територията без покана. Тоест това е самостоятелна конструкция в сърцето на Англия – не просто финансовата столица на островната монархия, а в продължение на няколко века финансовият център на света. Да, това са същите „ англосаксонски глобалисти “ – не напълно англосаксонски, само че с безусловно глобалистки упоритости. Това е същинската " световна Британия ", а не това, за което Борис Джонсън говореше преди година.
Ситито е същинският център на англосаксонския свят (под чийто надзор в този момент е целият Запад), който от дълго време претендира за международно владичество (и от време на време се приближава до него). Не просто финансов и мозъчен концерн, не просто " кадрови отдел " на глобалистите - това е център за стратегическо ръководство на силите, уверени в правото си да управляват света. Неслучайно мотото на Ситито, сложено върху неговия герб е Domine dirige nos, т.е. „ Господи, напътствай ни “. Божията избраност, възприятието за лична изключителност, които са най-важната част от американското месианско геополитическо схващане, е единствено производно на „ духа на Ситито”, единствено негова реплика.
Следователно това, което Трус прочете на банкета, е тяхната декларация, тяхното обръщение, техният отговор на това, което стартира на 24 февруари. Техният отговор към Русия не е отговорът на Тръс към Путин.
" Войната в Украйна е нашата война. Това е всеобхватна война, тъй като успеха на Украйна е стратегически императив за всички нас. "
Тези думи бяха възприети от мнозина като оповестяване на война на Русия. Така е, само че доста по-важно е, че англосаксонците си слагат за цел не просто смазването на Русия, а построяването на нов международен ред, ново издание на глобализацията под тяхно лично управление. Но в края на краищата англосаксонската глобализация се провали, процесът на нейното разглобяване към този момент е в разгара си – и то не от 24 февруари, а доста по-рано. Това към момента ли не е ясно на никого?
Не, не е ясно – тъй като тези, които са строили новата Вавилонска кула в продължение на доста епохи, в никакъв случай няма да признаят, че са се провалили. Осъзнаването на личното им проваляне ще пристигна при тях едвам когато се окажат в положение на нокдаун и до този миг те още веднъж и още веднъж ще се пробват да преминат в контраофанзива, да се връщат във времената, когато можеха да принудят всички да вземат участие в построяването на техния световен Вавилон.
Следователно, Тръс споделя, че е нужен нов световен международен ред, изхождайки от обстоятелството, че войната в Украйна дава късмет на глобалистите за реванш. От самото начало на речта си министърът споделя, че автократите са посрамени, а либерализмът победи, т.е. прекатурва всичко с главата надолу:
" За някои това беше епоха на авторитаризъм. Преди три години Владимир Путин сподели, че западният демократизъм е мъртъв. Миналата година президентът Си съобщи, че Западът е в крах.През април 2022 година нещата наподобяват доста друго. Последните месеци демонстрираха дълбоката резистентност на човешкия дух и свободните общества.Тези, които считат, че могат да завоюват посредством подтисничество, насила или навлизане, се лъжат заради тази новата световна позиция за сигурност, която освен има за цел да възпира, само че и да подсигурява, че агресорите са победени. "
Тук няма нищо кардинално ново – англосаксонците през цялото време оповестиха, че „ Путин нападна свободата “, т.е. заплашва Запада като подобен. И Тръс продължава да сплашва освен Запада, само че и целия свят:
" Ако Путин успее, ще последват неописуеми премеждия в цяла Европа - и ужасни последствия за цялото земно кълбо. Никога повече няма да се почувстваме в сигурност. "
Какво би трябвало да се направи, с цел да не се случи това? Как да спасим света? И тук стартира най-важното в речта на Тръс – рецептите от Ситито. Те могат да бъдат разграничени на тактически и стратегически. С първото всичко е ясно - да се усили оптимално поддръжката за Украйна, да се усили доставката на тежки оръжия, да се образова украинската войска:
" Ние удвояваме залозите. Ще отидем по-далеч и по-бързо, с цел да изтласкаме Русия от цяла Украйна. "
Тръс няма убеденост в успеха на Украйна – тя признава, че „ ориста на Украйна виси на косъм “, само че това не анулира настроението за война до успеха над Русия. И без да чакаме края на тази война, е належащо да се възвърне международният ред. Това е главният миг в речта на Тръс:
„ Архитектурата, предопределена да подсигурява мир и разцвет, се провали в Украйна. Икономическите структури и структури за сигурност след Втората международна война и Студената война към момента са деформирани, позволявайки, а не възпирайки експанзията. Трябва да забележим единството, показано в рецесията „ Трябва да нулираме, прекроим и трансформираме нашия метод. Нашият нов метод се основава на три области: военна мощност, икономическа сигурност и по-дълбоки световни съюзи. "
Това е новото издание на глобализацията – опит да се вдъхне живот на умиращото. И заветната цел беше дефинирана:
„ Моята визия е свят, в който свободните народи са уверени и са във напредък. Където свободата и демокрацията се укрепват посредством мрежа от партньорства за стопанска система и сигурност. Където агресорите са възпирани и принудени да следват по-добър път. Това е дълготрайна премия: нова епоха на мир, сигурност и разцвет. "
Свободните народи официално са целият свят, като се изключи злите автократи. Но в реалност това е същият „ златен милиард “, същият Запад, воден от англосаксонците под контрола на Ситито. Тръс непосредствено споделя:
„ Заедно имаме голяма мощ. Нека я използваме, с цел да създадем по-добър, по-безопасен свят и по-силна световна стопанска система. Това ще изисква силата на всички хора в тази стая и отвън нея. Ще бъде мъчно. Но ние трябвада поемем отговорност ".
Тръс дешифрира в детайли и трите направления на деяние: военна, икономическа и глобалистка.
По първата точка тя цитира Зеленски („ Свободата би трябвало да бъде по-добре въоръжена от тиранията “) и приканва за подсилване на „ груповата защита “. Но не в мащаба единствено на Запада:
„ Ние също по този начин отхвърляме подправения избор сред евроатлантическата сигурност и индийско-тихоокеанската сигурност. В днешния свят имаме потребност и от двете.Нуждаем се от световно НАТО. С това нямам поради разширението на участието за тези от други райони. Имам поради, че НАТО би трябвало да има световна вероятност, би трябвало да е подготвена да се изправи против световните закани.Трябва да предотвратим заканите в Индийско-Тихоокеанския район, като работим с нашите съдружници като Япония и Австралия, с цел да защитим Тихия океан. И би трябвало да подсигуряваме, че демокрации като Тайван могат да се пазят. "
Тоест директно е посочен преходът към световно военно наличие освен на Съединени американски щати, само че и на НАТО като такова, т.е. проекцията на атлантическия боен пакт към целия свят. Това към този момент се случва, основаването на АУКУС е единствено една от стъпките. В този смисъл първата точка на Тръс се прелива гладко в третата, за „ по-дълбоки световни съюзи “, т.е., че „ нашият разцвет и сигурност би трябвало да се основават на мрежа от мощни партньорства “.
Тръс назовава това " мрежа на свободата ". Можем да си напомним и опита на администрацията на Байдън да сътвори световна „ среща на върха за народна власт “ – под формата на съюз, намерено ориентиран против Китай и Русия. Но Тръс е по-специфична. Тя приканва за подсилване освен на западните партньорства, само че и за привличане на огромни районни асоциации на тяхна страна, тъй като " има голяма мощ в груповите дейности " - и " това се отнася и за съюзи, в които Англия не е член ", назовавайки, по-специално, АСЕАН и Африканския съюз:
„ Искаме мрежа от партньорства, която обгръща целия свят, защитавайки суверенитета и самоопределението, като в същото време предизвиква споделения разцвет. Обединеното кралство ще бъде дейна и гъвкава част от тази мрежа “.
Но е ясно кой ще диктува разпоредбите в тази мрежа:
“Г-7 би трябвало да работи като икономическо НАТО, като групово пази нашия разцвет. Ако стопанската система на сътрудник стане цел на нападателен режим, ние би трябвало да действаме, с цел да я подкрепим. Един за всички и всички за един ".
Тоест „ Глобална Британия “ – концепцията, която министър председателят Джонсън вкара преди година – е била просто загрявка. Сега ще има световен Атлантически океан — НАТО с ползи в Тихоокеанския район, с Г-7 като икономическо оръжие. Всичко е разумно, както и главната - втората - точка от тризъбеца на “Тръс”. Икономическата. Тук тя формулира всичко повече от съответно:
" Винаги ще отстояваме икономическата независимост. Но свободната търговия би трябвало да бъде обективна, което значи да се играе по разпоредбите. Твърде дълго мнозина бяха наивни по отношение на геополитическата мощност на стопанската система. Агресорите я третират като инструмент на външната политика, употребявайки застъпничество, вложения и дълг като средство за надзор и насила. Те са безмилостни в метода си. Нашият отговор няма да отразява техните пагубни тактики, а ще изправи против тях нашата решителност. Време е да се поумнеем. Достъпът до световната стопанска система би трябвало да зависи от играта по разпоредбите. Не може да има повече прозорци за свободен достъп. Показваме това в руско-украинския спор - съветският прозорец беше затворен. Удряме ги с всички детайли на икономическата политика. Показваме, че икономическият достъп към този момент не е даденост. Трябва да се завоюва. Държавите би трябвало да играят по разпоредбите. Включително Китай. "
Да, това е същински спектакъл на парадокса – в лондонското Сити споделят, че са били наивни, позволявайки на агресорите да се възползват от преимуществата на свободната търговия! Хората, поробили половината свят до края на XIX век благодарение на оръжие и търговия, плачат за своята слепота и доверчивост! Хората, които през предишния век на процедура построиха световната комерсиална и финансова система за себе си, се възмущават от обстоятелството, че другите желаят да я пресъздадат, лишавайки ги от едноличен надзор!
И приказват, че ще затворят достъпа до международната стопанска система за такива „ извършители “ – без да осъзнават, че по този метод просто ще съборят личната си пирамида, ще подкопаят личните си позиции. Нима Ситито полудя?
Не, то просто мощно надценява силата си. Дотолкова, че разгласи война освен на Русия, само че и на Китай. Защото Трус сподели безусловно следното:
" Пекин не осъди съветската експанзия или нейните военни закононарушения. Руският експорт за Китай набъбна с съвсем една трета през първото тримесечие на тази година. Те се пробваха да принудят Литва. Коментират кой би трябвало или не би трябвало да бъде член на НАТО. И те бързо построяват военни, способни да проектират мощност надълбоко в области от европейски стратегически интерес. Но Китай не е непрогледен. Като приказваме за възхода на Китай като неминуем, ние вършим работата на Китай вместо него. Всъщност възходът им не е неминуем. Те няма да продължат да порастват, в случай че не играят по разпоредбите. Китай има потребност от търговия с Г-7. Ние представляваме половината от международната стопанска система. И имаме избор. Показахме с Русия какъв избор сме подготвени да създадем, когато интернационалните правила бъдат нарушени. И ние показахме, че сме подготвени да дадем приоритет на сигурността и зачитането на суверенитета пред краткосрочната икономическа облага. Не на последно място тъй като знаем, че цената на бездействието е по-висока. "
Това е директно предизвикателство към Поднебесната – предизвестие, че англосаксонците са подготвени да му разгласят икономическа война. Това, несъмнено, сега е по-скоро блъф – само че в сегашната обстановка всичко се приема допустимо най-сериозно. И това ще докара до също толкоз сериозен отговор от Китай.
Но освен Китай – и останалите, не-западни, неконтролирани от англосаксонците, светът ще види в речта на Тръс точно това, което съставлява. Манифест на искания за световно владичество, отвращение да се договаря с други цивилизации за нов, пост-западен международен ред, предпочитание да се удължи мъката на англосаксонската глобализация посредством активизиране на всички и всичко за борба с Русия и Китай. Незападният свят има ли потребност от това? Разбира се, че не – той единствено мечтае по кое време най-сетне ще бъде допустимо да се отърве от нуждата целият свят да заплаща за желанието на англосаксонците да носят вечно „ бремето на белия човек “.
Какво в последна сметка унищожи англосаксонския план за глобализация? Чувството за предимство също е расово. Огромната икономическа и военна мощност на Запада, съчетана с половин хилядолетие на непрестанно възходящо владичество до неотдавна, прави невероятно да се види изменена действителност. Бог лишава от разсъдък тези, които желае да накаже, и това се отнася на първо място за тези, които имат вяра, че самият Господ ги води. А преди доста време са го заменили със златния телец.
Превод: В. Сергеев
Статия със знак " ФАЛШИВА НОВИНА " си заслужава да бъде прочетена!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Стани другар на във facebook и препоръчай на своите приятели
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ