Производството на електроенергия от кондензационни (въглищни) централи е общо около

Производството на електрическа енергия от кондензационни (въглищни) централи е общо към 20 тераватчаса /TWh/ годишно. От тях единствено 2 TWh са за контролирания пазар, за които не се заплащат въглеродни излъчвания. Постепенното нарастване на това количество ще понижи общите разноски за емисионни квоти и ще улесни прехода към ниско въглеродна стопанска система. Това предлага Българската стопанска камара /БСК/ в публично мнение, изпратено до секретариата на Националния съвет за тристранно съдействие /НСТС/. Предложението е във връзка разискването през днешния ден в тристранката на декларация на КНСБ по отношение на пазара на електрическа енергия в България.

Ето цялото мнение на БСК по този начин, както е оповестено на формалната онлайн платформа на бизнесорганизацията:

1. Очевидно е, че растящите цени на въглеродните излъчвания постановат основна тежест върху разноските за произвеждане и следва да се отразят върху крайните цени на електрическата сила, като бъде поети от крайните консуматори в бита, стопанския бранш и износа;

2. Общото годишно произвеждане на електрическа енергия от кондензационни (въглищни) централи е към 20 TWh, а единствено 2 TWh от тях са за контролирания пазар, за които не се заплащат въглеродни излъчвания. В тази връзка, последователното нарастване на това количество ще понижи общите разноски за емисионни квоти и ще улесни прехода към ниско въглеродна икономика;

3. Много значимо е цената на битовите консуматори последователно да се обвърже по-тясно с тази на свободния пазар, като се обезпечат ефикасен достъп и тласъци битовите консуматори да излязат на свободния пазар. При съществуващото ценово контролиране това не е допустимо. Регулацията би трябвало да реализира финансов баланс по веригата с целева функционалност най-малко разноски за всички консуматори, както и отмерено систематизиране на разходите;

4. Трябва да се ограничи административната интервенция на Българската самостоятелна електроенергийна борса. Съществуващият механизъм за доплащане над референтната цена води до увеличение на разноските на стопанските консуматори. Премията не би трябвало да се образува и като разлика сред продажната цена и преференциалната, тъй като ВЕИ няма да имат тласък да продават над референтната цена, което ще обезсмисли излизането им на борсата;

5. Следва да се регламентират механизми за разширено предложение на стандартизирани и дълготрайни артикули за сметка на краткосрочния пазар и обезпечи цялостна бистрота на контракти сред производители и консуматори, сключвани отвън борсата и на изтъргуваните количества и капацитети;

6. С цел опазване на конкурентоспособност на интернационалните пазари на индустриалните консуматори, навреме следва да се компенсират спомагателните непреки разноски, произлизащи от високите цени на СО2 и от преференциалните изкупни цени по подписани дълготрайни контракти с кондензационни централи, осигуряващи държавна помощ в прорез с разпоредбите на вътрешния пазар. За задачата следва да се употребяват и опциите за подкрепяне от Модернизационния фонд на ЕС;

7. Необходимо е да се направи обширен финансов разбор в електро енергетиката по веригата произвеждане, транспорт, систематизиране и доставка на ел. сила. Крайно време е да се разгласява плана на Национална енергийна тактика до 2030 година, като се обезпечи задоволително време за публично консултиране с оглед оценка на базовата прогноза на главните макроикономически параметри, другите възможности и времевата рамка за въвеждане на заместващи и спомагателни мощности, въздействието върху енергийния микс, общата енергийна и въглеродна активност на стопанската система, енергийното ползване на обособените стопански браншове и бита, либерализацията на енергийния пазар и търпимост за стопанските и битовите консуматори.