Сърбия не търси военни съюзи или НАТО, но гледа към ЕС
Публикуваме изявление с Ивица Дачич, вицепремиер и външен министър на Сърбия, публикувано от b92, по отношение на вероятните резултати от настоящите договаряния за статута на Косово, процеса на интеграция и връзки на Европейски Съюз в района.
Трябва ли да вземем най-новите послания на сръбското държавно управление като сигнал, че скоро ще бъде взето решение, може би даже до края на тази година по отношение на статута на Косово?
Рано е да се приказва за резултат от разговора сред Белград и Прищина. Мисля, че след дълъг интервал, в който разговорът беше воден неправилно - едната неправилна визия бе, че всичко е изгубено, а другото неправилно разбиране е, че всичко е наше и че не би трябвало да се оттеглим, нашите жители и районът също са най-после на стадий, в който можем да приказваме за модели за жизнеспособно решение. Ето за какво упованията по отношение на резултата от разговора са високи.
Сърбия е потвърдила, че е подготвена да води значителен разговор, с цел да откри непрекъснато решение за въпроса за Косово и Метохия, само че единствено посредством постигането на резистентен компромис. В този смисъл е недопустимо Сърбия да признае едностранно оповестената самостоятелност на Косово и Метохия като резултат от този разговор, тъй като тогава това няма да бъде разговор за намиране на непрекъснато решение, само че това би довело до приемане на политиката на подписана договорка, направена от Прищина и част от интернационалната общественост и дублирам, Сърбия не може да се съгласи с това. Също по този начин е недопустимо Прищина да получи по-широка автономност в границите на Сърбия. Така че тези две варианти несъмнено няма да бъдат тематиката на нашите диалози.
Сърбия ще продължи да показва подготвеност и благосклонност да приказва, само че също по този начин ще пази твърдо своите ползи в Косово и Метохия. Сега има наклонност някои страни да отдръпват признанието си за едностранно оповестената самостоятелност на Косово и Метохия, което демонстрира, че въпросът не е решен и че независимостта на Прищина не е подписана договорка, както желае Прищина и както част от интернационалната общественост го показва.
Какви последствия биха могли да имат евентуално удобен или неподходящ резултат от тези договаряния, както го виждат европейските събеседници - по отношение на престоя на интернационалните сили в Косово? Какви са разновидностите на Сърбия, в случай че това се случи?
Ние сме очевидци на обстоятелството, че един член на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации не поддържа или не способства за съглашението сред Белград и Прищина, в действителност прави всичко, с цел да избегне това. Ние обаче сме очевидци и на измененията в позициите на част от интернационалната общественост, или най-малко на разглеждане на разнообразни оферти, които се намират на масата.
Международната политика е динамичен развой, а не изискване и ще продължим да работим за убеждаването на нашите другари и сътрудници, с цел да подкрепим резултата от разговора сред Белград и Прищина, тъй като това ще бъде единственото компромисно и жизнеспособно решение. Нищо наложително или наложено няма да способства за дълготрайната непоклатимост на района. Конструктивната помощ постоянно е добре пристигнала, само че трудностите не са такива. Ако Сърбия одобри цената за неправилните си решения, мисля, че и други страни би трябвало да отстранен инерцията в интернационалната си политика, тъй като времето се трансформира. Няма повече място за автопилот в политиката.
Може ли смяна в световните връзки сред президента Тръмп, Европа, Китай и Русия, да докара до по-различно отношение косовският въпрос, или това е липса на схващане на външната политика на Съединени американски щати?
Ние сме очевидци на бурни времена. Обединеното кралство напуща Европейския съюз, администрацията на Съединени американски щати прави съществени промени в своята външна политика, Русия към този момент не е слаба, както беше през 90-те години, а китайската стопанска система постепенно се трансформира в конкуренция на Запада. Дори сме очевидци на нови връзки сред Съединени американски щати и Северна Корея... Времената са нови, светът се трансформира. Смятам, че Сърбия би трябвало да търси своето място в тези нови връзки.
Ние забравяме, че като нация и страна сме дали безчет жертви за мира през Първата и Втората международни войни. И от време на време е по-лесно да напомним на нашите сътрудници... Искам да кажа, че светът се трансформира и би трябвало да се променим с него. За да разберете измененията, продължавайте с тях, само че на първо място би трябвало да работим върху себе си и върху нашето общество.
До каква степен политическото напрежение с Хърватия отразява нашето съдействие в други области? Можем ли да преглеждаме нарушаването на тези връзки като нашата нова действителност?
Не мисля, че засилената изразителност в този интервал сред Сърбия и Хърватия е присъща единствено за нас. Сигурна съм, че и други страни имат своите турболенции в връзките със своите съседи, тъкмо както и ние.
Няма подозрение, че имаме друга визия за предишното. Важното е, че не виждам аргументи за каквито и да било спорове в бъдеще. Нямаме ползи, които да са в несъгласие в бъдещето... Да не приказваме и за смесените фамилии (две националности)... по какъв начин ще живеят тези фамилии, в случай че позволим безотговорната политика да сътвори разстояние сред нашите страни? Нашите страни са преплетени и ние нямаме лукса да не мислим за нашите жители и техните фамилии.
До каква степен евентуалното присъединение на Македония към НАТО съставлява предизвикателство за позицията на Сърбия във връзка с неутралитета?
Сърбия няма желания да се причисли към боен съюз, в това число към НАТО. Сърбия има ясна и кардинална позиция, че всички интернационалните разногласия би трябвало да бъдат решени посредством политически и дипломатически средства и че е належащо да се търсят компромисни решения, които са жизнеспособни в дълготраен проект и способстват за мира и стабилността освен в избран район, само че и отвън нейните граници.
В този смисъл Сърбия има положителна позиция за разрешаването на разногласието сред Гърция и Македония във връзка с името. Това е двустранен спор, в който Сърбия не взе участие, само че искаше да види позитивен резултат в смисъл на в съгласие решение, което се отнася до всяко съглашение, реализирано от страните в разногласието. Това сигурно съставлява тласък за възстановяване на стабилността в района и фактор, който би могъл да отстрани евентуалното напрежение.
Що се отнася до участието на Македония в НАТО, Сърбия зачита външнополитическите цели на други страни, по този начин като чакаме нашите цели да бъдат разбрани и уважавани. Както знаем, Сърбия е член на Партньорство за мир, сходно на други партньорски страни, само че с ясно обрисувана политика на боен неутралитет. В същото време, в полза на мира и сигурността в района, Сърбия желае да развие съдействието си с НАТО на тези учредения, което не е спънка за съдействие с други партньорски и другарски страни в света, в това число Руската федерация, Китай и други страни, изключително тези, които твърдо поддържат целите на Сърбия. Партньорското съдействие с НАТО е в полза на мира и стабилността в района, само че задачата му е и отбраната на виталните ползи на Сърбия в Косово и Метохия, където задачата на КФОР има мандат според Резолюция 1244 на Организация на обединените нации.
Смятате ли, че с желанието на Европейски Съюз за ускорение на процеса на евроинтеграция е допустимо балканските страни да станат членки на Европейски Съюз през 2025 година? Ще чакаме ли София, европейски водачи и балкански водачи да се срещнат още веднъж, по този начин както чакахме след Солун?
Скоростта на присъединението на Република Сърбия към Европейския съюз зависи в забележителна степен от разговора сред Белград и Прищина, който понастоящем е на основен стадий.
Присъединяването към Европейския съюз остава един от целите на външната политика на Сърбия. Засега отворихме 14 глави в преговорния развой, от които 2 са краткотрайно затворени. Бих желал да подчертая, че ние не виждаме участието в Европейски Съюз като самоцел, само че виждаме процеса на договаряния като движеща мощ за реализиране на радикални промени. Надяваме се, че динамичността на договарянията ще бъде ускорена и че всички преговорни глави ще бъдат отворени в близко бъдеще и че ще ни бъде разрешено да използваме фокуса и отдадеността си, с цел да използваме индикативната дата за присъединение до 2025.
Въпреки пречките по пътя към присъединението към Европейски Съюз, през този интервал от предходната година се появиха позитивни трендове, като председателството на Република България в Съвета, което се постара да резервира въпросът за Западните Балкани преди всичко в дневния ред и публикуването на Стратегията на Европейската комисия, озаглавена " Перспектива за надеждно разширение и засилена ангажираност на Европейски Съюз със Западните Балкани ", където 2025 се загатва като допустима дата за участие в Сърбия и Черна гора в Европейски Съюз. Продължаването на процеса на европейска интеграция на Република Сърбия и на целия район се предизвиква и от обстоятелството, че Република Австрия, председателствала Съвета на Европейски Съюз през втората половина на 2018 година
Очакваме бъдещите ръководи, в това число и Румъния като наш директен комшия, да запазят тематиката за разширението в дневния ред, като една от най-успешните политики на Европейски Съюз до момента, която съгласно нашите разбори, по никакъв метод не опонира на постоянно споменаваната нужда от промяна на самия Европейски Съюз.
Как оценявате достиженията на Берлинския развой? Ще имат ли по-постоянно въздействие върху построяването на сигурността, икономическите и инфраструктурните връзки в Западните Балкани?
Берлинският развой бе очакван като междуправителствена самодейност за съдействие за да съживи многостранните връзки сред Западните Балкани и страните от Европейски Съюз, само че и да усъвършенства районното съдействие на страните от Западните Балкани, най-вече в региона на инфраструктурното и икономическото развиване.
Последната среща в Лондон докара до съдействие и продан на информация по отношение на проведената престъпност, противозаконните финанси и паричните потоци, прането на пари и тероризма. Срещата на върха отвори и тематиката за проблемите, свързани с търсенето на изчезнали лица, както и диалози за тъждество сред половете.
Мисля, че е значимо да поддържаме връзката в този формат, точно тъй като това са проблеми на живота, които никоя страна не може да даде отговор самичък по себе си. Тук е значимостта на Берлинския развой.
Какви са целите на външната политика на министерството в бъдеще?
Това сигурно е работа за поддържане и задълбочаване на връзките с всички наши сътрудници и другари, даже и с тези, с които не постоянно споделяме същото мнение или имаме едни и същи ползи. Не забравяйте, че подновихме подценяваните връзки с страните от Латинска Америка, Африка и Азия и ние ще продължим да работим в тази посока.
В резултат на непрекъснатите старания за опазване на териториалната целокупност на Сърбия посредством показване на причините, основаващи се на интернационалното право и на Хартата на Организация на обединените нации. И, несъмнено, ще продължим да работим във връзка с отдръпването на едностранно оповестената самостоятелност на Косово.
За да се усъвършенства позицията на жителите на Република Сърбия в чужбина, ще продължим да правим непрестанно действия, свързани с хармонизирането на законодателството с регламентите на Европейски Съюз, либерализирането на визовия режим, приемането на интернационалните съглашения и по-нататъшното възстановяване на връзките на Сърбия с диаспората и със сърбите в района.
Трябва ли да вземем най-новите послания на сръбското държавно управление като сигнал, че скоро ще бъде взето решение, може би даже до края на тази година по отношение на статута на Косово?
Рано е да се приказва за резултат от разговора сред Белград и Прищина. Мисля, че след дълъг интервал, в който разговорът беше воден неправилно - едната неправилна визия бе, че всичко е изгубено, а другото неправилно разбиране е, че всичко е наше и че не би трябвало да се оттеглим, нашите жители и районът също са най-после на стадий, в който можем да приказваме за модели за жизнеспособно решение. Ето за какво упованията по отношение на резултата от разговора са високи.
Сърбия е потвърдила, че е подготвена да води значителен разговор, с цел да откри непрекъснато решение за въпроса за Косово и Метохия, само че единствено посредством постигането на резистентен компромис. В този смисъл е недопустимо Сърбия да признае едностранно оповестената самостоятелност на Косово и Метохия като резултат от този разговор, тъй като тогава това няма да бъде разговор за намиране на непрекъснато решение, само че това би довело до приемане на политиката на подписана договорка, направена от Прищина и част от интернационалната общественост и дублирам, Сърбия не може да се съгласи с това. Също по този начин е недопустимо Прищина да получи по-широка автономност в границите на Сърбия. Така че тези две варианти несъмнено няма да бъдат тематиката на нашите диалози.
Сърбия ще продължи да показва подготвеност и благосклонност да приказва, само че също по този начин ще пази твърдо своите ползи в Косово и Метохия. Сега има наклонност някои страни да отдръпват признанието си за едностранно оповестената самостоятелност на Косово и Метохия, което демонстрира, че въпросът не е решен и че независимостта на Прищина не е подписана договорка, както желае Прищина и както част от интернационалната общественост го показва.
Какви последствия биха могли да имат евентуално удобен или неподходящ резултат от тези договаряния, както го виждат европейските събеседници - по отношение на престоя на интернационалните сили в Косово? Какви са разновидностите на Сърбия, в случай че това се случи?
Ние сме очевидци на обстоятелството, че един член на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации не поддържа или не способства за съглашението сред Белград и Прищина, в действителност прави всичко, с цел да избегне това. Ние обаче сме очевидци и на измененията в позициите на част от интернационалната общественост, или най-малко на разглеждане на разнообразни оферти, които се намират на масата.
Международната политика е динамичен развой, а не изискване и ще продължим да работим за убеждаването на нашите другари и сътрудници, с цел да подкрепим резултата от разговора сред Белград и Прищина, тъй като това ще бъде единственото компромисно и жизнеспособно решение. Нищо наложително или наложено няма да способства за дълготрайната непоклатимост на района. Конструктивната помощ постоянно е добре пристигнала, само че трудностите не са такива. Ако Сърбия одобри цената за неправилните си решения, мисля, че и други страни би трябвало да отстранен инерцията в интернационалната си политика, тъй като времето се трансформира. Няма повече място за автопилот в политиката.
Може ли смяна в световните връзки сред президента Тръмп, Европа, Китай и Русия, да докара до по-различно отношение косовският въпрос, или това е липса на схващане на външната политика на Съединени американски щати?
Ние сме очевидци на бурни времена. Обединеното кралство напуща Европейския съюз, администрацията на Съединени американски щати прави съществени промени в своята външна политика, Русия към този момент не е слаба, както беше през 90-те години, а китайската стопанска система постепенно се трансформира в конкуренция на Запада. Дори сме очевидци на нови връзки сред Съединени американски щати и Северна Корея... Времената са нови, светът се трансформира. Смятам, че Сърбия би трябвало да търси своето място в тези нови връзки.
Ние забравяме, че като нация и страна сме дали безчет жертви за мира през Първата и Втората международни войни. И от време на време е по-лесно да напомним на нашите сътрудници... Искам да кажа, че светът се трансформира и би трябвало да се променим с него. За да разберете измененията, продължавайте с тях, само че на първо място би трябвало да работим върху себе си и върху нашето общество.
До каква степен политическото напрежение с Хърватия отразява нашето съдействие в други области? Можем ли да преглеждаме нарушаването на тези връзки като нашата нова действителност?
Не мисля, че засилената изразителност в този интервал сред Сърбия и Хърватия е присъща единствено за нас. Сигурна съм, че и други страни имат своите турболенции в връзките със своите съседи, тъкмо както и ние.
Няма подозрение, че имаме друга визия за предишното. Важното е, че не виждам аргументи за каквито и да било спорове в бъдеще. Нямаме ползи, които да са в несъгласие в бъдещето... Да не приказваме и за смесените фамилии (две националности)... по какъв начин ще живеят тези фамилии, в случай че позволим безотговорната политика да сътвори разстояние сред нашите страни? Нашите страни са преплетени и ние нямаме лукса да не мислим за нашите жители и техните фамилии.
До каква степен евентуалното присъединение на Македония към НАТО съставлява предизвикателство за позицията на Сърбия във връзка с неутралитета?
Сърбия няма желания да се причисли към боен съюз, в това число към НАТО. Сърбия има ясна и кардинална позиция, че всички интернационалните разногласия би трябвало да бъдат решени посредством политически и дипломатически средства и че е належащо да се търсят компромисни решения, които са жизнеспособни в дълготраен проект и способстват за мира и стабилността освен в избран район, само че и отвън нейните граници.
В този смисъл Сърбия има положителна позиция за разрешаването на разногласието сред Гърция и Македония във връзка с името. Това е двустранен спор, в който Сърбия не взе участие, само че искаше да види позитивен резултат в смисъл на в съгласие решение, което се отнася до всяко съглашение, реализирано от страните в разногласието. Това сигурно съставлява тласък за възстановяване на стабилността в района и фактор, който би могъл да отстрани евентуалното напрежение.
Що се отнася до участието на Македония в НАТО, Сърбия зачита външнополитическите цели на други страни, по този начин като чакаме нашите цели да бъдат разбрани и уважавани. Както знаем, Сърбия е член на Партньорство за мир, сходно на други партньорски страни, само че с ясно обрисувана политика на боен неутралитет. В същото време, в полза на мира и сигурността в района, Сърбия желае да развие съдействието си с НАТО на тези учредения, което не е спънка за съдействие с други партньорски и другарски страни в света, в това число Руската федерация, Китай и други страни, изключително тези, които твърдо поддържат целите на Сърбия. Партньорското съдействие с НАТО е в полза на мира и стабилността в района, само че задачата му е и отбраната на виталните ползи на Сърбия в Косово и Метохия, където задачата на КФОР има мандат според Резолюция 1244 на Организация на обединените нации.
Смятате ли, че с желанието на Европейски Съюз за ускорение на процеса на евроинтеграция е допустимо балканските страни да станат членки на Европейски Съюз през 2025 година? Ще чакаме ли София, европейски водачи и балкански водачи да се срещнат още веднъж, по този начин както чакахме след Солун?
Скоростта на присъединението на Република Сърбия към Европейския съюз зависи в забележителна степен от разговора сред Белград и Прищина, който понастоящем е на основен стадий.
Присъединяването към Европейския съюз остава един от целите на външната политика на Сърбия. Засега отворихме 14 глави в преговорния развой, от които 2 са краткотрайно затворени. Бих желал да подчертая, че ние не виждаме участието в Европейски Съюз като самоцел, само че виждаме процеса на договаряния като движеща мощ за реализиране на радикални промени. Надяваме се, че динамичността на договарянията ще бъде ускорена и че всички преговорни глави ще бъдат отворени в близко бъдеще и че ще ни бъде разрешено да използваме фокуса и отдадеността си, с цел да използваме индикативната дата за присъединение до 2025.
Въпреки пречките по пътя към присъединението към Европейски Съюз, през този интервал от предходната година се появиха позитивни трендове, като председателството на Република България в Съвета, което се постара да резервира въпросът за Западните Балкани преди всичко в дневния ред и публикуването на Стратегията на Европейската комисия, озаглавена " Перспектива за надеждно разширение и засилена ангажираност на Европейски Съюз със Западните Балкани ", където 2025 се загатва като допустима дата за участие в Сърбия и Черна гора в Европейски Съюз. Продължаването на процеса на европейска интеграция на Република Сърбия и на целия район се предизвиква и от обстоятелството, че Република Австрия, председателствала Съвета на Европейски Съюз през втората половина на 2018 година
Очакваме бъдещите ръководи, в това число и Румъния като наш директен комшия, да запазят тематиката за разширението в дневния ред, като една от най-успешните политики на Европейски Съюз до момента, която съгласно нашите разбори, по никакъв метод не опонира на постоянно споменаваната нужда от промяна на самия Европейски Съюз.
Как оценявате достиженията на Берлинския развой? Ще имат ли по-постоянно въздействие върху построяването на сигурността, икономическите и инфраструктурните връзки в Западните Балкани?
Берлинският развой бе очакван като междуправителствена самодейност за съдействие за да съживи многостранните връзки сред Западните Балкани и страните от Европейски Съюз, само че и да усъвършенства районното съдействие на страните от Западните Балкани, най-вече в региона на инфраструктурното и икономическото развиване.
Последната среща в Лондон докара до съдействие и продан на информация по отношение на проведената престъпност, противозаконните финанси и паричните потоци, прането на пари и тероризма. Срещата на върха отвори и тематиката за проблемите, свързани с търсенето на изчезнали лица, както и диалози за тъждество сред половете.
Мисля, че е значимо да поддържаме връзката в този формат, точно тъй като това са проблеми на живота, които никоя страна не може да даде отговор самичък по себе си. Тук е значимостта на Берлинския развой.
Какви са целите на външната политика на министерството в бъдеще?
Това сигурно е работа за поддържане и задълбочаване на връзките с всички наши сътрудници и другари, даже и с тези, с които не постоянно споделяме същото мнение или имаме едни и същи ползи. Не забравяйте, че подновихме подценяваните връзки с страните от Латинска Америка, Африка и Азия и ние ще продължим да работим в тази посока.
В резултат на непрекъснатите старания за опазване на териториалната целокупност на Сърбия посредством показване на причините, основаващи се на интернационалното право и на Хартата на Организация на обединените нации. И, несъмнено, ще продължим да работим във връзка с отдръпването на едностранно оповестената самостоятелност на Косово.
За да се усъвършенства позицията на жителите на Република Сърбия в чужбина, ще продължим да правим непрестанно действия, свързани с хармонизирането на законодателството с регламентите на Европейски Съюз, либерализирането на визовия режим, приемането на интернационалните съглашения и по-нататъшното възстановяване на връзките на Сърбия с диаспората и със сърбите в района.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ