Простите лакътни луксации (луксации без наличие на фрактура) са на

Простите лакътни луксации ( луксации без съществуване на фрактура) са на второ място по периодичност след раменните луксации (Виж. Фрактури в региона на лакътната става). Около половината от дислокациите на лакътна става се получават по време на спорт, като при мъжете това най-често е при контактни спортове, а при дамите по време на гимнастика. В множеството случаи лакътната става остава постоянна след закрито наместване на луксацията, като по-малко от 10% от пациентите се оплакват от остатъчна неустойчивост.

Стабилността на лакътната става се обуславя от мекотъканни структури, обграждащи ставата, както и от костните съчленения на самата става. Мекотъканните стабилизатори биват статични и динамични. Статичните включват самата ставна капсула, латерален колатерален лигамент и медиален колатерален лигамент. Динамичните стабилизатори включват m. biceps brachii, m. brachialis и m.triceps brachii. Тяхната стабилизираща функционалност е от по-голямо значение, когато са повредени статичните стабилизатори.

Лакътните луксации най-често се получават при рухване в състояние, когато съответният горен крак е разгънат. За задачата най-често е належащо действието на аксиална мощ и на огъваща мощ настояща от външната страна на лакътя (валгус). По този метод се получват най-често срещаните задно-външни (нар. още постеро-латерални) луксации. При този тип контузия мекотъканната увреда стартира с скъсване на латералната (външната) колатерална връзка на лакътната става, последвана от скъсване на латералната част на ставната капсула, медиалната (вътрешната) част на ставната капсула, като последна се поврежда медиалната колатерална връзка. Освен гореспоменатите повреди, могат да се следят още скъсване на залавните места на екстензорните и флексорните мускулни групи на ръката. В редки случаи може да се повреди и улнарния нерв (n.ulnaris).
Свързани публикации.. Луксации на раменната става 0 Синдром на карпалния тунел - когато ръката изтръпва 0 Фрактури в региона на лакътната става 0

Характерно за клиничната картина е значимата забележима дисторция на лакътната става и мощната болежка в региона на лакътя. Някои пациенти могат непринудено (самостоятелно) да наместят ставата си, като в тези случаи на разположение са единствено болежка, оток и ехимози в региона на лакътя. При прегънат в 90° лакът, двата епикондила на раменната кост и олекранона на лакътната кост, би трябвало да образуват равнобедрен триъгълник между тях. В противоположен случай, лакътната става или е луксирана или е в сублуксация. Задължително преди и след наместване на луксацията се изследват периферните сетивни и моторни неврологични функционалности на повредения крак, както и съдовият статус на радиалната и улнарната артерия.

От рентгенографиите са задоволителни фасовата и профилна проекция на лакътната става, като в някои случаи може да се правят и спомагателни коси проекции.

Най-често лакътната става се намества по закрит (неоперативен) способ още в незабавния кабинет. Лакътят се свива до към 30°, като се прави тракция през предмишницата, като мишницата се натиска за стабилизация и контратракция. Натиск върху олекранона на лакътната става, както и супинация на предмишницата могат да оказват помощ в някои случаи. Тракцията би трябвало да става постепенно и последователно. След сполучлива репозиция се тества сгъването и разгъването в лакътната става в състояние на супинация, пронация и неутрално състояние, с цел да се откри възможна остатъчна неустойчивост. След това лакътят се имобилизира в гипсова шина в пронация, супинация или неутрално състояние (в взаимозависимост от най-стабилната позиция) и прегънат в 90°. Гипсовата шина се носи към 3 седмици, след което се смъква и лакътят още веднъж се тества за непоклатимост. След свалянето на гипса е целесъобразно пациентът да организира курс от лечебна физиотерапия и рехабилитация.

При остатъчна неустойчивост на лакътя се минава към оперативно лекуване, имащо за цел възобновяване целостта на стабилизаторите на лакътната става. 3829