Главният икономист на Булбанк: Политическата криза приключва, влизаме в еврозоната през 2024 г.
Реалният напредък в България през 2023 година ще е по-висок с 0,8% от предходните упования до 1,3%, като е допустима плитка и краткотрайна криза в края на годината. Ако прогнозата за криза не се осъществя, това ще е поради по-висок стопански растеж, а не от по-дълготрайна и по-плитка криза. Политическата рецесия в България ще завърши скоро и е малко евентуално идващото държавно управление да се отклони от уговорката за приемане на еврото, тъй че страната ще одобри еврото през 2024 година
Това са част от прогнозите в последния Тримесечен стопански преглед на УниКредит Булбанк, които разяснява основният икономист на банката Кристофор Павлов в ефира на телевизия „ Блумбърг “.
„ Икономистите имаме известна виновност за това, което се случва в политическия живот на страната. От доста месеци твърдим, че зимата ще бъде доста тежка, с доста компликации, и това в допълнение редуцира желанието на политически сили да поемат отговорност. “
Краят на зимата би трябвало да ускори мотивацията на политическите сили да вземат участие в съставянето на държавното управление,
а някои от тях ще получат и повече гласове поради премахването на наложителното машинно гласоподаване.
„ През последните няколко месеца следим напрежение в връзките сред президента Румен Радев и водачите на „ Продължаваме промяната “ - това ще отнеме гласоподаватели от Политическа партия, които евентуално ще се насочат в други партии, които водят политика по-близка до защитаваната от президента... Възможните обединения за сформиране на държавно управление нарастват и това ни кара да сме уверени, че може би сме покрай края на политическата рецесия. “
Ако има постоянно държавно управление, главният сюжет в прогнозата на банката е за доста евентуално влизане на България в еврозоната при започване на 2024 година
Прозападно насочените партии, които поддържат такова политическо решение, са преобладаващи в Народното събрание и поддръжката за тях евентуално ще се усили в подтекста на войната на Русия в Украйна, счита Павлов. Бизнесът и банките също ще упражняват напън в тази посока, изключително в случай че са подхванали стъпки и разноски за въвеждането на еврото.
Инфлацията наподобява като най-трудния за реализиране аршин за участието на България в еврозоната,
само че оценката на Европейската централна банка ще зависи от прогнозите, а не от равнището на инфлацията през миналите месеци, сподели Павлов.
„ ЕЦБ знае, че има инфлация в цяла Европа и тази инфлация се дължи на фактори, които са отвън контрола на българското държавно управление. За разбора на ЕЦБ ще бъде значимо какъв е приносът на българските управляващи за тази висока инфлация - в действителност централната банка няма принос за инфлация и е противоречиво да се твърди, че държавното управление има някакъв принос, тъй като бюджетният недостиг е един от най-ниските в Европа сега, под техническия критерии от 3%. “
Има известна инфлация от увеличението на растежа на заемите от комерсиалните банки, само че този растеж евентуално ще се забави поради по-високите лихви.
Значителните спестявания по време на пандемията поддържаха потреблението в страните от Централна и Източна Европа след началото на войната в Украйна. С началото на спора в семействата се появиха упования за висока инфлация и лихви и те изтеглиха напред част от плануваните покупки. Особено значима бе съответната реакция на фискалните управляващи като държавните управления започнаха редица ограничения в поддръжка на популацията.
„ Пазарът на труда остава доста мощен и в самия бизнес и обществото има чувство, че управляващите няма да позволен да се стигне до доста огромно съкращаване на заетостта и огромен спад в приходите “.
В България работи и една от най-щедрите в цяла Европа скица за подкрепяне на консуматори на електрическа сила, която възлиза на към 5% от Брутният вътрешен продукт за 2022 година без да има отрицателни резултати като бюджетен недостиг, подсети Павлов. Затягането в еврозоната и по-високите лихви също се придвижват доста постепенно в България.
Не може да се чака огромно фискално разхлабване в международен мащаб през 2023 година поради високото равнище на дълг.
Шоковете във веригите на доставки и обвързваните високи равнища на инфлация ще продължат, защото няма изгледи за усмиряване на спора в Украйна.
Износът на България ще пострада поради международното закъснение и запълването на запасите на фирмите.
„ Предстои ни съкращаване на запасите, което ще бъде мощен фактор за понижаване на икономическия напредък през идващите две години. През 2021 и 2022 година имаме растеж от 7,3% на износа - 5% от този растеж идва от увеличението на запасите. Ако имаме редукция на половина на тези запаси, това значи стопанската система да слезе надолу с 2,5% от Брутният вътрешен продукт през идващите две години “.
Това са част от прогнозите в последния Тримесечен стопански преглед на УниКредит Булбанк, които разяснява основният икономист на банката Кристофор Павлов в ефира на телевизия „ Блумбърг “.
„ Икономистите имаме известна виновност за това, което се случва в политическия живот на страната. От доста месеци твърдим, че зимата ще бъде доста тежка, с доста компликации, и това в допълнение редуцира желанието на политически сили да поемат отговорност. “
Краят на зимата би трябвало да ускори мотивацията на политическите сили да вземат участие в съставянето на държавното управление,
а някои от тях ще получат и повече гласове поради премахването на наложителното машинно гласоподаване.
„ През последните няколко месеца следим напрежение в връзките сред президента Румен Радев и водачите на „ Продължаваме промяната “ - това ще отнеме гласоподаватели от Политическа партия, които евентуално ще се насочат в други партии, които водят политика по-близка до защитаваната от президента... Възможните обединения за сформиране на държавно управление нарастват и това ни кара да сме уверени, че може би сме покрай края на политическата рецесия. “
Ако има постоянно държавно управление, главният сюжет в прогнозата на банката е за доста евентуално влизане на България в еврозоната при започване на 2024 година
Прозападно насочените партии, които поддържат такова политическо решение, са преобладаващи в Народното събрание и поддръжката за тях евентуално ще се усили в подтекста на войната на Русия в Украйна, счита Павлов. Бизнесът и банките също ще упражняват напън в тази посока, изключително в случай че са подхванали стъпки и разноски за въвеждането на еврото.
Инфлацията наподобява като най-трудния за реализиране аршин за участието на България в еврозоната,
само че оценката на Европейската централна банка ще зависи от прогнозите, а не от равнището на инфлацията през миналите месеци, сподели Павлов.
„ ЕЦБ знае, че има инфлация в цяла Европа и тази инфлация се дължи на фактори, които са отвън контрола на българското държавно управление. За разбора на ЕЦБ ще бъде значимо какъв е приносът на българските управляващи за тази висока инфлация - в действителност централната банка няма принос за инфлация и е противоречиво да се твърди, че държавното управление има някакъв принос, тъй като бюджетният недостиг е един от най-ниските в Европа сега, под техническия критерии от 3%. “
Има известна инфлация от увеличението на растежа на заемите от комерсиалните банки, само че този растеж евентуално ще се забави поради по-високите лихви.
Значителните спестявания по време на пандемията поддържаха потреблението в страните от Централна и Източна Европа след началото на войната в Украйна. С началото на спора в семействата се появиха упования за висока инфлация и лихви и те изтеглиха напред част от плануваните покупки. Особено значима бе съответната реакция на фискалните управляващи като държавните управления започнаха редица ограничения в поддръжка на популацията.
„ Пазарът на труда остава доста мощен и в самия бизнес и обществото има чувство, че управляващите няма да позволен да се стигне до доста огромно съкращаване на заетостта и огромен спад в приходите “.
В България работи и една от най-щедрите в цяла Европа скица за подкрепяне на консуматори на електрическа сила, която възлиза на към 5% от Брутният вътрешен продукт за 2022 година без да има отрицателни резултати като бюджетен недостиг, подсети Павлов. Затягането в еврозоната и по-високите лихви също се придвижват доста постепенно в България.
Не може да се чака огромно фискално разхлабване в международен мащаб през 2023 година поради високото равнище на дълг.
Шоковете във веригите на доставки и обвързваните високи равнища на инфлация ще продължат, защото няма изгледи за усмиряване на спора в Украйна.
Износът на България ще пострада поради международното закъснение и запълването на запасите на фирмите.
„ Предстои ни съкращаване на запасите, което ще бъде мощен фактор за понижаване на икономическия напредък през идващите две години. През 2021 и 2022 година имаме растеж от 7,3% на износа - 5% от този растеж идва от увеличението на запасите. Ако имаме редукция на половина на тези запаси, това значи стопанската система да слезе надолу с 2,5% от Брутният вътрешен продукт през идващите две години “.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ