Разделението между основните германски партии на десни и леви е

Разделението сред главните немски партии на десни и леви е много размито, се споделя в разбор на „ Дойче Веле “. 

След парламентарните избори в Германия на 24 септември в Бундестага най-вероятно ще влязат шест партии. Това са консервативният блок Християн-демократически съюз /ХДС/ и Християн-социален съюз /ХСС/, лявоцентристката Германска социалдемократическа партия /ГСДП/, дяснопопулистката „ Алтернатива за Германия “ /АГ/, Лявата партия, ляволибералният „ Съюз-90/зелени “ и демократичната Свободна демократическа партия /СвДП/.

Какво значи през днешния ден принадлежността към десните и леви партии в Германия и какви са техните позиции по главните политически и стопански въпроси?

Отношение към мигрантите

От времето на Великата френска гражданска война, когато депутатите с разнообразни възгледи са почнали да се разделят на десни и леви според от тяхното разположение в Народното събрание, смисъла на тези термини се е трансформирало доста и мощно варира в другите страни. Днес обаче се случва друга сериозна смяна на парадигмата, за която има най-малкото две съществени аргументи: изместването на възгледите на консервативната канцлерка Ангела Меркел по посока на политическия център и възраждането на политическия популизъм в Съединени американски щати и други страни. В резултат на това, както и на други фактори, през днешния ден десните и левите са доста по-малко поредни в следването на своята политическа линия.

Традиционно консервативните ХДС и ХСС постоянно са били най-националистически настроените от всички съществени политически партии в Германия. Дълго време консерваторите отхвърляха концепцията, че Германия би трябвало да се стреми да притегля и интегрира мигранти. С идването на власт на Меркел /от 2005 г./ тези показа се трансформираха: християн-демократите освен поддържаха приемането на мигранти, само че започнаха да преглеждат имиграцията като решителен фактор за бъдещето на страната.

Тази смяна на позицията на консерваторите откри необятно поле за популистите с националистически възгледи от АГ, чиито членове са враждебно настроени освен към бежанците, само че и към имиграцията като такава. Техният лозунг е „ Германия за германците “, а партийните водачи постоянно употребяват расистка реторика.
"Меркел би трябвало да си отиде", гласи този надпис / БГНЕС
Отношението към НАТО и Русия

ХДС и ХСС постоянно са били за тясно съдействие с НАТО. След изказването на Доналд Тръмп, който назова Северноатлантическия алианс „ стар “, консерваторите бяха подкрепени от ГСДП и „ зелените “, въпреки сходна позиция да не е типична за левите партии. Лявата партия – правоприемник на управлявалата в Германска демократична република Социалистическа единна партия на Германия – са срещу НАТО и поддържат Русия, до момента в който ГСДП и „ зелените “ остро подлагат на критика съветския президент Владимир Путин.

На собствен ред демонстриращата крайнодесни възгледи АГ предлага НАТО да бъде трансформиран в алианс с извънредно отбранителни функционалности и дислоцираните в чужбина елементи на Бундесвера да се върнат назад в страната. При това членовете на АГ намерено поддържат политиката на Путин. Както демонстрират допитванията до публичното мнение, партията е известна измежду имигриралите в Германия руснаци – по този начин наречените съветски немци.

Европейски Съюз и интернационалната търговия

Разделенията на позициите към Европейски Съюз не се следи по линията десни и леви, а е сред центристи и радикали. Докато ХДС/ХСС, ГСДП, „ зелените “ и СвДП абсолютно поддържат проевропейската политика, АГ упорства за излизането на Германия и от Европейски Съюз, и от еврозоната, а Лявата партия няма еднопосочна позиция по тези въпроси.

Имайки поради това, няма нищо учудващо, че ХДС/ХСС, а също по този начин СвДП са последователи на такива интернационалните търговски съглашения като Трансатлантическото комерсиално и капиталово партньорство / TTIP/ и контракта за основаването на зона за свободна търговия сред Европейски Съюз и Канада /СЕТА/.

АГ, Лявата партия и „ зелените “ а срещу тези документи. А водачите на ГСДП, по-конкретно външният министър Зигмар Габриел, уверено поддържат комерсиалните съглашения, макар страховете, че от тях могат да пострадат чиновниците на немските компании.

Икономика и фискална политика

Това е една от областите, където към момента доминира обичайното разделяне на десни и леви. ХДС/ХСС и СвДП се афишират за понижаване на налозите и строги ограничения за спестовност във финансовата политика. Те също по този начин са съперници на държавната интервенция в бизнеса. На собствен ред ГСДП, „ зелените “ и Лявата партия считат, че управляващите би трябвало по-активно да се стремят към преразпределението на материалните богатства в обществото.

АГ има спорни възгледи за икономическа политика. От една страна нейните членове са последователи на обичайна за една дясна партия политика. Те са срещу държавното субсидиране, за определяне на горна граница за налог приходи и за уравновесен бюджет. Освен това, десните популисти са съперници на приватизацията на държавна благосъстоятелност и оферират да се вкара самостоятелно тестване на продукцията на фирмите, с цел да се предотврати тяхното софтуерно закъснение. АГ също по този начин е за доста великодушни обществени помощи за фамилиите.

Вътрешна сигурност

ХДС и ХСС оферират да се усили броят на служителите на реда и чиновниците в службите за сигурност поради битката против тероризма. Сходна позиция имат и в АГ: десните популисти желаят да се усили полицейският щат „ в нужните размери и оръжието им да дава отговор на най-съвременните условия “.

Представители на Лявата партия и „ зелените “ са срещу тази концепция. ГСДП няма еднопосочно мнение по този въпрос. Вероятно това е обвързвано с обстоятелството, че като младшият сътрудник в ръководещата коалиция партията се е съгласила с обичайно консервативните показа за ограниченията за сигурност в страната.

Околна среда е екология

За „ зелените “ тази тематика е основна. Но историческите разлики в позицията на десните и левите по въпросите на енергетиката и околната среда от дълго време са останали в предишното. Решението на Ангела Меркел да се откаже от нуклеарната енергетика, признато през 2011 година, означаваше, че консерваторите поддържат позиция, която обичайно се асоциира с левите партии.

Това отвори вратите за необятно разискване с присъединяване и на останалите политически партии. АГ оферират тъкмо противоположното на днешната политика на ХДС: да се удължи срокът на употреба на нуклеарните централи в Германия и отвод от проектите за развиване на възобновима сила. СвДП също желае да анулира законодателството, обвързвано с възобновимата енергетика. ГСДП и Лявата партия поддържат днешната енергийна политика, въпреки че за нито една от тях тази тематика не е приоритет. /БГНЕС