Путин вече не търси начин за ескалация, а по-скоро варианти

Путин към този момент не търси метод за ескалация, а по-скоро разновидности да поддържа тази война допустимо най-дълго - единствено и единствено да не му се наложи да признае, че я губи, написа доктор Кристина Ванберхен.

Руският външен министър Сергей Лавров неотдавна съобщи, че Русия не възнамерява да употребява нуклеарно оръжие. Първоначално съветската изразителност за " дали ще го създадем или не "  явно беше прилагана, за.

Президентът  може би към този момент не търси метод за ескалация, а по-скоро разновидности да поддържа тази война допустимо най-дълго - единствено и единствено да не му се наложи да признае, че я губи. Ако предположим, че нуклеарната война не е вид - а и аз мисля, че не е, защото Русия може просто да продължи да употребява стандартните военни способи - остава вероятността войната да се проточи дълго време.
Редакцията предлага
Експерти предвиждат три до четири години. Предположението е доста надалеч от първичните въжделения на Путин за блицкриг и упованията му за церемониал на успеха четири дни след мобилизацията. Както всички добре знаем - не се получи.

" Генералът в своя лабиринт "

На политическо равнище Путин се пробва да повлияе на Организация на обединените нации. Това обаче също не му се получава и. Напомня на името на една от книгите на Габриел Гарсия Маркес - " Генералът в своя лабиринт ”.

Путин се е затворил в Кремъл и изпраща неубедителния си външнен министър да го замества на значимите интернационалните събития. Той изнася речи, които никой не слуша, в средата на нищото.

Дори опитите на съветското външно министерство да стопли връзките си с тогавашните колониални страни в Африка, Южна Америка и Югоизточна Азия са провал. Повечето африкански страни, които неправилно гледат на тази война като на европейски проблем и разчитат ненапълно на съветски оръжия и помощ от Русия за районните си проблеми, прогледнаха за дезинформацията на Москва и опитите ѝ да трансформира храната и торовете в оръжие. Сега и те желаят деескалация - за тях е въпрос на продоволствена сигурност.

е отражение на прекрачването на границата на политическата делюзия, даже патогенен делириум, от страна на Кремъл. Това не е нищо повече от опит за показване на един сюжет, който не е подсилен от никакви обстоятелства в действителния живот. Мобилизацията на още бойци в последните седмици е следващ знак, че Русия губи тази война.

Контролът върху обществото отслабва

22 години Путин поддържа неписан договор с руснаците - не се бъркайте в политическите решения и ще си живеете добре. Този контракт обаче се разпада. Указът му за готовност беше последната капка в преливащата така и така чаша на съветския народ. Затова и от ден на ден смели руснаци излизат по улиците и приказват истината на управляващите или пък бягат към границите и напущат страната. При тези условия съветска победа е на практика невъзможна.

Мобилизацията на Путин явно не се оказа решение на военните му проблеми. Вместо това тя се трансформира в знак на новия, въпреки и разтърсен, надзор върху обществото в миг, когато против Украйна води до намаляване на централната власт в Русия.

Основната алтернатива пред Европа

Основният въпрос за Европа в актуалната война е по какъв начин да възвърне спазването на интернационалното право във всичките му многочислени измерения. Фокусът е върху като крайъгълен камък за подсилване на просперитета и мира по света. И може би по тази причина френският президент Еманюел Макрон счита, че " един от основните въпроси, които би трябвало да решим - както президентът Путин постоянно е казвал - е страхът, че НАТО ще бъде тъкмо пред техните врати, и потреблението на оръжия, които биха могли да застрашат Русия ".

Кристина Ванберген

Това явно не е опрощение за войната на Путин, а метод да се противопоставим на съветската нашествието, като в същото време проверим дали опасенията на Русия за сигурността ѝ имат някакво действително съображение. Според нас, въпреки това да е рационална причина, тя не дава отговор на същинския въпрос: Защо стартира войната и накъде отива тя?

Русия не нахлу в Украйна от боязън от разширението на НАТО - Минските споразумения ѝ даваха нужните гаранции. Тя бе стимулирана от нуждата за външно начинание, което да скрие или оправдае вътрешната неустойчивост и крах - това, което великият гръцки стихотворец Константинос Кавафис назовава " очакване на варварите ".

Русия желае да откри нов международен ред. И по тази причина тази война продължава и ще бъде мъчно прекъсната. Невъзможно е да се разреши на Русия да упражнява районна надмощие, като в същото време се резервира териториалната целокупност на Украйна.

Д-р Кристина Ванберхен преподава в Брюкселски свободен университет и работи като старши специалист към Европейската комисия.