Сто ракети и нито една стратегия
Путин и Асад: едно отровно другарство
- Въпреки размяната на яростни реплики сред Вашингтон и Москва в дните преди ударите в Сирия, след тях рискът от ескалация не е по-голям.
- Дори в противен случай, пределната дребнавост на интервенцията е сигнал за нежеланието на Съединени американски щати и Европа да бъдат въвлечени в по-широк спор в Сирия.
- Лошото е, че бомбите не са сурогат на политика, която да постави завършек на войната. Още по тематиката
Всички против Асад, или за какво химическите офанзиви са табу
Нападенията с химически оръжия се отклоняват от общоприетата норма
18 апр 2018
Съединени американски щати, Англия и Франция нанесоха ракетен удар в Сирия
Операцията беше ориентирана против обекти от програмата за произвеждане на химически оръжия
14 апр 2018
Отношенията сред Съединени американски щати и Русия още веднъж се обтегнаха поради Сирия и глобите
Тръмп съобщи, че ще отговори " със мощ " на хипотетичната химическа офанзива в сирийския град Дума
10 апр 2018
Напрежението сред Израел и Иран рисково се изостря
Сблъсъци през последните дни доведоха двете противникови страни по-близо до директна борба
21 фев 2018
Фьодор Лукянов: Най-добре да забравим за нова Ялта
Главният редактор на изданието " Россия в глобальной политике " и началник на Съвета по външна политика пред " Капитал "
21 апр 2017
Как Тръмп разбърка пасианса в Сирия
Не наподобява Вашингтон да има явен проект какво да прави след удара
13 апр 2017 В ранните часове на 14 април Съединени американски щати, Англия и Франция изпратиха залп от ракети против Сирия. На 15 април силите на президента Башар ал Асад нанесоха 28 въздушни удара и подложиха на тежък артилерийски обстрел градовете Хомс и Хама. Просто още един ден в Сирия, който демонстрира, че военната машина на режима продължава да работи на цялостни обороти, действителността на терен не се е трансформирала и седемгодишният спор не е по-близо до разрешаване.
" Мисията е изпълнена ", похвали се американският президент Доналд Тръмп в Twitter след офанзивата на западното трио, поразила теоретичен център покрай Дамаск, употребен за произвеждане на химически оръжия, и две военни бази на север. Само че 105 ракети по-късно " задачата " на Съединени американски щати и на европейските им съдружници в Сирия не е нито по-ясна, нито по-осъществима.
Единствената добра вест е, че макар размяната на яростни реплики сред Вашингтон и Москва в дните преди ударите след тях рискът от ескалация не е по-голям. Дори в противен случай, пределната дребнавост на интервенцията е сигнал за нежеланието на Съединени американски щати и Европа да бъдат въвлечени в по-широк спор в Сирия и конфликт с останалите играчи на бойното поле - Русия, Иран, Турция. Лошата вест е, че бомбите не са сурогат на политика, която да спре една война, лишила към този момент живота на близо половин милион души и трансформирала над 5 млн. в бежанци.
Истински червени линии
Целта на интервенцията беше същата като на американския удар през април предходната година - да накаже режима на Асад за хипотетична офанзива с химически оръжия (виж хронологията на войната). Този път ракетите бяха двойно повече, а присъединяване на Англия и Франция прибавя колорит на интернационалните дейности вместо едностранна акция.
Има и две други фундаментални разлики. Първо, силите на Асад с поддръжката на Русия и Иран на процедура са спечелили гражданската война. Недостигът на бойци и съоръжение може и да не разрешава на режима да разшири още териториалния си надзор, само че той към този момент няма съществени съперници на терен, които да заплашват съществуването му. И второ, в този момент връзките сред Москва и Вашингтон и като цяло сред Москва и Запада се вледениха до степен, в която говоренето за нова студена война не звучи пресилено.
" Един удар не трансформира действителността на войната в Сирия. Но изпрати значимо обръщение - че потреблението на химически оръжия в действителност е алена линия и Съединени американски щати и западните съдружници ще го санкционират. Изпрати обръщение и към Русия - че в случай че желае да стабилизира Сирия, би трябвало да го прави по избран метод и да подсигурява, че алените линии няма да бъдат пресичани. Изпрати обръщение и към Иран, че той също не е ваксиниран ", споделя пред " Капитал " Нир Бомс, откривател от Центъра " Моше Даян " към Университета в Тел Авив.
Но даже Асад да бъде възпрян да протяга ръка към химическия си боеприпас, той ще продължава да сее смут и гибел с варелни бомби, ракети и артилерия, които взимат несравнимо повече жертви в Сирия. Както показва пред AFP Фейсал Итани от Atlantic Council, " има заплаха Асад да разчете тези удари по следния метод: " Нямаш право на химически офанзиви. Всичко друго е разрешено, давай самоуверено. "
И какво от това
Интервенцията не трансформира курса на войната в Сирия и не доближава нейния край. " Идеята по какъв начин да " сглобим " Сирия след тоталния разпад, в който се намира, остава неразбираема. Не единствено Съединени американски щати, само че и Европа няма никаква визия за бъдещето на страната ", споделя пред " Капитал " Мирослав Зафиров, посланик и политически консултант в интернационална организация, основан в Близкия изток.
Разнопосочните сигнали от Вашингтон провокират само комплициране. Тръмп дълго време твърдеше, че единствената значима цел на Съединени американски щати в Сирия е унищожаването на ИДИЛ. Дни преди химическата офанзива в Дума той разгласи, че желае да изтегли намиращите се в Сирия близо 2000 американски бойци. После разпореди въздушните удари. След тях посланикът на Съединени американски щати в Организация на обединените нации Ники Хейли сподели, че до часове Вашингтон ще излезе с нови наказания против Русия. Малко по-късно Тръмп я опроверга. После се отхвърли и от прибирането на бойците.
" Доколкото разбирам, наблюдавайки по едно и също време изказванията и дейностите, тактиката на Съединени американски щати в Сирия се състои от две неща - стабилизиране и излаз. Първото значи неутрализиране на ислямистките екстремисти от вида на ИДИЛ и удържане на Иран, с цел да не поеме надзор над Сирия. Но на фона на спорните послания е мъчно да се каже дали Вашингтон следва тази тактика ", показва Нир Бомс. " Идеята по какъв начин да " сглобим " Сирия след тоталния разпад, в който се намира, остава неразбираема. Не единствено Съединени американски щати, само че и Европа няма никаква визия за бъдещето на страната. "
Мирослав Зафиров, посланик и политически консултант в интернационална организация, основан в Близкия изток
Още по-трудно е да се види по какъв начин Сирия може да бъде нормализирана при високия риск от нови конфликти сред външните сили, въвлечени в спора: Русия и Иран, които поддържат режима; Америка, която поддържа и въоръжава кюрдите; Турция, която стартира атака против тях; и Израел, който преди десетина дни бомбардира иранска база в Сирия, угрижен от вероятността Техеран и ливанското му протеже " Хизбула " да се настанят в Голанските възвишения. " Войната в Сирия е война на безсилие. Тя може да се води само в случай че страните в спора имат поддръжката на своите външни съдружници. А те по-скоро мислят за стадия след спора ", показва Мирослав Зафиров. " Не мисля, че някой от главните играчи е подготвен или кадърен да поведе войната в Сирия към ендшпил. Тези удари против Асад напълно не са последният ход в тази партия шах. Те просто отварят нова фаза в нея, само че не я водят към край. "
Нир Бомс, откривател от Центъра " Моше Даян " към Университета в Тел Авив
За да се стигне до такава степен обаче, е нужно Русия да спре да блокира договарянията под егидата на Организация на обединените нации в Женева за политическо решение на сирийската рецесия и да маневрира с различни формати в Сочи и Астана, където кани Иран и Турция. Въпросът е по кое време президентът Владимир Путин ще реши, че поддръжката за Асад стартира да му коства прекомерно скъпо и го притиска в ъгъла. " Русия не е в суициден модус. Тя си дава сметка, че сирийската рецесия към този момент й коства доста. Колкото и да е гласовита формалната медийна агитация, явно е, че ръководещият хайлайф се намира в изолираност на открито. Това не е нещо, което той би желал да задълбочи. Концепцията от Астана е мъчно използвана оттук насетне, а Русия има потребност от платформа за разговор с страни, които тя счита за равни на нея. В момента тези страни са по-скоро от другата страна на барикадата,посочва Мирослав Зафиров.
А и страната, с която Русия най-вече желае да приказва - Съединени американски щати, не наподобява да има какво да каже. " Не мисля, че някой от главните играчи е подготвен или кадърен да поведе войната в Сирия към ендшпил. Тези удари против Асад напълно не са последният ход в тази партия шах. Те просто отварят нова фаза в нея, само че не я водят към край ", обобщава Нир Бомс. Само че продължаването й се мери в човешки животи.
- Въпреки размяната на яростни реплики сред Вашингтон и Москва в дните преди ударите в Сирия, след тях рискът от ескалация не е по-голям.
- Дори в противен случай, пределната дребнавост на интервенцията е сигнал за нежеланието на Съединени американски щати и Европа да бъдат въвлечени в по-широк спор в Сирия.
- Лошото е, че бомбите не са сурогат на политика, която да постави завършек на войната. Още по тематиката
Всички против Асад, или за какво химическите офанзиви са табу
Нападенията с химически оръжия се отклоняват от общоприетата норма
18 апр 2018
Съединени американски щати, Англия и Франция нанесоха ракетен удар в Сирия
Операцията беше ориентирана против обекти от програмата за произвеждане на химически оръжия
14 апр 2018
Отношенията сред Съединени американски щати и Русия още веднъж се обтегнаха поради Сирия и глобите
Тръмп съобщи, че ще отговори " със мощ " на хипотетичната химическа офанзива в сирийския град Дума
10 апр 2018
Напрежението сред Израел и Иран рисково се изостря
Сблъсъци през последните дни доведоха двете противникови страни по-близо до директна борба
21 фев 2018
Фьодор Лукянов: Най-добре да забравим за нова Ялта
Главният редактор на изданието " Россия в глобальной политике " и началник на Съвета по външна политика пред " Капитал "
21 апр 2017
Как Тръмп разбърка пасианса в Сирия
Не наподобява Вашингтон да има явен проект какво да прави след удара
13 апр 2017 В ранните часове на 14 април Съединени американски щати, Англия и Франция изпратиха залп от ракети против Сирия. На 15 април силите на президента Башар ал Асад нанесоха 28 въздушни удара и подложиха на тежък артилерийски обстрел градовете Хомс и Хама. Просто още един ден в Сирия, който демонстрира, че военната машина на режима продължава да работи на цялостни обороти, действителността на терен не се е трансформирала и седемгодишният спор не е по-близо до разрешаване.
" Мисията е изпълнена ", похвали се американският президент Доналд Тръмп в Twitter след офанзивата на западното трио, поразила теоретичен център покрай Дамаск, употребен за произвеждане на химически оръжия, и две военни бази на север. Само че 105 ракети по-късно " задачата " на Съединени американски щати и на европейските им съдружници в Сирия не е нито по-ясна, нито по-осъществима.
Единствената добра вест е, че макар размяната на яростни реплики сред Вашингтон и Москва в дните преди ударите след тях рискът от ескалация не е по-голям. Дори в противен случай, пределната дребнавост на интервенцията е сигнал за нежеланието на Съединени американски щати и Европа да бъдат въвлечени в по-широк спор в Сирия и конфликт с останалите играчи на бойното поле - Русия, Иран, Турция. Лошата вест е, че бомбите не са сурогат на политика, която да спре една война, лишила към този момент живота на близо половин милион души и трансформирала над 5 млн. в бежанци.
Истински червени линии
Целта на интервенцията беше същата като на американския удар през април предходната година - да накаже режима на Асад за хипотетична офанзива с химически оръжия (виж хронологията на войната). Този път ракетите бяха двойно повече, а присъединяване на Англия и Франция прибавя колорит на интернационалните дейности вместо едностранна акция.
Има и две други фундаментални разлики. Първо, силите на Асад с поддръжката на Русия и Иран на процедура са спечелили гражданската война. Недостигът на бойци и съоръжение може и да не разрешава на режима да разшири още териториалния си надзор, само че той към този момент няма съществени съперници на терен, които да заплашват съществуването му. И второ, в този момент връзките сред Москва и Вашингтон и като цяло сред Москва и Запада се вледениха до степен, в която говоренето за нова студена война не звучи пресилено.
" Един удар не трансформира действителността на войната в Сирия. Но изпрати значимо обръщение - че потреблението на химически оръжия в действителност е алена линия и Съединени американски щати и западните съдружници ще го санкционират. Изпрати обръщение и към Русия - че в случай че желае да стабилизира Сирия, би трябвало да го прави по избран метод и да подсигурява, че алените линии няма да бъдат пресичани. Изпрати обръщение и към Иран, че той също не е ваксиниран ", споделя пред " Капитал " Нир Бомс, откривател от Центъра " Моше Даян " към Университета в Тел Авив.
Но даже Асад да бъде възпрян да протяга ръка към химическия си боеприпас, той ще продължава да сее смут и гибел с варелни бомби, ракети и артилерия, които взимат несравнимо повече жертви в Сирия. Както показва пред AFP Фейсал Итани от Atlantic Council, " има заплаха Асад да разчете тези удари по следния метод: " Нямаш право на химически офанзиви. Всичко друго е разрешено, давай самоуверено. "
И какво от това
Интервенцията не трансформира курса на войната в Сирия и не доближава нейния край. " Идеята по какъв начин да " сглобим " Сирия след тоталния разпад, в който се намира, остава неразбираема. Не единствено Съединени американски щати, само че и Европа няма никаква визия за бъдещето на страната ", споделя пред " Капитал " Мирослав Зафиров, посланик и политически консултант в интернационална организация, основан в Близкия изток.
Разнопосочните сигнали от Вашингтон провокират само комплициране. Тръмп дълго време твърдеше, че единствената значима цел на Съединени американски щати в Сирия е унищожаването на ИДИЛ. Дни преди химическата офанзива в Дума той разгласи, че желае да изтегли намиращите се в Сирия близо 2000 американски бойци. После разпореди въздушните удари. След тях посланикът на Съединени американски щати в Организация на обединените нации Ники Хейли сподели, че до часове Вашингтон ще излезе с нови наказания против Русия. Малко по-късно Тръмп я опроверга. После се отхвърли и от прибирането на бойците.
" Доколкото разбирам, наблюдавайки по едно и също време изказванията и дейностите, тактиката на Съединени американски щати в Сирия се състои от две неща - стабилизиране и излаз. Първото значи неутрализиране на ислямистките екстремисти от вида на ИДИЛ и удържане на Иран, с цел да не поеме надзор над Сирия. Но на фона на спорните послания е мъчно да се каже дали Вашингтон следва тази тактика ", показва Нир Бомс. " Идеята по какъв начин да " сглобим " Сирия след тоталния разпад, в който се намира, остава неразбираема. Не единствено Съединени американски щати, само че и Европа няма никаква визия за бъдещето на страната. "
Мирослав Зафиров, посланик и политически консултант в интернационална организация, основан в Близкия изток
Още по-трудно е да се види по какъв начин Сирия може да бъде нормализирана при високия риск от нови конфликти сред външните сили, въвлечени в спора: Русия и Иран, които поддържат режима; Америка, която поддържа и въоръжава кюрдите; Турция, която стартира атака против тях; и Израел, който преди десетина дни бомбардира иранска база в Сирия, угрижен от вероятността Техеран и ливанското му протеже " Хизбула " да се настанят в Голанските възвишения. " Войната в Сирия е война на безсилие. Тя може да се води само в случай че страните в спора имат поддръжката на своите външни съдружници. А те по-скоро мислят за стадия след спора ", показва Мирослав Зафиров. " Не мисля, че някой от главните играчи е подготвен или кадърен да поведе войната в Сирия към ендшпил. Тези удари против Асад напълно не са последният ход в тази партия шах. Те просто отварят нова фаза в нея, само че не я водят към край. "
Нир Бомс, откривател от Центъра " Моше Даян " към Университета в Тел Авив
За да се стигне до такава степен обаче, е нужно Русия да спре да блокира договарянията под егидата на Организация на обединените нации в Женева за политическо решение на сирийската рецесия и да маневрира с различни формати в Сочи и Астана, където кани Иран и Турция. Въпросът е по кое време президентът Владимир Путин ще реши, че поддръжката за Асад стартира да му коства прекомерно скъпо и го притиска в ъгъла. " Русия не е в суициден модус. Тя си дава сметка, че сирийската рецесия към този момент й коства доста. Колкото и да е гласовита формалната медийна агитация, явно е, че ръководещият хайлайф се намира в изолираност на открито. Това не е нещо, което той би желал да задълбочи. Концепцията от Астана е мъчно използвана оттук насетне, а Русия има потребност от платформа за разговор с страни, които тя счита за равни на нея. В момента тези страни са по-скоро от другата страна на барикадата,посочва Мирослав Зафиров.
А и страната, с която Русия най-вече желае да приказва - Съединени американски щати, не наподобява да има какво да каже. " Не мисля, че някой от главните играчи е подготвен или кадърен да поведе войната в Сирия към ендшпил. Тези удари против Асад напълно не са последният ход в тази партия шах. Те просто отварят нова фаза в нея, само че не я водят към край ", обобщава Нир Бомс. Само че продължаването й се мери в човешки животи.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ