Конституционната реформа: Депутатите гледат промените на второ че...
Промените бяха импортирани от ПП-ДБ, ГЕРБ и Движение за права и свободи. Против тях се оповестиха от Българска социалистическа партия, “Възраждане ”, Има Такъв Народ и самостоятелния народен представител Радостин Василев.
Второто гласоподаване на измененията се чака да бъде в края на тази седмица, а финалното - директно преди коледните празници.
Предложенията плануват няколко съществени промени - в правосъдната система разделянето на Висш съдебен съвет на два съвета - съдийски и прокурорски, промени по повод статута на основния прокурор и неговия мандат, както и промени във връзка с служебното държавно управление. Въвеждат се и обществени процедури за избор на регулаторни и отпадане на условието министрите и депутатите да са единствено български жители.
Миналата седмица депутатите трябваше да гласоподават за повторно на първо четене проектопромените, откакто на 6 октомври при първото гласоподаване не бе събрана задоволително поддръжка, с цел да може промяната да тръгне по “бързата писта ”. Имаше задоволително - повече от две трети, с цел да може планът да бъде препоръчан наново, не по-рано от два месеца.
Критичният най-малко гласове за тях е 160 гласа. В пленарна зала предходната седмица планът бе подсилен от 164 депутати.
В проектозакона се планува в частта за правосъдната власт Висшият правосъден съвет да бъде разграничен на два органа – Съдийски съвет и Прокурорски съвет. Първият орган би трябвало да се състои от 15 членове, измежду които ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, петима би трябвало да бъдат избирани от депутатите, а останалите 8 от съдиите. Вторият орган би трябвало да се състои от 10 членове, измежду които и основният прокурор на страната, шестима от членовете би трябвало да бъдат избирани от Народното събрание, двама от прокурорите и един от следователите. Прокурорският съвет се планува да бъде ръководен от министъра на правораздаването, само че без да има право на глас в него.
Другата голяма смяна е обвързвана в института на основния прокурор. Предвижда се той да има два мандата по 5 години, а също така му се лишава правото да реализира контрол за правда и методическо управление на прокуратурите.
Вносителите оферират президентът да може да назначава за длъжностен министър-председател ръководителите на три от главните институции в страната – ръководителят на Народното събрание, ръководителят на Конституционния съд или шефът на Българска народна банка. Освен това се предлага Народното събрание да не се разпуска, а да продължава своята законодателна активност до конституирането на новия.
По отношение на регулаторите се планува техният избор да се реализира от Народното събрание посредством чуване на претендентите, ограничение на броя на поредните мандати. Освен това – със закон може да се планува решенията за избор да се одобряват с квалифицирано болшинство.
Предвижда се още да се отстрани условието народните представители да са български жители.
ФрогНюз
Второто гласоподаване на измененията се чака да бъде в края на тази седмица, а финалното - директно преди коледните празници.
Предложенията плануват няколко съществени промени - в правосъдната система разделянето на Висш съдебен съвет на два съвета - съдийски и прокурорски, промени по повод статута на основния прокурор и неговия мандат, както и промени във връзка с служебното държавно управление. Въвеждат се и обществени процедури за избор на регулаторни и отпадане на условието министрите и депутатите да са единствено български жители.
Миналата седмица депутатите трябваше да гласоподават за повторно на първо четене проектопромените, откакто на 6 октомври при първото гласоподаване не бе събрана задоволително поддръжка, с цел да може промяната да тръгне по “бързата писта ”. Имаше задоволително - повече от две трети, с цел да може планът да бъде препоръчан наново, не по-рано от два месеца.
Критичният най-малко гласове за тях е 160 гласа. В пленарна зала предходната седмица планът бе подсилен от 164 депутати.
В проектозакона се планува в частта за правосъдната власт Висшият правосъден съвет да бъде разграничен на два органа – Съдийски съвет и Прокурорски съвет. Първият орган би трябвало да се състои от 15 членове, измежду които ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, петима би трябвало да бъдат избирани от депутатите, а останалите 8 от съдиите. Вторият орган би трябвало да се състои от 10 членове, измежду които и основният прокурор на страната, шестима от членовете би трябвало да бъдат избирани от Народното събрание, двама от прокурорите и един от следователите. Прокурорският съвет се планува да бъде ръководен от министъра на правораздаването, само че без да има право на глас в него.
Другата голяма смяна е обвързвана в института на основния прокурор. Предвижда се той да има два мандата по 5 години, а също така му се лишава правото да реализира контрол за правда и методическо управление на прокуратурите.
Вносителите оферират президентът да може да назначава за длъжностен министър-председател ръководителите на три от главните институции в страната – ръководителят на Народното събрание, ръководителят на Конституционния съд или шефът на Българска народна банка. Освен това се предлага Народното събрание да не се разпуска, а да продължава своята законодателна активност до конституирането на новия.
По отношение на регулаторите се планува техният избор да се реализира от Народното събрание посредством чуване на претендентите, ограничение на броя на поредните мандати. Освен това – със закон може да се планува решенията за избор да се одобряват с квалифицирано болшинство.
Предвижда се още да се отстрани условието народните представители да са български жители.
ФрогНюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ