Когато решиш, че си лоша майка
Разбирам те. В момента се мъмриш. Задаваш си въпроси. Критикуваш се. Казваш си „ Аз съм ужасна майка. Аз съм отвратителна майка. Аз съм неприятна майка. “
И несъмнено си права... Нали? Защото през днешния ден, да вземем за пример, си изпусна нервите и се разкрещя на щерка си. Превъртя и напляска сина си. Остави пуснат тв приемника цялостен следобяд, с цел да може да изчистиш или да сготвиш, или да работиш, или да спиш, или просто да дойдеш на себе си. Остави тв приемника пуснат, с цел да не те чуе хлапето по какъв начин плачеш, с цел да не види сълзите ти. Днес се огъна и му даде цяла шепа снакс, една лъжица, цялостна с пармезан, хот дог и кетчуп за вечеря.
Знам, знам, ти си дъното.
Но виж какво: в случай че беше толкоз неприятна майка, нямаше да ти пука. Нямаше да те е грижа за прозаични неща като здравословно хранене, обучение, развлечение на детето ти във всеки един миг от деня. Нямаше да се тревожиш, че думите ти може и да му нанесат непоправими вреди. Нямаше да плачеш в дрешника, до момента в който то си играе в стаята. Нямаше да позволиш на виновността да те укорява, изтезава, обзема.
Нямаше да се извиняваш.
Нямаше да имаш скрупули.
Ако помислиш малко, но в действителност помислиш, дейностите ти в действителност демонстрират, че си любяща майка. Доказват, че те е грижа за децата ти, безпределно и безусловно, потвърждават, че искаш най-хубавото за тях.
Действията ти потвърждават, че си добра майка.
