Галъп: 59% смятат, че с промените в ИК, управляващите се стремят към служебна победа
Промените в изборното законодателство в допълнение задълбочават и без друго ниското доверие в изборния развой у нас. Решението за връщане на преференциите се утвърждава, само че не съумява в задоволителна степен да анулира съмнението по отношение на властта, че търси конюнктурни изгоди с оглед идните евроизбори.
Изводите са от самостоятелен експресен телефонен сондаж на „ Галъп интернешънъл “ по панелна методика, която обезпечава представителност. Данните от такива сондажи служат за образуване на бързи хипотези в динамична политическа среда.
Българите автоматизирано поддържат всевъзможни форми на „ отваряне “ на изборния развой към жителите – преференциално гласоподаване (подкрепено от болшинство от 70%), машинно гласоподаване (75%), даже и опцията на практика всички българи в чужбина да могат да гласоподават (78%). Затова и 63% не утвърждават гласуването на ГЕРБ, Движение за права и свободи и НФСБ, което на процедура обезсили преференциалния избор. 24% го поддържат, а останалите се двоумят.
59% се съгласяват с обвиняването, чe като цяло, с измененията в изборните правила, ръководещите се стремят към „ служебна победа “, 30% се опълчват на това мнение, а останалите се двоумят. Високият % сдържаност идва от това, че зад съмненията по отношение на властта застават освен последователите на парламентарната съпротива, само че и хората, които не биха дали своят вот, както и огромната част от другите опозиционно настроени респонденти.
Тази картина се повтаря и при въпрос дали идните евроизбори ще бъдат почтени: 52% считат, че по-скоро няма да са почтени, а 37% считат, че изборите по-скоро ще са почтени. Останалите се двоумят. Данните са в синхрон с обичайното за последните години подозрение измежду обществото във връзка с честността на изборния развой - записано нееднократно и маркирано и в годишниците на „ Галъп интернешънъл “. Тревожното този път е, че упованието за нечестни избори се споделя от повече от половината запитани.
На този декор решението на Борисов за отчасти преосмисляне на измененията закономерно среща висока поддръжка – 74% са „ за “ това решение, а 17% са „ срещу “. Останалите се затрудняват да образуват позиция.
Това решение на Борисов на собствен ред хвърля подозрение върху решението на Българска социалистическа партия да напусне Народното събрание – 55% не го утвърждават, а 37% го утвърждават, като останалите се двоумят. Данните обаче надали отразяват в цялостна степен решението на Нинова депутатите от Българска социалистическа партия да се откажат и от заплатите си.
Връщането на преференциите и решението за счита на ЦИК обаче са единствено част от по-общите въпрос за честността на изборната процедура. Явно и по тази причина решението на Борисов не съумява към този момент да отстрани съмненията, че Движение за права и свободи в действителност е прикрит сътрудник на властта - 50% споделят това мнение, а 28% са на противоположната позиция, при 22% колебаещи се. Равнището на кардинално неприемане на вероятно директно присъединяване на Движение за права и свободи във властта остава високо – 58%. На противоположното мнение са 36%, а останалите се двоумят. Подобни настройки не приказват за задоволително развита либералност на съзнанието – което да допусне, че всяка показана в Народното събрание партия би следвало да има право на присъединяване във властта.
Бяха тествани и настройките по част от значимите интернационалните тематики в последните дни. По такива въпроси е мъчно да се чака висока осведоменост, по тази причина и данните са скъпо удостоверение за базисните публични инстинкти. Например, по главния въпрос на завършилата неотдавна Мюнхенска конференция по тематиките на сигурността 92% одобряват, че Европейски Съюз би трябвало да води по-независима политика от Съединени американски щати. Това е практическо публично единогласие.
Високото доверие в президентската институция на фона на обичайно по-ниското доверие в парламент и държавно управление карат болшинството от запитаните да се солидаризират с позиция за невмешателство във Венецуела – 69% избират тази алтернатива, а 20% избират държавната позиция по рецесията в латиноамериканската страна. Българското всеобщо схващане обичайно е срещу намеси и президентската позиция е в синхрон с всеобщите настройки.
Изводите са от самостоятелен експресен телефонен сондаж на „ Галъп интернешънъл “ по панелна методика, която обезпечава представителност. Данните от такива сондажи служат за образуване на бързи хипотези в динамична политическа среда.
Българите автоматизирано поддържат всевъзможни форми на „ отваряне “ на изборния развой към жителите – преференциално гласоподаване (подкрепено от болшинство от 70%), машинно гласоподаване (75%), даже и опцията на практика всички българи в чужбина да могат да гласоподават (78%). Затова и 63% не утвърждават гласуването на ГЕРБ, Движение за права и свободи и НФСБ, което на процедура обезсили преференциалния избор. 24% го поддържат, а останалите се двоумят.
59% се съгласяват с обвиняването, чe като цяло, с измененията в изборните правила, ръководещите се стремят към „ служебна победа “, 30% се опълчват на това мнение, а останалите се двоумят. Високият % сдържаност идва от това, че зад съмненията по отношение на властта застават освен последователите на парламентарната съпротива, само че и хората, които не биха дали своят вот, както и огромната част от другите опозиционно настроени респонденти.
Тази картина се повтаря и при въпрос дали идните евроизбори ще бъдат почтени: 52% считат, че по-скоро няма да са почтени, а 37% считат, че изборите по-скоро ще са почтени. Останалите се двоумят. Данните са в синхрон с обичайното за последните години подозрение измежду обществото във връзка с честността на изборния развой - записано нееднократно и маркирано и в годишниците на „ Галъп интернешънъл “. Тревожното този път е, че упованието за нечестни избори се споделя от повече от половината запитани.
На този декор решението на Борисов за отчасти преосмисляне на измененията закономерно среща висока поддръжка – 74% са „ за “ това решение, а 17% са „ срещу “. Останалите се затрудняват да образуват позиция.
Това решение на Борисов на собствен ред хвърля подозрение върху решението на Българска социалистическа партия да напусне Народното събрание – 55% не го утвърждават, а 37% го утвърждават, като останалите се двоумят. Данните обаче надали отразяват в цялостна степен решението на Нинова депутатите от Българска социалистическа партия да се откажат и от заплатите си.
Връщането на преференциите и решението за счита на ЦИК обаче са единствено част от по-общите въпрос за честността на изборната процедура. Явно и по тази причина решението на Борисов не съумява към този момент да отстрани съмненията, че Движение за права и свободи в действителност е прикрит сътрудник на властта - 50% споделят това мнение, а 28% са на противоположната позиция, при 22% колебаещи се. Равнището на кардинално неприемане на вероятно директно присъединяване на Движение за права и свободи във властта остава високо – 58%. На противоположното мнение са 36%, а останалите се двоумят. Подобни настройки не приказват за задоволително развита либералност на съзнанието – което да допусне, че всяка показана в Народното събрание партия би следвало да има право на присъединяване във властта.
Бяха тествани и настройките по част от значимите интернационалните тематики в последните дни. По такива въпроси е мъчно да се чака висока осведоменост, по тази причина и данните са скъпо удостоверение за базисните публични инстинкти. Например, по главния въпрос на завършилата неотдавна Мюнхенска конференция по тематиките на сигурността 92% одобряват, че Европейски Съюз би трябвало да води по-независима политика от Съединени американски щати. Това е практическо публично единогласие.
Високото доверие в президентската институция на фона на обичайно по-ниското доверие в парламент и държавно управление карат болшинството от запитаните да се солидаризират с позиция за невмешателство във Венецуела – 69% избират тази алтернатива, а 20% избират държавната позиция по рецесията в латиноамериканската страна. Българското всеобщо схващане обичайно е срещу намеси и президентската позиция е в синхрон с всеобщите настройки.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ