Изчезващите професии: Шевните машини и дядо Георги
Разказ за една изчезваща специалност. Това е история за признателност, която провокира вълна от съпричастност в обществените мрежи. Действието се развива в гарсониера на финален етаж в пловдивския квартал „ Тракия “.
Тук Георги Мешев спортува, храни прелитащите гълъби и лекува ръждясалите сърца на остарели шевни машини. Той познава до най-малкия подробност студените механизми, задвижващи иглата – от първия болт до затегнатия ремък.
Снимка: btvnovinite.bg „ Шевните машини – нашият поминък, човек го прави до момента в който може, и обущарският занаят… и други занаяти, те не могат да изчезнат по този начин. Ръцете щом могат и очите, това е значимо. Бил съм доста време в ТПК, огромна кооперация, обслужваща целия регион тук – панталони, ризи, облекла, сака. И си мислих, че като се пенсионирам, на тези години, към този момент край с машини, няма да се занимавам “, уточни възрастният мъж.
Снимка: btvnovinite.bg Но тихата наслада от звука на поправената машина, не разрешава на Георги да изостави своята пристрастеност. Така той остава един от последните техници на шевни машини у нас, които ремонтират по домовете.
Снимка: btvnovinite.bg „ Домашният телефон е задоволително. По някой път ги намирам мъчно, тъй като нямат звънец извън на входа, би трябвало изпод по някакъв метод да им позвъня да слязат да отворят, само че намирам метод да им се обадя. Когато пък се случи, че повредата е сериозна, тогава ми ги донасят тука “, изясни Георги.
Снимка: btvnovinite.bg Преди няколко месеца с помощта на Георги крачната фамилна светиня на Антония стартира още веднъж да работи: „ Машината е доста остаряла, тя датира от 1928 година, майка ми я наследява 1975 година и 1989 година на тази шевна машина ушихме дружно, моята абитуриентска рокля. Чичо Георги влезна и тук на това място, той ремонтира машината. Работеше с доста огромно старание, внимание и на излизане от у дома просто помоли, в случай че ми е допустимо да го препоръчам на някои други хора, в случай че съм удовлетворена от ремонта. И това нещо не ме остави на мира и не ми даде покой, до момента в който не назряха думи, с цел да ги излея в обявата си във „ Facebook “.
Снимка: btvnovinite.bg Гарсониерата на финален етаж в пловдивския квартал „ Тракия “. Тук той е уединен, само че все пак не губи младежкия искра в очите си: „ Какво повече да желая, удовлетворен съм, признателен съм на ориста, че ми протича по този начин животът, че е по този начин е написано “.
ВИДЕО ТУК
