Тервел Илиев: Министър Кузманов - хвалебствие по време на спортно бедствие
" Радвам се, тъй като гледах дебата на тематика " Спорт " сред партиите, които договарят за съдружно държавно управление. Техните хрумвания, политики и промени, които желаят да създадат в спорта оттук насетне, аз и моят екип сме ги създали съвсем на 80% ". Това съобщи служебният министър на младежта и спорта Андрей Кузманов в изявление пред БНР. Гласи буквално представен текст от формалния уебсайт на министерството на младежта и спорта.
Анализирайки горните редове, стартирам да изпитвам усложнения в намирането на най-правилния ход, както се случи на Ян Непомняшчий (с опрощение към кандидата и почитание към големия му талант) сред 6-ата и 9-ата партия от борбата за шахматната корона в Дубай с първенеца Магнус Карлсен, когато инкасира 3 точки пасив.
Толкова огромен експерт ли е Кузманов, че под негово управление за броени месеци министерството е свършило 80-ина % от работата, която си слагат за цел най-вероятно идващите властимащи? И в действителност кой би си упълномощил за основна задача, нещо към този момент съвсем изпълнено?
" ЦСКА е клуб със 73 годишна история и вярвайте ни, по-некомпетентна персона в спорта в никакъв случай не сме срещали! ", мнението е изразено на формалния уебсайт на ЦСКА и е ориентирано към министър Кузманов.
Какво чувство имам по отношение на проблема с базите на " алените " или за стадиона на другия най-популярен роден исторически гранд - Левски. Ще го изразя в питания:
Инвестира ли страната някакъв сериозен финансов запас в " Армията " и базата в Панчарево (през последните 2-3 десетилетия)?
Как тъкмо се оказва помощ на Левски с разрушаването на бранш с козирка и издигането на " кабрио " естрада, съчетано с многомилионни задължения?
Понеже тематиката с " Българска войска " е по-прясна. Логично ли е страната да желае някой да влага милиони в неин може да се каже стратегически обект (защото " армейският " футболен дом в центъра на София е подобен или най-малко за доста българи), пък тя в лицето на ръководството й - да се основава усещане, че единствено и само пречи?
Има ли двоен критерий - един за едни, различен за други (включително клубовете с най-вече последователи в страната)?
И в случай че отговорът на горния въпрос е - ДА! Всъщност боязън ли ги е доста от политиците от почитателите на ЦСКА и Левски и близко бъдеще, в което съвременен " червен ", а и съвременен " наследник " стадион се пълнят постоянно най-малко с 15-хиляди фенове? Защото публиката на един гранд съставлява голям коректив.
Да се прехвърлим към другите спортове. Наскоро доби известност остро изказване на министър Кузманов по отношение на биатлона ни и позициите, които заемат нашите състезатели на интернационалната сцена. Да напомним, че единствено преди 2 години Владимир Илиев стана втори на старта на 20 км на Световно състезание. Владко даже даде изявление по Евроспорт, а рекламата за България бе огромна. В най-близки дни Милена Тодорова приключи 23-а в последния спринт за Световната купа. Илиев пък стана 29-и в спринта при мъжете. Погледнато през призмата на конкуренцията в биатлона и на многочасовото лъчение на надпреварите по влиятелни телевизионни канали, класирания сред 20-о и 30-о място по никакъв начин не са неудачни. Ако думите на Андрей Кузманов са извадени от подтекст да не задълбочавам в тематиката. Но в случай че уважавани от мен медии са го цитирали изцяло вярно (което считам, че е така), то този длъжностен министър няма грам знания по визирания спорт.
Засягам тематиката с биатлона напълно не инцидентно. Тук идва полемиката имаме ли изобщо някаква тактика обвързваща зимния, а и разумно на климатичните особености в България повече летния туризъм със спорта? Питането не е единствено към сегашния министър на ММС, а към всички политици изобщо в страната.
Впрочем не ни ли тормози, че в края на 2021-а година, в страна член на Европейския съюз, никой (моля за опрощение в случай че има сходни фигури) в политиката ни не подхваща решителни дейности по следните основни въпроси:
1. Мащабно строене на басейни и тенис-кортове за учебните заведения. Защото това с мини-футболните стадиони и салоните за баскетбол/волейбол наподобява наложително даже за третата четвъртина на предишния век.
2. Създаване на условия за в действителност всеобщ спорт за всички деца, с цел да имаме по-здрава българска нация в бъдеще.
Проблемите на родния спорт са толкоз доста, че ми е извънредно чудно по какъв начин Андрей Кузманов подходи на конференцията в министерството тази седмица с такава увереност да изброи триумфи свои и на екипа, с който работи.
Не е отговорен Кузманов, че спортът ни в огромната си част бедства. Оставам обаче с усещане, че служебният министър на този декор хвалебства.
А за какво съм уверен, че бедства! Считам, че е задоволително да се изтъкне, че на домакинските мачове на Уест Хям (Лондон) има регулярно по 60 хиляди фенове. Пък последния кръг на футболното ни състезание общо в случай че срещите са посетени от 3 хиляди почитатели ще остана сюрпризиран. А тези от сорта на това, че Цар Футбол е обособена губерния и няма общо с картината на спорта в дадена страна, персоналното ми мнение - по никакъв начин не са удачни.
Относно представянето ни на Олимпиадата в Токио тази година - голям почит към родните дами. Но 30-о място в генералното класиране на форума при страните, съчетано с нито един орден извоюван при мъжете, надали е мотив за всеобща наслада. Особено съпоставено с обстоятелството, че на Олимпиадата в Сеул 88`, в случай че не е абсурдът с родните щанги, България по всичко проличава, че би била в Топ 4 на крайното нареждане на Игрите. Имам очаквания, че възможностите най-малко младите асове Карлос Насар и Едмонд Назарян (които не участваха на ОИ тази година) да отсрамят спорта ни в мъжкото направление на Олимпиадата в Париж след 3 години са големи. Но това, че избран играч е топ гений, не считам, че е най-обективен индикатор за положението на спорта.
Нужна е цялостна смяна на отношението на министерския кабинет и Народното събрание към спорта в страната - всеобщ и професионален. В съпоставяне със протичащото се в доста минали кабинети, пък и в сегашния длъжностен - в случай че вземем за образец Кузманов, това е чувството ми. Защото смятам, че министърът си разреши възхваление по време на спортно злополучие.
Анализирайки горните редове, стартирам да изпитвам усложнения в намирането на най-правилния ход, както се случи на Ян Непомняшчий (с опрощение към кандидата и почитание към големия му талант) сред 6-ата и 9-ата партия от борбата за шахматната корона в Дубай с първенеца Магнус Карлсен, когато инкасира 3 точки пасив.
Толкова огромен експерт ли е Кузманов, че под негово управление за броени месеци министерството е свършило 80-ина % от работата, която си слагат за цел най-вероятно идващите властимащи? И в действителност кой би си упълномощил за основна задача, нещо към този момент съвсем изпълнено?
" ЦСКА е клуб със 73 годишна история и вярвайте ни, по-некомпетентна персона в спорта в никакъв случай не сме срещали! ", мнението е изразено на формалния уебсайт на ЦСКА и е ориентирано към министър Кузманов.
Какво чувство имам по отношение на проблема с базите на " алените " или за стадиона на другия най-популярен роден исторически гранд - Левски. Ще го изразя в питания:
Инвестира ли страната някакъв сериозен финансов запас в " Армията " и базата в Панчарево (през последните 2-3 десетилетия)?
Как тъкмо се оказва помощ на Левски с разрушаването на бранш с козирка и издигането на " кабрио " естрада, съчетано с многомилионни задължения?
Понеже тематиката с " Българска войска " е по-прясна. Логично ли е страната да желае някой да влага милиони в неин може да се каже стратегически обект (защото " армейският " футболен дом в центъра на София е подобен или най-малко за доста българи), пък тя в лицето на ръководството й - да се основава усещане, че единствено и само пречи?
Има ли двоен критерий - един за едни, различен за други (включително клубовете с най-вече последователи в страната)?
И в случай че отговорът на горния въпрос е - ДА! Всъщност боязън ли ги е доста от политиците от почитателите на ЦСКА и Левски и близко бъдеще, в което съвременен " червен ", а и съвременен " наследник " стадион се пълнят постоянно най-малко с 15-хиляди фенове? Защото публиката на един гранд съставлява голям коректив.
Да се прехвърлим към другите спортове. Наскоро доби известност остро изказване на министър Кузманов по отношение на биатлона ни и позициите, които заемат нашите състезатели на интернационалната сцена. Да напомним, че единствено преди 2 години Владимир Илиев стана втори на старта на 20 км на Световно състезание. Владко даже даде изявление по Евроспорт, а рекламата за България бе огромна. В най-близки дни Милена Тодорова приключи 23-а в последния спринт за Световната купа. Илиев пък стана 29-и в спринта при мъжете. Погледнато през призмата на конкуренцията в биатлона и на многочасовото лъчение на надпреварите по влиятелни телевизионни канали, класирания сред 20-о и 30-о място по никакъв начин не са неудачни. Ако думите на Андрей Кузманов са извадени от подтекст да не задълбочавам в тематиката. Но в случай че уважавани от мен медии са го цитирали изцяло вярно (което считам, че е така), то този длъжностен министър няма грам знания по визирания спорт.
Засягам тематиката с биатлона напълно не инцидентно. Тук идва полемиката имаме ли изобщо някаква тактика обвързваща зимния, а и разумно на климатичните особености в България повече летния туризъм със спорта? Питането не е единствено към сегашния министър на ММС, а към всички политици изобщо в страната.
Впрочем не ни ли тормози, че в края на 2021-а година, в страна член на Европейския съюз, никой (моля за опрощение в случай че има сходни фигури) в политиката ни не подхваща решителни дейности по следните основни въпроси:
1. Мащабно строене на басейни и тенис-кортове за учебните заведения. Защото това с мини-футболните стадиони и салоните за баскетбол/волейбол наподобява наложително даже за третата четвъртина на предишния век.
2. Създаване на условия за в действителност всеобщ спорт за всички деца, с цел да имаме по-здрава българска нация в бъдеще.
Проблемите на родния спорт са толкоз доста, че ми е извънредно чудно по какъв начин Андрей Кузманов подходи на конференцията в министерството тази седмица с такава увереност да изброи триумфи свои и на екипа, с който работи.
Не е отговорен Кузманов, че спортът ни в огромната си част бедства. Оставам обаче с усещане, че служебният министър на този декор хвалебства.
А за какво съм уверен, че бедства! Считам, че е задоволително да се изтъкне, че на домакинските мачове на Уест Хям (Лондон) има регулярно по 60 хиляди фенове. Пък последния кръг на футболното ни състезание общо в случай че срещите са посетени от 3 хиляди почитатели ще остана сюрпризиран. А тези от сорта на това, че Цар Футбол е обособена губерния и няма общо с картината на спорта в дадена страна, персоналното ми мнение - по никакъв начин не са удачни.
Относно представянето ни на Олимпиадата в Токио тази година - голям почит към родните дами. Но 30-о място в генералното класиране на форума при страните, съчетано с нито един орден извоюван при мъжете, надали е мотив за всеобща наслада. Особено съпоставено с обстоятелството, че на Олимпиадата в Сеул 88`, в случай че не е абсурдът с родните щанги, България по всичко проличава, че би била в Топ 4 на крайното нареждане на Игрите. Имам очаквания, че възможностите най-малко младите асове Карлос Насар и Едмонд Назарян (които не участваха на ОИ тази година) да отсрамят спорта ни в мъжкото направление на Олимпиадата в Париж след 3 години са големи. Но това, че избран играч е топ гений, не считам, че е най-обективен индикатор за положението на спорта.
Нужна е цялостна смяна на отношението на министерския кабинет и Народното събрание към спорта в страната - всеобщ и професионален. В съпоставяне със протичащото се в доста минали кабинети, пък и в сегашния длъжностен - в случай че вземем за образец Кузманов, това е чувството ми. Защото смятам, че министърът си разреши възхваление по време на спортно злополучие.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ