Прототипът на Синята Брада, Жил дьо Монморанси-Лавал, граф дьо Бриен,

Прототипът на Синята Брада, Жил дьо Монморанси-Лавал, граф дьо Бриен, барон дьо Ре, по-известен на историята като Жил дьо Ре (1404 – 1440), бил благородник от Бретан. Дьо Ре бил почитан рицар и народен воин, който станал прочут като маршал на Франция и дясна ръка на Жана д’Арк. За страдание, след разкритията за същинската му същина, славната му кариера се сгромолясала, когато било открито, че отвън публични живот, дьо Ре бил същинско страшилище.

Аристократичното семейство на Дьо Ре било било едно от най-старите, най-уважаваните и най-изтъкнатите във Франция. Още в ранна възраст дьо Ре оправдал високите упования за правоприемник на подобен благороден клан.

Никакви разноски не били пощадени за възпитанието и подготовката му за живот на аристократ. Подобно на други деца от благородни фамилии, Жил прекарва първите си 7 години най-вече в компанията на дами. Дрехите му били дребни версии на тези, които носел татко му. Към Жил се отнасяли като към дребен крал. Когато навършил 7 години, се заели с  образованието му като татко му наема единствено най-хубавите преподаватели, с цел да култивира мозъка на сина и наследника си. Жил станал просветен млад мъж, владеещ латински и привързан към всички типове учения. Той четял и илюстрирал ръкописи, от които имал стотици. Дори и най-суровите му критици споделят, че Жил бил един от най-добре образованите и възпитани мъже на своето време.

На петнайсетгодишна възраст той се отличил във военното дело по време на серия от поредни войни, които оповестило херцогството на Бретан. Той се популяризирал изключително доста в Анжу, защитавайки неговата херцогиня от англичаните през 1427 година.

Възход преди падението

Когато Жана д’Арк се появява през 1429 година, с цел да провокира англичаните, Жил дьо Ре бил един от най-известните военни във Франция, макар младостта си. Той е назначен да охранява Орлеанската дева и се бие в няколко борби на нейна страна. Носели се клюки, че Жил е бил влюбен в Жана д’Арк. Тъй като за Жана се знаело, че е прекомерно чиста за всевъзможни сходни неверни мисли, историята наподобява малко евентуална. Жана е била сматана за  божествено избрана от самия Бог и всички доказателствата сочат, че Жил се е страхувал от Бога даже преди гибелта си. Твърди се усилелно, че е бил педераст, макар брака си.

След като я придружил до Реймс за коронясването на крал Шарл VII, Жил дьо Ре става Маршал на Франция – отличие, присъждано на генералите за изключителни достижения.

Дьо Ре наследява обилни парцели от татко си и от дядо си по майчина линия. Оженил се за богата наследница, което съвпадане му донесло още по-голямо благосъстояние и го трансформирало в един от най-големите магнати на Франция. Той се отдръпнал от военната кариера през 1434 година, само че скоро се оказало, че не е толкоз добър в ръководството парите си. На Ре не му лишило доста време да похарчи приказното си благосъстояние с луксозния метод на живот, който съперничил даже на този на краля.

Алхимия, сатанизъм и серийни убийства

В рамките на една година след пенсионирането си Дьо Ре изгубил по-голямата част от земите си и фамилията му си осигурило декрет от краля, който му забранявал да ипотекира останалото. За да събере повече пари, Дьо Ре се обърнал към алхимията, като се надявал да измисли метод да трансформира съществени метали в злато. Той показал жив интерес към сатанизма, надявайки се да придобие познание, мощ и благосъстояние, като призове дявола. В средновековна Европа алхимията се свързвала с черната магия, защото постоянно включвала потреблението на тайнствени знаци и процеси и мнозина считали, че упоритото търсене на злато неизбежно би трябвало да докара практикуващите до контакт със Сатаната.

Друга черна страница от живота му по това време били серийните изнасилвания, изтезания и убийства на деца. През 1440 година дьо Ре влиза в спор с локалните църковни дейци и нещата ескалират, като в последна сметка той отвлича духовник. Това провокира църковно следствие, което открива някои ужасяващи неща за Жил. Оказва се, че известният народен воин е убивал деца – най-вече момчета. Първите няколко убийства са осъществени през 1433 година в родния му дом Шамптоке, само че по-голямата част от убийствата на Жил са осъществени в Мачекул. Първият документиран случай било локално момче, накарано да занесе известие до замъка на Жил и в никакъв случай повече не се върнало. Това била ориста на към 200 деца. Понякога те са били изпращани с поръчка, други примамвани с обещания за храна, играчки или облекла и скоро броят на изчезналите локални деца почнал да се набива на очи. Те били убити по в действителност нечовечен и непосилен метод и точно тази детайлност издига Жил над другите серийни убийци на деца: те били разчленени, обезглавени, с прерязани гърла или счупени вратове.

Сексуалното посягане над децата било на второ място след убийството във връзка с удоволствието, което получавал. Друг съизвършител разкрива по време на процеса на Жил, че „ той се наслаждавал повече на убийството на упоменатите деца и на това, че виждал главите и крайниците им отделени от тялото им, от това, че ги умъртвява и кръвта им изтича “.

Забавлвнието на дьо Ре включвало изтезания и содомия и завършвало с убийството на детето, нормално посредством обезглавяване. След това жертвите и облеклото били изгаряни в камината, а пепелта им изхвърляна.

Херцогът на Бретан канцлер и свещеник на Нант, скрито разгласил и популяризирал писмо в края на юли 1440 година, в което в детайли се разказват оскверненителните обвинявания против Жил, които бързо се популяризират. На 15 септември 1440 година херцогът на Бретан изпраща своя капитан с 30 мъже да арестува Жил. Жил умерено следил по какъв начин хората на херцога се доближават към оградата на замъка, чул ги по какъв начин изясняват задачата си и разрешил да бъде задържан без митинг.

Жил дьо Ре бил подложен на две съдилища – църковен и всемирски, и двата дирижирани от Жан де Малестройт, който, комфортно, е бил свещеник на Нант и канцлер в херцогството на Бретан. След като на 15 септември прочели обвиняването на Жил, де Малестрой събрал голям брой очевидци от всички групи на обществото. Чувайки техните показания, той нараснал първичните обвинявания, свързани основно с изземването на Сент-Етиен-де-Мере-Морте, до 49 обвинявания за разкол, убийства, содомия и педофилия. На 9 -ти октомври Жил чул новите обвинявания и не се признал за отговорен по всички обвинявания.

На 21 октомври, в деня, когато трябвало да бъде изложен на мъчения, Жил внезапно признал всичко. Той не се сдържал от обилните елементи, като отбелязва: „ Казах ви… задоволително, с цел да обесите 10 000 мъже “. Останалата част от процеса била лесна.

След като дьо Ре признал за закононарушенията си, той и неговите съучастници били наказани на гибел. Той бил екзекутиран на 26 октомври, 1440 г, посредством изгаряне и обесване, по едно и също време. Неговият срамен живот въодушевил приказката за Синята брада, за богат сериен палач на дами.

Интересен факт, обаче е, че през 1992 френски съд направил проверка на правосъдния развой и оповестил Жил дьо Ре за почтен. Явно двамата му обвинители – епископа на Нант и дукът на Бретан – са преследвали персонален интерес и са изфабрикували всички обвинявания. В поддръжка на това подозрение идва фактът, че те заграбват земите му още преди да е завършил процеса.

Автор: Десислава Михалева