Реалността е онова нещо, което не се променя, без значение

Реалността е това нещо, което не се трансформира, без значение дали вярваш в него или не. Въпреки това опитите да бъде сменена действителността не престават. Дебатът за Истанбулската спогодба бе релативно елементарен тест за гражданската, политическата и правната просветеност на обществото ни. И то се проваля на него с безразсъден пирует.

Цялото заглавие на Истанбулската спогодба е " Конвенцията на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение " . Целта няма по какъв начин да бъде написана по-ясно в самото заглавие. Ние не успяхме (или не поискахме) да разберем едно просто безглаголно изречение.

България е подписала конвенцията през април 2016 година. Тогава не просто не се подвигна звук, а напряко никой не разбра.

Дебатът за конвенцията и неговият звук бе заложен по време на последните новогодишните празници от националистическата коалиция в ръководството на страната. Благодарение главно на Вътрешна македонска революционна организация обществото ни стартира да фантазира, че невидима непозната мощ прави опит ни отнеме половата еднаквост. В главите на хората се втълпиха хрумвания, че ще одобряваме " трети пол ", макар че неустановеният пол е медицински факт, а не предмет на теологически и националистически спор.

Посяха се подозрения, че конвенцията кара българите да учим децата си, че педераст се става по лично предпочитание, а не по естествена волност. Появиха се хора, които споделят, че половата еднаквост е биологично (или по Божия воля) детерминиран факт, който не може да бъде пререшен. Същите тези приказват, че без вярното образование (и доброволната казарма) децата могат да станат гейове (джендъри) и да тръгнат да си модифицират гениталиите. Покрай тази потресаващата липса на логичност на много хора кафявите ризи им щръкнаха отдолу под шлиферите. Същите тези хора са задоволително страхливи, с цел да си признаят, че упорстват за лишаване на обикновени човешки права.

Как въобще някой си показва, че в страна като България, където учениците кълват Паисий Хилендарски до посиняване, ще се вкара обучение за обществените функции на пола? Макар че дебатът за Истанбулската спогодба стана фрапантен образец за потребността от сходно обучение. Когато някой е учтив, че може да бие жена си, и този някой е част от болшинство, другите явно са безсилни.

Достигна се до там, че Съветът на Европа излезе с обяснение за Истанбулската спогодба поради България, което бе написано като за хора със специфични потребности. В него категорично и на елементарен национален език се изяснява, че никой не желае от България да вкарва " трети пол ", " ирански травестити ", еднополови бракове или обучение по хомосексуализъм.

Конвенцията е утвърдена от 30 страни в Европа, в това число Турция (ратифицира я първа), Албания, Румъния, Черна гора... Някой може ли да си показа по какъв начин забрадената жена на Ердоган става острие на дебата за въвеждане на " третия пол ". Или по какъв начин конвенцията се отнася до албанските " клетвени девици ", които цялостен живот се обличат и носят като мъже единствено тъй като това им дава някакви човешки права...

Единственото нещо, което конвенцията цели, е страните да поемат ангажимент за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение, т.е. и това над деца. Проблемната за нас " обществена роля на пола ", изяснява Съветът на Европа, е част от предварителната защита против това принуждение. Чл. 12 от конвенцията упорства страните " да подхващат нужните ограничения за поощряване на промени в обществените и културни модели на държание на дамите и мъжете за премахване на предубеждения, традиции, обичаи и всевъзможни други практики, учредени на концепцията за непълноценност на дамите или на стереотипни функции за дамите и мъжете ". Т.е, че мъжете изкарват парите в фамилията, а дамите да са единствено майки и гледачки, изясни Съветът на Европа в това особено послание към България.

Член 14 от конвенцията изисква от страните точно това да се включи в формалната образователна стратегия. Целта е да се окуражат девойките и момчета от ранна възраст да преследват задачите си в живота, без да се усещат лимитирани от тези обичайни настройки. Никой не желае от България да прекатурва половата ориентировка на никого.

Българска социалистическа партия се включи стремително в дебата и изиска референдум за " обществения пол ". Ако това се одобри, обезпечено още шест месеца цялата страна ще цикли над " третия пол ", вместо да намерения за еврото, за корупцията, за правосъдната промяна, за неефективното Министерство на вътрешните работи, за опазването на здравето, образованието и прочие. Корнелия Нинова изиска тъкмо това, което ГЕРБ и " Обединените патриоти " желаеха.

И с цел да е ясно, че дебатът е грандиозна имитация, чиято единствена цел е да преформатира универсални човешки права, които България към този момент е приела, само че явно не е схванала, се оказва, че ние " третия пол " към този момент сме го дали своят вот.

Два дни, откакто България подписва Истанбулската спогодба на 24 април 2016 година, Народното събрание с съвсем цялостно болшинство гласоподава Закон за равнопоставеност на дамите и мъжете.

Чл. 1 на закона споделя: " Този закон урежда провеждането на държавната политика по равнопоставеност на дамите и мъжете. Целта на закона е да насърчи реализиране на равнопоставеност на дамите и мъжете, като сътвори условия за създаване на институционална среда и дефинира органите и механизмите за осъществяване на държавната политика по равнопоставеност на дамите и мъжете ".

В параграф 1 на Преходните и заключителните разпореждания на закона се дефинира: " Равнопоставеност на дамите и мъжете " е равни права и отговорности, равни благоприятни условия за реализация и за превъзмогване на спънки във всички области на публичния живот, като дамите и мъжете са свободни да развиват своите персонални качества и да вършат избор без рестриктивните мерки на СОЦИАЛНАТА РОЛЯ НА СВОЯ ПОЛ ".

Едни полове имахме, а в този момент и тях желаят да ни вземат.