Льосът е помогнал древните хора да напуснат Африка
Разпространението на хората отвън Африка през Близкия изток може да е било подкрепено от едно напълно нормално вещество: прахуляк. По-конкретно, мътната наслойка, известна като льос, наподобява е изиграла решаваща роля за превръщането на Южния Левант, на източния бряг на Средиземно море, в подобен благодатен и гостолюбив кулоар от земя, през който нашите предшественици да пътуват.
Без този район да се развива по този начин, както се е развивал, за хората би било доста по-трудно да стигнат от Африка до Евразия по този път, споделят откривателите.
Има причина античните земи, разпростряли се от Египет до Ирак, да бъдат посочени като Плодородния полумесец.
„ Голямото количество груба кал, отсрочена върху ландшафта, способства за неповторимото стабилно земеделие в южния Левант, което оказва помощ за превръщането на Леванта в„ земя на мляко и мед “и люлка на цивилизации “, пишат откривателите в публикацията.
Новото проучване предлага няколко открития, които оспорват актуалните хипотези за какво районите към Средиземноморието се разграничават толкоз доста във връзка с вида на почвата: до момента в който дебелата, плодородна почва нормално се развива във мокър климат, а по-тънката – в по-сух, в тази част на света е противоположното.
Някои специалисти свеждат това до ерозия и човешка активност, само че новото изследване допуска, че роля играе различен фактор – разпространяването на льос, който може да уплътни почвите в райони, където времето не прекатурва почвата задоволително бързо.
Обширен набор от проби, събрани от тези райони, демонстрира, че места с тънки почви не са получили задоволително льос, с цел да образуват богатите почви, нужни за земеделие, само че места в югоизточното Средиземноморие – най-вече от близката пустиня Негев и нейните големи дюнни полета са ги получили.
Льосът е почнал да се натрупва по време на плейстоцена преди към 180 000 години, допускат откривателите, създаден от разтопени ледници, и отлагащи утайки в днешния Негев. Този спомагателен източник на прахуляк би бил от решаващо значение за производството на по-дебели почви в Леванта.
„ Цялата планета е била доста по-прашна “, споделя Ривка Амит от Геоложката работа на Израел. „ Тук ерозията е по-малко значима. Важното е дали получавате приток на груби фракции [прах]. [Без това] ще получавате тънки, непродуктивни почви. “
След отдръпването на ледниците и техните атмосферни въздействия, главната индустриална линия на льоса е прекратена и почвите към Средиземно море през днешния ден просто рециркулират льоса, който към този момент е там.
Връщайки се обратно във времето, преди Хомо сапиенс да излезе отвън Африка в забележителен брой, регионът Левант би бил доста по-негостоприемен – както демонстрират доста тънките почви, открити от откривателите под финозърнестата льосова наслойка в техните проби.
„ Пейзажът е бил тотално друг, тъй че не съм сигурен, че хората биха [избрали] този регион, в който да живеят, тъй като това е била сурова среда и [почти] разкрит пейзаж, без доста почва “, споделя Амит.
Изследването е оповестено в изданието Geology.
