Как Русия подменя украински медии със свои |
Публикуваме репортаж на BBC, чието автентично заглавие е " Как Русия замества украинските медии със свои ".
Сергей Старушко и сътрудниците му публицисти таман са завършили утринната си публицистична среща при започване на март, когато на открито се появяват съветски военни коли.
След няколко минути бойци нахлуват през входа на триетажната постройка, в която се обитава локалната новинарска програма в окупирания украински пристанищен град Бердянск.
Около 50 чиновници са държани като заложници в продължение на пет часа.
Те са станали жертви на битката за надзор над осведомителния поток в действителния свят.
Руските сили окупират градове, заплашват публицисти и изискват от тях да популяризират прокремълски възгледи. Тези, които отхвърлят, са принудени да прекратят активността си.
Стратегията за заменяне на украинските медии с прокремълски репортажи включва завладяване на предавателни кули и изключване на достъпа до националните украински новинарски стратегии в регионите, следени от съветските сили. Вместо това се включват сигнали за проруски излъчвания.
Държавната работа за специфични връзки на Украйна заяви на Би Би Си, че осем станции се употребяват за лъчение на " агитация и дезинформация " измежду локалното население в Южна Украйна.
В Бердянск Сергей - публицист от радиото - е заставен да излъже пред камера и да разгласи, че афишира война на така наречен " украински националисти ". Руснаците декларирали, че ще разгласяват тази принудително изтръгната декларация онлайн, в случай че той откаже да сътрудничи.
" Навсякъде имаше въоръжени хора, няколко десетки, и мисля, че пет-шест от тях бяха от ФСБ [руската работа за сигурност]. Те споделиха: " Сега това е Русия и в случай че искаш да живееш, ще би трябвало да сътрудничиш ", спомня си Сергей, който към този момент е на несъмнено място отвън района.
За него и сътрудниците му " съдействие " значи да се изисква откриване на контактите на локални проукраински деятели и бойци и лъчение на проруска агитация. Това не са били празни закани.
" Отведоха ме в обособена стая. Започнаха да ме бият по главата, гърдите, краката, удряха ме с колене и длани, тъй че синините да са по-малко ", споделя той, спомняйки си за случилото се.
" След това един от тях ме заплаши с револвер: държеше го до главата и гениталиите ми. Попитаха ме дали желая да се обадя на жена си, с цел да й кажа " сбогом ". "
На идващия ден съветските телевизионни канали демонстрират видеоклип, в който се твърди, че се вижда завладяването на станцията - само че постройката към този момент е била празна, когато те се появяват с камери. Руският кореспондент декларира, че армията е трябвало да поеме контрола над станцията, тъй като тя е разпространявала " дезинформация за обстановката в града ".
Това е последната функционираща украинска радио- и телевизионна компания в Бердянск. Друга медия също е била закрита; националното радиоразпръскване е прекратено.
Преди нашествието жителите на района можеха да гледат десетки национални украински канали - и няколко локални - само че по-късно те са блокирани.
Освен в случай че нямат сателитна паница, жителите на окупираните градове към този момент имат достъп единствено до 24 съветски държавни телевизионни канала и до каналите, излъчващи от самопровъзгласилите се републики в Източна Украйна.
" Това са просто подправени вести, даже не желая да ги виждам. Промиват мозъците на хората ", споделя 28-годишната Анна (не е същинското й име), която към момента живее в Бердянск. Тя гледа единствено един музикален канал и разчита на ограничавания достъп до интернет за достоверни вести.
А сега разположен в Крим канал започва новинарски бюлетини за жителите на по този начин наречените от Русия " освободени региони " в южната част на Украйна.
Не се загатва за война. Журналистите настояват, че " животът в района се е подобрил с идването на съветските сили " и тези области " имат действителни вероятности да излязат от рецесията, основана от украинските управляващи ".
" Това е основна част от съветската тактика. Защото осведомителната война постоянно е част от същинската война ", изяснява Наталия Виховска от Украинския институт за всеобща информация.
" Те стартират да излъчват съветска телевизия, заплашват самостоятелни публицисти. Идват с оръжие в редакциите, в домовете им и в къщите на родителите им ".
Според " Репортери без граници ", организация, която поддържа свободата на медиите, същата тактичност е била употребена и при нахлуването в Крим през 2014 година
Но като се изключи че завладяват ефира, руснаците създават и подправено наличие - както открива Михайло Кумок, който има медийна компания в южния украински град Мелитопол.
След като съветските сили завладяват града, петима въоръжени чиновници почукали на вратата му. Те конфискували преносимия компютър и компютъра му и отвели Михайло и брачната половинка му в базата си - за " диалог ".
Попитали го за какво медията му назовава руснаците " окупатори ". Михайло отговори, че по какъв начин другояче да ги назова!
" Започнаха да приказват за по този начин наречената " денацификация ", а аз им отговорих: " Аз съм евреин, аз съм рускоговорящ евреин - тъй че за какво сте пристигнали тук? За мен вие не сте нищо друго с изключение на окупатори ".
Михайло споделя, че не е имал желание да сътрудничи на руснаците и да разгласява тяхната агитация, по тази причина е решил да закрие и вестника, и уеб страницата си. Но бил шокиран, когато видял, че на локалните поданици се доставя подправен вестник с марката на компанията му.
" Това беше подправен вестник с ужасяващ щемпел, само че с нашето лого. На първата страница имаше портрет на кмета, конфигуриран от Русия, дребен портрет на Путин и фотография, показваща по какъв начин окупаторите оказват помощ на нуждаещите се. "
В една от публикациите се споделя, че съветските управляващи ще понижат цените на газа, ще отпишат всички банкови задължения и краткотрайно ще анулират всички данъчни заплащания.
Нереалистични обещания, които повтарят тези, направени от Русия в анексирания Крим през 2014 година
" Тогава те също дадоха обещание на жителите [че] ще отпишат кредитните задължения, ще върнат спестяванията им - само че нищо не се случи ", споделя Евгений Федченко, основен редактор на StopFake, организация за инспекция на обстоятелства, профилирана в битката с съветската агитация и подправените вести.
" Ето за какво множеството украинци схващат, че всички тези обещания са единствено празни думи. "
Михайло е склонен. Той се притеснява, че агитация като подправените вестници може да повлияе на по-възрастните хора, само че множеството, споделя той, ще погледнат какво се случи, когато съветските сили нахлуха в Крим и поддържаха сепаратистките сили в Източна Украйна през 2014 година
" Хората тук няма да имат вяра сляпо на [руските] медии. На първо място, те ще се запитат: " животът ми стана по-добър или по-лош, откогато съветските войски нахлуха? ". И животът тук сигурно е станал по-лош - съвсем за всички ".
Сергей Старушко и сътрудниците му публицисти таман са завършили утринната си публицистична среща при започване на март, когато на открито се появяват съветски военни коли.
След няколко минути бойци нахлуват през входа на триетажната постройка, в която се обитава локалната новинарска програма в окупирания украински пристанищен град Бердянск.
Около 50 чиновници са държани като заложници в продължение на пет часа.
Те са станали жертви на битката за надзор над осведомителния поток в действителния свят.
Руските сили окупират градове, заплашват публицисти и изискват от тях да популяризират прокремълски възгледи. Тези, които отхвърлят, са принудени да прекратят активността си.
Стратегията за заменяне на украинските медии с прокремълски репортажи включва завладяване на предавателни кули и изключване на достъпа до националните украински новинарски стратегии в регионите, следени от съветските сили. Вместо това се включват сигнали за проруски излъчвания.
Държавната работа за специфични връзки на Украйна заяви на Би Би Си, че осем станции се употребяват за лъчение на " агитация и дезинформация " измежду локалното население в Южна Украйна.
В Бердянск Сергей - публицист от радиото - е заставен да излъже пред камера и да разгласи, че афишира война на така наречен " украински националисти ". Руснаците декларирали, че ще разгласяват тази принудително изтръгната декларация онлайн, в случай че той откаже да сътрудничи.
" Навсякъде имаше въоръжени хора, няколко десетки, и мисля, че пет-шест от тях бяха от ФСБ [руската работа за сигурност]. Те споделиха: " Сега това е Русия и в случай че искаш да живееш, ще би трябвало да сътрудничиш ", спомня си Сергей, който към този момент е на несъмнено място отвън района.
За него и сътрудниците му " съдействие " значи да се изисква откриване на контактите на локални проукраински деятели и бойци и лъчение на проруска агитация. Това не са били празни закани.
" Отведоха ме в обособена стая. Започнаха да ме бият по главата, гърдите, краката, удряха ме с колене и длани, тъй че синините да са по-малко ", споделя той, спомняйки си за случилото се.
" След това един от тях ме заплаши с револвер: държеше го до главата и гениталиите ми. Попитаха ме дали желая да се обадя на жена си, с цел да й кажа " сбогом ". "
На идващия ден съветските телевизионни канали демонстрират видеоклип, в който се твърди, че се вижда завладяването на станцията - само че постройката към този момент е била празна, когато те се появяват с камери. Руският кореспондент декларира, че армията е трябвало да поеме контрола над станцията, тъй като тя е разпространявала " дезинформация за обстановката в града ".
Това е последната функционираща украинска радио- и телевизионна компания в Бердянск. Друга медия също е била закрита; националното радиоразпръскване е прекратено.
Преди нашествието жителите на района можеха да гледат десетки национални украински канали - и няколко локални - само че по-късно те са блокирани.
Освен в случай че нямат сателитна паница, жителите на окупираните градове към този момент имат достъп единствено до 24 съветски държавни телевизионни канала и до каналите, излъчващи от самопровъзгласилите се републики в Източна Украйна.
" Това са просто подправени вести, даже не желая да ги виждам. Промиват мозъците на хората ", споделя 28-годишната Анна (не е същинското й име), която към момента живее в Бердянск. Тя гледа единствено един музикален канал и разчита на ограничавания достъп до интернет за достоверни вести.
А сега разположен в Крим канал започва новинарски бюлетини за жителите на по този начин наречените от Русия " освободени региони " в южната част на Украйна.
Не се загатва за война. Журналистите настояват, че " животът в района се е подобрил с идването на съветските сили " и тези области " имат действителни вероятности да излязат от рецесията, основана от украинските управляващи ".
" Това е основна част от съветската тактика. Защото осведомителната война постоянно е част от същинската война ", изяснява Наталия Виховска от Украинския институт за всеобща информация.
" Те стартират да излъчват съветска телевизия, заплашват самостоятелни публицисти. Идват с оръжие в редакциите, в домовете им и в къщите на родителите им ".
Според " Репортери без граници ", организация, която поддържа свободата на медиите, същата тактичност е била употребена и при нахлуването в Крим през 2014 година
Но като се изключи че завладяват ефира, руснаците създават и подправено наличие - както открива Михайло Кумок, който има медийна компания в южния украински град Мелитопол.
След като съветските сили завладяват града, петима въоръжени чиновници почукали на вратата му. Те конфискували преносимия компютър и компютъра му и отвели Михайло и брачната половинка му в базата си - за " диалог ".
Попитали го за какво медията му назовава руснаците " окупатори ". Михайло отговори, че по какъв начин другояче да ги назова!
" Започнаха да приказват за по този начин наречената " денацификация ", а аз им отговорих: " Аз съм евреин, аз съм рускоговорящ евреин - тъй че за какво сте пристигнали тук? За мен вие не сте нищо друго с изключение на окупатори ".
Михайло споделя, че не е имал желание да сътрудничи на руснаците и да разгласява тяхната агитация, по тази причина е решил да закрие и вестника, и уеб страницата си. Но бил шокиран, когато видял, че на локалните поданици се доставя подправен вестник с марката на компанията му.
" Това беше подправен вестник с ужасяващ щемпел, само че с нашето лого. На първата страница имаше портрет на кмета, конфигуриран от Русия, дребен портрет на Путин и фотография, показваща по какъв начин окупаторите оказват помощ на нуждаещите се. "
В една от публикациите се споделя, че съветските управляващи ще понижат цените на газа, ще отпишат всички банкови задължения и краткотрайно ще анулират всички данъчни заплащания.
Нереалистични обещания, които повтарят тези, направени от Русия в анексирания Крим през 2014 година
" Тогава те също дадоха обещание на жителите [че] ще отпишат кредитните задължения, ще върнат спестяванията им - само че нищо не се случи ", споделя Евгений Федченко, основен редактор на StopFake, организация за инспекция на обстоятелства, профилирана в битката с съветската агитация и подправените вести.
" Ето за какво множеството украинци схващат, че всички тези обещания са единствено празни думи. "
Михайло е склонен. Той се притеснява, че агитация като подправените вестници може да повлияе на по-възрастните хора, само че множеството, споделя той, ще погледнат какво се случи, когато съветските сили нахлуха в Крим и поддържаха сепаратистките сили в Източна Украйна през 2014 година
" Хората тук няма да имат вяра сляпо на [руските] медии. На първо място, те ще се запитат: " животът ми стана по-добър или по-лош, откогато съветските войски нахлуха? ". И животът тук сигурно е станал по-лош - съвсем за всички ".
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ